Явно нищо не се е променило по темата "детски болести" за последната една година, зщото точно преди единадесет месеца бяхме пак там, където и сега - в пулмологията... Пневмонията, която връхлетя детенце беше жестока - безсимптомна, светкавично развиваща се и поразяваща... Смениха ни няколко антибиотика, "наснимаха" ни на рентген все едно фотосесия правят...
Честно да ви кажа нямам търпение да свършат тези детски болести, защото ми е супер жал за детенце и в същото време грам идея нямам какво повече мога да направя, че да й икономисам някоя настинка... то не са имуностимулатори, то не са чудесии... и на пук отново стигнахме до болницата... От личен опит мога единствено да ви се закълна, че всякакви ваксини "Превенар", мревенар и пр. (противогрипните дори не виждам смисъл да ги споменавам) са пари, хвърлени през прозореца, а за последствията върху тялото въобще не ми се мисли... Смешното е, че точно когато ни хоспитализираха трябваше да съм на интервю на тема "За или против ваксините"...
Е, както и да е... съжалявам отново ако съм причинила неудобство на някой чрез отсъствието си за толкова дълъг период, но... беше неизбежно...
Благодаря на всички, които мислихте за мен и детенце, и за помощта, и за обажданията, и за грижата...
Миналата година болничният ни престой доведе до доста сериозни промени в заобикалящите ме хора. Това беше момента, в който разбрах, че индивиди, които бях допуснала прекалено близо, не им пукаше нито как съм аз, нито как е детенце... е, тази година не чаках обаждане от тях - напредък, а:)
Тази година беше някак различно... с Ева сме си станали доста по-близки, отколкото предполагах. Правихме всевъзможни неща заедно, забавлявахме се... Вече може да рисува звезди и принцеси (припомних си годините, в които исках да стана дизайнер и рисувах ли рисувах модели...) От едно доооооста гадно преживяване някак успяхме да извлечем ползите и отново да пресеем нещата, които си заслужават:) (този път слава Богу не се наложи да пресяваме хората:))
Вместо това получих това:
Отново си дадох сметка, отново теглих чертата и се размислих какво се случва и дали това искам да се случва и съм много, много щастлива с отговорите:)
Сега детенце е здраво, от другата седмица ще тръгне отново на училище, аз вече заех мястото си в Дверген, наваксвам с изостаналите поръчки, днес си идва и Ивче (пратихме я да диша въздух при баба) и... семейството отново ще е цяло.
Леле съвсем щях да забравя да се изфукам...
Семейството ни всъщност вече си има шести член (а дори не ми се наложи да раждам, дебелея и пр.) Историята започна на 3ти октомври, когато имах неблагоразумието да отида на гости на разкошната ми прекрасна Йовка:))) Влюбих се в едно от котенцата на нейното коте - Вики, което през лятото наблюдавахме как бременее (докато децата скачаха на трамплина в двора й)
Това е най-най-най-най-прекрасното, послушно(????), красиво, разкошно женско коте на света. Ани (средният пинчер) я обожава и... дойде в момент, в който всички се опитваха да ни убедят, че след Ани, Ева, Ива следва да си направим и Ава:) Да ви оставя ли да отгатнете името на котето:)
Благодаря ти, мило Йов И за това!
Времето е перфектно (умирам от студ, но... това означава, че Коледа наближава) и затова започваме коледните приготовления:)
Супер много се вълнувам, защото миналата година се забавлявах повече от мноооооооого с работилничките и... когато осъзнах, че в събота вече сме ноември с трепет обявих първата тема за тазгодишните:)
Правихме мъфини с ева тази седмица, сега ще е ред на джинджифиловите бисквитки... ще изровим папката "Коледа" от компа, ще пуснем песнички, ще си направим ароматен чай, ще си запалим свещичките и ще ШИЕМ БОТУШЧЕТА
Много, ама мноооого яко ще си завършим годинката!
Заповядайте с нас!
А ето и една модна колекция, която направихме с Ева:)
