Нова игра - размяна на сдружение Пачуърк БГ

Момичета, обявявам и тук новата игра-размяна. Моля всички с блогове и желаещи да популяризират и естествено да се включат в играта да копират текста по-долу или да го преразкажат със свои думи :) за да може играта да добие още повече популярност:)


Нова игра - размяна на кукленски куилтчета (размери 50х50см.) Темата естествено е ЕСЕН... мейлите за записване за играта можете да изпращате до 15.09.2011 на patchwork.bulgaria@gmail.com До 01.10.2001 всеки ще е получил другарчето си изненада. Шалтенцата ще се шият и изпращат до 31.10.2011 (съвсем тематично подбрана любима дата).

Ще ви очакваме:)

Хайде сега... нова мания...

От Разград насам една нова страст бушува в главата ми и досажда на околните (да, тези дето четат, но не пишат:))... Споменах ви, че се запознах на панаира с прекрасната Надя от Наделия Арт, която ми показа какво е това ембосинг... Много се впечатлих и започнах да се интересувам. Естествено, веднага нагласих и пари за машинка и се започна едно ми ти ибейско приключение на спечелени търгове... И така, крачка по крачка осъзнах, че съм се вкарала и с двата крака в скрапбукинг манията... Оказва се, че това хоби е дори още по-скъпо от куилтинга... Сега сигурно ще ме питате защо не показвам:) причините разбира се са три: джаджите ми още не са пристигнали (или поне не 18 от тях), все още не смятам, че съм прочела достатъчно и... си имам две сръчни ръчички, които искат да помагат, но не знаят още как, затова съм отложила заниманията за къъъъсно вечер, което така и не идва:) Нямам търпение Ева да се прибере от Берковица (утре) и да майсторим заедно...
Междувременно... преди да си помислите, че съм изоставила куилтинга да се похваля, че напредвам със списъка със започнати проекти:) и се готвим за Изкуството - мисия възможна! Заповядайте следващата събота от 15 до 21ч. пред Народен театър...

И все пак ето първият ми скрапбукинг опит:)

Май куилт

През месец май, както бях обявила и тук, в сайта започнахме инициативата "блок на месеца"
За първото майско издание избрахме Изкривените 9 квадрата. В секцията "Уроци" показахме как се правят, а след това и резултатите. С голяма радост забелязах, че в групата ни във фейсбук и други споделиха своите произведения, вдъхновени от инициативата... Благодарим!
Теа е подготвила юнският блок, така че... скоро ще се появи и новият ни блок-урок:)
А до тогава можем да се порадваме на майските завоевания:)







А ето и прекрасната комбинация на Джени:

Седмицата се познава по неделята:)

Даммм...
Ето това беше моята неделя -

Доста преди Ивче да бъде в проект дори - когато Ева беше бебе си мечтаех как ще си я хвана за ръчичка и... ще обикаляме България заедно... мечтите ми бяха много близко до осъществяването когато купих палатката и спалния чувал на Ева, но скоро след това разбрахме, че Ивче е кацнала на земята и... трябваше да отложа тази си мечта. Няколко годинки се изнизаха от тогава, много неща свършихме, много неща не успяхме... След случката с измамника реших, че е крайно време да направя нещо, за да изкарам всичките притеснения и нерви и да ги захвърля някъде, където няма да ги намеря повече и... започнах да избирам маршрут:) Набелязах си много местенца, където рано или късно ще отидем, но реших все пак първият ми опит да е с нещо любимо и познато. И така... хванах Ева за ръка и само двенките отидохме на Пловдив:) Просто не мога да ви опиша колко щастие ме заля. Толкова беше хубаво... ядохме сандвичи и играхме карти (с Том и Джери) във влака, папкахме ягоди, мирисахме теменужки, показахме пътя на двама туристи, ходихме до тепетата (това с една дружка-куилтърка, с която исках да се запозная отдавна)... купихме си българското знаме - нещо, което мислехме да направим още на Гергьовден. И... понеже бяхме много послушни, а Пловдив е известен с... едни такива магазини... ама бяхме много, много, много послушни и... си взехме и диадема с БРИЛЯНТИ (розовото ни се размина, но пък брилянтите са достатъчно големи, че да компенсират липсата на розово)

естествено на връщане 'ЮПИХМЕ СЕМКИ У ВЛАКО:))))
май няма нужда да ви казвам, че... меко казано се позабавлявахме... в понеделник Ева искаше да ида с нея на детска, за да съм кажела на фрау Теди къде сме ходили...
Да... понеделник:) тогава пък получихме голяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяям кашон с истински пачуърк платове... но за тях ще пиша след мъничко:)
Във вторник бях на много "високопоставена" среща, където имаше и пачурк изложба... въпреки алергията ми към снобария много се забавлявах - бях една от онези, които могат да ги правят "тези бютифъл неща" и ми беше едно такова... нарадвах се на зареденото с красота място и... естествено... следващата спирка беше Artcore Tattoo. Петенцето се беше притеснила, че някак не може да съчетае шантавите ми желания да впише на едно калинка, муха, водно конче и мноооооооооооооооооооооооого цветя и... почти се беше отказала да ме тутуира:) Отне ми цял час да я убедя, че... си заслужавам:) Мъчи се с мен ШЕСТ ЧАСА И ПОЛОВИНА... даааа болеше - да е жива и здрава играта на бесене (с имена на държави), която открих в телефона, та... и аз, и младежът, който се сдобиваше със змия на крака, някак между Куба, Мексико, Южна Корея и Румъния преживяхме:) Ето ме... тотално цветьосана... (Бояджиева, следващото изречение е специален поздрав за теб) Нямам търпение да забравя колко много болеше и да си изографисам и другата половина от гърба:)



И така.... стигнахме до...

Честит 11ти май! Не зная на кого или какво е празник този ден, но... на мен определено ми е празнично... Чаках си тази дата доста време - без някаква причина - просто нямах търпение да дойде. После, избрахме точно на нея да е срещата на гилдията... И така вече имах причина да си я чакам с трепет. Много хора обещаха да дойдат на срещата - още повече дойдоха и аз - щастлива:)


Пихме кафе, хортувахме си... Радвахме се на блоковете от бъдещото шалте на групата - толкова са прекрасни... пожеланията...

Скоро ще започнем да ги събираме... Запознах се с една куилтърка, която исках много, много отдавна да срещна...
После се залепихме за мострите от истинският пачуърк дистрибутор...
Обиколих света виртуално няколко пъти в последните два месеца,за да намеря най-великолепният производител на пачуърк платове... и смело мога да заявя, че успях... Не мога да ви опиша колко се вълнувах и радвах, когато с дружките от групата заразлиствахме парченцата, за да от повече от стотината десена да си изберем най-прекрасните, от които да си поръчаме:) Разбира се, с уговорката, че това е само началото... Скоро, много скоро ще допълним магазина и с това...
На път от магазина вечерта се разминах с една дама, която звънеше по телефона и започна разговора си с "Хей, рожденник..." Тогава си помислих "Ето, все пак някой е имал рожден ден днес:)" а моят ден беше прекрасен без дори да познавам някой рожденник...

Мили мои читатели... надявам се да предадох поне грам от всичкото щастие и на вас... Желая ви и вашата седмица да е била и да продължи да бъде толкова прекрасна, колкото моята... Цунк и гуш!
И като съм тръгнала да разказвам в снимки... ето и благодарение на кое успях даже пост в блога да пусна:)

Весели празници!

От доста време се каня да ушия тези шапчовци... уших ги - няколко пъти сменях модела, но... доста се забавлявах, защото... всичко, което включва низане на мънистенца, галончета и т.н. е меко казано забавно докато накрая стигна до този вариант. Следващото препятствие беше как да ги покажа, като това са си шапчовци за яйца, а яйцата се боядисват... днес:) Е, и това мина и сега с голяма радост бих искала да се похваля с шапчовците за яйчица и самите прекраааасни яйчица, които Ева с такова желание боядиса. Пожелавам ви весело изкарване на този светъл празник! Обичайте се:)

На гости...

Много странни неща се наслучваха напоследък... Нещата уж полека, лека взеха да намират релсичките си, тъкмо успее човек да си поеме дъх и... хопааа - камъче... Е, в конкретния случай си беше бая съществено голяма канара, но... както и да е - внесе смут в главата ми... А нали знаете, че когато си стресиран и започваш нови неща най-боли когато те препъват близки хора... Е, няма да се връщам към случката... Реших да споделя с вас справянето с депресията... Та... ревала яката цяла нощ идва време да излизам... очите ми на понички, детето в количката решавам да мина през аптеката... Така де, достатъчно възрастна съм, че да мога да си позволя някаква глупост... Та... с очите на понички и детето в количката влизам в аптеката и питам за успокоително, ма без рецепта и непристрастяващо... хората ме познават - какво ли не съм си купувала от тях и... срещу 2.05 от които явно съм изглеждала така, че си го заслужавам, че даже ми направиха отстъпка 10ст. и... ми дадоха сиропче - глог, мента и валериана. После пък ми хрумна, че мога да мина през Дарин, който се дотатуираше...


И до тук беше с депресията...
Като влязох при Петенцето и Евгени все едно всичко мина... Винаги се чувствам така при тях... Петенцето все казва "Кети, не знам защо, но ти държиш всички хубави неща в живота ти да започват от нас" ма... то си е така - заради тях се престрашихме да имаме Ева, после покрай тях видяхме как е с номер две... и ред други... та какво по-прекрасно стечение на обстоятелствата и какъв по-як лек за депресия от тях:)
Та... лафим си и Петето разправя "толкова имам за рисуване, че не съм спала от два дни", тогава се сетих за сюропчето и... решихме да го пробваме (въпреки критичните погледи на мъжете джоснахме по едно) и... си продължихме да се хилим.
Дамммм временно се сдобих и с гердан - ръчна изработка... вместо мъниста имаше (всички долу са плетени на една кука):
коледна захарна пръчица
сладолед с три топки и черешка с дръжка
ТОРТА - със все глазурата, украсата и т.н.
банан - със все кафявото по средата
сладкиш

И историята за избора на панделка за този гердан и историята за една татуировка си тръгнах... забравила the stupid things in life...
Мерси...
Мерси за прекрасните хора, които имам честта да познавам...



П.С. Има линк към Artcore Tattoo в заглавието на поста ми:)

метаморфози:)

Дамммм...
Опитвам да започна този пост от 3ч. нощес (какво друго да прави човек по това време)И не става, и не става... Нещеш ли получих снимките от Шази, добавих тези, които сами направихме и тези от едно друго апаратче и се получи следното:)











Завършека на прекрасния ден беше един мейл:
We are pleased to tell you your account was opened. Below is your Account Number and Terms. Customer Service will send you an email automatically with the website password as soon as the system refreshes (each night). In the meantime, you may call customer service at ... to place an order by phone or with other questions.
Който ни направи основни доставчици на куилт джаджи за България:))))


Ето и фб албумчето с още няколко стотин снимчета:)

ТекСтилно Парти v2

Автор на трапунтото от снимката е Емилия Голева.

Ако цък-нете на заглавието ще бъдете насочени към албумчето със снимки във фейсбук от текстилното ни парти на 9ти февруари. Трапунто рожденият ден на Катрин мина много забавно и дори с конферентна връзка с Ида от Германия. Наистина се надявам да успеем с тези конферентни връзки, защото така ще можем да включваме и момичетата от другите градове и ще е супер:) Иначе... що се отнася до Трапунто техниката - аз определено харесвам много тази на Карен МакТавиш, чието двд започнахме, но така и не догледахме. Има и класически начин, който показа Лили - зашиват се два плата с форми на избран мотив, долният внимателно се прорязва и се напъхва ватата, след което се зашива. Има и друга техника, която демонстрира Емилия Голева и която също изглежда страхотно. Оказа се, че знам вече 5 начина за направа на трапунто... Май са достатъчни за отделен курс:))))
Иначе ахкахме и охкахме по красотите, които ни донесе Лилия Илкова - тя се готви усърдно за конкурса в Сент Мари Омин (извинявам се ако не съм написала правилно името, но... всичко френско ми е чуждо) през септември. Не зная за нея, но аз се вълнувам за участието й още от сега:)

Иначе...много, ама много се забавлявах на партито... Съответно ще е супер ако мога и да благодаря на присъстващите и... да обявя датата на следващото - 9ти март, часът - пак 10.30, но мястото вече ще е Пиротска 16. Какво ви очаква там е все още изненада (е, поне за някои, де...) А темата е апликации - не зная за вас, но аз се сещам поне 6 начина за правене на апликации, от които съм си избрала един и него осъвършенствам. Ще е супер да донесете ваши неща с предпочитаният от вас начин за апликиране:)

R U Still here?

Да, да, знам... заняма ме...
Мога обаче да гарантирам, че ме заняма, защото се заседях зад машината... последният месец беше чисто доказателство на лафът "Всяко зло за добро"... Така де - започна се с варицелата на Ева, после свинско грипче за мен и... на трето-четвъртият ден, прекаран в невъзможност да се отлепя от кревата и зъзнеща от студ с две якета и завивка се предадох и... дойде тъщата и сложи край на "злото" - изведнъж къщата ми придоби Онзи блясък от рекламите, децата спряха да недоволстват и загладиха косъма и научиха часовника... все такива ми ти работи...останалите дни прекарах зад машината. Сутрин ставах, пусках я и я гасях вечер... голям купон. Днес, на ТекСтилното парти номер 2 (на което ще посветя друга тема) показвах заработеното и се изумих от себе си... Обещавам скоро да покажа и тук заработките, но ми трябва още мъъъъъничко време, за да й се нарадвам на количеството (и надявам се качеството)като някакъв сребролюб:) В общи линии има още мноооого неща, които са в процес на подготовка и скоро блогът ще се напълни с прекрасни новинки и картинки... до тогава - приемете днешният прекрасен изгрев като моето благодаря за търпението, що се отнася до честотата на публикациите ми:)

Зайче Байче

Това е моят поздрав за всички, които следят блога ми...
Честита година на заека!
Желая ви здраве, късмет, любов и красота:)



Хайде и аз да се запиша в голяяяямото Тилда семейство:)
Ева от много време ме моли да й направя Зайче Байче... Е, не е чак толкова много, че да се срамувам, че шия на другите, пък на нея не, но в случая се налагаше да изчака ушиването на кутиите и подложчиците - те си бяха на дневен ред и вече започнати:) Използвам случая да се извиня на Деската, Петенцето и Маги, защото Зайче Байче изпревари техните неща, но пък... имам късмета и трите да са родени във второто полугодие, а и на тричките обещах нещата да са готови до рожденните дни (лол) Та... Зайче се появи в един прекрасен околоколеден ден, в който аз имах нещо за вършене сутринта, но следобяда и вечерта бях разчистила за него... Толкова мило стана - аз кройкосваща, режеща, шиеща, пълнеща с нещо си и Ева, кръжаща в трепетно следене на процеса. Няма да забравя физиономията й когато й казах, че ще трябва да го изперем, за да заприлича на себе си - тя седна безкраааайно притеснена до въртящата се пералня и зачака:)
Да, зная, че не е перфектният първи опит но... определено е най-прекрасната играчка, която някога съм правила...

Отворените врати на 18.12.2010

Снимките са тези, които не бях качила в албумчето във фб, защото на тях беше килта на Теа, подарък - изненадка за техните. Редакцията беше страшна, затова сега смятам да стоят необезпокоявани в блога ми:)


Това бяха вторите отворени врати, където се събрахме да се почерпим предпразнично и... да почерпим опит пак предпразнично:) Много, много беше вдъхновяващо и се забавлявах страшно много. За мое най-голямо очудване имаше и хора. Денят, както се предполагаше си беше зимен - зимен,но... отново се запознахме с много нови лица. Ох... толкова се радвам на тези сбирки, толкова е приятно... Вече започваме да придобиваме форма и... човешки образ:), а групата ни във фейсбук се множиииии:)

http://www.facebook.com/home.php?sk=group_119845471409925&ap=1#!/album.php?aid=212908&id=1530744803&fbid=1715416615166

Курсът по пачуърк

Ноември месец премина под знаменателя на курса по пачуърк, организиран от Аксиома и преподаван от нас със Теа:) Това беше първото ни подобно начинание и бе съпроводено от неизменните страсти "какво става, ще стане ли, ще се справим ли (и ние и обучаващите се)"... в крайна сметка много, много, много се забавлявахме, спечелихме нови хора за пачуърк каузата ни и приобщихме прекрасни хора към идеята:) по мое мнение постигнахме целта си и... честно казано нямам търпение както да започна "втори випуск" сега януари, така и да се срещнем отново на второто ниво:) ето малко снимчици от работната ни тази година - заснети в един ден, в който валеше като изведро, но ние си бяхме вътре - на топло и... парцаливо:)
ох... така като ги гледам наистина настроението и уюта, който си създадохме ми залипсва... скоро, скоро пак:)

Part 4 Лондон 09-12.10.10

Датата на четвъртата част от пътеписчо изглежда като роден на - починал... сигурно това не е случайно, тъй като определено не бих искала да се връщам в този така дълго мечтан град... Пристигнахме там точно в часът пик. Едната част от групичката ни тръгна пеша за хостела, ние пък решихме, че с децата е по-разумно да дадем по едни 10тина кинта за едни две спирки с метрото и... закрачихме натам... вярно, че Мария ме беше предупредила за многото хора, но... това не ми се случваше, не можеше да е чак толкова зле... Забравете всичкото роптаене, което съм изроптала за НЕколичко проходимостта на бг подлезите, там е милиони пъти по-зле... освен, че няма как да се свали количка има потоци от стотици хора, а освен това са дълги и стръмни... ако все пак си достатъчно упорит да свалиш количката чак до долу те очакват тунели, в които следваш табелите и се целиш за "правилната" посока на движение, за да не бъдеш пометен... когато улучиш тези две неща стигаш до мястото, където чакаш заветния влак - място, където има пейчици, но не и начин да се седне на тях, защото ако седнеш запречваш пътя за промушване на останалите стотици хора. Можеш единствено да се прилепиш за стената и да чакаш... не дълго, защото метрото минава на всеки 6 минути. Гледката на прилепени за стените или вратите хора, изплювани на всяка спирка и надяващи се да слезе някой, за да имат място да си поемат въздух и да влязат отново в мелето докато стигнат своята спирка се оказа доста честа. "Изпуснахме" три метра, докато се намери начин да се наблъскаме за едната спирка... И пак.. виждат количката и не им дреме, виждат детето, и пак не им дреме. Едното момиче от групата дори остана за следващия "транш" защото на никой не му дремеше да се помръдне а в средата беше празно... Една от рекламите на стените в метрото беше на картинка на жена, която си бръсне краката... с пяна беше изписано "Never again" това беше и обета, който групата на Шаро си даде, когато излезе жива и цяла от Лондонския ъндърграунд...
За съжаление отървавайки се от него не намерихме покой... хостелът ни се оказа на гърба на сградата Сохо (тази с огромните билбордове) и точно в момента на нашето пристигане там се събираше огрооомно шумно и чудовищно - призрачно шествие, празнуващо... де да знам - някакъв ранен Хелоуин... е мноооого се бяха постарали с костюмите тези хора... Сигурно в нормални условия щях да им се изкефя, но като минаха през мен и децата ми, точно след като и метрото им беше сторило същото малко хич не им се зарадвах... Намерихме хостела - най-мизерния от трите - след почти лукса на първите два и преживения ужас представете си като видях "арт" изрисувана стая в стил който е мнооого далеч от красив и цветове, които са мнооого далеч от топли умората и отчаянието, което ме заля...
Все тая - за малко беше... изхождайки от прекрасния си спомен от вечерната разходка в Кардиф и желанието да видим поне нещо хубаво в този Лондон излязохме и сега... уви - ресторанти, сноби, просяци, тълпи, разринати улици...
На другия ден пак изпуснахме влака за вторият парк, но успяхме да хванем бързо и със същия билет следващият. Парка нямаше нищо общо с този, в който се размазахме преди два дни... имаше много, много, много въртележки и какви ли не атракциони, но всичко беше накачурено сякаш едно върху друго - много наблъскано и... без грам мисъл. Качихме Ева на това онова по няколко пъти, пообиколихме... тя реши, че иска да влезе в една от онези кръгли топки, в които те вкарват и те пускат по водата да се пързаляш и да се бориш да се изправиш. Те се доплащаха - индийска му работа... И тук дойде момента на истината:) Когато детето излезе мокро просто не издържах и се развиках така, както само аз и мога... най-потресаващото беше, че виках на инглицки "ай донт кеър уот ю тинк, ю шуд хев уорнд ъс дет ши майт гет ует" и куп подобни, които успяха да насерат тъпия индиец... на края си преобухме детето и мнооооооооооооооооооого доволна от себе си, свалила всичкия метро-хостело-парко стрес си тръгнах... даже дарин не успя да ми се скара, че съм се карала на човека... а като се сетих какви ги пелтечех на висок глас и на инглицки ми стана едно хуууубаво, че си учех уроците в подготвителен клас... БЛАГОДАРЯ ВИ, Г-Н ГЕОРГИЕВ! Ама наистина!!! Решихме, че няма какво повече да търсим в този парк и съвсем, съвсем сами - без гидството на Митака и батко Вико и въпреки константно развалените ни гпси си хванахме влакчето наобратно... На връщане казахме на Ева, че ще види окото на Лондон, като стигнахме й показахме огромното виенско колело, а тя попита "а къде му е другото око?" имаше отново тълпи туристи, повече отколкото бих могла да понеса, че да се изкефя на нещата, които си заслужават... Добре че с Жожо (Биг Бен) се запознахме сутринта, когато бяха оградили центъра заради някакво състезание по колоездене, че да не остана с лош вкус и от него... Бива си го, Жожо... и къщичките на парламента:) класика... Пообиколихме и заспахме отново без да усетим.
И така... до трийсетака... не, че не си го празнувам от февруари, ма... реших да не си отварям телефона, за да не вътря хората, които и без това са решили да ме поздравят... Благодаря много, много, много на всички ви за неотговорените повиквания... Оказа се дори, че при преинсталирането умното ми нтс е загубило две трети от телефоните ми, така че още дори не съм дешифрирала кой ми е звънял, но... ми беше много приятно все пак! Отново получих най-якия подарък (освен пребиваването в "Лондон") мъж ми ми беше взел огроооомна значка Look who's 30, която аз закичих и цял ден местих, за да се вижда по-добре...


Ева много се впечатли от тази значка и с мазния тон, с който говори на Ива когато много дълго я чака да се събуди, за да си общуват казваше "Кой става на триййййсееее" Събрахме багажа и тръгнахме на обиколка... която си се оказа цял похоттттт... Разпънах картата и решихме, че ще ходим до Бритиш хистори мюзиъм, вързах горгонките, затегнахме свинската опашка на борда на Ева, Дарин си напъха връзките в маратонките си и потеглихме... Още на първата пряка спряхме да питаме за посоката един мил бизнесмен в костюм, който небрежно пийваше биричка в обедната си почивка. Той ни упъти, ние благодарихме, а той вметна "Хепи бърдей"... и аз пак се размазах от удоволствие под лондонското слънце... мноооого дълго вървяхме до пустия музей, по пътя ядохме нудли и успях да си върна вярата в китайската храна - тукашните китайци съвсем през просото го дават... стъпих и на Оксфорд стрийт... В малките улички подишахме въздуха на Лондон, който бях сигурна, че съществува и че се крие зад тълпите туристи... успокоих се, нащраках балкончета и подредени къщурки... В Бритиш хистори-то нямаше нищо бритиш... Но пък видях мумии... крали, крали... много се забавлявах, но Дарин остана разочарован, че не можа да види нищо тамплиерско... странно, наистина.


След това поехме дъъъъъъъъъъъъъългия път към срещата ни с останалите с цел обиколка на музея на Джак Изкормвача. Много дълго вървяхме, бяхме тотално изцедени, когато стигнахме Лондон Бридж, но доволни, че сме там на време. Уви, от групата нямаше и следа... оказа се, че вместо на Лондон Бридж трябвало да се срещнем на Тауър Бридж... със сетни сили дотърчахме до там, преминавайки талази костюмирани хора, излизащи от работа... имах чувството, че се намирам насред най-ужасния си дрес код кошмар, който завърши с това как всички костюмета стояха пред един пъб и се наливаха с биричка:) бяхме изпуснали обиколката... все пак атмосферата беше невероятна.

Нямаше тълпи... радвам се, че Лондон успя да ги претопи поне този път, защото наистина имах нужда да го видя в мааааааалко по-добрата му светлина... Тръгнахме си и от високо - от Тауър бридж получих другия най-невероятен подарък за рождения си ден - пурпурен залез над Темза...



Благодаря ти, дядо Боже!
За това изживяване, за това, че имам хора, които ги интересува това, което пиша тук, за десетките отказани обаждания на моят ден, за стоте и кусур мейла с поздрави от фейсбук, за това, че съм с хората, които обичам, за това, че споделят с мен моментите ми... За това, че се прибрахме живи и здрави вкъщи...
В общи линии това е пътеписа... радвам се, че се случи всичко, което ни се случи, но не искам да ходя повече в Лондон... Затова - поздрав с лафа от Гепи:
"Anything to declare?"
"Yeah, DON'T GO TO LONDON"

Part 3 Cardiff, lovely Cardiff 08.10.10

И така... както споменах пристигнахме в Кардиф около... май беше 11. Както очаквах 5 часовото пътуване с деца в автобус беше най-голямото предизвикателство, което ни се случи... Но пък Кардиф обещаваше много от самото начало. Слязохме от автобуса и се озовахме пред един огромен зелен парк... с оформени храстчета - красота... Походихме малко и хоп - на централната - точно като в Кристиансанд - същата подредена архитектурка с място за всичко (все пак Кристиансанд си остава най-ама най-любимият ми град)... навсякъде табели "To let", навсякъде къщички, подредени една до друга. Тук открих как не си гледат в прозорците тези хора при положение, че къщите им са една до друга - просто там, където едната има прозорец, другата има стена... както и да е - открихме хостела Номад:) хубаво местенце... така и не разбрах как стана така, че стаята до която беше нашата я боядисваха сутринта, а вечерта вече си имаше наематели... оказа се, че не бяхме единствената българска групичка - това открих на закуска (и в този хостел имаше безплатни закуски), но за тях ще разкажа по-нататък... Тааа настанихме се и веднага поехме да разгледаме по-отблизо търговската улица... Така де, не може да се живее само с храна за душата:) извоювах си няколко минути на саме с мен си (милият ми мъж и бате Вико поеха щафетата) и... хайде в Спорт директ, Некст, Хенес и Мауриц... НО представете си нищо не си харесах... това просто не мога да го повярвам, но нещата, които съдържаха тези магазини бяха или безбожно скъпи (и не чак толкова неустоими) или безбожно грозни... това определено ми се случва за първи път, но май ми хареса. Нищо не си купих - само боксерки за Ева, щото тук й търсим и все не намираме хубави... както и да е, доволна от непазаруването намерих другите три крайника на семейството, а Дарин направо се шашна като му се явих с празни ръце :))) В Кардиф наблюденията ми от англичанките и англичаните се засилиха - няма по-стилно облечени жени - обръщах се като някакъв разгонен тийнейджър, за да ги огледам и... няма по-гейски изглеждащи мъже - ужааааааааас, отвраааат... ако си спомняте поста ми за онази мъжка риза на розови цветчета - това е само началото... мъжете стават все по-женствени... то не бяха деколтета, то не бяха перчеми... честно казано, това е нещо, което много, ама много ми се ще да забравя. Десерта по темата за гейски изглеждащите мъже ми биде сервиран пак на закуска, когато двама седяха на рецепцията единият с розво потниче, черен скъсан познайте къде клин и дънкова поличка... Englishmen - too gentle to be men. След разочарованието по магазините се прибрахме, постояхме вкъщи и пак излязохме - щракахме ли щракахме прекрасни готически сгради, после кривнахме по една уличка, която не знам защо ми хареса... ходихме, говорихме си - беше толкова... семейно и прекрасно... и по едно време поглеждам - КИЛТ ШОП ей така, от нищото... два магазина по-навътре - ОЩЕ ЕДИН, малко по-натам ПАК... естествено бяха затворени, но... не се наемам да опиша вълнението. И в същото време знаех, че нещо ме доведе до там, а въобще не съм се и надявала и то точно тук, в Кардиф - представях си как намирам малък сладък килт магазин в Лондон, нищо не очаквах от тук, пък то какво стана... Върнахме се и зачаках сутринта:) Междувременно си взехме чипс с дип, който после щеше да нахрани и цялата група на Шаро:) В хостела си направихме парти на земята... и Ивче участва и беше много забавно. На другата сутрин слязохме за закуска и несемейните, които излизали вечерта след мача и ни разказаха за "нощта на разгонения хипопотам" - пълно било с дебели женки чакащи само някой да им каже "хай", за да му скочат... забелязах една дооооста сърдита мацка, която в последствие се оказа естествено от другата българска група... те незнайно как успяха да запушат едната тоалетна два пъти за по-малко от 12часа... ма чалъм си требе, доста се бяха постарали със салфетките... както и да е, опаковахме и тръгнахме към заветния шоп



Хора, тооооооооооолкова беше яко... магазинчето не беше кой знае колко специално, но атмосферата, въздуха, продавачките... Разказх им за нашето бъдещо Пач сдружение и те слушаха и се радваха... освен положителните емоции, обаче пак почти нищо не си взех. Е, освен подарък за Теа, разбира се:Р. В другите два се депресирах - то не бяха платове, то не беше чудо. Аз естествено смазана от гигантския избор си купих по малко от едни от най-обикновенните, но... както и да е, важното е че бях там...
След още няколко часа обикаляне и опити да обясня на продавачите по разни железарии какво е "pig tail" демек търсехме свински опашки за багажа и за борда ако единствената ни налична се скъса lol си тръгнахме от Кардиф за дъъъъъъъълго чакания Лондон...

Part 2 Alton Towers 07.10.10

Ето официалния сайт... чууууууууууууууудно място... следващия ми килт, ще е посветен на него... скоро ще имам и лични снимки, но понеже са много и... отнема време.

Сутринта тръгнахме раничко - естествено не хванахме първият влак, но... винаги има Старбъкс, в който да изчакаш... едноименното кафе успя да ме отврати от себе си - тук Старбъкса е по-вкусен... Времето беше никакво, така че се притеснявах доста до къде ще я докараме... отново не знаех къде отиваме и тук е момента да благодаря на Митака и Споун за перфектната организация... намираха най-якия изход от всякакви ситуации и то без допълнителни емоции... просто нямам думи... Във влака на отиване беше блъсканица. Успяхме да намерим място само за Ева, но тя настояваше да седи с мен, затова седнахме двете. Представете си ?-та ми когато на една от спирките се качи един плешив чичко и каза "Екскюз ми, ма седите на мястото ми"... и станахме...та... със закъснение от графика пристигнахме в градчето на моят любим Роби Уилямс - Сток-он-тренд... Естествено всички автобуси за парка бяха заминали, затова ни посрещна един човечец и ни предложи такси... Особеното беше, че човечеца си изглеждаше доста по-достоверен и искащ да ни помогне от тези, които сме свикнали тук да предлагат помощ по гарите... не ни се чакаше час за автобуса и се качихме на такси... на две таксита... тук за първи път изживях обратността на англичаните... аз, дето не съм шофьор се шашках на моменти от къде излизат тези коли срещу нас... и подвиквахме на приятеля, който се возеше там, където сме свикнали да е шофьора да кара по-внимателно lol и... така :)
Пристигнахме в парка, а времето беше все тъка мъгливо. Много се притеснявах за вечно разболяващото ми се дете, а Ивче услужливо реши да спи - няколко часа, завита с дъждобран, та... ми спести притесненията за нея поне... Все пак благодарение на тази мъгла успях да си представя Англията, която винаги съм си представяла... тръгнахме по алеите в големия парк и на едно място видях едно езеро - голямо, с надвисено над водата дърво... и си помислих "да, такава очаквах да е Англия"... обърнах се на другата страна и видях съвсем автентичен огроооомен камънен замък - със все поляните и невероятно интересните дървета... реших, че трябва да вляза в замъка, изведнъж ми се прииска нещо страшно - с оглед на бъзливата ми натура не знам от къде дойде тази ми прищявка, но тръгнах да влизам в "Замъка на вещицата", притова даже и с Ева. Е, не ми отне дълго да се освестя и да изляза преди да се чудя кой да успокоявам по-напред себе си или детето от разните дивотии, но... все пак опитах:) Направи ми впечатление, че за разлика от тук големите играчки на стрелбищата наистина се печелят - доста хора се разхождаха с гигантски динозаври, зайчета и ни нам кво си... Времето продължаваше да е кофти, а Ева огладня, затова се забихме в БУРГЕРКИНГ... аз пропуснах, но се опитахме да пробутаме на Ева картофките и... представете си гордостта, която се разля от мен когато получих отговор "Няма да ги ям - това е Мак доналдс, а мак доналдс продава лоша храна и хората ги боли коремчето" йе йееее... знаем си урока... Качихме се на един лифт и започнахме да разглеждаме всичко отгоре... изведнъж времето като че ли се проясни - така за минути. Избрахме си една пиратска спирка и слязохме... започнахме да обикаляме пиратското селище - кефихме се на разни хора, дето се пръскаха от кораби, на разхождащите се спокойно патици, возихме се на разни неща, после попаднахме в градчето на духовете. Времето вече беше топло и слънчево и настроението ни съвсем се повиши. Реших все пак да се поуплаша и да се кача на влакче, минаващо през тунел с чудовища, но пак се върнах - изпратих Дарин и Ева да проучат как е... на това му викам майка... супер се притеснявах ОТВЪН, но като се появиха се оказа, че Ева е била много смела и е застреляла камара чудовища... за да се накажа минах и аз през влакчето - страшничко си беше... луда работа - за какви неща плащат хората... след това се заразхождахме по алеите на града на духовете... тази разходка ще остане в спомените ми като едно от най-най-най- прекрасните семейни преживявания. Тогава се чувствахме толкова заедно и единни... много яко беше... Снимахме се с разни статуи на страшни приказни герои, от които излизаха плашещи шумове... Ако май диър скоро се сети да ми ги даде ще публикувам и снимката, която Ева направи съвсем професионално на мен и Дарин - толкова ни е пораснало детето... супер, супер, супер... Другото нещо, което ме израдва беше, че Ева се изкефи на детското скоростно влакче и се вози ли вози... навъртяхме на него поне 6 рунда... за мой най-голям ужасТ... после бяхме във фермата - качихме се на една лодка и четирмата и поздравявахме животните, които срещахме докато плувахме със звуците, които те издават. Голям смях... галихме магарета, поздравихме зайчетата и английските кокошки... возихме се на трактор... ох толкова беше забавно...
После ходихме да разгледаме истинските бързи влакчета... мноооооооого луди хора има... Имаше едно, което те пуска от 20 метра право надолу с главата и те забива в земята, от където излизат пушеци... после те изкарва някъде си... абе... Едва успяхме да обясним на Евата, че още е малка и няма как да се качи на него... на кого ли се е метнало щурото ми дете:)
На връщане отново бяхме с таксито, Ева отново искаше картофките от мазната риба с картофки (това дете определено има предпочитания към вегетарианската храна за радост на мама и ужасТ на тата), къпахме се С КОСАТА (това е лаф на мойта къдрава щерка, която отскоро не изпитва ужас от къпането на коса и успяваме някак да я излъжем) и... измихме татуировките, щото се оказа, че тя на тръгване за Англия решила все пак да не ходи грозна и се татуирала:) и легнахме за няколко часа, защото в 4 трябваше да хванем автобуса за Кардиф:)

PS. след като днес Ева се тутуира наново, татуира и Бъз светлинна година открихме, че инструмента, с който върши всички тези поразии е перманентен жълт маркер и тъй като нито аз, нито баща й имаме такъв направихме мини разследване и се оказа, че си го е прибрала от студиото на Петето и Евгени, когато водихме Любо да го татуират... Петенце, извинявай! Ще го върнем при първа възможност... сега обаче ни се отдава възможно най-показателно - примерния вариант за лекция на тема "Как не трябва да се взимат чужди работи особено без да си попитал"... и ще те инструктирам да ти е било много мъчно за маркера когато Ева ти го връща с извинения... пожелайте ни успех

Part 1 - Манчестър 06.10.2010

Даммм от къде ли да започна... Както знаете, с голееееми очаквания тръгнах към добрата стара Англия... Още в самолета заклещих една стюардеса да й обяснявам колко й се кефя на нейтив инглиш-а и как мечтая за това от време оно... за мое най-голямо учудване тя ме гледаше странно. Всъщност, така като се змисля всички непознати, на които обясних, че толкова време съм си мечтала за Англия ме гледаха странно...
Пътуването започна спорно - загубиха една миниатюрна, но много, много важна част от борда, който бяхме купили специално за това пътуване и щеше да изиграе огромна роля в тичането в следващите няколко дни... Ма нали сме си булгар - турихме му свинска опашка:) и взе, че се закрепи...
За добрия стар Манчестър нямах очаквания, защото ги бях оставила за Дарин. От летището направо запрепускахме към стадиона, защото имахме разходка с гид за 4ч. (е, разбира се стигнахме за тази в 4.30) и тук е мястото да благодаря на цялата група на Шаро за търпението, с което се отнесоха към нашето несмогване да ги догонваме с количката и детето. Почти навсякъде, където трябваше да гоним разписания хващахме следващия влак, рейс, тролей и т.н. заради нас. Просто такъв интензивен трип не е за семейства:) което хич, ама граааааааааааам не означава, че не се забавлявахме - точно обратното... насълзявам се като си помисля колко великолепни деца възпитаваме - без хън, мън - това беше изпитание за тях, както и за нас (възрастта:)))) и те се справиха потресаващо... само дето Ивче вече не ще пюрета, а иска като кака да яде, та ще трябва да готвя всеки ден... представяте ли си? с единия си зъб дъвче ли дъвче, а като предложа пюре съм свидетел на най-стиснатата уста на света... на мама голямото бебе... В тамошния трамвай се натъкнахме на една възрастна тамошна откачалка (белокос дядо), който естествено се залепи за мен и ми обясни на нейтив инглиш колко ми е яка щерката, как не трябва да й се карам, много да й се радвам, защото е прекрасна и т.н. Знаете ли, някак си на английски тези вмешателства в моите си работи ми звучаха далеч по-приемливи от това, на което съм подложена тук от баби и всякакви случайно срещнати на улицата компетентни хорица...
Та... криво, ляво стигнахме ДЪ стадиона... Снимахме, снимахме... постарали се бяха хората да угодят на феновете - всичко беше много, много организирано и спретнато. Гидът ни беше точно това, което съответства на общата представа за англичани - изправен, компетентен, любезен, но до там - хич не показа емоция, когато му казах, че сме от България, но отговаряше охотно на въпроси и охотно скръцна със зъби на някви цветнокожи, които въпреки забраната се опитаха да ходят на седалките, където не беше разрешено. Тревата на стадиона се гледа като... единственото, което ми хрумва е вица "косиш, поливаш, косиш, поливаш и така 300 години" няма такава трева... много е готина. Само дето подхранването на тревата сигурно коства обонянието на хората, които работят там. Смрадтта е нечовешка... сигурно се свиква... Оставихме количката на мястото, до където можеше да се стигне с количка, след което хората се бяха погрижили да ни я докарат до изхода - перфектна организация. Ще ви спестя подробностите в цифри, с които ни зпозна гид-а, защото това е изживяване, не може да се пресъздаде. Знаех това още от посещението на стадиона на Розенборг и много исках и Дарин да го изпита... всъщност затова и въобще тръгнахме. Най-готиния атракцион, беше, когато ни заведоха в съблекалните, където са окачени тениски на играчите на местата, на които седят и ни обясниха защо е точно това разположението, видяхме таблата, където се разработват тактиките, телевизора, на който разучават противниковия отбор, носилките, с които им оказват помощ... след това по стъпките на играчите минахме по коридорите и стигнахме до мястото, от което излизат на терена - самото ни излизане до пред терена беше съпроводено от шумни аплодисменти и обявяване на появяването на отбора... след това поседяхме и на седалките на играчите... Показаха ни видимостите от различните сектори, запознаха ни с благотворителната си организация, специалния сектор за хора с проблеми със зрението, за хора с проблеми с придвижването... Разходихме се в Мюнхенския тунел, направен в памет на загиналите футболисти при самолетна катастрофа (не помня коя година). Видяхме снимката, направена година преди катастрофата, на която всички загинали се бяха подредили в дясно... страшничко...
Тъкмо приключи обиколката, излязохме в заветния mega store и открихме, че манчестър юнайтедския телефон на мъж ми липсва. Не можех да повярвам, защото той си пази нещата, но... хайде тичане до охраната... Хората се отнесоха с невероятна загриженост... отвориха музея, тичаха до стадиона да го търсят... но явно телефона, който свири с мачестърския химн и десктопа му е с гореспоменатото лого просто е трябвало да си остане там...
Хостела ни беше невероятен... имахме си баня, беше топличко - Ева се паркира на втория етаж на кревата и не пожела да мръдне... забавляваше се. Все пак, жадни за Англия решихме да излезем... малко се разходихме - взехме класическите фиш енд чипс, което беше мноооого вкусна, но брутално мазна риба с пържени картофки, сервирани от класическите индийско изглеждащи люде, и се прибрахме. Между другото ако в някое заведение или където и да е обслужващия персонал не беше тъмнокож се чувствах някак странно. Явно до това ги е довело колонизирането - англичаните от филмите са на изчезване. В хостела имаше една невероятна тераса... хора, толкова хубаво беше... само дето тъкмо седнахме, отворихме си биричка и готови да вкараме време във фонд "и мама и тати са хора" децата решиха да опитат как се реве в хор, та... се прибрахме, къпахме и легнахме:)
Явно има какво да разкажа, така че ще има оделно разказче за всеки от като цяло прекрасните 6 дни в добрата стара Англия...

Честит 3ти септември...

Преди време започнах този блог с доста по-различна цел от това, което се получи (и продължава да се получава)... Помня, че един от първите ми постове беше посветен на живота без цигарен дим. За мен той започна на този ден преди две години... не мога да повярвам колко кратко звучи, а в същото време сякаш от тогава Живея... Наред с няколко дни от 2004г., 11юли (2006) - когато си взехме Ева от педиатрията (за мен това е истинската дата, на която празнувам нейното Раждане) и 25 февруари т.г. (когато знаете какво:)) 3ти септември 2008 е другата светла дата... За това време успях да променя изцяло начина си на мислене и на живот - имах си своите възходи и падения, но в крайна сметка налучквам правилната посока и никога не съм била по-сигурна отколкото сега, че там, където отивам наистина е правилната посока... Нещослуча нещата. В продължение на едни има-няма 13 години съм отказвала цигари на всяка коледа, нова година, рожден ден или с каквато, на което не мога да се начудя и до ден днешен е как така не ми беше необходим специален повод или специална дата, че да ли не сделка "ако се случи еди какво си, аз еди що си"... брех...
За тези две години (освен да се възпроизведа повторно:)))) успях да поекспериментирам със себе си - нещо, което честно казано нямам търпение да започна пак, но за целта Ивче трябва да стане малко по-самостоятелна на тема изхранване:) а това пък е нещо, с което не бързам:) Открих, че всичко, което се случва се случва в главите ни - здраве, болест, тъга, радост, хората и събитията, които ни се случват също се случват първо в главите ни...
За тези две така кратки като звучене години успях да прочета много книжки, да опитам от живота с главно Ж (е, не скачах с бънджи - това остава за 40така, но пък ходих на тиймбилдинг и се татуирах:)))) и продължавам да твърдя, че всеки, който е свободен (в моя случай от цигареното робство) Живее... успях да досадя на мноооого хора с темата "колко лесно всъщност е отказването от цигарите" (и тук всеки пушач би добавил уж на шега, а всъщност за да замаже гузната си съвест "правил съм го стотици пъти", но факта е че...ох няма пак да започвам проповедта си)... Та, да, досадих им - майките в градинката бягат и се крият от мен когато пушат. Вече не натрапват смрадта около въздушното ми пространство... дай Боже някой ден в парламента да намалеят зависимите и и ние да се сдобием с нормална държава, защото сега... на заведение се ходи, ама без деца, че да не им "подготвяме" дробчетата от малки... Дай Боже цигарите да струват 20 кинта парчето, че дори и по-богатите от най-бедните (нали все се обясняваме колко сме бедни, пък дуфтим стотици левове всяка година) да осъзнаят колко по-прекрасно е без...

И така - нали в такива моменти, на такива дати хората обикновено си правят равносметки и планове, та... моята равносметка би се изразила в едно "Браво, Кети", а планът е ясен - продължавам в същият дух...
Следваща спирка - суровоядство:)
Бих искала специално да изпратя поздрав на човекът, който отвори много нови страници и ми показа много нови неща, които започват с отварянето на непушаческата страница...
Колега, поздрав за вас! Днес ще стана в 5.55 (след 10 минути), ще си направя йогата и като стане малко по-"ракиено" време ще ви звънна да ми разкажете за "похода":)
Желая усмихнат 3ти септември на всички ви!

А това е изгрева... незнайно как (след Суриа Намаскар) успях да го видя, че дори и снимам през мрежата, която огражда кооперацията ни... Прекрасен ден!






И за да се почувствам още по-по-най- си подарих и тези две книжки... (които са има - няма 1/20та от парите, които щях да съм запалила...(в края на първата година си подарих смарт фон-а))