неделя, 31 януари 2010 г.

Театро

По закона на НЕслучайностите попаднах на ейто този блог и се зачетох. Много интересни неща има за възпитанието на децата, много грижа и обич... Заредих се с идейки за разнообразяване живота на Евата и... срам не срам ще си призная, че една от тях беше това да я заведем на театър. Поинтересувах се, но не успях да намеря нещо достатъчно точно, което просто да направя - всичко беше записваници, това, онова. Чак днес отново НЕслучайно попаднах и на тема за детски театри във форумът на форумите...(бг-мамма ъв корз) и цъкнах на 199 и... бързо, лесно, вкусно... Едва дочаках Евата да се събуди и да я оферирам:) Не можех да повярвам, но бяхме на път да се превърнем в част от културния живот на столицата. Подходих с доста скептицизъм - очаквах да видим не повече от 5мин. от театъра, последния ни опит беше в банката, където горе-долу толкова време издържа. Е, сбърках. Не стига, че детето се смееше, ръкопляскаше, подскачаше и естествено издържа цялото представление, ами и ние с тата се смяхме с глас. Уникално изживяване... Определено Ива ще я кърмя в театъра:)

И тъй като представлението беше за Слончето с розови уши, което провокира слонската тематика в ежедневието ни, ви поздравявам с моето най-най-любимо слонче... Nellie the Elephant

неделя, 24 януари 2010 г.

Бебешорски и болнични приготовления:)

И такааааа докарахме я до 20.01.2010. Дата, която на фона на обрисуваните перспективи ми изглеждаше като химера... Покрай голямото лежане тотално се депресирах. Зарязах немския, не можах да си взема последния изпит, че да си завърша магистратурата, не мога дори фотошопа да подхвана... Депресията ми личи от километри - захапвам някой сериал и не мърдам преди да съм изгледала и последния епизод от последния му сезон - в случая трите сезона и половин четвърти на Грозната Бети - той обаче ми изигра още по-кофти шега (нали и двете сме секретарки, само дето тя го докара до редактор, а аз сигурно ще се пенсионирам секретарка...), изгледах и "Джон Доу" - определено яко сериалче, но само един сезон, и "Утрешен вестник" - този е доста неангажиращ... т.е. дори и депресиран откачалник като мен не успя да се закове и да щрака епизод след епизод, ами си позволявах да поспивам чат-пат. Както и да е... дойде 20ти - прегледа при Гунев и... о, чудо... от както съм бременна за първи път ни казаха "Браво". Излежали (аз излежала, Дарин изстоял - горкия се е превърнал в обслужващ персонал на малката, на голямата и на четирикраката тиранки вкъщи)та... излежали сме си били плана минимум - още две седмици и ще сме на план максимум... да не повярва човек. Та... още като се прибрахме подхванах багажа за болницата:)

Тук може мъжете или тези, които нямат намерение да раждат скоро да спрат да четат, защото надали подробностите около багажа за болницата ще са му/й интересни...



Съдържа:

нощница (разкопчаваща се за кърмене:))
чехли
сутиен за кърмене
подплънки за кърмачки за многократна употреба
компреси за гърди
тестерчета от кремчето за гърди на Авент - за болницата тестерчета, после ще си взема тубичка - мноооого е добро
помпа за кърмене с контейнерчета - предния път ми бяха много полезни
чорапи
гащи - големи - за многократна и такива за еднократна употреба (за еднократна си взех Канпул - 5бр за 5лв.)
превръзки - нощни
миещи лепенки за след секцио
Бионект - кремче за белега
Парацетамол за главоболието след операцията
кърпа - голяма
кърпа - малка
кърпи - мокри
кърпи - сухи
тоалетна хартия
зарядно за телефон
книжка (икономисах си Татяна Лолова, защото мисля, че ще ми е хубаво да я чета в болницата)
тефтерче с химикалка
термосчето със сламка на Ева - тя ми разреши да го ползвам
вилица, лъжица, викториноксчето ми
чай
паста, четка, всякакви тестерчета - от L'Occitane всеки път се грижат да имам достатъчно, а това е перфектно вместо да разнасям тубички и глупости си имам шампоанче, балсамче и какво ли още не без да заемат място:)
таблетчици за стерилизация
кремче за "миене" без вода - въпреки, че не съм му фен, все пак може да потрябва...

Май е това:)

За Ива на изписване с кака Ева сме приготвили мнооооого прекрасен комплект - тата също помогна - нанесе завършващият "щрих", но това живот и здраве ще видите "утре месец като се роди бебето" (Ева така казва)

После се започна великото пране... в продължение на 3 дни къщата беше застлана с бели пелени, миниатюрни дрешколя, чорапенца и какво ли още не.


В крайна сметка с неоценимата помощ на златната ми щерка (наречена по-горе тиранка, но това е според ситуацията:)) изнесохме тата от неговото крило на гардероба и постигнахме следния резултат:


Беше ми много интересно как точно Евата се вписва и се чувства покрай цялата тази суета. Наблюдавам я от самото начало и най-важното, което с таткото дори и не сме обсъждали дали да правим или не беше да я включим абсолютно изцяло в процеса. На всички прегледи ходим тримата заедно. Д-р Гунев в началото ме попита няма ли да сънува кошмари когато види беба на видеозон, а на мен и през ум не ми беше минавал такъв вариант - още повече, че тя чакаше и питаше за прегледа два дена предварително. Та... в суетнята около прането милото дете също не остана безучастно. Сигурно няма да забравя никога как се паркира до легена с дрешките (остана една част, която трябваше да изчака да изсъхнат някои, че да бъде простряна) и "ги пазеше" не даваше никой да ги пипа без нейно съгласие. Тя носеше една по една вече сухите дрешки, за да ги разпределяме в гардероба с нестихващ ентусиазъм:))) дано се задържи... е, не че се надявам да няма ревност и т.н., но определено ми се струва, че това, че я приобщихме към процеса в най-малките му подробности беше хубаво. Така ми се струва, че сме още по-сплотени, в същото време си мисля, че ако на Евата не й липсва внимание и гушкане, то няма да има причини да ревнува. Ще видим...
А това е крайният резултат от труда ни - зная, че може би ви изглежда не до там подредено, но... всичко си е на мястото - долните три шкафчета са за пелените, чаршафчетата, хавлийките, пеленките за многократна употреба, гащичките и подложките за тях. По рафтовете са ританките (5-6бр), бодита - с къс и дълъг ръкав, дрешки за "отгоре" - разни гащеризончета и жилетчици, пижамки (4-5бр.), космонафтчето, възглавничката за спане настрани, блузчици с дълго ръкавче (5-6бр.), зад тях има една кутия, в която са буйките, ръкавичките и шапките, на горния рафт има още една кутия, в която пък са всички козметични принадлежности - гребенчета, нокторезачки, кремове, биби и т.н., най-отгоре са одеалцата и зимния чувал за количката.
Освен това креватчето, количката, ваничката със стойката и повивалника са отделно в гардероба на каката и чакат да ги сглобим. От бебешорската техника... имаме бебефон, който на фона на квадратурата на жилището ни използваме единствено да прожектира фигурки на тавана и да пее приспивни песнички, уред за правене на кисело мляко, който мисля да използвам за затопляне на бурканчетата в последствие след 6ти месец, уред за готвене на пара, който определено ще обърна в стерилизатор, озонатор, с който ще си обработвам водата и въздуха в помещенията - и сега го правя:) и това е...


И в духа на споменатото по-горе информиране и открито обсъждане (на снимката си мажем стомасите с кремче против стрии:)))и от вчера лягаме и ставаме с "Книга за майката и бебето" - в подробности обсъждаме как и откъде излизат бебетата, как се обличат, хранят от гърдичката на мама (днес Евата накърми едната си кукла, а на майка й й идваше да се пръсне от удоволствие), как се хващат и какво ли още не. Жестока е тази книжка - по нея се учих как да повдигам самата кака Ева - момент, който няма да забравя никога, а рецензията на самата нея за тази книга е "На мен много ми харесва ми да я чета" (освен стандартните букви "на Ева(Е), мама(К)и тата(Д)научихме и "С":))).

Следващото ми предизвикателство вече ще е Iva Quilt... мисля с него да направя със същия десен и чантата за количка и одеалце за количката... стискайте палци след седмица - две да мога да се похваля с творение, а след още седмица - две - три с... второто ни произведение:)

вторник, 12 януари 2010 г.

Лили Иванова Истината



С голямо облекчение затворих последната страница на тази книга. Както сигурно вече сте забелязали съм човек, който много лесно се впечатлява и вдъхновява от това-онова, за пръв път ми се случи да не открия НИЩО, ама НИЩО хубаво. Имам предвид - не открих нищо, от което мога да се поуча или да си кажа "Колко е велика"... Винаги съм харесвала Лили Иванова, не съм се интересувала от жълтите публикации за нея и зная, че наистина е постигнала много и е достойна за уважение. Уви, ако трябва да опиша с две думи тази книга, то тя ми прилича на счетоводен отчет - дадох на този толкова за това и това, онзи ми помогна за това и онова... колко съм велика, колко ми е било трудно, колко хора са ми подливали вода, колко съм Лили Иванова.
Все пак думите на редактора си заслужаваха... добре, че бяха в края, че да не ме е съвсем яд, че си загубих няколко нощи в четенето й.

Следваща спирка - Татяна Лолова:)

четвъртък, 7 януари 2010 г.

Разни хора...




Познавате ли много хора?
Аз съм един от тези екземпляри, които могат да си говорят с всеки за всичко (е, има и малки изключения разбира се). Сутринта се замислих колко много и различни хора познавам. Едни са лесни за комуникация, други по-особени, но всички малко или много ти дават и отнемат по нещо. А защо хората имат такава неистова потребност едни от други? Дори и най-големият социопат има нужда да се изявява пред публика, да получава признание, да говори с някой...
Когато бях студентка най-великолепния момент в дотогавашния ми живот беше като успях да приспособя една стаичка и да я направя годна за обитание от САМО мен си. Чувствах се на върха тогава. Нямах нужда от никой - имах си стаята, можех да си правя каквото си искам с нея и да разполагам с пространство. До сега бях живяла в едно панелено помещение от около 15 квадрата, разделено по средата със секция - хваща ме колстрофобия само като се сетя.... затова и никакви хора не ми трябваха (първата седмица). Скоро след това започнах да водя разни дружки, да си каня гости, още по-скоро стаята ми никога не оставаше празна. Дори когато мен ме нямаше някой се приютяваше там. После си хванах гадже, което разгони всичките ми случайни или не познати и стаята остана само за мен и него (пак трябваше да деля пространството си с някой). Много интересно...
Както и да е... идеята ми за този пост дойде от това, че си мислех как и аз като малкият принц съм обиколила доста планети... някои от които никога няма да забравя.
Моят си личен фейсбуук е пълен с толкова цветни личности, за които нямам думи да благодаря, на съдбата, на дядо Боже, на себе си.
Наскоро с една дружка си говорихме и стигнах до извода, че съм от тези, които могат да споделят и най-съкровенните си мисли дори и на някой току-що срещнат. Сигурно на това дължа този огромен букет от хора в различни палитри... и на безрезервната ми вяра в доброто, искреността и директните отношения...
Както и да е, този пост не е за мен, а за хората около мен...
Естествено е да започна с най-добрите ми приятели, със семейството, но... тогава ще избягам от идеята. Исках по-скоро да опиша уникати, такива хора, които са ми били интересни не само защото по една или друга причина са ми станали близки, а защото наистина са уникални.

Първата ми спирка е едно другарче, която срещнах на една програма за обмен на студенти. Малък човечец с голяяяяма раница. Той осъществяваше мечтата ми... обикаляше света с една единствена раница на гърба си. Срещаше хора, когато му свършеха парите поработваше на някое място и продължаваше. За съжаление реалността го принуди да се приземи за мъничко, но после намери сили да продължи... Е, не успя да обиколи целият свят, но определено има богата колекция от спомени и намери себе си. Когато се върна от обиколките си завърши точно това, което иска и работи това, което иска... без компромиси с личността и мечтите си:) Не съм чувала този човек от години, но съм спокойна за него... как мислите, след всичко, което постигна дали е щастлив:)

Като отворих темата "околосветски" не мога да не спомена моят най-най-най-любим приятел и пример в това отношение. Животът ме срещна с него случайно в един влак. Тъкмо се бях върнала от Гърция и си мислех, че съм била кой знае къде, той още не беше излизал в чужбина, но определено мислеше да го направи... Първото му излизане беше когато ми гостува в Норвегия и от тогава не се спря - той определено употреби всяка, всяка, всяка една възможност и обиколи света. С него пътувах и аз - първа спирка след като се върнеше от някъде беше червеният диван вкъщи, където сваляхме снимките от пътешествията и попивах разказите му. Веднъж ми доведе една китайка:) голяяяям купон...

Друг човек, на който много се радвам, макар и малко да познавам е администраторът на www.stopbg.com и прекрасната му жена. Те естествено обикалят на стоп:) и са поредните хора, които сбъдват мои мечти... Пиша за тях, защото наскоро разглеждах сватбеното им албумче - на пръв поглед - булката в бяло, приятели, семейство, класика... но това е само на пръв поглед... Всъщност за това единствено събитие бяха избрали място, до което се стига на стоп - далеч от градските суети и ресторантските сватбарщини... и това ако не е уникално - класика и стил... как да не им се радва човек???? Да не говорим колко съм им благодарна, че са вдъхновили голяма част от дружките ми за "стоп" начинанието... прекрасно е - вместо да кибичиш по кръчмите и да се отегчаваш - хващаш стопа до еди-къде-си да провериш как е хавата там и междувременно да се запознаеш с куп други цветни хора... Когато се запознах с тях чувството, с което заразяваха беше "няма невъзможни места, има само скруполи". Стопа определено е спорт, който ще си припомня някой ден отново, когато Ева и Ива са достатъчно големи, че да се шматкаме заедно...

Познавам и един мнооого интересен пияница. Това е може би единственият пияница, за който тази дума носи възможно най-положителните емоции, които можете да си представите... Този човек, след като изучи всичкото "смислено" по разбиранията на обществото учене се спря, записа философия и подчини живота си на това да оборва остарели и закостенели теории на преподавателите си... Кант, Юнг и т.н. отдааааавна бяха извън сферата му на полезрение, камо ли на интереси... занимаваха го доста по-... въпроси... Не успях да го зарибя на тема Стефан Цанев, но пък той успя да ме накара да прочета цяла една книга на Тери Пратчет... Всяка вечер си сипваше по една мастичка, опъваше крака върху масата и с поредната книга се заемаше с експеримент колко по-висок може да направи купчината от фасове в една кафена чинийка (подарих му гигантски пепелник и купчините придобиха небивали измерения). В един момент от живота ми този човечец ме подсещаше, че мога и сама да мисля, че съм една от малкото, които се интересуват от литература и четат, че си заслужава да го правя...
После се научи да свири на гайда и емигрира в Ирландия:)

Познавам една мацка, която също е доста интересна, защото съчетава много неща в себе си. Заклет готик, в същото време една от най-стилните мацки, психолог, непоправим романтик и страшно, страшно умен човек. Както често се случва с такива надарени хора още търси себе си, а аз тооооолкова се надявам да има късмет... Чак ме е страх да си представя ако има шанса да се обгради с правилните хора около себе си колко прекрасно и уникално цвете ще се разлисти от нея...

Много ми е трудно да си избера за кой да пиша... всички хора около мен са уникални и са мнооого добри и специални... сигурно мога да пиша вечно и със сигурност ще забравям все някой, но... затова пък имам и копченцето "редактирай"..

Голяма късметлийка съм! Обичам ви, хора! И...благодаря, че ви познавам!

Иииии... "редактирай №1" - Елена Василева от училище "Ма-ма".
Писала съм и преди за нея, но няма да се уморя да пиша за този Човек... както тя не се уморява да изнася лекции, голяма част от които безплатно, да помага на стотици бременни, да поддържа информацията си актуална и изчерпателна, да се интересува от обратната реакция, да изразходва огромна част от себе си, за да успее да предаде чувства, които можеш да изпиташ само ако ги преживееш... и успява... не веднъж съм била пред сълзи (от радост) на нейните лекции за раждането, за кърменето... на доста лекции за бременни съм била, но нейните определено нямат аналог... Дори когато презентира продукти не може да го направи по сухия и така широко разпространен начин "just business" - тя обяснява всичко - какво, защо, как и то без да налага мнение или да се изживява като някакъв всезнаещ авторитет (а знае доста повече от хора, които са с подобни претенции)... Днес я срещнах - за около 30 секунди... и цял ден мисля за нея... как е възможно да има хора, които да се раздават толкова много:) Някой ден, когато си направя детския център определено тя ще ми е вдъхновението...

"редактирай №2"
Един човек, с който се запознах в настоящата ми работа... Първият ни разговор беше за вибратори:) Уникалното му е, че е гениален. Не познавам човек с по-голяма обща култура и с по-бърз поток на мисълта... В същото време мнго добре знае и предценява какво може, какво не може и как да го използва, в същото време е и обикновен - винаги на линия... подчинил е живота си на хората около себе си (колегите имам предвид, но има и прекрасно, прекрасно семейство) - защитава ги с цената на всичко, подкрепя ги, учи ги... за мен няма по-добър лидер... дай Боже повечко такива в бизнеса...

понеделник, 4 януари 2010 г.

Читателски дневник

Днес пак по вдъхновение от Гала, от която си откраднах следващата книга, която ще прочета, а и по пример на моят любим даскал (винаги ни е учил, че думата "даскал" е възможно най-високата степен на думата "учител") - човекът, на който дължа смисления старт на живота си (отвори ми английският прозорец...)реших да си направя и аз читателски дневник.
Така де, има някоя и друга книжка, за която ми се ще да кажа по нещичко... да се изфукам колко съм анталигентна и колко много Пауло Коелио съм прочела...

През последната година бях наблегнала главно на "Съзнателно хранене", "Суровоядство", "Вегетарианство", "Прочистване на организма" и пр. практически ръководства, за които може би ще пиша в последствие. В момента с оглед на поничката, която унищожих вчера някак не ми се струва естествено да пиша как трябва да се живее здравословно:) За момента ми е достатъчно да спазвам основните принципи, но честно казано нямам търпение да се върна към тематиката "здравословно хранене", сега просто не ми стиска - все пак първите 5 месеца на Ива бяха лакто-ово-веге:)
Та... сега се прехвърлих към по-социалната тематика.

За Коледа ми подариха Иво Сиромахов - Няма смисъл. Мнооооого му се зарадвах. Не се интересувам кой футболист къде пил, коя чалгарка с кой... и т.н., но вече като ми попадне такава информация, която преди съм пропускала усещам как се усмихвам и си казвам "брех, прав бил човека" голям купон са това нашите випове:)
По някакъв начин ми напомни за най-любимия ми Стефан Цанев... оказа се, че само тази му книга обаче е така. Естествено - след като толкова много ме зарадва с нея си взех и другите му книги.


Започнах "Дневници и нощници" и със сълзи съм се смяла на фантазията на този човек... То не беше копирайтъра Шекспир, бай Миро, който писал за войната в Троян (дето незнайно защо преписвачите му забравили "н"-то) и Клеопатра, която получавала любовни съвети от най-добрия си приятел - фризьорът Джиджи и така свалила Цезар в "Сфинкс Сити"... луда работа... Забравих да отбележа, че в тази си книга малко се е поувлякъл в нецензурните изкази, но не е чак като Карбовски:) ако това не ви пречи може наистина да се забавлявате...

Още две заглавийца, които съм решила скоро да разгледам са



Истината за Лили Иванова - много обичам Карбовски, или поне малко по-цензурираната му версия, затова имам доста очаквания за тази книга. А и със сигурност мисля, че ще има какво да науча от животът на Лили Иванова. Сещам се колко бях "размислена" когато четох разказа на Слави "За стърчането" и... определено мисля да се поразровя из биографичния жанр. Доста е вдъхновяващо... особено когато четеш за хора, които наистина са заслужили виповщината си и... двестатина страници биография няма да звучат като изсмукани от пръстите (представете си например как би звучала биографията на Мара отварачката - тук бих сложила от онези емот иконки, на които човечето се въргаля от смях).



Второто заглавие пак е биография - на Татяна Лолова - "1/2 живот". Това е книга, която ми попадна и зачетох покрай една приятелка преди година, но все не стигах до нея... сега твърдо съм решила да се поглезя и с нея...


И... по закона на всеобщата неслучайност докато пишех този пост дойде пощальонът с подарък за Ева от една прекрасна моя дружка от Германия - КНИЖКИ, които обменно четем по скайп - Ева "чете" на София български, София на Ева на немски... Много приятно ме изненада... Това е и днешното ми БЛАГОДАРЯ:)

Ту би континюд...

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails