Нали знаете колко обичам да не спазвам традиции, правила, общоутвърдености... за друго щях да пиша днес, но някак докато медитирах върху заглавието осъзнах как реално НЕделята ми е най-делният ден. Така де, то не е чистене, то не е готвене, то не е... плетене.
Много, много, много се зарибих по темата плетки и вярна на себе си имам една започната на две куки, една на една кука и разбира се една на стан:). Как да е иначе, когато две от коледните ми чудеса бяха две уникални и супер написани книжки - Crochet и Knitting. Ваканцията мина под девиза "нов ден - нова плетка!" Е няма такова щастие! Единственият проблем е, че макар вече в доста по-скромни граници все още си позволявам и се изкушавам да се преработвам, което води до болезнени ситуации... но... удоволствието си заслужава:)
Апогеят на моите плетачески дръзновения беше тази събота, когато на детската работилничка научих малките да правят синджир бод и после от заработеното си спретнахме шнолки и брошчици. Много ми беше мило, защото си спомням как баба някога ме учи да плета и после ми се радваше на дръзките експерименти с прежда:)
Сега отиваме на неделен детски рожден ден!
неделя, 22 януари 2017 г.
петък, 13 януари 2017 г.
ThanX God, it's Friday!
Тази реплика тотаааално не важи за мен, но пък ми напомня гаджето на американският ни учител когато бях подготве... Човека се чудеше как да ни научи да разказваме случки. В един петъчен ден излезе от стаята уж да вземе дневника и докато го нямаше влезе въпросната Тереза, когато ние тогава не познавахме. Тропна вратата, хвърли си палтото на земята, написа на дъската Thanx God it's Friday хвърли тебешира, качи се на един чин, скочи, изтри написаното и се изнесе. Когато дойде г-н Кърли вече имахме какво да му разкажем и дори английският език не ни попречи:)))
А що се отнася до моите петъци... те са прелюдие към съботата. В последните няколко години съботите са най-интензивните ми дни. Като се започне от 10 сутринта, та чак до вечерта - работилнички за всякакви възрасти:) размазвам се просто... Сега в петъчната вечер докато подготвях ателиенцето за утрешният екшън се чудех кога се завъртя и тази седмица! Нещо времето напоследък препуска лудо. Не се оплаквам, просто някак ми се струва, че след всяка осъществена хрумка изникват още три на нейно място и направо не смогвам:)))) (мъка, мъка;))))
Въпреки, че не я усетих това е седмицата, в която изпълних една своя житейска мечта. Извинете за грандоманията, но наистина не помня от колко невръстна чакам да срещна Стефан Цанев! Този човек не подозира колко ми е дал и колко много, много пъти съм му благодарила, че съществува... Е, направих го и официално, че даже му уших и връчих и подарък за 80годишният юбилей. Чувството беше уникално, стъписващо и парализиращо...
И така... докато метях долу осъзнах, че моята седмица всъщност започва в събота и завършва петък вечер... Започва с работилнички за дечковци, минава през генериране на идеи, осъществяването им, после пак работилнички, после довършване на идеи и почистване и подготовка на ателието за малките дЗвергенчета в събота сутрин...
Найс,а?
А що се отнася до моите петъци... те са прелюдие към съботата. В последните няколко години съботите са най-интензивните ми дни. Като се започне от 10 сутринта, та чак до вечерта - работилнички за всякакви възрасти:) размазвам се просто... Сега в петъчната вечер докато подготвях ателиенцето за утрешният екшън се чудех кога се завъртя и тази седмица! Нещо времето напоследък препуска лудо. Не се оплаквам, просто някак ми се струва, че след всяка осъществена хрумка изникват още три на нейно място и направо не смогвам:)))) (мъка, мъка;))))
Въпреки, че не я усетих това е седмицата, в която изпълних една своя житейска мечта. Извинете за грандоманията, но наистина не помня от колко невръстна чакам да срещна Стефан Цанев! Този човек не подозира колко ми е дал и колко много, много пъти съм му благодарила, че съществува... Е, направих го и официално, че даже му уших и връчих и подарък за 80годишният юбилей. Чувството беше уникално, стъписващо и парализиращо...
И така... докато метях долу осъзнах, че моята седмица всъщност започва в събота и завършва петък вечер... Започва с работилнички за дечковци, минава през генериране на идеи, осъществяването им, после пак работилнички, после довършване на идеи и почистване и подготовка на ателието за малките дЗвергенчета в събота сутрин...
Найс,а?
сряда, 11 януари 2017 г.
Благодаря!
10.1.2017г.
Ден на думичката "благодаря". Преди не знам колко си там годинки това мое първо местенце в нет-а започна с името "50 неща..." Това име беше вдъхновено от Мила - светъл човек, който дойде в живота ми, за да ме научи, че няма значение на колко години си, за да си ГОЛЯМ. Тя ми прати статия, в която доста убедително се твърдеше, че всеки ден трябва да благодарим за поне 50 неща...
Този факт, а и обещанието, което дадох на себе си да се опитам да възобновя този така важен за мен блог, примесено с вдъхновението от заветната среща с най любимият ми бг автор вчера доведоха до тези редчета.
Това е първият пост, който пиша от таблета (а като си представя, че го ползвам от поне четири годинки:((() и много се притеснявам да не се окаже, че няма да иска да публикува брътвежите ми... така де, таблетинио е доста своенравен понякога, но пък срам не срам - неразделни сме... Ох ужасТ! Обещавам да не се сърдя ако горката ми отегчена аудитория не дочака краят на този пост - да, милички, зная, че звуча безсмислено, разхвърляно и объркано, но има мнооого да си припомням как точно се пише.
В общи линии от ракът насам сякаш понаучих доста уроци, запознах се със страхотни хора, преоткрих други, загубих един... въпреки упоритото ми твърдение, че съм станала повече социопат имам доста примери за обратното:) Смятам отново да напълня местенцето си с разкази за вълшебни люде, сътворени красотички, урочета, вълшебства и усмивки.
Никак, ама никак няма да се сърдя ако не четете... особено в началото докато още влизам в релси, после просто се надявам да успея с редовете да намерите вдъхновение и да имате прекрасен ден.
...и съвсем в духа на днешният ден...
Благодаря за възможностите на времето, в което живеем!
Ден на думичката "благодаря". Преди не знам колко си там годинки това мое първо местенце в нет-а започна с името "50 неща..." Това име беше вдъхновено от Мила - светъл човек, който дойде в живота ми, за да ме научи, че няма значение на колко години си, за да си ГОЛЯМ. Тя ми прати статия, в която доста убедително се твърдеше, че всеки ден трябва да благодарим за поне 50 неща...
Този факт, а и обещанието, което дадох на себе си да се опитам да възобновя този така важен за мен блог, примесено с вдъхновението от заветната среща с най любимият ми бг автор вчера доведоха до тези редчета.
Това е първият пост, който пиша от таблета (а като си представя, че го ползвам от поне четири годинки:((() и много се притеснявам да не се окаже, че няма да иска да публикува брътвежите ми... така де, таблетинио е доста своенравен понякога, но пък срам не срам - неразделни сме... Ох ужасТ! Обещавам да не се сърдя ако горката ми отегчена аудитория не дочака краят на този пост - да, милички, зная, че звуча безсмислено, разхвърляно и объркано, но има мнооого да си припомням как точно се пише.
В общи линии от ракът насам сякаш понаучих доста уроци, запознах се със страхотни хора, преоткрих други, загубих един... въпреки упоритото ми твърдение, че съм станала повече социопат имам доста примери за обратното:) Смятам отново да напълня местенцето си с разкази за вълшебни люде, сътворени красотички, урочета, вълшебства и усмивки.
Никак, ама никак няма да се сърдя ако не четете... особено в началото докато още влизам в релси, после просто се надявам да успея с редовете да намерите вдъхновение и да имате прекрасен ден.
...и съвсем в духа на днешният ден...
Благодаря за възможностите на времето, в което живеем!
четвъртък, 4 юли 2013 г.
Рак...
За тези, които очакват да пиша този пост от Норге... останахме си... или май е по-точно да кажа "останаха ни" или даже "живота реши, че тук ни е мястото"...
И преди съвсем да объркам всички, които не са в час със събитията от живота ми през последните два месеца ще започна разказа от началото на май месец. Той винаги ми е бил малко странен, специален и особен. С годините предпочитах да вярвам, че е повече положителен, отколкото особен, защото първият му ден е денят, в който е роден най-добрият ми приятел и така...
Таз годишният Великден ще помня дълго. Именно на него реших, че ми е писнало от десетдневното главоболие и реших да потърся помощ. Естествено доктор Константинова-Димитрова (моя милост) беше заключила, че главата я боли, защото й се е възпалил синузитът и тръгна да обикаля в заветният неработен втори ден от великден болниците в търсене на лек. Приеха ме в Пирогов. Не знам какви други думи да използвам вместо "Точно на време", защото май няма други... Вечерта в болницата съм получила гърч (или епилептичен припадък), от който аз помня единствено как един голям чичко ми бие инжекция. От следващите два дни също нямам много спомени. Видях какво означава това, че забравянето е най-силната защитна реакция на мозъка. В кратце тези два дни преминаха в скенери, ядрено магнитни резонанси, изследвания и диагноза 45мм тумор в мозъка. За дните след диагнозата също няма много какво да се каже - аз съм си шемет. Нито осъзнавах какво ми се случва, нито какво ми правят, нито какво ме чака след това. Единственото нещо, което забелязах е как мъж ми буквално и визуално отслабна. Наистина отслабна! После разбрах, че и майка ми е отслабнала... Въобще не ми се мисли какво им е било на тях двамата докато аз лежах в тази болница и ме подготвяха за операция... Не ме беше страх - нали вече съм била на две операции. Нямах никаква информация. Цял живот съм се пазила от "страшни" истории, не зная защо бях заключила, че ракът не е нещо, което ме засяга, защото нямам фамилна обремененост... Тук е момента да развенчая и нещо, в което толкова безрезервно и искрено се кълнях - че мислите на хората се превръщат в реалност. Прощавай, г-н Кехоу, но... и за секунда в целият си живот не съм допускала (дори и в най-скритите ъгълчета на съзнанието или подсъзнанието си), че точно тази болест може да определи живота ми...
Все си мислех, че 33 е по-особената възраст, а... тя се оказа 32 за мен...
Моментът на ретроспекция и "защо се случи" също не ме подмина. Върнах се в годините, осъзнах как всъщност покрай преследване на някакви мини целички съм изпуснала основните приоритети. Видях се как докато проповядвам, че времето "после" не съществува самата аз съм оставяла за после нещата, които са най-важните в живота ми...
Бях благодарна. Да, наистина благодарна, че именно в този момент нещата се случват именно по този начин и на мен. Не съжалявах, че вместо да стягам куфарите за осъществяването на десетгодишната ми мечта аз лежах в болницата и се чудех как по-убедително да откажа на приятелите си да ме посещават. Осъзнах, че тази мечта остава в миналото, че не ни трябва Норвегия, че да живеем добре. Да, определено ще треперя повече тук с кой играят и излизат децата ми, но... тук и стените помагат. Когато вярваш в себе си, не се страхуваш да последваш мечтите си и градиш здрави основи на всичко, с което се захванеш нещата се получават без значение дали държавата и социалните порядки помагат или пречат (е, първото винаги е за предпочитане, но...)
Оперираха ме на рожденият ден на един много любим мой човек и ден преди националният празник на Норвегия - най-любимият ми празник... За първите 24 часа след операцията не мога да кажа друго, освен че преминаха в нескончаеми псувни... толкова много псувах, че със скоростта, която бях набрала не можах да се цензурирам още няколко седмици след това...
Дни по-късно се разбра, че туморът (образувание, което може да е злокачествено или доброкачествено) е всъщност рак (злокачествено)...
След операцията имаше и разни други сложности, които се оказаха сериозни и попречиха на изписването ми. Наложиха и много, много ломбални пункции. Честно казано от тях ме беше доста по-страх отколкото от самата операция на главата... Продължиха цяла вечност... В крайна сметка в последният ден от месеца най-сетне докторите казаха "амин" и ме пуснаха да си ходя.
Много ми беше странно как прекарах един цял месец почти без да пипна нищо - нито книга, нито плетка, нищо...
Когато се прибрах за мое още по-голямо очудване също не включих машината отраз... мина близо още месец преди да го направя. Включването на компютъра ми отне два:) Всъщност... включих компютъра за първи път за да напиша този пост... нещо, без което не можех да си представя живота преди.
Много, много, много равносметки си направих. Надявам се никога да не забравя чувството, което ме владееше в болницата - категорична убеденост в способностите ми, ясни приоритети и решимост, и вяра, и самочувствие...
Когато излязох започнах по малко, по малко да се информирам какво всъщност се е случило в тялото ми, какво предстои и пр. и... определено смятам, че невежеството е благословия:(
Утре започва вторият етап от "лечението" ми. В кавички е думата, защото не съм убедена, че това да облъчваш някого с радиация може да се нарече лечение. Имам притеснения да го нарека и лъчетерапия, защото терапията е нещо положително... а аз вече имах възможността да се докосна до обстановката, в която ще се подвизавам всяка сутрин в следващите месец и половина и тя определено не е положителна. В този момент хич не ми се иска да бях чела какво ме очаква.
Страх ме е, а не искам да ме е страх. Вярвам, че именно страховете, на които се подчинявам цял живот ме поставиха пред това тежко изпитание. Много ми се иска да се отърва от него, но уви.
Другото тъпо е, че след съобщаването на диагнозата всички познати те обикалят и обграждат с внимание. А аз тогава бях силна... сега вече, когато знам, съм слаба, уви, хората вече са се уверили, че ти си ок и няма нужда да продължават да се тревожат за теб и продължават живота си. А мен сега чак ме хваща шубето... малко по малко осъзнавам, че от тук насетне годините ще минават, но за мен ще се казва не тя е на... еди-колко-си-години, ами тя живя еди колко си години след диагнозата.
Честно казано чак сега, когато вече започвам да осъзнавам какво ми се случва започвам да се чувствам особено. Дори не мога да го определя. В никой случай не болна и... идеята, че утре доброволно ще отида в онова ужасно място, където ще ме наблъскат с радиация меко казано ме плаши.
Ох хайде стига съм мрънкала..
Мили приятели, благодаря ви за прекрасните пожелания, милите думи и обаждания. Те категорично ме вдигнаха от леглото и бяха с мен през цялото време. Моля ви, пращайте ми по някоя хубава мисъл и в следващите два месеца... много, много ме е ох...
И преди съвсем да объркам всички, които не са в час със събитията от живота ми през последните два месеца ще започна разказа от началото на май месец. Той винаги ми е бил малко странен, специален и особен. С годините предпочитах да вярвам, че е повече положителен, отколкото особен, защото първият му ден е денят, в който е роден най-добрият ми приятел и така...
Таз годишният Великден ще помня дълго. Именно на него реших, че ми е писнало от десетдневното главоболие и реших да потърся помощ. Естествено доктор Константинова-Димитрова (моя милост) беше заключила, че главата я боли, защото й се е възпалил синузитът и тръгна да обикаля в заветният неработен втори ден от великден болниците в търсене на лек. Приеха ме в Пирогов. Не знам какви други думи да използвам вместо "Точно на време", защото май няма други... Вечерта в болницата съм получила гърч (или епилептичен припадък), от който аз помня единствено как един голям чичко ми бие инжекция. От следващите два дни също нямам много спомени. Видях какво означава това, че забравянето е най-силната защитна реакция на мозъка. В кратце тези два дни преминаха в скенери, ядрено магнитни резонанси, изследвания и диагноза 45мм тумор в мозъка. За дните след диагнозата също няма много какво да се каже - аз съм си шемет. Нито осъзнавах какво ми се случва, нито какво ми правят, нито какво ме чака след това. Единственото нещо, което забелязах е как мъж ми буквално и визуално отслабна. Наистина отслабна! После разбрах, че и майка ми е отслабнала... Въобще не ми се мисли какво им е било на тях двамата докато аз лежах в тази болница и ме подготвяха за операция... Не ме беше страх - нали вече съм била на две операции. Нямах никаква информация. Цял живот съм се пазила от "страшни" истории, не зная защо бях заключила, че ракът не е нещо, което ме засяга, защото нямам фамилна обремененост... Тук е момента да развенчая и нещо, в което толкова безрезервно и искрено се кълнях - че мислите на хората се превръщат в реалност. Прощавай, г-н Кехоу, но... и за секунда в целият си живот не съм допускала (дори и в най-скритите ъгълчета на съзнанието или подсъзнанието си), че точно тази болест може да определи живота ми...
Все си мислех, че 33 е по-особената възраст, а... тя се оказа 32 за мен...
Моментът на ретроспекция и "защо се случи" също не ме подмина. Върнах се в годините, осъзнах как всъщност покрай преследване на някакви мини целички съм изпуснала основните приоритети. Видях се как докато проповядвам, че времето "после" не съществува самата аз съм оставяла за после нещата, които са най-важните в живота ми...
Бях благодарна. Да, наистина благодарна, че именно в този момент нещата се случват именно по този начин и на мен. Не съжалявах, че вместо да стягам куфарите за осъществяването на десетгодишната ми мечта аз лежах в болницата и се чудех как по-убедително да откажа на приятелите си да ме посещават. Осъзнах, че тази мечта остава в миналото, че не ни трябва Норвегия, че да живеем добре. Да, определено ще треперя повече тук с кой играят и излизат децата ми, но... тук и стените помагат. Когато вярваш в себе си, не се страхуваш да последваш мечтите си и градиш здрави основи на всичко, с което се захванеш нещата се получават без значение дали държавата и социалните порядки помагат или пречат (е, първото винаги е за предпочитане, но...)
Оперираха ме на рожденият ден на един много любим мой човек и ден преди националният празник на Норвегия - най-любимият ми празник... За първите 24 часа след операцията не мога да кажа друго, освен че преминаха в нескончаеми псувни... толкова много псувах, че със скоростта, която бях набрала не можах да се цензурирам още няколко седмици след това...
Дни по-късно се разбра, че туморът (образувание, което може да е злокачествено или доброкачествено) е всъщност рак (злокачествено)...
След операцията имаше и разни други сложности, които се оказаха сериозни и попречиха на изписването ми. Наложиха и много, много ломбални пункции. Честно казано от тях ме беше доста по-страх отколкото от самата операция на главата... Продължиха цяла вечност... В крайна сметка в последният ден от месеца най-сетне докторите казаха "амин" и ме пуснаха да си ходя.
Много ми беше странно как прекарах един цял месец почти без да пипна нищо - нито книга, нито плетка, нищо...
Когато се прибрах за мое още по-голямо очудване също не включих машината отраз... мина близо още месец преди да го направя. Включването на компютъра ми отне два:) Всъщност... включих компютъра за първи път за да напиша този пост... нещо, без което не можех да си представя живота преди.
Много, много, много равносметки си направих. Надявам се никога да не забравя чувството, което ме владееше в болницата - категорична убеденост в способностите ми, ясни приоритети и решимост, и вяра, и самочувствие...
Когато излязох започнах по малко, по малко да се информирам какво всъщност се е случило в тялото ми, какво предстои и пр. и... определено смятам, че невежеството е благословия:(
Утре започва вторият етап от "лечението" ми. В кавички е думата, защото не съм убедена, че това да облъчваш някого с радиация може да се нарече лечение. Имам притеснения да го нарека и лъчетерапия, защото терапията е нещо положително... а аз вече имах възможността да се докосна до обстановката, в която ще се подвизавам всяка сутрин в следващите месец и половина и тя определено не е положителна. В този момент хич не ми се иска да бях чела какво ме очаква.
Страх ме е, а не искам да ме е страх. Вярвам, че именно страховете, на които се подчинявам цял живот ме поставиха пред това тежко изпитание. Много ми се иска да се отърва от него, но уви.
Другото тъпо е, че след съобщаването на диагнозата всички познати те обикалят и обграждат с внимание. А аз тогава бях силна... сега вече, когато знам, съм слаба, уви, хората вече са се уверили, че ти си ок и няма нужда да продължават да се тревожат за теб и продължават живота си. А мен сега чак ме хваща шубето... малко по малко осъзнавам, че от тук насетне годините ще минават, но за мен ще се казва не тя е на... еди-колко-си-години, ами тя живя еди колко си години след диагнозата.
Честно казано чак сега, когато вече започвам да осъзнавам какво ми се случва започвам да се чувствам особено. Дори не мога да го определя. В никой случай не болна и... идеята, че утре доброволно ще отида в онова ужасно място, където ще ме наблъскат с радиация меко казано ме плаши.
Ох хайде стига съм мрънкала..
Мили приятели, благодаря ви за прекрасните пожелания, милите думи и обаждания. Те категорично ме вдигнаха от леглото и бяха с мен през цялото време. Моля ви, пращайте ми по някоя хубава мисъл и в следващите два месеца... много, много ме е ох...
събота, 20 април 2013 г.
Специално намаление:)
Мили приятели,
Повечето от вас знаят, че на мен и семейството ми ни предстоят кардинални промени, свързани с географското ни местонахождение:)
С много, много свито сърце ми се налага да се разделя с Дверген Артз. Разбира се, вече има нова страничка във фб Dvergen Quilt & Gift, която ще съм ви страшно благодарна ако харесате. На нея ще публикувам нещата, които правя на английски и норвежки. На сайтът www.dvergen.com също предстоят кардинални промени, но за тях по-късно. Сайтът, който виждате в момента, заедно със всичката информация, събрана в него ще бъде достъпен на нов адрес, за който ще ви пишем веднага след като е готов:)
Той ще се поддържа и обновява от моята мила приятелка - Ева Танушева, която ще е и наследник на магазинчето на Патриарх Евтимий 25 и разбира се администратор на българската фб страница.
Надявам се да продължите да сте толкова прекрасни и лоялни клиенти, каквито винаги сте били с мен... Много, много ви благодаря, че осмислихте годинката ми и ми помогнахте да вярвам в мечтите... Надявам се дори от разстояние да продължа да ви радвам и вдъхновявам.
По случай последната ми седмица в Дверген на Патриарх Евтимий 25 бих искала да обявя едно тотално 10% намаление на всичко в магазинът. Минете, за да си кажем довиждане, да пием по нещичко и да си вземете нещо по-изгодно:)
Разбира се ще се срещнете и с новото лице на българският Дверген:)
Това, което мога да ви гарантирам е, че ви предстоят много, много красиви изненади с Ева. Лично аз с нетърпение очаквам да видя с какво ще ни зарадва:)
Повечето от вас знаят, че на мен и семейството ми ни предстоят кардинални промени, свързани с географското ни местонахождение:)
С много, много свито сърце ми се налага да се разделя с Дверген Артз. Разбира се, вече има нова страничка във фб Dvergen Quilt & Gift, която ще съм ви страшно благодарна ако харесате. На нея ще публикувам нещата, които правя на английски и норвежки. На сайтът www.dvergen.com също предстоят кардинални промени, но за тях по-късно. Сайтът, който виждате в момента, заедно със всичката информация, събрана в него ще бъде достъпен на нов адрес, за който ще ви пишем веднага след като е готов:)
Той ще се поддържа и обновява от моята мила приятелка - Ева Танушева, която ще е и наследник на магазинчето на Патриарх Евтимий 25 и разбира се администратор на българската фб страница.
Надявам се да продължите да сте толкова прекрасни и лоялни клиенти, каквито винаги сте били с мен... Много, много ви благодаря, че осмислихте годинката ми и ми помогнахте да вярвам в мечтите... Надявам се дори от разстояние да продължа да ви радвам и вдъхновявам.
По случай последната ми седмица в Дверген на Патриарх Евтимий 25 бих искала да обявя едно тотално 10% намаление на всичко в магазинът. Минете, за да си кажем довиждане, да пием по нещичко и да си вземете нещо по-изгодно:)
Разбира се ще се срещнете и с новото лице на българският Дверген:)
Това, което мога да ви гарантирам е, че ви предстоят много, много красиви изненади с Ева. Лично аз с нетърпение очаквам да видя с какво ще ни зарадва:)
неделя, 17 февруари 2013 г.
My (Nor) way... или за трудните решения в живота
Нали помните, когато на страницата бях писала, че тази година ще си е моята година... Най-бледото доказателство за това е, че където и отида, каквото и да гледам все се натъквам на тази песен. За мен тя е събирателно на едни от най-стойностните, полезни и запомнящи се неща, които съм правила в живота си.
Е, това ми усещане се доказва с всеки следващ изминал ден. Годината започна ударно - с всичките му планове, сбъдване на цели, радост от ежедневието... и в очакване на едно пътуване... до моята си страна. Предполагам, че нито читателите на този блог, нито приятелите ми се съмняват коя страна визирам. Пътуването беше планувано случайно и с лекота - като всички хубави неща в живота... Поех си дъх, загърбих заричанията си от преди четири години (когато за последно ходихме там), че следващият път, когато ще отида в Норге ще е, за да остана и решихме да си спретнем меден полумесец. Така де, след всичката работа около Дверген и децата имахме нужда. Обясних на всички как ще си изрева реването, ще се побъркам и пр. и тръгнахме. Къде можеш да изкараш по-як меден месец от мястото, което може да ти предложи цялата красота на -27 градуса:) Честно, бях забравила кооооолко е красиво! Учудващо на -27 имаше живот, че даже и разходки си правихме... другото странно нещо е, че противно на очакванията ми не ревах. Беше много, много яко. За мен Норге е като капсула на времето - на моето си време - всеки път когато отида отчитам къде съм била и какво ме е вълнувало предният път като съм била там и... колко съм порастнала от тогава. Този път също беше така:) Е, повярвайте ми... мноооого ми беше добре да се погледна отстрани и да разкажа с какво се занимавам. И за секунда не съм се изкушавала в 10те МИ дни да си помисля за оставане. Просто им се насладих:)
Вечерта преди да тръгнем си говорихме с мъж ми и... той каза нещо, което преобърна отново светът ми... "Дали пък няма да е по-добре децата да растат тук". Въпросът беше риторичен, отговорът заседна в гърлото ми...
Прибрахме се. Не исках да се хвърляме веднага в обсъждания, защото... нямаше смисъл, но... и двамата си го мислехме. За първи път осъзнах, че тук имам какво да загубя. В следващите дни гледах прекрасните си клиенти (за мен по-скоро приятели) и... преглъщах тежко. След това осъзнах, че съм на път да направя второто "прецеждане" на хора в живота си. Първият път беше когато заминах за там преди 10 години. Имах много, много "приятели" когато тръгнах и... трима когато се върнах. Сега имам семейството си и най-вече зная рисковете.
Чакането да се върна в моята си страна си заслужаваше, защото отиваме в пълен комплект, със статута и уважението, и натрупаните знания, за които съм работила толкова време. Така де... няма да мия чинии:) Честно казано страшничко си е когато си мислиш какво му предстои на живота ти и на живота на тези, за които си отговорен, но в същото време съм убедена в решението ни. Първо, защото е взето от двама ни, второ защото не е продиктувано от мизерия, а от желанието да се развиваме и трето, защото зная, че е за по-доброто на децата ми.
Писна ми да концентрирам енергията си в това да изплувам докато ме дърпат и одумват. Писна ми да ми обясняват къде са слабите ми страни, вместо да ми казват кое съм направила правилно. Писна ми да ме дебнат да сбъркам и да изискват от мен. Писна ми да откривам топлата вода, да се боря за нея с години и после да гледам как тези, дето до сега са продавали от каквото се печели най-много или са си работили сигурната работица се намърдват в моята паничка и кусат ли, кусат. Да, най-много ми писна от неблагодарници. Наистина - те най-много ми тежат.
Ех, че депресарско стана... но пък това може би ще ви нарисува картината, довела до действията:)
Смятам тази МОЯ СИ година да дам шанс на себе си, да се обградя с хора, които искат да МИ дадат шанс, да подсигуря семейството си, да покажа на най-близките си колко са прекрасни и колко могат. Въпреки, че беше адски трудно решение съм убедена, че ще ни качи на следващото стъпалце:) Ето един прекрасен норвежки глас за поздрав:) Мария Мена
И най-прекрасният изгрев, който някога съм виждала!
Е, това ми усещане се доказва с всеки следващ изминал ден. Годината започна ударно - с всичките му планове, сбъдване на цели, радост от ежедневието... и в очакване на едно пътуване... до моята си страна. Предполагам, че нито читателите на този блог, нито приятелите ми се съмняват коя страна визирам. Пътуването беше планувано случайно и с лекота - като всички хубави неща в живота... Поех си дъх, загърбих заричанията си от преди четири години (когато за последно ходихме там), че следващият път, когато ще отида в Норге ще е, за да остана и решихме да си спретнем меден полумесец. Така де, след всичката работа около Дверген и децата имахме нужда. Обясних на всички как ще си изрева реването, ще се побъркам и пр. и тръгнахме. Къде можеш да изкараш по-як меден месец от мястото, което може да ти предложи цялата красота на -27 градуса:) Честно, бях забравила кооооолко е красиво! Учудващо на -27 имаше живот, че даже и разходки си правихме... другото странно нещо е, че противно на очакванията ми не ревах. Беше много, много яко. За мен Норге е като капсула на времето - на моето си време - всеки път когато отида отчитам къде съм била и какво ме е вълнувало предният път като съм била там и... колко съм порастнала от тогава. Този път също беше така:) Е, повярвайте ми... мноооого ми беше добре да се погледна отстрани и да разкажа с какво се занимавам. И за секунда не съм се изкушавала в 10те МИ дни да си помисля за оставане. Просто им се насладих:)
Вечерта преди да тръгнем си говорихме с мъж ми и... той каза нещо, което преобърна отново светът ми... "Дали пък няма да е по-добре децата да растат тук". Въпросът беше риторичен, отговорът заседна в гърлото ми...
Прибрахме се. Не исках да се хвърляме веднага в обсъждания, защото... нямаше смисъл, но... и двамата си го мислехме. За първи път осъзнах, че тук имам какво да загубя. В следващите дни гледах прекрасните си клиенти (за мен по-скоро приятели) и... преглъщах тежко. След това осъзнах, че съм на път да направя второто "прецеждане" на хора в живота си. Първият път беше когато заминах за там преди 10 години. Имах много, много "приятели" когато тръгнах и... трима когато се върнах. Сега имам семейството си и най-вече зная рисковете.
Чакането да се върна в моята си страна си заслужаваше, защото отиваме в пълен комплект, със статута и уважението, и натрупаните знания, за които съм работила толкова време. Така де... няма да мия чинии:) Честно казано страшничко си е когато си мислиш какво му предстои на живота ти и на живота на тези, за които си отговорен, но в същото време съм убедена в решението ни. Първо, защото е взето от двама ни, второ защото не е продиктувано от мизерия, а от желанието да се развиваме и трето, защото зная, че е за по-доброто на децата ми.
Писна ми да концентрирам енергията си в това да изплувам докато ме дърпат и одумват. Писна ми да ми обясняват къде са слабите ми страни, вместо да ми казват кое съм направила правилно. Писна ми да ме дебнат да сбъркам и да изискват от мен. Писна ми да откривам топлата вода, да се боря за нея с години и после да гледам как тези, дето до сега са продавали от каквото се печели най-много или са си работили сигурната работица се намърдват в моята паничка и кусат ли, кусат. Да, най-много ми писна от неблагодарници. Наистина - те най-много ми тежат.
Ех, че депресарско стана... но пък това може би ще ви нарисува картината, довела до действията:)
Смятам тази МОЯ СИ година да дам шанс на себе си, да се обградя с хора, които искат да МИ дадат шанс, да подсигуря семейството си, да покажа на най-близките си колко са прекрасни и колко могат. Въпреки, че беше адски трудно решение съм убедена, че ще ни качи на следващото стъпалце:) Ето един прекрасен норвежки глас за поздрав:) Мария Мена
И най-прекрасният изгрев, който някога съм виждала!
петък, 4 януари 2013 г.
Кафе, чай и шоколад!
Честита нова година, приятели!
Желая ви всички най-прекрасни неща и отново искам да кажа, че се радвам, че ви има!
Е, в Дверген коледната украса, с която посрещнахме 2013 вече е история:)
От днес в магазинът вече цари кафеена атмосфера:) От известно време насам все ви опявам за моята кафе драма – имаше платове, нямаше платове… в крайна сметка дойдоха и това, което ми се откъсна от сърчицето във формата на платове вече е продадено… Останалото реших да си шия най-алчно и себично самичка… Така де, толкова ги чаках, спестявах и пр., че… реших, че съм си заслужила да се поглезя. Честно казано от висотата на последната седмица вече зная защо толкова ги чаках тези кафета. Те отвориха цяла нова страница в моята пачуърк история.
Вдъхновена от прекрасните съчетания се разрових из безбрежната си библиотека… случайно или не най-сетне се реших да си поекспериментирам по-сериозно с надписите на ръка с фримоушън и… най-сетне опитах една апликация, която винаги, винаги ми е харесвала, но все не смеех да правя. Причината е крайният резултат, който ще взриви хората, които обичат почистени крайчета и нестърчащи конци:) Е, след като усъвършенствах стандартната апликация със зачистени крайчета, нестърчащи конци и пр. вече смятам, че е време да започна да апликирам MY WAY.
Свалих транспорта на машината, надянах крачето за куилт и… затананиках:) Между другото странно, че точно така реших да си кръстя апликацийката… по всичко личи, че тази година нещата ще се случват така – по моят начин:) На където и да се обърна попадам на едноименната песен, която обожавам откакто се помня…
Да, обещавам тази година да си е моята година… стига толкова притеснения и борби… от тук насетне ще шия платовете, които ми харесва да шия, ще правя нещата, които ми харесва да правя, ще се подчинявам единствено на шестото си чувство и ще се радвам на всяка секунда (е, това го правя от десетина години насам, де)…
Все пак, ако се надявахте да ви покажа каква точно е тази историческа апликация ще се наложи да почакате, защото както споменах във фб януари и февруари са месеци за уважаване на кафето, чаят и шоколадът в Дверген:)
Ще се постарая да публикувам почти всеки ден по един нов пачуърк продукт, посветен на тези пристрастяващи субстанции и… искрено, искрено се надявам да ви забавлявам, топля и радвам в студените дни… Ще видите как бързичко ще мине зимата когато всеки ден се радваме заедно:)
Желая ви всички най-прекрасни неща и отново искам да кажа, че се радвам, че ви има!
Е, в Дверген коледната украса, с която посрещнахме 2013 вече е история:)
От днес в магазинът вече цари кафеена атмосфера:) От известно време насам все ви опявам за моята кафе драма – имаше платове, нямаше платове… в крайна сметка дойдоха и това, което ми се откъсна от сърчицето във формата на платове вече е продадено… Останалото реших да си шия най-алчно и себично самичка… Така де, толкова ги чаках, спестявах и пр., че… реших, че съм си заслужила да се поглезя. Честно казано от висотата на последната седмица вече зная защо толкова ги чаках тези кафета. Те отвориха цяла нова страница в моята пачуърк история.
Вдъхновена от прекрасните съчетания се разрових из безбрежната си библиотека… случайно или не най-сетне се реших да си поекспериментирам по-сериозно с надписите на ръка с фримоушън и… най-сетне опитах една апликация, която винаги, винаги ми е харесвала, но все не смеех да правя. Причината е крайният резултат, който ще взриви хората, които обичат почистени крайчета и нестърчащи конци:) Е, след като усъвършенствах стандартната апликация със зачистени крайчета, нестърчащи конци и пр. вече смятам, че е време да започна да апликирам MY WAY.
Свалих транспорта на машината, надянах крачето за куилт и… затананиках:) Между другото странно, че точно така реших да си кръстя апликацийката… по всичко личи, че тази година нещата ще се случват така – по моят начин:) На където и да се обърна попадам на едноименната песен, която обожавам откакто се помня…
Да, обещавам тази година да си е моята година… стига толкова притеснения и борби… от тук насетне ще шия платовете, които ми харесва да шия, ще правя нещата, които ми харесва да правя, ще се подчинявам единствено на шестото си чувство и ще се радвам на всяка секунда (е, това го правя от десетина години насам, де)…
Все пак, ако се надявахте да ви покажа каква точно е тази историческа апликация ще се наложи да почакате, защото както споменах във фб януари и февруари са месеци за уважаване на кафето, чаят и шоколадът в Дверген:)
Ще се постарая да публикувам почти всеки ден по един нов пачуърк продукт, посветен на тези пристрастяващи субстанции и… искрено, искрено се надявам да ви забавлявам, топля и радвам в студените дни… Ще видите как бързичко ще мине зимата когато всеки ден се радваме заедно:)
сряда, 21 ноември 2012 г.
Коледни зайчета:)
Направо се шашнах като видях от кога не съм писала... Но все пак се очакваше - това, с което изостанах около болничните изяви наваксах едва сега... Вече по малко, по малко и в Дверген започва да замирисва на коледа:) Днес съм си заплюла деня за украсяване и коледни песнички и коледно настроение... Супер много се надявам да успея, защото нали знаете коооолко обичам да размествам и променям, а не съм го правила от доста време и започвам да се депресирам:)
Иначе работилничките кипят с пълна сила... Успяваме да напълним и тези на фелт-бг, и заешките, и несесерените...
Писах по случаят и в сайта, но в момента тeче игра за направа на несесерчета за домът в Доганово. Ако искате да се включите е необходимо единствено да ми пишете на dvergenz@gmail.com, за да ви разкажа подробностите:)
Много други интереснотийки се случиха, много още предстои да се случат, но просто едно по едно:) За сега на дневен ред е коледата и приготовленията около нея:) Стискайте ми палци днес да успея да доближа това, което е в главата ми:) и заповядайте на работилничките... забавлението е гарантирано!
Ето и няколко завършени проектчета:)
Иначе работилничките кипят с пълна сила... Успяваме да напълним и тези на фелт-бг, и заешките, и несесерените...
Писах по случаят и в сайта, но в момента тeче игра за направа на несесерчета за домът в Доганово. Ако искате да се включите е необходимо единствено да ми пишете на dvergenz@gmail.com, за да ви разкажа подробностите:)
Много други интереснотийки се случиха, много още предстои да се случат, но просто едно по едно:) За сега на дневен ред е коледата и приготовленията около нея:) Стискайте ми палци днес да успея да доближа това, което е в главата ми:) и заповядайте на работилничките... забавлението е гарантирано!
Ето и няколко завършени проектчета:)
сряда, 31 октомври 2012 г.
Every cloud has a silver lining:)
Е, както вече знаете (или пък сте се чудили заради странните съобщения на сайта и във фб)Дверген се оказа почти затворен...
Явно нищо не се е променило по темата "детски болести" за последната една година, зщото точно преди единадесет месеца бяхме пак там, където и сега - в пулмологията... Пневмонията, която връхлетя детенце беше жестока - безсимптомна, светкавично развиваща се и поразяваща... Смениха ни няколко антибиотика, "наснимаха" ни на рентген все едно фотосесия правят...
Честно да ви кажа нямам търпение да свършат тези детски болести, защото ми е супер жал за детенце и в същото време грам идея нямам какво повече мога да направя, че да й икономисам някоя настинка... то не са имуностимулатори, то не са чудесии... и на пук отново стигнахме до болницата... От личен опит мога единствено да ви се закълна, че всякакви ваксини "Превенар", мревенар и пр. (противогрипните дори не виждам смисъл да ги споменавам) са пари, хвърлени през прозореца, а за последствията върху тялото въобще не ми се мисли... Смешното е, че точно когато ни хоспитализираха трябваше да съм на интервю на тема "За или против ваксините"...
Е, както и да е... съжалявам отново ако съм причинила неудобство на някой чрез отсъствието си за толкова дълъг период, но... беше неизбежно...
Благодаря на всички, които мислихте за мен и детенце, и за помощта, и за обажданията, и за грижата...
Миналата година болничният ни престой доведе до доста сериозни промени в заобикалящите ме хора. Това беше момента, в който разбрах, че индивиди, които бях допуснала прекалено близо, не им пукаше нито как съм аз, нито как е детенце... е, тази година не чаках обаждане от тях - напредък, а:)
Тази година беше някак различно... с Ева сме си станали доста по-близки, отколкото предполагах. Правихме всевъзможни неща заедно, забавлявахме се... Вече може да рисува звезди и принцеси (припомних си годините, в които исках да стана дизайнер и рисувах ли рисувах модели...) От едно доооооста гадно преживяване някак успяхме да извлечем ползите и отново да пресеем нещата, които си заслужават:) (този път слава Богу не се наложи да пресяваме хората:))
Вместо това получих това:
Една много, много прекрасна девойка, която уж съм срещала само веднъж, но... имам чувството, че познавам цял живот решила да ми изпрати картичка за рожденият ден... е нямаше по-удачно време, в което да получа прекрасният й поздрав! Благодаря ти още веднъж, Теди!
Отново си дадох сметка, отново теглих чертата и се размислих какво се случва и дали това искам да се случва и съм много, много щастлива с отговорите:)
Сега детенце е здраво, от другата седмица ще тръгне отново на училище, аз вече заех мястото си в Дверген, наваксвам с изостаналите поръчки, днес си идва и Ивче (пратихме я да диша въздух при баба) и... семейството отново ще е цяло.
Леле съвсем щях да забравя да се изфукам...
Семейството ни всъщност вече си има шести член (а дори не ми се наложи да раждам, дебелея и пр.) Историята започна на 3ти октомври, когато имах неблагоразумието да отида на гости на разкошната ми прекрасна Йовка:))) Влюбих се в едно от котенцата на нейното коте - Вики, което през лятото наблюдавахме как бременее (докато децата скачаха на трамплина в двора й)
Това е най-най-най-най-прекрасното, послушно(????), красиво, разкошно женско коте на света. Ани (средният пинчер) я обожава и... дойде в момент, в който всички се опитваха да ни убедят, че след Ани, Ева, Ива следва да си направим и Ава:) Да ви оставя ли да отгатнете името на котето:)
Благодаря ти, мило Йов И за това!
Времето е перфектно (умирам от студ, но... това означава, че Коледа наближава) и затова започваме коледните приготовления:)
Супер много се вълнувам, защото миналата година се забавлявах повече от мноооооооого с работилничките и... когато осъзнах, че в събота вече сме ноември с трепет обявих първата тема за тазгодишните:)
Правихме мъфини с ева тази седмица, сега ще е ред на джинджифиловите бисквитки... ще изровим папката "Коледа" от компа, ще пуснем песнички, ще си направим ароматен чай, ще си запалим свещичките и ще ШИЕМ БОТУШЧЕТА
Много, ама мноооого яко ще си завършим годинката!
Заповядайте с нас!
А ето и една модна колекция, която направихме с Ева:)
Явно нищо не се е променило по темата "детски болести" за последната една година, зщото точно преди единадесет месеца бяхме пак там, където и сега - в пулмологията... Пневмонията, която връхлетя детенце беше жестока - безсимптомна, светкавично развиваща се и поразяваща... Смениха ни няколко антибиотика, "наснимаха" ни на рентген все едно фотосесия правят...
Честно да ви кажа нямам търпение да свършат тези детски болести, защото ми е супер жал за детенце и в същото време грам идея нямам какво повече мога да направя, че да й икономисам някоя настинка... то не са имуностимулатори, то не са чудесии... и на пук отново стигнахме до болницата... От личен опит мога единствено да ви се закълна, че всякакви ваксини "Превенар", мревенар и пр. (противогрипните дори не виждам смисъл да ги споменавам) са пари, хвърлени през прозореца, а за последствията върху тялото въобще не ми се мисли... Смешното е, че точно когато ни хоспитализираха трябваше да съм на интервю на тема "За или против ваксините"...
Е, както и да е... съжалявам отново ако съм причинила неудобство на някой чрез отсъствието си за толкова дълъг период, но... беше неизбежно...
Благодаря на всички, които мислихте за мен и детенце, и за помощта, и за обажданията, и за грижата...
Миналата година болничният ни престой доведе до доста сериозни промени в заобикалящите ме хора. Това беше момента, в който разбрах, че индивиди, които бях допуснала прекалено близо, не им пукаше нито как съм аз, нито как е детенце... е, тази година не чаках обаждане от тях - напредък, а:)
Тази година беше някак различно... с Ева сме си станали доста по-близки, отколкото предполагах. Правихме всевъзможни неща заедно, забавлявахме се... Вече може да рисува звезди и принцеси (припомних си годините, в които исках да стана дизайнер и рисувах ли рисувах модели...) От едно доооооста гадно преживяване някак успяхме да извлечем ползите и отново да пресеем нещата, които си заслужават:) (този път слава Богу не се наложи да пресяваме хората:))
Вместо това получих това:
Отново си дадох сметка, отново теглих чертата и се размислих какво се случва и дали това искам да се случва и съм много, много щастлива с отговорите:)
Сега детенце е здраво, от другата седмица ще тръгне отново на училище, аз вече заех мястото си в Дверген, наваксвам с изостаналите поръчки, днес си идва и Ивче (пратихме я да диша въздух при баба) и... семейството отново ще е цяло.
Леле съвсем щях да забравя да се изфукам...
Семейството ни всъщност вече си има шести член (а дори не ми се наложи да раждам, дебелея и пр.) Историята започна на 3ти октомври, когато имах неблагоразумието да отида на гости на разкошната ми прекрасна Йовка:))) Влюбих се в едно от котенцата на нейното коте - Вики, което през лятото наблюдавахме как бременее (докато децата скачаха на трамплина в двора й)
Това е най-най-най-най-прекрасното, послушно(????), красиво, разкошно женско коте на света. Ани (средният пинчер) я обожава и... дойде в момент, в който всички се опитваха да ни убедят, че след Ани, Ева, Ива следва да си направим и Ава:) Да ви оставя ли да отгатнете името на котето:)
Благодаря ти, мило Йов И за това!
Времето е перфектно (умирам от студ, но... това означава, че Коледа наближава) и затова започваме коледните приготовления:)
Супер много се вълнувам, защото миналата година се забавлявах повече от мноооооооого с работилничките и... когато осъзнах, че в събота вече сме ноември с трепет обявих първата тема за тазгодишните:)
Правихме мъфини с ева тази седмица, сега ще е ред на джинджифиловите бисквитки... ще изровим папката "Коледа" от компа, ще пуснем песнички, ще си направим ароматен чай, ще си запалим свещичките и ще ШИЕМ БОТУШЧЕТА
Много, ама мноооого яко ще си завършим годинката!
Заповядайте с нас!
А ето и една модна колекция, която направихме с Ева:)
събота, 13 октомври 2012 г.
Не си променяйте адресът в блогър!
NB! Този пост е писан снощи, когато наистина промених адресът си в блогър и... от висотата на няколкото инфаркта за времето от вчера до днес ви съветвам
НЕ СИ ПРОМЕНЯЙТЕ АДРЕСИТЕ В БЛОГЪР!
Слава Богу процесът се оказа обратим и отново съм си с ketizzpot.blogspot.com:)
E, вече ща не ща... и тук съм нова новеничка...
Първо искам да почерпя всички ви виртуално за началото на моята 32-ра годишнинка... Оказа се, че е трябвало да поставя краят на още нещо в името на това да загърбя неприятните спомени от началото на годината...
Неволно или не промених адресът на блога си... вече адресът ketizzpot.blogspt не съществува. Не зная какво точно направих, но когато се опитах да достъпя блогът, който пиша от 2008г и не успях щях да получа разрив... сериозно!
В последствие се оказа, че за да прочетете всичко, което съм писала през това време вече трябва да изпишете www.dvergen.blogspot.com
Изключително много се надявам това да не породи някакви проблеми в намирането ми онлайн. След като се уверих, че информацията и всичките ми споделени случки и спомени са си тук май вече се радвам на тази промяна. Сигурна съм, че се е случила за добро и всичко ще е наред:)
Е, не мога и да не споделя разни натворености тази седмица, затова...
Ето това са новите рафтчета:
Тази седмица получихме и четири нови пачуърк десена, но техни снимки можете да видите на фейсбук страницата ни, както и на www.dvergen.com
Ето зимното работно време на Дверген -
Понеделник-Събота - 11-19ч.
Почивен ден - Неделя (разбира се ще се работи когато имаме работилнички и в неделя:))
НЕ СИ ПРОМЕНЯЙТЕ АДРЕСИТЕ В БЛОГЪР!
Слава Богу процесът се оказа обратим и отново съм си с ketizzpot.blogspot.com:)
E, вече ща не ща... и тук съм нова новеничка...
Първо искам да почерпя всички ви виртуално за началото на моята 32-ра годишнинка... Оказа се, че е трябвало да поставя краят на още нещо в името на това да загърбя неприятните спомени от началото на годината...
Неволно или не промених адресът на блога си... вече адресът ketizzpot.blogspt не съществува. Не зная какво точно направих, но когато се опитах да достъпя блогът, който пиша от 2008г и не успях щях да получа разрив... сериозно!
В последствие се оказа, че за да прочетете всичко, което съм писала през това време вече трябва да изпишете www.dvergen.blogspot.com
Изключително много се надявам това да не породи някакви проблеми в намирането ми онлайн. След като се уверих, че информацията и всичките ми споделени случки и спомени са си тук май вече се радвам на тази промяна. Сигурна съм, че се е случила за добро и всичко ще е наред:)
Е, не мога и да не споделя разни натворености тази седмица, затова...
Ето това са новите рафтчета:
Ето зимното работно време на Дверген -
Понеделник-Събота - 11-19ч.
Почивен ден - Неделя (разбира се ще се работи когато имаме работилнички и в неделя:))
понеделник, 1 октомври 2012 г.
Пачуърк, куилт и тикви:)
Беше луда, луда седмица!
От къде ли да започна...
Още във вторник предизвиках себе си с 4 работилнички през 2 часа,
две деца (които умират да магазинерстват) и... един нов обитател (нима сте се съмнявали в мен:)))) Така де, най-сетне открих как точно да стопанисвам и излагам джаджите
Сега се оказа, че имам недостиг на джаджи и смятам в следващият сезон да предприема много сериозни мерки за разнообразяването на асортимента:)
А това е един много, много, много специален джобарник. Специален го прави разбира се човекът, който го поръча... и преди да се притесните, че не е достатъчно шарен ще ви успокоя... За човекът, който ще притежава джобарника ще бъде сътворено истинско стихотворение. Това стихотворение ще бъде извезано копченце по копченце на основата му... И... да добавя:) Блокът, който всъщност е основният джоб се казва "Приятелска звезда"... Да, определено това е един от най-приятелските подаръци:)
Великолепно е да осъществявам идеите на хората!
Ето и едно повече от предизвикателство от първата ми Дверген клиентка. Да, наистина! Когато отворих Дверген първото ми продадено нещо беше ВАУЧЕР ЗА КУИЛТ ЗА СПАЛНЯ. Куилтът щеше да бъде подарък за 30тата годишнина на сестрата на клиентката ми. Е, седем месеца по-късно сестрата се появи:) Избра си мнооооого яка комбинация от платчета и каза паролата "искам да е много шарено":)))))))) какво повече да иска човек от живота:)))))) излишно е да ви казвам с какво удоволствие ших! Представяте ли си! Ших раета, карета и разни подобни!!! Велико стана:) Сега предстои куилт, който също ще е доста интересен експеримент... Само дано ми доставят вата скоро, защото нещо започна бързо, бързо да ми свършва... за първи път откакто се помня останах без вата:)
А ето това пък са моите си десертчета... случиха се отново във вторник... дълго спорих с Еконтци, че нямам пратка, а само наложен платеж, но в крайна сметка те се оказаха прави:) Просто не мога да ви опиша колко се изкефих... Мила Мария, БЛАГОДАРЯ!
Това е другият ми предрожденски подарък, който... просто дойде:) в същият ден, в който получих вкусната изненада... Появи се моята нова прекрасна комшийка по магазин:)))) Сега вече съм обречена, защото мацката освен, че е много готина ще продава мой тип дрешки:))
И разбира се... есееееен!
Толкова време се каня да ги ушия тези тикви и най-сетне сколасах... Забавлението определено беше съвсем гарантирано и съм супер хепи от крайният резултат:)
От къде ли да започна...
Още във вторник предизвиках себе си с 4 работилнички през 2 часа,
две деца (които умират да магазинерстват) и... един нов обитател (нима сте се съмнявали в мен:)))) Така де, най-сетне открих как точно да стопанисвам и излагам джаджите
Сега се оказа, че имам недостиг на джаджи и смятам в следващият сезон да предприема много сериозни мерки за разнообразяването на асортимента:)
А това е един много, много, много специален джобарник. Специален го прави разбира се човекът, който го поръча... и преди да се притесните, че не е достатъчно шарен ще ви успокоя... За човекът, който ще притежава джобарника ще бъде сътворено истинско стихотворение. Това стихотворение ще бъде извезано копченце по копченце на основата му... И... да добавя:) Блокът, който всъщност е основният джоб се казва "Приятелска звезда"... Да, определено това е един от най-приятелските подаръци:)
Великолепно е да осъществявам идеите на хората!
Ето и едно повече от предизвикателство от първата ми Дверген клиентка. Да, наистина! Когато отворих Дверген първото ми продадено нещо беше ВАУЧЕР ЗА КУИЛТ ЗА СПАЛНЯ. Куилтът щеше да бъде подарък за 30тата годишнина на сестрата на клиентката ми. Е, седем месеца по-късно сестрата се появи:) Избра си мнооооого яка комбинация от платчета и каза паролата "искам да е много шарено":)))))))) какво повече да иска човек от живота:)))))) излишно е да ви казвам с какво удоволствие ших! Представяте ли си! Ших раета, карета и разни подобни!!! Велико стана:) Сега предстои куилт, който също ще е доста интересен експеримент... Само дано ми доставят вата скоро, защото нещо започна бързо, бързо да ми свършва... за първи път откакто се помня останах без вата:)
А ето това пък са моите си десертчета... случиха се отново във вторник... дълго спорих с Еконтци, че нямам пратка, а само наложен платеж, но в крайна сметка те се оказаха прави:) Просто не мога да ви опиша колко се изкефих... Мила Мария, БЛАГОДАРЯ!
Това е другият ми предрожденски подарък, който... просто дойде:) в същият ден, в който получих вкусната изненада... Появи се моята нова прекрасна комшийка по магазин:)))) Сега вече съм обречена, защото мацката освен, че е много готина ще продава мой тип дрешки:))
И разбира се... есееееен!
Толкова време се каня да ги ушия тези тикви и най-сетне сколасах... Забавлението определено беше съвсем гарантирано и съм супер хепи от крайният резултат:)
събота, 15 септември 2012 г.
Разни безобразни:)
Просто не мога да повярвам, че стигнах до блогът:) Напоследък наред с предизвикателствата, които ми отправят клиентите се заех с предизвикателства, които отдавна чакат в "ту ду" папката ми:)
Благодарение на десетдневното пребиваване на дечовците в балкана:)))) (преди да повикате социалните държа да отбележа, че все пак израснах там:))), сещайте се:)) успях да бия всички видове рекорди по шиене нон стоп... Тъй да се каже използвах възможността за почивка (дните от 6ти до 10ти) и си ших вкъщи:) Голям купон! Успях да се пристрастя към две нови стари техники, с които отдавна ми се щеше да си поекспериментирам по-сериозно, довърших разни неща, които чакаха отдавна и... презаредих тотално. Когато дечовците си дойдоха определено се чувствахме като най-добрите родители. Неразделни и мноооого слушкащи един-друг:) Хубавата новина е, че все още сме си така. Само дето тази вечер (за разлика от предходните няколко) не успяха да ме надхитрят и приспят с приказка, та... се добрах до блога:)
Това е една покривка, която ших по-дълго, отколкото беше необходимо:) Така де, все отлагах и събирах парченце по парченце... В крайна сметка комбинацията стана много интересна. После пък си поекспериментирах и със събирането на трите слоя... Сега седи доволно в магазина и й се радвам. Всъщност... радвам се най-много на това, че и за миг не ме домързя (както се случваше преди време) и разпарях ли разпарях докато не получих това, което искам...
Тази къпкейк чанта е направена за една много любима моя клиентка - собственичката на галерия Лале. С нея се запознах неотдавна, но за времето от което се знаем все успяваме да обменим идеи и вдъхновения:)
Не зная дали съм ви споменавала за моята голяма гордост - колекцията текстилни бижута. Доста време ми отне докато се престраша, а пък и да наглася нещата така, че да изглеждат добре. Е, най-сетне по един или друг начин всичко си дойде на мястото и.. наистина се забавлявам с тези мънички сладички бижута:)
Това е Дверген:) Имам си още две рафтчета от тази седмица:)))) Голямо дупчене и разместване и сгъване и разгъване и чистене падна, но... крайният резултат е повече от задоволителен. Най-сетне успях да подредя нещата:) А магазинът... все едно е нов новеничък:)
А тази снимка си оставих за десерт - покривът на нааканата кола на Джени - най-якият покрив. На най-яката кола, която ни закара до Благоевград:) Толкова беше хубаво! Това, както и концертът на Хиподил през нашата си "десетдневка" наистина бяха презареждащите неща от които толкова имах нужда. Много, много се радвам, че всичко това се случи:)
От другата седмица работилничките ни започват с гръм и трясък. С всички идеи, натрупани през лятото, с отпочинали и заредени преподаватели и много, много емоции:)
С нов вид - Мастър класове и... нов новеничък сайт!
Да, определено вече съм готова да посрещна моят си сезон - есента...
А това бяло гълъбче вече втори ден се върти пред входа на Дверген и хич не го е страх от обикалящите наоколо котарани... То е специален поздрав за всички вас!
Благодарение на десетдневното пребиваване на дечовците в балкана:)))) (преди да повикате социалните държа да отбележа, че все пак израснах там:))), сещайте се:)) успях да бия всички видове рекорди по шиене нон стоп... Тъй да се каже използвах възможността за почивка (дните от 6ти до 10ти) и си ших вкъщи:) Голям купон! Успях да се пристрастя към две нови стари техники, с които отдавна ми се щеше да си поекспериментирам по-сериозно, довърших разни неща, които чакаха отдавна и... презаредих тотално. Когато дечовците си дойдоха определено се чувствахме като най-добрите родители. Неразделни и мноооого слушкащи един-друг:) Хубавата новина е, че все още сме си така. Само дето тази вечер (за разлика от предходните няколко) не успяха да ме надхитрят и приспят с приказка, та... се добрах до блога:)
Това е една покривка, която ших по-дълго, отколкото беше необходимо:) Така де, все отлагах и събирах парченце по парченце... В крайна сметка комбинацията стана много интересна. После пък си поекспериментирах и със събирането на трите слоя... Сега седи доволно в магазина и й се радвам. Всъщност... радвам се най-много на това, че и за миг не ме домързя (както се случваше преди време) и разпарях ли разпарях докато не получих това, което искам...
Тази къпкейк чанта е направена за една много любима моя клиентка - собственичката на галерия Лале. С нея се запознах неотдавна, но за времето от което се знаем все успяваме да обменим идеи и вдъхновения:)
Не зная дали съм ви споменавала за моята голяма гордост - колекцията текстилни бижута. Доста време ми отне докато се престраша, а пък и да наглася нещата така, че да изглеждат добре. Е, най-сетне по един или друг начин всичко си дойде на мястото и.. наистина се забавлявам с тези мънички сладички бижута:)
Това е Дверген:) Имам си още две рафтчета от тази седмица:)))) Голямо дупчене и разместване и сгъване и разгъване и чистене падна, но... крайният резултат е повече от задоволителен. Най-сетне успях да подредя нещата:) А магазинът... все едно е нов новеничък:)
А тази снимка си оставих за десерт - покривът на нааканата кола на Джени - най-якият покрив. На най-яката кола, която ни закара до Благоевград:) Толкова беше хубаво! Това, както и концертът на Хиподил през нашата си "десетдневка" наистина бяха презареждащите неща от които толкова имах нужда. Много, много се радвам, че всичко това се случи:)
От другата седмица работилничките ни започват с гръм и трясък. С всички идеи, натрупани през лятото, с отпочинали и заредени преподаватели и много, много емоции:)
С нов вид - Мастър класове и... нов новеничък сайт!
Да, определено вече съм готова да посрещна моят си сезон - есента...
А това бяло гълъбче вече втори ден се върти пред входа на Дверген и хич не го е страх от обикалящите наоколо котарани... То е специален поздрав за всички вас!
сряда, 29 август 2012 г.
Напоследък:)
Нямам много силици да пиша дълго... пък и си го позволих на сайта тази седмица. Затова... просто ще кача снимчици на нещата, с които се забавлявах:)
понеделник, 6 август 2012 г.
Фимо, кракъл и шев на букви...
Е, дойде време да ви разкажа за още една интересна седмица...
Разбира се, иска ми се да започна от Двергена:) Тази седмица той ме предизвика с две неща - едното е нещо, което не съм и мечтала да правя - да участвам в организацията и декорацията на истинска винтидж сватба. За целта трябваше и помощ от публиката... Много съм щастлива, че познавам eйто тази дама, която просто нямаше как да не попитам що е то винтидж и има ли той почва у моите платове:)
Поръчката дойде от една друга приятелка, която за мен е супер ценен човек - тя първа ми показа с действията си, че е съвсем възможно да се осъществяват мечти и има шанс за хора, които работят това, което им харесва и го правят със сърцето си... Eто линк към нейната Perfect Event фейсбук страница:)
Та така... сега като се замисля май все пак няма все още да публикувам снимки, за да пооженим хората и тогава...
Добре де, не е като да няма какво друго да ви разкажа:)
Това е прекрасната възглавничка от играта на Пачуърк БГ за размяна на дънкови възглавнички. Получих я от Йовка Христова... Обожавам тази личност, обожавам и възглавничката... Всеки един елемент е направен с мисъл за мен и май не съм се чувствала толкова специална, колкото когато си я гушкам... Благодаря, Йов!
Ето джобарниците с феи, за които ви разказвах преди:) Вече са съвсем завършени и комплектовани с възглавнички. Доста хора се огледаха в тях при първото им появяване "на сцена" и съм супер щастлива по случая:)
Едно от най-готините неща тази седмица е пристигането на Катрин - куилтърката от Оклахома, за която съм ви писала и ще пиша още много. За нула време наваксахме кой какво сътворил. Тооооолкова е прекрасно когато хората макар и далеч, и не комуникиращи редовно не губят връзката си... Успяхме дори да уговорим срещичка... това, което най-много ме радва е, че направихме нещата така, че да не се случва всичко в Сф, а да мръднем малко по-встрани. На 13.08.12 сме на гости на Ръкоделницата в Пловдииииииииииив! Ще дойдат едни от най-любимите ми дружки от доста части от Бг и супер много се вълнувам:) Заповядайте и вие ако имате интерес към темата:)
В Двергена срещите с Катрин ще се проведат отново другата седмица, но дати и часове ще обявя допълнително след като ги съгласуваме:)
Иначе... вчера беше първата августовска неделя... За повечето хора това не означава много, но за мен беше празник. Участвах в първото за тази година издание на София Диша:) Купона беше невероятен. Много, много се радвам, че имах възможността да съм част от целият купон! Предизвиках отново себе си и съм изключително доволна, че го направих:)
Днес пък беше почивният ми ден. Прекарах го разбира се с моите си хора. Разходихме се до Импресията и... не знам дали заради смелостта, която ми вдъхват те или просто защото ми се експериментира си взехме Фимо и комплект за кракъл:)
Оказа се, че е нямало нужда да чакам години, че да опитам и двете... Толкова мнооооооого се забавлявахме с Ева! Тя направи подарък на баба си - в края на месеца има рожден ден. А аз облякох няколко карфички:)
Това пък са шнолките, които направихме ягодки с Ева.
Йов, те също са поздрав за теб - стига вече бонбонени шноли... дай да украсим дечовците с нещо по-здравословно:Р.
Ето го и първият ми напукан опит:) Пукнатините се засилиха когато бурканът започна да съхне. Мнооооого голям кеф!
И така... меко казано се позабавлявахме... дано следващата седмица отново ни донесе подобни прекрасни предизвикателства и емоции.
Желая спорна, усмихната и успешна такава и на вас!
Разбира се, иска ми се да започна от Двергена:) Тази седмица той ме предизвика с две неща - едното е нещо, което не съм и мечтала да правя - да участвам в организацията и декорацията на истинска винтидж сватба. За целта трябваше и помощ от публиката... Много съм щастлива, че познавам eйто тази дама, която просто нямаше как да не попитам що е то винтидж и има ли той почва у моите платове:)
Поръчката дойде от една друга приятелка, която за мен е супер ценен човек - тя първа ми показа с действията си, че е съвсем възможно да се осъществяват мечти и има шанс за хора, които работят това, което им харесва и го правят със сърцето си... Eто линк към нейната Perfect Event фейсбук страница:)
Та така... сега като се замисля май все пак няма все още да публикувам снимки, за да пооженим хората и тогава...
Добре де, не е като да няма какво друго да ви разкажа:)
Това е прекрасната възглавничка от играта на Пачуърк БГ за размяна на дънкови възглавнички. Получих я от Йовка Христова... Обожавам тази личност, обожавам и възглавничката... Всеки един елемент е направен с мисъл за мен и май не съм се чувствала толкова специална, колкото когато си я гушкам... Благодаря, Йов!
Ето джобарниците с феи, за които ви разказвах преди:) Вече са съвсем завършени и комплектовани с възглавнички. Доста хора се огледаха в тях при първото им появяване "на сцена" и съм супер щастлива по случая:)
Едно от най-готините неща тази седмица е пристигането на Катрин - куилтърката от Оклахома, за която съм ви писала и ще пиша още много. За нула време наваксахме кой какво сътворил. Тооооолкова е прекрасно когато хората макар и далеч, и не комуникиращи редовно не губят връзката си... Успяхме дори да уговорим срещичка... това, което най-много ме радва е, че направихме нещата така, че да не се случва всичко в Сф, а да мръднем малко по-встрани. На 13.08.12 сме на гости на Ръкоделницата в Пловдииииииииииив! Ще дойдат едни от най-любимите ми дружки от доста части от Бг и супер много се вълнувам:) Заповядайте и вие ако имате интерес към темата:)
В Двергена срещите с Катрин ще се проведат отново другата седмица, но дати и часове ще обявя допълнително след като ги съгласуваме:)
Иначе... вчера беше първата августовска неделя... За повечето хора това не означава много, но за мен беше празник. Участвах в първото за тази година издание на София Диша:) Купона беше невероятен. Много, много се радвам, че имах възможността да съм част от целият купон! Предизвиках отново себе си и съм изключително доволна, че го направих:)
Днес пък беше почивният ми ден. Прекарах го разбира се с моите си хора. Разходихме се до Импресията и... не знам дали заради смелостта, която ми вдъхват те или просто защото ми се експериментира си взехме Фимо и комплект за кракъл:)
Оказа се, че е нямало нужда да чакам години, че да опитам и двете... Толкова мнооооооого се забавлявахме с Ева! Тя направи подарък на баба си - в края на месеца има рожден ден. А аз облякох няколко карфички:)
Това пък са шнолките, които направихме ягодки с Ева.
Йов, те също са поздрав за теб - стига вече бонбонени шноли... дай да украсим дечовците с нещо по-здравословно:Р.
Ето го и първият ми напукан опит:) Пукнатините се засилиха когато бурканът започна да съхне. Мнооооого голям кеф!
И така... меко казано се позабавлявахме... дано следващата седмица отново ни донесе подобни прекрасни предизвикателства и емоции.
Желая спорна, усмихната и успешна такава и на вас!
сряда, 1 август 2012 г.
Градинка с възглавнички и перденца:)
Не зная дали помните, но бях решила това лято да си позволя да почивам вместо само в понеделник в неделя и понеделник:)
Е, поне опитах... Първата неделя на излежаване завърши около 15ч. с обаждане от един много сладък глас, питащ кога ще е отворено:)
Хич не обичам да казвам "не" (за добро или лошо:)) и никога "не мога", затова скокнах:) Когато отидох до магазина там вече ме чакаше една много, много симпатична двойка, очакваща второто си бебочество. Шалтенцето, което виждате е за каката. То си има комплект възглавнички и перденце, така че цялата стая да грейне:) С голямо удоволствие ших за това прекрасно семейство. Нямам все още включване от тях, затова мисля, че вече са се родили... Мисля и стискам палци:)
Това е другото нещо, което си мислех. Как винаги съм искала да съм сред бременни, мамчета, бебочества и дечовци. В крайна сметка точно това и се случва. А дори не се налага да съм учителка или акушерка или нещо подобно:)
Днес беше и първият ден от Световната седмица на кърменето. От шест години насам всеки 1-7ми август е специален за мен. Специален, защото както знаете мразя, когато в един определен ден все се сещаме, че е празник на някой... било то мама, баба, приятел, рожден ден, имен ден и звъним ли звъним, а през останалото време забравяме съществуването им... За разлика от всички тези поводи за празнуване кърменето се уважава и през останалите дни в годината - просто тази седмица е една от всички тях:) Направихме си пикник с лекция днес в Борисовата градина:) Събраха се мнооооооого повече майки, отколкото минали години... Толкова беше разкошно! И пак си мислех, как съм сбъднала и тази си мечта... и колко е хубаво да виждаш как неща, за които си се борил и в които вярваш добиват популярност. Обещах си да засиля четенето и да се квалифицирам и за консултант до ССК 2013:)
Но... за новогодишни планове още е рано, затова просто ви оставям да разгледате какво измайсторих тази седмица:)
Това са едни подложчици с готварски тефтер. Те са моето си доказателство как като шиеш с хубави платове успеха (почти) винаги ти е гарантиран. Много им се радвам:)
А това е един комплект от джобарник и две възглавнички (втората е овал и не се вижда, защото пуха ми свърши точно преди да я напълня, но... ще я снимам в последствие:))
Този комплект си има "сестричка" в зелено-кафявата гама, но и за него нямаше пух... Историята му е следната... Ровейки из залежите си от платчета открих пет феички. Супер много ми се искаше да направя нещо различно с тях. Започнах да ги шия на един дъх без да зная какво точно ще направя от блоковете. Хареса ми как стават, но все още не знаех. В момент, в който щях да се предам и да ги обединя в шалте реших все пак да използвам жокер "обади се на приятел" и... воала! Продължението когато доставя пуха:) (утре)
Долните две снимки пък са специален поздрав за Юлето, защото й обещах:) Имам още разни други точки, но... са снимани и качени в албума във фб и на сайта...
Е, поне опитах... Първата неделя на излежаване завърши около 15ч. с обаждане от един много сладък глас, питащ кога ще е отворено:)
Хич не обичам да казвам "не" (за добро или лошо:)) и никога "не мога", затова скокнах:) Когато отидох до магазина там вече ме чакаше една много, много симпатична двойка, очакваща второто си бебочество. Шалтенцето, което виждате е за каката. То си има комплект възглавнички и перденце, така че цялата стая да грейне:) С голямо удоволствие ших за това прекрасно семейство. Нямам все още включване от тях, затова мисля, че вече са се родили... Мисля и стискам палци:)
Това е другото нещо, което си мислех. Как винаги съм искала да съм сред бременни, мамчета, бебочества и дечовци. В крайна сметка точно това и се случва. А дори не се налага да съм учителка или акушерка или нещо подобно:)
Днес беше и първият ден от Световната седмица на кърменето. От шест години насам всеки 1-7ми август е специален за мен. Специален, защото както знаете мразя, когато в един определен ден все се сещаме, че е празник на някой... било то мама, баба, приятел, рожден ден, имен ден и звъним ли звъним, а през останалото време забравяме съществуването им... За разлика от всички тези поводи за празнуване кърменето се уважава и през останалите дни в годината - просто тази седмица е една от всички тях:) Направихме си пикник с лекция днес в Борисовата градина:) Събраха се мнооооооого повече майки, отколкото минали години... Толкова беше разкошно! И пак си мислех, как съм сбъднала и тази си мечта... и колко е хубаво да виждаш как неща, за които си се борил и в които вярваш добиват популярност. Обещах си да засиля четенето и да се квалифицирам и за консултант до ССК 2013:)
Но... за новогодишни планове още е рано, затова просто ви оставям да разгледате какво измайсторих тази седмица:)
Това са едни подложчици с готварски тефтер. Те са моето си доказателство как като шиеш с хубави платове успеха (почти) винаги ти е гарантиран. Много им се радвам:)
А това е един комплект от джобарник и две възглавнички (втората е овал и не се вижда, защото пуха ми свърши точно преди да я напълня, но... ще я снимам в последствие:))
Този комплект си има "сестричка" в зелено-кафявата гама, но и за него нямаше пух... Историята му е следната... Ровейки из залежите си от платчета открих пет феички. Супер много ми се искаше да направя нещо различно с тях. Започнах да ги шия на един дъх без да зная какво точно ще направя от блоковете. Хареса ми как стават, но все още не знаех. В момент, в който щях да се предам и да ги обединя в шалте реших все пак да използвам жокер "обади се на приятел" и... воала! Продължението когато доставя пуха:) (утре)
Долните две снимки пък са специален поздрав за Юлето, защото й обещах:) Имам още разни други точки, но... са снимани и качени в албума във фб и на сайта...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
LinkWithin
