ЧРД:)

Днес е супер специален ден. Големият дЗверген в нашето семейство има рожден ден. Не зная защо имам толкова голяма нужда да го споделя, да се похваля или просто ей така... Кога минаха тези 6 години? Нямам представа... Явно и никога няма да си отговоря на въпроса можех ли да направя нещата по-добре отколкото ги направих... Знам само, че цункам детето, спящо в другата стая и... няма по-прекрасно нещо от това.
Тази година ще празнуваме в София:) Това е втората година в живота на Ева, в която не сме на море на рожденият й ден. Честно казано когато празнуваме на морето се събират повече деца, отколкото успяхме да съберем сега в София, но... важното е да се забавляват малчовците:) А пък аз тази година успях да се отчета подобаващо с нещо, което имам желание да направя от много време... торта:))))
Е, заповядайте, но побързайте, защото като ми се събуди детенце ще изчезне за секунди!






Направата на това нещо беше толкова велико удоволствие, че категорично ще повторя много скоро...
И... май отново ще започна да пиша и тук, защото съвсем съм изоставила отчета в снимки на нещата, които творя... А те са повече от всякога:) Никога в живота си не съм била по-вдъхновена и по-пълна с идеи така че...
Ту би континюд:)

Нов пътепис из Берковско:)

Изминалата седмица беше доста емоционална... Този път ще ви разходя из дебрите на Северозападнала България. Това е лаф, в който наистина вярвам - не се правя на готино мамче като го употребявам.
Предполагам някои от вас си спомнят гостуването ми там миналата година... и едномесечното емоционално възстановяване след това... Зная, че се заричах "Никога повече", но... не можах да откажа достатъчно пъти, че наистина да си спестя ходене и тази година.
Берковица е място, което мразя от дъното на душата си, но няколко важни за мен хора живеят там и... няма как. Винаги съм се гордяла с това, че с най-близките ми хора (Светли и Каби) сме като свински черва - където отиде един до годинка - две се пренасят и другите. Е, уви с тези ми любими хора няма как да стане - те там си живеят:) Още по пътя се изненадах колко е зле пътя... явно съм отвикнала да гледам кръпки и дупки... а в Берк това се случва само в моментите, когато има път...за останалите - НЕ ХОДЕТЕ ТАМ С КОЛИЧКА. Бълхите не успяха да избият вече 15та година... и всичко е толкова мъничко... Помня когато растях как ми изглеждаха нещата, а сега и в апартамента, и дори на баскетболното игрище зад гимназията (където прекарах голяма част от израстването си) се чувствах като Алиса когато пиеше отварата за порастване...
Този път, обаче, незнайно защо реших да снимам... и уцелих времето. Цветя, цветя, цветя... Снимах пачуърка, който съм творила съвсем в началото и който още служи, снимах щайгата, с която ми изпращаха нашите буркани докато студентствах, снимах баба... и през цялото време се чудех дали всичко наистина е толкова зле или е само в главата ми... Е, получих отговора си на третият ден...
За щастие този път може би няма да се наложи да реанимирам цял месец, защото вчера участвахме в едно меко казано презареждащо събитие - Изкуството - мисия възможна (за което ще пиша скоро), но все пак... Берк си е Берк...
(надявам се) Никога повече!

Хайде сега... нова мания...

От Разград насам една нова страст бушува в главата ми и досажда на околните (да, тези дето четат, но не пишат:))... Споменах ви, че се запознах на панаира с прекрасната Надя от Наделия Арт, която ми показа какво е това ембосинг... Много се впечатлих и започнах да се интересувам. Естествено, веднага нагласих и пари за машинка и се започна едно ми ти ибейско приключение на спечелени търгове... И така, крачка по крачка осъзнах, че съм се вкарала и с двата крака в скрапбукинг манията... Оказва се, че това хоби е дори още по-скъпо от куилтинга... Сега сигурно ще ме питате защо не показвам:) причините разбира се са три: джаджите ми още не са пристигнали (или поне не 18 от тях), все още не смятам, че съм прочела достатъчно и... си имам две сръчни ръчички, които искат да помагат, но не знаят още как, затова съм отложила заниманията за къъъъсно вечер, което така и не идва:) Нямам търпение Ева да се прибере от Берковица (утре) и да майсторим заедно...
Междувременно... преди да си помислите, че съм изоставила куилтинга да се похваля, че напредвам със списъка със започнати проекти:) и се готвим за Изкуството - мисия възможна! Заповядайте следващата събота от 15 до 21ч. пред Народен театър...

И все пак ето първият ми скрапбукинг опит:)

хмммм... морето

(само да поясня, че този пост е писан на няколко (повече от три) пъти:)а грешките са заради миниатюрната клавиатурка, с която така и не свикнах...)

В общи линии това е един много объркан пост:) но пък носи морско настроение:)

днес в апарата си намерих ето тази невероятна снимка... нали знаете моята интрига със... залезите...



рано е още да правя равносметки и ретроспекции за морето - имаме още три дни на това магично и така жадувано от всички място...
но мен нещо ме изби на ретроспекция, затова не мога да се въздържа...
тази година моренцето беше вълшебно. Да, едва ли по-вълшебно от последното ни моренце преди две години, когато Ивче реши да слезе на земята и си избра именно нашето семейство, но... вълшебно по други параграфи.
Някак открих смисъла на това защо хората ходят на семейни почивки... в ежедневието, свикнал с даден човек едва ли отделяш толкова време за разговори, за това да чуваш и виждаш хората, с които прекарваш поне ... часа в денонощието. Но на почивката е друго.
и така... ето, посрещнахме юлското утро, както Ева би казала "спахме още два пъти" и ето - сутринта на деня, в който ще се приберем в къщи... на всички ни е мъчно вече. Дори и на Ивче, която се постара да не остане някой половин час без да е кърмена... май на това море с това я изхранихме... починали - едва ли, но с направени изводи и идеи за напред, отчетени грешки и пропуски и обещания към себе си да се поправим...
да, това море беше магическо... наистина, за мен ваканцията е възможност да погледна на живота си някак от разстояние, да отчета нещата, които не ми харесват - когато си далеч от емоцията някак е по-лесно да го направиш...
спомням си преди две години, на морето, на което беше заченато Ивче, че погледнах живота си, банката, работата... и си бях поставила срок за промяна... разбира се, не предполагах, че промяната вече е била настъпила, но... още по-добре се получи:)

И така... София, идвам:) липсваше ми (в границите на разумното) нямам търпение да се отърва от руската реч, която ни заобикаля, да спре да ми подскача сърчицето когато до мен достигне норвежка такава и само да се ослушвам за възможност за старт на разговор...
ще ми липсва градинката ни и тишината тук...
даммммм дойдохме си... у дома май май никога, ма никога не е било по-прекрасно на таз земя...
Току - що ми съобщиха и прекрасни новини за сайта... нямам търпение да навляза отново в работен ритъм... главата ми е препълнена с идеи, очакват ни много интересни събития - работилници, изложения, базари...
идвааааам:))))
Благодаря, Милена, благодаря, Созопол:))))

Весели празници!

От доста време се каня да ушия тези шапчовци... уших ги - няколко пъти сменях модела, но... доста се забавлявах, защото... всичко, което включва низане на мънистенца, галончета и т.н. е меко казано забавно докато накрая стигна до този вариант. Следващото препятствие беше как да ги покажа, като това са си шапчовци за яйца, а яйцата се боядисват... днес:) Е, и това мина и сега с голяма радост бих искала да се похваля с шапчовците за яйчица и самите прекраааасни яйчица, които Ева с такова желание боядиса. Пожелавам ви весело изкарване на този светъл празник! Обичайте се:)

Зайче Байче

Това е моят поздрав за всички, които следят блога ми...
Честита година на заека!
Желая ви здраве, късмет, любов и красота:)



Хайде и аз да се запиша в голяяяямото Тилда семейство:)
Ева от много време ме моли да й направя Зайче Байче... Е, не е чак толкова много, че да се срамувам, че шия на другите, пък на нея не, но в случая се налагаше да изчака ушиването на кутиите и подложчиците - те си бяха на дневен ред и вече започнати:) Използвам случая да се извиня на Деската, Петенцето и Маги, защото Зайче Байче изпревари техните неща, но пък... имам късмета и трите да са родени във второто полугодие, а и на тричките обещах нещата да са готови до рожденните дни (лол) Та... Зайче се появи в един прекрасен околоколеден ден, в който аз имах нещо за вършене сутринта, но следобяда и вечерта бях разчистила за него... Толкова мило стана - аз кройкосваща, режеща, шиеща, пълнеща с нещо си и Ева, кръжаща в трепетно следене на процеса. Няма да забравя физиономията й когато й казах, че ще трябва да го изперем, за да заприлича на себе си - тя седна безкраааайно притеснена до въртящата се пералня и зачака:)
Да, зная, че не е перфектният първи опит но... определено е най-прекрасната играчка, която някога съм правила...

ъъъъ проблем ???

Погледнете това дете... четете ли в погледа му "не ми се карай, не мога да си оправям стаята, малка съм още"... (ботушите са в резултат на безконечното"обуй си чехли, обуй си чехли"). От осем и половина месечния ми опит с две деца вече мога определено да кажа (не че някога пропускам да го спомена, де) но... ДВЕ Е МНОООООГО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО... особено когато помощ няма от никъде... тотално не разбирам хората, които се решават на трето, че и повече... за мен това е възможно единствено с наръч баби (вариант, който не ме кефи хич) или с пачки за свестни детегледачки... (което също май не ме кефи)... лошото е, че варианта, който ние сме избрали (и до известна степен ни се налага) - да отглеждаме сами децата си също май започва да не ме кефи.
Ивче беше зачената точно в момента, в който след половин година опити бяхме решили да "залагаме на качество, а не на количество деца:)" Бях и съм най-щастливия човек на земята, че избра именно този момент, че да слезе на земята при нас, бях и съм най-щастливия човек, че двенките се гледат право в очите и се обичат (много, много ми е важно да израснат заедно и подкрепящи се)
но...
идва ежедневието, в което ти трябва да носиш избрите си. Да преживяваш дългите дни, прекарани единствено в стремеж да угодиш и на двете и завършващи с рев на първа линия - двучасов "зъбен" рев и... "искам, искам, искам" на втора линия... И когато заспят от изтощение да намираш начин да презаредиш емоционално за рано сутринта, когато всичко започва съвсем, съвсем отначало...
Не знам до къде ще я докараме така, не знам дали това е най-обикновен злободневен проблем, свързан с растежа, не знам дали не бъркаме някъде... Знам само, че атмосферата е потресаваща... как да обясня на Ева какво е "да слушка малко повече" - не става с наказания, нито с караници, нито с игнориране, нито с "браво, сега много слушкаш - точно така е хубаво", нито с "благодаря ти, че ми помогна толкова много днес", слушкането зависи единствено от настроението на детето (проблема идва когато твоите нерви вече са тотално изпилени и ти имаш отчайваща нужда от малък жест от негова страна)... не знам, но за първи път в живота ми ми идва нанагорно... Аз, която не мога да върша само по две неща едновременно издишам... Остава ми само да си повтарям, че и това е период, че детето наистина се старае да ни угоди, да обръщам повече внимание на секундите, в които се опитва да направи каквото сме я помолили вместо на часовете, прекарани в мрънкане и казване на "не мога".
Дано не ви депресирам с този пост, май това е първият подобен в този блог, но наистина издишам и може би имам нужда да прочета мислите си и да реша как да постъпвам занапред, за да от прекрасните ни човечета да създадем прекрасни хора... и най-вече да не оставяме горепосочената стая или необутите чехли да стоят между приятелството ни...
Хора, не е важен демографският прираст, важно е да създаваме качествени ХОРА!

Важен момент:)

Това е един момент, който с кака Ева чакахме дъъъълго - тя се обърна чак на 8 месеца. С Ивче бяхме сигурни, че ще ни споходи по-скоро. Мишлето си се върти с преритвания от край време, главата държим от много рано... абе... оправно е детето и обожава да лежи по корем... Чудя се какво ли ще е с лазещо бебче. Но.. обръщането е уникална емоция... Радвам се, че се съгласи да я демонстрира, за да я споделя и с вас...
Та - за протокола - Ивче се обърна на 5м и 6 дни:)))
мама хепиииии

Little Miss Sparrow Sling

Ето това е новото ми Злинги. Мноооого е удобно и събираме погледите с Ивче. Влюбих се в комбинацията червено и розово, а плата се оказа много лек, мек и удобен за слинг. И тъй като е лято, а раенцата въпреки, че не са в традиционното синьо и бяло ми напомнят доста на морският мотив и... е... не можах да устоя да не му лепна един пират в средата... После една приятелка (която също ще оборудвам с подобен слинг) ми разказа, че когато за пръв път Лейди Даяна излязла с розово-червен костюм казали, че вероятно само тя би се осмелила да направи подобно нещо. В последствие (естествено) станало мода... Имам още от този плат, така че приемам и поръчки:)

"хамстерЪТ" Хенри

От мнооого време се каня да подхвана пътеписче "Разходка в парка" (визирам НДК, защото от тук имам вече дългогодишни наблюдения). Тази година към разкошЪТ се появиха и огражденията за метрото... Миналата всички гледахме с надежда, когато около Дъ ПаметникЪТ се появи скеле и биде (ударението е на Е) надлежно опакован. Надеждата обаче не изтрая дълго - сега само се чудим колко ли взимат на месец, за да виси рекламата и къде ли отиват тези пари... не е моя работа, но е факт, че с тях нищо положително не се случва около грозното нещо...
Гледахме новините с волумето на мах и широко отворени очи когато съобщиха, че ще оправят най-сетне "детскиЪТ кът". Първите ни деца порастнаха без люлки и пързалки - когато успеехме да се организираме да идем до съседна градинка, където има пързалки те се редяха и биеха за тях - като невиждали (ама буквално). Ковът, мажат... Ще видим дали и него няма да опаковат едно хубаво и до там...
Докато чакаме ни остават добрите стари пейки по алеите, където ако успеем да се внедрим от бабите и стоим нащрек заради прехвърчащите колелета и скейтове можем да оставим децата ако не друго поне да потичат. Сядаме с лице към храстите и... нова гледка (повярвайте ми не чаках дълго, за да хвана в крачка един от стотиците "хамстери" - батерията на апаратчето ми свършваше и не успях да хвана семейството му):



Преди няколко години правихме подписка за изсичането на храстите от градинката при НДК. Беше стандартна подписка - на лист хартия - за два дни за по час обикаляне събрах стотина съмишленика. За съжаление (в този случай бат Бойко не би могъл да се оправдае с предишната власт, защото тогава той "колеше и бесеше" в столицата)не успяхме да събудим интереса на общината. От тогава до сега нищо не се промени. Поглеждаме храсталаците и си казваме "Та в тях може да се скрие и труп"...
Една майка беше занесла един вкъщи - качил се нашият на гюрука на количката й и така... Просто не мога да намеря думи, с които да коментирам, затова може би в последствие ще нащракам още няколко хамстера, за да не остане с впечатлението драгият читател, че Хенри е един единствен и ще ни е мъчно ако някой ден го заняма...

Хубавото в цялата картинка е, че децата ни от малки знаят как изглеждат вредителите и какво означава зараза...

ААААА забравих да спомена, че ако на общинарите не им пука къде растат моите деца, то поне може да се стреснат от това, че градинката пресичат освен плъховете и доста чужденци, а се намираме в центъра на европейска столица...

Сега ми хрумна... както блокират цялото НДК и прехвърчат хеликоптери за наблюдение когато идва някоя важна клечка представяте ли си какъв купон ще е ако някой Хенри се замотае в краката на Кондолиза или Обама или...

Ето попълненията от 14ти юни:

Бебешорщини

А като бях бебееее...
Вече почти три месеца откакто се запознахме с нашият най-новичък член на семейството... Имам чувството, че сме се познавали цял живот. Това е от моментите, в които колкото и бързо да растат дечицата забелязваш самия процес... Въпреки, че са ти пред очите по цял ден все пак ВИЖДАШ как порастват, променят се... много е интересно. Поводът да се замисля в писмен вид обаче е случката от днес, когато се възмущаво-възхищавахме как усърдно е захапала палеца до лакътя. Мъж ми възкликна "Колко били вкусни тези палчета" :)... тогава осъзнах... от висотата на почти трите месеца живот на това мъничко нещо, съществуващо благодарение на нас и на природните си рефлекси, какво постижение е да намери начин да си достави такова удоволствие. Да, определено придвижения до устата и напъхан в нея палец е най-прекрасното нещо на света (е, няма да го толерирам дълго, но все пак...)
Другото, което ме изпълва с радост и умиление е ентусиазма и възторга, в който изпада малкото нюню когато над него се появи позната физиономия... Казва си "Ура, не сте ме забравили и ще си поиграете с мен". Това е достатъчно, че да ме залепи за нея мнооого дълго време. Това е достатъчно, че да забравиш всички суети и да "принизиш" разговорите си до "Агуууу"
(Имам една случка "в скоби" по този въпрос. Когато Ева беше на 3-4 месеца се явих на държавен изпит - седяхме, чакахме въпросите и една колежка се обърна към мен, аз я погледнах и започнах разговора си с нея с "Агууу". За тези, които ще кажат, че бебетата изпиват мозъците и майките затъпяват покрай тях ще поясня, че имам 6 на въпросния държавен :Р)
Незабравим е този момент, в който като кажеш това "Агуу" цялото телце на това мъничко същественце започва да се тресе, ръкомаха, рита, запъхтява се и ти отговаря "Агуу". Неподправените и неподлежащи на подкуп усмивки, резултат от чисто доволство, радост... да му се невиди кога загубваме всичко това... кога започваме да правим нещата заради нещо или някой и спираме да реагираме ей така - безпричинно... кога забравяме колко най-прекрасно е някой просто да ни обърне внимание, да поговори с нас, да ни потърси...

Но... обратно към мъничката ми тема за размисъл:) Другото нещо, което осъзнах още когато Ева беше бебче и плачкаше за нещо е, че те няма как по друг начин да ни кажат, че ги сърби носа например... Всеки път, когато се разплачеше тази мисъл ме успокояваше и търпеливо започвах да пробвам какво по-точно я сърби:) И с Ивче е така... само дето тя е доста по-спокойна и когато се реве обикновено е защото съм злоупотребила с безкрайното й търпение:)
Прекрасно нещо са бебетата... осъзнаваш и научаваш толкова много неща от тях и... покрай тях...

Дават ти причина да се интересуваш от глобалното затопляне, проблемите на околната среда, политиката...

Слинг

NB! Моля ви, ако искате да коментирате направете го директно в блога ми, а не във facebook, защото предпочитам да си пазя коментарите ви на моето си място - много им се радвам... Благодаря!


Историята на този ни слинг е отново много романтична...
Когато Ивче се роди и цялото ми внимание, време и енергия беше насочено към нея, а Ева получаваше само "Не пипай бебето, не толкова близо, пази тишина" и пр. реших, че е крайно време да отделя време само за нас двенките. Зарязахме тата с новороденото и с фръцливи движения тръгнахме на разходка. Къде, къде... естествено озовахме се в шивашкия магазин на Графа... и... какво, какво хайде плат за слинг ще избираме. Естествено Ева хареса плата, но докато траеше разглеждането на останалите опции Ева забавляваше продавачката с... "Татковците трябва да си стоят вкъщи, майките ходят на работа, татковците гледат мачове, децата гледат Том и Джери, майките гледат новините", пя, рецитира... При което милата жена (която ми е продавала платове и вата през всички мои моменти на метаморфоза) заключи, че сме готови за "Кой е по-по-най-" и така весели си тръгнахме. По пътя си говорихме, гушкахме, държахме за ръце... не бяхме го правили от толкова месеци. Както и да е, а сега за слинга:)
Предишният ми слинг също беше много готин - още си го пазя - него направих от много весел кариран плат, като първо беше със халки, но в последствие реших, че халките повече ми пречат, отколкото помагат и го заших като шал - доста се поноси Ева в него, имаше даже и джобче, в което бях успяла да си забравя ключа и да го намеря в деня, в който сменихме вратата:)
Този път исках да си направя слинг шал. Плата, който си избрахме беше много тъничък и мек памук на прекрасни цветя взехме 5м., но в последствие се оказа, че за моите скромни размери 4м. са напълно достатъчни. Ушихме шала, но...естествено на моята персона нещо й липсваше - нали все правя нещата по мой си начин... затова още на другия ден си купих закопчалка... Много по-удобно ми е и смятам, че не нарушава здравината на връзването. А от плата, който виси след закопчалката се получи прекрасна торбичка. С нея той става мноооого компактен и е винаги с нас. Получи се повече от прекрасно. Мисля да си го патентовам и да си го кръстя Zlingy (Злинги)- не питайте каква е тази моя мания по буквичката Z - и аз не знам... Аааааа пропуснах да отбележа, че със Злинги се кърмихме абсолютно безпроблемно ПРАВИ докато мама разглеждаше асортимента в Jumbo:)

Ето и резултата в снимки...

Пелени юзър менюъл II

Както обещах в Пелени юзър менюъл предлагам продължението - а именно директните ми наблюдения от марките. Вече колетчето, което си купих, очаквах и получих с такава радост е на път да се изплати... Ивче е изключително редовна в употребяването на белите пеленки, все пак обаче има няколко НО-та, които аз не съобразих. Голямата реклама, която се прави на Mother ease e... защото за тях се харчат много повече, отколкото биха изхарчили майчетата за едни AIO (all in one) - всичко в едно (подложка, гащички и непромокаеми гащички), one size пеленка. Плюсът на Mother ease е, че издържат мноооого дълго сухи - Ивче си е спала и цяла нощ с тях. Минусът им е, че се сглобяват от много части и определено не стават за новородено - освен ако не искате от детето ви да се вижда само пелената... Доста по-трудно и времеемко е премахването на петната от тях, в сравнение с AIO пелените. Аз реших да опитам и с FuzzyBunz, които се оказаха доста по-удачен вариант за мен - доста по-лесни за слагане, удобни, красиви, лесно се махат петната от тях, съхнат бързо и разбира се издържат сухи колкото и обикновен еднократен памперс. НО-то при тях е, че струват 30-33лв. за пелена с две подложки, а аз не мога да си представя да пускам пералня за 5 пеленки, съответно щеше отново да ми струва доста да направя комплект, който да ми върши работа... и така се стигна до... регистрацията ми в Хамериканската бг-мамма - diaper swappers:) голямо четене падна там и в крайна сметка намерих пеленки, които да са алтернатива на Fuzzy Bunz без да бъркат толкова дълбоко в джоба - Sunbaby 45 долара плюс 20 долара шипинг за 10 броя... Голямото чакане продължи месец, но... си заслужаваше - прекрасни са... Mother ease ползвам нощем, когато искам да съм 100% сигурна, може би ще ги ползвам по-сериозно когато Ивче порастне, защото са много удобни за практикуване и на ЕБХ, но през цялото останало време сме си с AIO пеленките...

След раждането... кърменето... запознанството с Ива...

Качих се почти на бегом, пренебрегвайки количката... гушнах Ива, стиснах си гърдата да видя какво е положението - всичко вървеше като по мед и майчино мляко:)цокнахме БОЛИИИИИИИ... въобще не можах да зацепя какво става - нетърпението да кърмя беше прекалено голямо. Втори опит - брех, пак боли... Не така си го спомнях с каката... Ивата усети, че е сменила обстановката и си искаше ли, искаше гуш. До вечерта зърната ми се бяха покрили с рани, но нищичко не можеше да ме спре да кърмя...Мажех с кремче (между другото Авентското кремче за зърна оставя яки петна по дрехите) и стисках зъби. През цялото време си мислех колко щеше да е хубаво да се насладя на момента както си мечтаех, ама не би. Вместо това трябваше да слушам за бруталното раждане на съквартирантката ми, която уж нормално родила, но беше доста зле... после милата за да се отърси от шока ми заразказва някакви истории за някакви хора... но нищо не помня от това.
Ивата...
Милото ми толкова чакано дете - ето го - в кошчето до мен... а сега какво? Когато си я взех и умирах да я разгледам май чувствата бяха взаимни. После като се поопознахме се оказа, че тя по принцип не зяпа толкова много, но тогава имам чувството, че ме разглеждаше в подробности. Беше много мило... Въобще не знаех как да я подхвана... луда работа. Когато все пак се нагодихме една към друга нещата потръгнаха - лежах и я гледах дълго... чисто новото ми бебче (това е цитат от Бу, в който се влюбих). В следващите няколко дни продължихме да се опознаваме - имахме си и мини лактационна криза, и какво ли още не. Съквартирантката ми не ме оставяше да скучая... когато донесоха и нейното бебче от интензивното (заради тежкото раждане то имаше нужда от допълнителни наблюдения) се радвахме заедно - все едно още веднъж започвах кърменето.
Другото нещо, което имах възможността да видя и ми даде отговор на доста въпроси относно защо аджеба майките все "нямали кърма" беше историята с адаптираното мляко. Когато си взех Ивата и дойдоха да ми предлагат добавка отказах - каката си написа нещо в списъка и така, след три часа пак ми донесоха, този път направо ми я оставиха в леглото на детето и си заминаха - изсипах млякото, изплакнах шишето както са правилата и го върнах. И трети път дойдоха (естествено Ивата ми висеше на гърдата по това време), тогава категорично им казах, че ние сме на кърма и след показното как се кърмим явно успях да обясня да не си хабят добавките с мен...
Една вечер май правеха нещо като разчистване, щото както бяха оставили майките да се възстановяват им връчиха бебетата и настана едно такова особено настроение... родилното заприлича на родилно... До тогава бях единствената, дето си киснеше над кошчето с детето при нея. Тогава и съседката ми по легло си получи бебчето. Тъкмо бях заспала тази нощ, когато към два и половина връхлетя дежурната сестра да записва кой от колко добавка имал нужда, защото много майчета й се били обадили... Пита съквартирантката ми, тя още не знаеше въобще за какво става въпрос - взе си шишенцето... Когато погледна мен аз се гушках с Ива в леглото (как не ме схока за това не знам) аз просто й казах "ние сме си добре, няма нужда от добавка" на което тя учудено отвърна "Браво бе, ти си единствената". Скоро облъчих и съседката... така де, няма да съм единствената, я... вече бях излъчила кърмаческата си хипноза и... вкарах и нея в сектата. Денят в който си тръгвах и с мацките от съседната стая си говорехме как да си сглобят помпите, как да кърмят и т.н. Как ми се иска на такова място да работи някой, който вместо само да разнася бутилките да вкара малко енергия в това да обясни на майчетата какво, защо и как... Всъщност проблема е именно в това - да се обяснява с ентусиазъм, иначе специалисти и хора, които биха те посъветвали - бол...
Както и да е... дойде Денят:)
"ЧБМ",
"ЧБМ",
"температура имате ли"
"не",
"колко тежи беба",
"има ли жълтеница", и т.н.
Визитация... съседката по легло чакаше с нетърпение, за да й кажат (след като я бяха разпрали отвсякъде - но пък "нормално" родила) как са й шевовете. Дойде доктора и сестрата
"Ти?"
"Аз пети ден секцио - мога ли да си ходя"
"Добре ли си?"
"Да"
"Добре, ходи си, докторе, късай й листа да не стои при другите"
"Ти? (за съседката)"
"Аз пети ден след раждане с форцепс и вакуум - бихте ли ми погледнали шевовете"
е да му се невиди погледнаха ги - С ХИМИКАЛКАТА
"Нищо ти няма - добре си си"...
Същата тази сестра ме предупреди (без да съм я питала), да черпя родилните сестри, а не детските, щото те се къпели в бонбони, на същата тази сестра й отне 3 часа да ми пише епикриза. Едва когато се чудеха как да ме изгонят, за да настанят друга родилка на леглото ми ме пратиха да видя какво става с въпросната епикриза, та тогава и тя се сети да започне да я пише. Отне й 5 минути. Днес чак се окопитих и си видях епикризата - според нея съм родила плод от МЪЖКИ ПОЛ, казвала съм се не както твърди личната ми карта, това някой да си направи труда да се подпише под подобен официален документ си е направо... лукс...

В същото време детските акушерки спретнаха изпращане - дойдоха с мен до долу, облякоха Ива и... я предадоха на тата Дари...
Това беше... Майчин дом - Love it or leave it...

Операция (от) бебе:)

Изгрева на Ива (по традиция сниман, за да и тя като кака си да си има снимка от деня, в който слънцето изгря за нея...) (предимствата на секциото:))

Разказа не се препоръчва на мъже, деца, родили, неродили, хора със слаби нерви и така...

Така де... раждането е съвсем друга работа - за последните шест дни имах възможността да се убедя в това...
От къде ли да започна - Майчин дом, ъв корз. Мнения, митове, истории колкото щеш, а аз смятам да добавя и моето към тях. Това е едно уникално място (като под уникално хич нямам предвид "чудно", "прекрасно", "съвършено" или каквото и да е нещо изцяло положително. За щастие, обаче аз успях да му се порадвам и да видя светлата му страна. Странно - след като за място, което се предполага, че е супер - частната клиника Вита, в която се роди Ева се предполагаше, че ще е по-хубаво, а пък аз само кофти спомени имам от там... Както и да е...
Тръгнах с разни предубеждения, но и с твърдата вяра в доктора, който си бях избрала...
Ден 1 (ден в който ме "хоспитализират", ма наужким) - 22.02.2010 - чакане да ни хоспитализират от 8 до 2ч. - на лелката й връчили кумпютур, ма не й казали къде да цъка и седи глей... Положението беше същото и на касата - женицата, на която искрено се възхищавах когато си плащах амниото, че създава фактури за 10-15 секунди писане НА РЪКА сега виеше опашки до небесата, щото я бяха компутаризирали. Както и да е - и там се доредихме. В 2ч. ни казаха, че вече е късно да се взимат кръвни проби и мога да ИЗЯМ СЛОН (до тогава като добросъвестна бременюха стоях гладна за кръвопийството)
Ден 2 (ден, в който все още се водя хоспитализирана, но никой не знае защо)- 7ч. сутринта - кръв, после тонове, после дойде някаква жена в престилка, която разпределяше всички чакащи - питах я какво следва да правя и тя ме пусна да си ходя. Само ако предполагах какво ме чака като си тръгна... в последствие някой се присетил за мен и съответно се карали на приятелката ми от болницата, която няма нищо общо с мен и моето тръгване (освен, че ме познава)... но след като това не било достатъчно издирили и доктора ми и на него се накарали...
Ден 3 - (денят в който се предполага, че е крайно време вече да бъда хоспитализирана:) Започна с визитация - СКАНДАЛ - лекарят, който замества шефа на отделението не можа да изпусне да демонстрира величие - влезе с гръм и трясък в стаята ми - "Ти за каква се мислиш, от къде на къде ще си тръгваш", "Ама пуснаха ме...", "Кой те е пуснал, само аз пускам тук. Смятам, че е редно да се извиниш!!!!" При това последното изгубих и ума и дума - не стига че предният ден чаках от 7 до 10 в коридора на течение някой да ми каже какво трябва да правя и ме прехвърляха от санитар на санитар - всеки с особено мнение, овикаха мъжа ми, че не бил стоял където трябва (което е относително, защото там всеки си ходи където си пожелае), а и трябвало да се извиня. Предпочетох да замълча, усмихнах се тайно, защото си помислих "по-умният отстъпва" - спора нямаше смисъл, аз се пънех да обяснявам, той се ежеше колко е вездесъщ и... явно подейства - излезе си - така и не разбрах освен за скандал за какво друго беше тази "визитация". На края успях да разбера какво трябва да направя преди операцията и се започна ПАК великото обикаляне на кабинети за събиране на подписи... Чувствах се почти като студентка - ЕКГ, където ти обясняват, че корема ти не трябва да се подава изпод блузата, за да не събира УРОКИ, интернист, където те преслушват заедно с още 4 родилки и те пращат по живо по здраво (за 5 минутната процедура се чака около час и половина - но не се оплаквам - такава бременска агитка заформихме), анестезиолог, където ти обясняват, че всичко ще е ок, видеозон и... преглед, при който се опитват да ти извадят бебето там на място с голи ръце и ако не стане тогава разрешават секцио(това с връзки успях да си го спестя, само си събрах подписа). После чакане... приятен лаф със съкилийничката, игра на ПСП-то и...ей го - съмнало се...
Подготвиха ме, свалиха ме на третия етаж, вкараха ме в голямата студена операционна... Тресях се от страх... представям си ако бях оставила нещата на мен си и бях решила да раждам нормално... Разпнаха ме и започнаха да вливат някакви системи. През това време разни хора с маски се разхождаха около мен, а до главата ми беше Краси - май беше възрастна жена, която не зная каква длъжност имаше, но цял живот ще се радвам, че стоеше именно до мен... толкова позитивна енергия ми прехвърли тази жена! След бая треперене дойде време за спиналната упойка - тази, която се бях зарекла за нищо на света да не пропускам, за да не проспа и това раждане. Е да, ама паниката си е паника - свивам се - бодат (а в моята глава е само "да не смачкам бебето, да не ме парализират, дано ме хване и пр.") мълчание... чувам само думата "кръв" - не успели, свивам се пак, пак "да не смачкам бебето, да не ме парализират, дано ме хване и пр." - пак "кръв"... реших, че вече съм до там, ще си проспя и това раждане... но не се отказаха от мен - третия път успяха... обърнаха ме - стана ми топличко на краката - жената, която ми сложи така внимателно катетъра ги зави и отново зачаках - гледах през прозореца и благодарях на дядо Боже, че този път съм в съзнание... и чаках.
Още преди да извадят Ива тя проплака... което е смело казано, защото звука, който се чу нямаше нищо общо с плач, но аз си знаех, че е тя... котенцето ми... показаха ми я - видях единствено огромен и много странен на цвят полов орган и това беше. Чувството след това не се наемам да опиша - облекчение, радост - отново гледах през прозореца и благодарях на дядо Боже... После реанимация - още там си мърдах краката, ръцете, всичко - все едно не бях оперирана... Така де, час по-скоро трябваше да стана, защото кърмене ме чака:)
Междувременно тата чакал заедно с друг татко и и той преживял малък кошмар базиран на горчивия ни опит от Дъ частната клиника, където видиш ли всичко е по-убуу. Другият татко викнали, за да види мама и бебе, а нашият го пратили в неонатологията да носи памперси... там му показали Ива, но той като прочел "неонатология" се сетил единствено за кувиозите и... спомням си, че като ми се обади да ми каже, че я е видял само каза - "Добре е, не е в кувиоз"... По темата с татковците в родилния дом мога също да пиша доста:) нагледах се на мъжки лица, които говореха сами за себе си, доста беше интересно и сладко... определено не само майките страдат и се страхуват в този момент... само дето после майките са станали майки, а бащите са станали доставчици на превръзки, кисело мляко, памперси, ябълки и какви ли не още прищевки...
В реанимацията стоях до другата сутрин (там се нагледах на хора, които с желание работят това, което са избрали...)- посрещнах кинезитерапевтката седнала:))) нямаше и секунда за губене - трябва да се кърми! Ива чака! Представяте ли си??? Специалист, който да те раздвижи - в "мизерния" Майчин дом - за сравнение сосните суми, които платихме във Вита не бяха стигнали да си наемат специалист за целта... но пък "условията" там се водят по-добри, т.е. болница на хотелски начала - с телевизор, хладилник и кетъринг... аре мерси!
След като убедих всички къв съм пич и колко нищо не ме боли викнаха човек да ме води на заветния 12ти етаж при Ива!
Тук ще спра, за да мога надълго и широко да разкажа за следващите 4 дни без да се притеснявам, че ще си загубя аудиторията в тоновете редове:)

Читателският ми дневник за възпитанието...

С риск да си изгубя и без това вероятно малкото аудитория, която не се интересува от бебешко - детски въпроси ще посветя този пост на книжките, без които не мога в детегледането и които си събрах тези три и половина годинки стаж... Споменатите тук не изчерпват колекцията ми, но определено бих препоръчала. Забелязала съм, че всеки път когато дам някоя от тях назаем на някое майче доста осезателно усещам липсата й - препрочитам си ги и се вдъхновявам... определеееееееено се гордея с колекцията си. По-нататък ще се постарая да направя ревю и на книжките с идейки за изобретяване и за игри с децата, защото и те са ми слабост:)

Естествено №1
Книга за майката и бебето - без коментар - споменавала съм я и в други постове... това си е нашата книга за бебешорщини:)

Какво те чака през първата година на детето - страхотен справочник, в който има всичко (или поне 95%), което можеш да се зачудиш докато онова там нещо в креватчето спи, реве, гука или те гледа в очакване...

Какво те чака през втората и третата година на детето - естествено:) тук си изчетох частта за каките и батковците - това е едно от малкото места, където можеш да намериш съвети какво да очакваме от каките и батковците и всевъзможни реакции...

Подсъзнанието може всичко за деца от 3 до 12 години - зарежда с позитивизъм... какво повече може да се иска:)

Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина - супер книжка - писана от личен опит и даваща страхотни похвати

И... моята най-най-най-любима книжка - кратка и ясна, точна, написана така, че да може да се запомни и ползва... УНИКАЛНА Е... Препоръча ми я една дружка психоложка, която много скоро ще си има училище за родители, за което мисля перманентно да се абонирам:)
Детето - как да го обичаме истински от д-р Рос Кембъл
Положителните ми емоции покрай тази книга се затвърдиха и заради един субективен факт - потвърдиха лошото ми мнение за Хеликон, които за моя ни най-малка изненада не се и опитаха да ми съдействат в търсенето на книгата - нямаме я и толкоз. В Orange разбира се изровиха всички издателства и ми я намериха - така се прави бизнес...
Що се отнася до ефекта от нея - неведнъж, когато ми идва да отсвиря Евата защото имам "по-важна работа" се сещам за нея, поглеждам детенце и оставям всичко останало:)

Най-новото ми попълнение е
Научете детето си как да мисли - все още не мога да дам конкретни отзиви за нея, защото я имам едва от неделя, но ми звучи доста интересно... ще видим:)

Ако успея да ги открия вкъщи ще напиша и заглавията на книжки на тази тематика, които според мен не си заслужава да купувате (за съжаление имам и подобни попадения)...

Матка заспала

Завихрил се е страшен спор в блогърското пространство...
Началото: Женско царство
Реакциите: Пфу, майка

и десетки други, но тях можете да намерите в цитираните два поста от Царството на Бу.

Много се зарадвах на начина, по който са разбрали коментара ми ейто тук:
(Ре)продуктивен диалог и това ме провокира да се замисля и съответно да опиша собствения си опит...

Държа още в началото да поясня - редовете по-долу са личната ми история, а не възгледи, които натрапвам на някой. Всеки пречупва разбиранията си през собствените си преживявания и затова бих искала да споделя кое именно накара мен с гордост и решителност да се причисля към "Пфу майките".

Въобще не мислех да посвещавам пост на тази тема в моя блог - най-вече защото от всичко, което прочетох навсякъде тенденцията в коментарите е една - КОНФРОНТАЦИЯ и не до там добър тон. Все пак започвам този пост, защото освен на закона на НЕслучайностите вярвам и в мислите на събуждане, а днес се събудих именно с мисли за това къде съм аз на този фон. Дали наистина това, че толкова много се кефя на бременността си, това че позволявам на детето си да изпълни със смисъл и радост живота ми ме прави матка заспала или съм поредната "пфу, майка" или... that's the way it should be?
Ще се опра единствено на собствения си опит, защото в него има по доста примери за всички страни на спора, а пък май в крайна сметка е важно единствено как се чувствам и как изживявам себе си, вземайки решение в една или друга посока. Според мен това е направила и Бу - описала е как се чувства... но това явно не се хареса на доста хора.
Що се отнася до мен... Животът ми определено се дели на "преди" и "след" решението "да рискуваме" с Евата:)
Винаги съм предпочитала момчетата за компания - момичетата, гримовете, женските работи никога не са ми били съблазън или цел - за мен смисъл имаше единствено израстването "на акъл", общата култура, способността да се изразяваш и да бъдеш разбран, да направиш НЕЩО за човечеството. Е, да, ама това "нещо" години наред така и не успях да открия - исках да бъда полезна, но не знаех как. Умирах да помагам на хората, бях се превърнала в градския психолог - изслушвах, съветвах, после в университета се счупих от доброволческа работа - преводи, помагане с лекции... в крайна сметка се оказа, че каквото и да правех все правех услуги на някой човек, който я успее благодарение на това, я не...
После заминах за Норвегия и там проблемите, за които не съм и подозирала, че съм скрила в себе си лъснаха - нерешителност, плахост, страх да отстоявам позициите си - в продължение на две и половина години се борих с това... Върнах се нов човек и дори успях да направя разликата, оцених постижението си... Там имах шанса да се докосна и до ежедневието (бях au pair) на три невероятни, уникални и прекрасни деца. Цял живот ще съм благодарна на родителите им, че ми показаха и друг начин на възпитание, прекрачващ границите на това, което познавах от тук... но това все пак не бяха моите си деца - бяха ми дружки, бях им кака, но не бих сравнила чувствата ми към тях с това, което ми предстоеше да се случи. Пак там получих шанса да се докосна до тонове феминистична литература - писах едно изследване на тема "Норвежката женска литература през 70те"... отново бях на точното място по точното време, защото именно там - в Скандинавия жените първи се събуждат от "съня" и се заемат да покажат на света, че не са само матки. И успяват - благодарение на изгорените сутиени пред датския парламент живеем в света, в който живеем сега, и вече нещата са различни.
Тук искам да отворя една скобка и да спомена Герд Брантенберг - авторка, в чиято биография открих огромна част от своята история. Книгата й "Egalia's Daughters" би убедила всеки, че колкото и да се мисли за отворен на тема феминизъм всъщност е далеч от истината. Питали ли сте се например как бихте възприели картина, на която е изобразен гол мъж с фруктиера плодове (за разкош)Различно???? Голи жени с фруктиери - бол и дори не правят впечатление... както и да е... тогава си мислех, че смисълът на живота ми е да успея да направя и аз нещо подобно - да пренеса това инакомислие и у нас, да помогна на хората да уважават себе си, да отстояват принципите си... де да знам... доста грандоманска задача...
Върнах се, променена разбира се, но още не се чувствах пълноценна, още хал хабер си нямах как мога да помогна на хората, за какво ставам, какво бих могла да правя... Бях опитала какво ли не, но само се лутах напред назад.
После по закона на неслучайностите срещнах настоящия си съпруг. Ако някой на онзи етап ми беше казал - за този ще се омъжиш, ще имаш дете (деца) от него и... ще живееш в София (място, от което изпитвах панически ужас до тогава, а сега обожавам) щях на мига да избягам с викове "Анатема". Всичко стана без дори да трябва да се замисля - до онзи момент си блъсках главата непрекъснато за какво ли не, бях често в депресия, защото това "да съм полезна на някого" все ми бягаше...
В момента, в който разбрах, че съм бременна сякаш досегашният ми живот посивя - изчезнаха депресиите, изчезнаха чуденията, когато се роди Ева изчезна и нерешителността - тогава открих разликата между мен и майка ми - жена, която винаги съм смятала за най-силната - та тя не смееше да пипне бебока - казваше само "не това, не онова", а се оказа, че нас са ни гледали бабите докато тя е учела, ходела на работа и т.н.... Мен също ме беше страх, мъж ми - и него, но се справихме (ръка за ръка) - не оставихме детето си на "по-компетентните" грижи на хора, които се предполага, че след като са гледали деца знаят повече от нас. Тук е момента да спомена Бу, Асето, прекрасната ми Бръмбазелка, благодарение на които и аз имах шанс да осъзная кое всъщност ме прави достоен човек. Те бяха тези, които в моментите, когато ти си мислиш, че си тъпа матка, щото говориш за бебета, кърмене, аки ми показваха и другата страна на монетата - колко е прекрасно и отговорно това, което всъщност правя... Както и да е, те бяха до мен тогава, но начинът по който се чувствам по отношение на майчинството се промени разбира се след това. Тук е момента да спомена и една дружка, която до този момент ми беше шефка, след това забременя и както тя ме учеше какво са "бизнес отношения" до онзи момент, сега аз имах възможност да споделя с нея това, което аз зная... и за мое най-голямо учудване на нея й беше полезно... Толкова съм и благодарна за всичко това - първо се опита да ме вкара в "бизнеса", после ми повярва... В същото време тя е един от най-ярките примери за реализирана жена - перфектна в бизнеса, перфектна в майчинството, в момента перфектна в собствения си бизнес И майчинството... надали бихте могли да се отнесете с такава майка с пренебрежение...
Но, обратно към моето развитие - естествено, оцених това, което имах когато се наложи да се отделя от него. Тръгнах на работа. Началото ми беше адски тежко, Ева ми липсваше супер много, въпреки че работата и колегите ми бяха страхотни, шефа ми уникален, имах възможност да се откъсна от разговорите за кърмене, бебета и т.н. част от мен я нямаше. Слава Богу на детето този ми експеримент не се отрази травмиращо, защото таткото застъпи изцяло грижите за нея - той я хранеше, обличаше, извеждаше, учеше... Представа си нямам какво му е коствало да е единствения татко в градинката - нито веднъж не ми се е оплакал за каквото и да е било... Факт е, обаче, че вечер се връщах от работа, отивах при тях в парка и усещах как мамите ме гледат особено. Бях спокойна за детето си, но това не значи, че ми липсваше по-малко. Ева и до ден днешен вярва, че майките ходят на работа, а бащите си гледат децата вкъщи:)
Сега, когато вече съм опитала от всички възможности зная какво бих искала за себе си. Чувствам се абсолютно пълноценна без бизнес кариера. "Москва не вярва на сълзи" - не можем всички да сме шефки и да правим блестящи презентации на най-новия продукт Антинапукопетин, без който светът не се знае как е оцелял до този момент... За мен е достатъчно да съм до двете неща, които зависят от това какво ще им внуша и какви хора ще ги направя. Както и до мъжа, който никога нищо не иска от мен, а аз бих желала да му дам всичко. Намерих най-сетне и това, което търсех всичките тези години - "Какъв искам да стана като порастна" (човек не може без работа все пак - иначе ще кажат, че е "Пфу, майка"). След като създам достойни деца ще помагам на тези, които на свой ред осъзнават колко е важно да създаваш достойни човеци - както на мен помагаха и ще помагат "Пфу, майките"... Няма по-голямо щастие от това да видиш как си научил някой на нещо, да видиш как детето вкарва неща, които ти си му обяснил за динозаврите в собствените си разсъждения за света, как след няколко седмици телефонни разговори, скайп, държене на ръце и вдъхване на кураж, обяснения как да се поддържа кърма без бебе едно детенце (след като се е преборило за живота си) получава шанс да захапе майчината гърда, или дори по-малко драматичните случаи, когато успееш просто да накараш майката да надникне над рекламите на "изключително по-полезните" адаптирани млека и тя повярва, че е способна да изхрани собственото си дете по-пълноценно от всяка една крава.

Факт е, че след всичкото това лутане в момента зная какво съм, зная какво искам да дам на света, зная какво мога, интересува ме какво се случва по света, интересуват ме възгледите на хората, които смятам за авторитети. В същото време осъзнала всичко това и намерила Посоката мога да се развивам пълноценно - продължавам да уча езици, компЮтУри, творя изкуство с шевната си машина, уча се да готвя, изпитвам огромно удоволствие да се кипря (по-скоро да си създавам интересни цветови комбинации с дрехите, защото все още не признавам грима:)), интересувам се от дизайн, от здравословен начин на живот, материално и духовно пречистване на организма, от литература (но това не е новозавоевание, защото никога не съм могла да си представя живота без литературата), вече зная как бих могла аз да допринеса света да стане по-добро място. Най-важното е, че всичко това ми доставя гигантско доволство от мене си и в основата на всичко това стои осъзнаването, спокойствието и вдъхновението, което ми осигуряват именно мъж ми и децата ми... благодарение на тях имам желание за всичко посочено...

Ако това ме прави матка заспала So let be it!

Театро

По закона на НЕслучайностите попаднах на ейто този блог и се зачетох. Много интересни неща има за възпитанието на децата, много грижа и обич... Заредих се с идейки за разнообразяване живота на Евата и... срам не срам ще си призная, че една от тях беше това да я заведем на театър. Поинтересувах се, но не успях да намеря нещо достатъчно точно, което просто да направя - всичко беше записваници, това, онова. Чак днес отново НЕслучайно попаднах и на тема за детски театри във форумът на форумите...(бг-мамма ъв корз) и цъкнах на 199 и... бързо, лесно, вкусно... Едва дочаках Евата да се събуди и да я оферирам:) Не можех да повярвам, но бяхме на път да се превърнем в част от културния живот на столицата. Подходих с доста скептицизъм - очаквах да видим не повече от 5мин. от театъра, последния ни опит беше в банката, където горе-долу толкова време издържа. Е, сбърках. Не стига, че детето се смееше, ръкопляскаше, подскачаше и естествено издържа цялото представление, ами и ние с тата се смяхме с глас. Уникално изживяване... Определено Ива ще я кърмя в театъра:)

И тъй като представлението беше за Слончето с розови уши, което провокира слонската тематика в ежедневието ни, ви поздравявам с моето най-най-любимо слонче... Nellie the Elephant

Бебешорски и болнични приготовления:)

И такааааа докарахме я до 20.01.2010. Дата, която на фона на обрисуваните перспективи ми изглеждаше като химера... Покрай голямото лежане тотално се депресирах. Зарязах немския, не можах да си взема последния изпит, че да си завърша магистратурата, не мога дори фотошопа да подхвана... Депресията ми личи от километри - захапвам някой сериал и не мърдам преди да съм изгледала и последния епизод от последния му сезон - в случая трите сезона и половин четвърти на Грозната Бети - той обаче ми изигра още по-кофти шега (нали и двете сме секретарки, само дето тя го докара до редактор, а аз сигурно ще се пенсионирам секретарка...), изгледах и "Джон Доу" - определено яко сериалче, но само един сезон, и "Утрешен вестник" - този е доста неангажиращ... т.е. дори и депресиран откачалник като мен не успя да се закове и да щрака епизод след епизод, ами си позволявах да поспивам чат-пат. Както и да е... дойде 20ти - прегледа при Гунев и... о, чудо... от както съм бременна за първи път ни казаха "Браво". Излежали (аз излежала, Дарин изстоял - горкия се е превърнал в обслужващ персонал на малката, на голямата и на четирикраката тиранки вкъщи)та... излежали сме си били плана минимум - още две седмици и ще сме на план максимум... да не повярва човек. Та... още като се прибрахме подхванах багажа за болницата:)

Тук може мъжете или тези, които нямат намерение да раждат скоро да спрат да четат, защото надали подробностите около багажа за болницата ще са му/й интересни...



Съдържа:

нощница (разкопчаваща се за кърмене:))
чехли
сутиен за кърмене
подплънки за кърмачки за многократна употреба
компреси за гърди
тестерчета от кремчето за гърди на Авент - за болницата тестерчета, после ще си взема тубичка - мноооого е добро
помпа за кърмене с контейнерчета - предния път ми бяха много полезни
чорапи
гащи - големи - за многократна и такива за еднократна употреба (за еднократна си взех Канпул - 5бр за 5лв.)
превръзки - нощни
миещи лепенки за след секцио
Бионект - кремче за белега
Парацетамол за главоболието след операцията
кърпа - голяма
кърпа - малка
кърпи - мокри
кърпи - сухи
тоалетна хартия
зарядно за телефон
книжка (икономисах си Татяна Лолова, защото мисля, че ще ми е хубаво да я чета в болницата)
тефтерче с химикалка
термосчето със сламка на Ева - тя ми разреши да го ползвам
вилица, лъжица, викториноксчето ми
чай
паста, четка, всякакви тестерчета - от L'Occitane всеки път се грижат да имам достатъчно, а това е перфектно вместо да разнасям тубички и глупости си имам шампоанче, балсамче и какво ли още не без да заемат място:)
таблетчици за стерилизация
кремче за "миене" без вода - въпреки, че не съм му фен, все пак може да потрябва...

Май е това:)

За Ива на изписване с кака Ева сме приготвили мнооооого прекрасен комплект - тата също помогна - нанесе завършващият "щрих", но това живот и здраве ще видите "утре месец като се роди бебето" (Ева така казва)

После се започна великото пране... в продължение на 3 дни къщата беше застлана с бели пелени, миниатюрни дрешколя, чорапенца и какво ли още не.


В крайна сметка с неоценимата помощ на златната ми щерка (наречена по-горе тиранка, но това е според ситуацията:)) изнесохме тата от неговото крило на гардероба и постигнахме следния резултат:


Беше ми много интересно как точно Евата се вписва и се чувства покрай цялата тази суета. Наблюдавам я от самото начало и най-важното, което с таткото дори и не сме обсъждали дали да правим или не беше да я включим абсолютно изцяло в процеса. На всички прегледи ходим тримата заедно. Д-р Гунев в началото ме попита няма ли да сънува кошмари когато види беба на видеозон, а на мен и през ум не ми беше минавал такъв вариант - още повече, че тя чакаше и питаше за прегледа два дена предварително. Та... в суетнята около прането милото дете също не остана безучастно. Сигурно няма да забравя никога как се паркира до легена с дрешките (остана една част, която трябваше да изчака да изсъхнат някои, че да бъде простряна) и "ги пазеше" не даваше никой да ги пипа без нейно съгласие. Тя носеше една по една вече сухите дрешки, за да ги разпределяме в гардероба с нестихващ ентусиазъм:))) дано се задържи... е, не че се надявам да няма ревност и т.н., но определено ми се струва, че това, че я приобщихме към процеса в най-малките му подробности беше хубаво. Така ми се струва, че сме още по-сплотени, в същото време си мисля, че ако на Евата не й липсва внимание и гушкане, то няма да има причини да ревнува. Ще видим...
А това е крайният резултат от труда ни - зная, че може би ви изглежда не до там подредено, но... всичко си е на мястото - долните три шкафчета са за пелените, чаршафчетата, хавлийките, пеленките за многократна употреба, гащичките и подложките за тях. По рафтовете са ританките (5-6бр), бодита - с къс и дълъг ръкав, дрешки за "отгоре" - разни гащеризончета и жилетчици, пижамки (4-5бр.), космонафтчето, възглавничката за спане настрани, блузчици с дълго ръкавче (5-6бр.), зад тях има една кутия, в която са буйките, ръкавичките и шапките, на горния рафт има още една кутия, в която пък са всички козметични принадлежности - гребенчета, нокторезачки, кремове, биби и т.н., най-отгоре са одеалцата и зимния чувал за количката.
Освен това креватчето, количката, ваничката със стойката и повивалника са отделно в гардероба на каката и чакат да ги сглобим. От бебешорската техника... имаме бебефон, който на фона на квадратурата на жилището ни използваме единствено да прожектира фигурки на тавана и да пее приспивни песнички, уред за правене на кисело мляко, който мисля да използвам за затопляне на бурканчетата в последствие след 6ти месец, уред за готвене на пара, който определено ще обърна в стерилизатор, озонатор, с който ще си обработвам водата и въздуха в помещенията - и сега го правя:) и това е...


И в духа на споменатото по-горе информиране и открито обсъждане (на снимката си мажем стомасите с кремче против стрии:)))и от вчера лягаме и ставаме с "Книга за майката и бебето" - в подробности обсъждаме как и откъде излизат бебетата, как се обличат, хранят от гърдичката на мама (днес Евата накърми едната си кукла, а на майка й й идваше да се пръсне от удоволствие), как се хващат и какво ли още не. Жестока е тази книжка - по нея се учих как да повдигам самата кака Ева - момент, който няма да забравя никога, а рецензията на самата нея за тази книга е "На мен много ми харесва ми да я чета" (освен стандартните букви "на Ева(Е), мама(К)и тата(Д)научихме и "С":))).

Следващото ми предизвикателство вече ще е Iva Quilt... мисля с него да направя със същия десен и чантата за количка и одеалце за количката... стискайте палци след седмица - две да мога да се похваля с творение, а след още седмица - две - три с... второто ни произведение:)

Коледа 3+

Очертава се алтернативна Коледа... Все се шегувах, че аз съм в "лилавия си период", защото само в лилави дрехи се заглеждам, но се оказа, че цветните периоди са засегнали и Евата... След като баща й я облъчи с коледни "песнички" на Onkel Tom
http://www.youtube.com/watch?v=7A6ndb181Lg
 тя някак си естествено навлезе в своя "черен" период. Всички цветове в боичките бяха смесени с черно и... познайте кое надделя. Съответно можеше да си оцветява на спокойствие. Всичките ни играчки за елха придобиха съответния цвят... Елхата-свещник също... Снежният човек... Цялата елха... Представете си удивлението ми когато ми донесе една ЧИСТО ЧЕРВЕНА гипсова рибка. Отидох при татко й с въпросителен поглед, а той доволно ми показа комплекта боички, в който някак си черното тактично бе изрязано. Горкото дете - като усети на къде бие работата и бе принудено да си намери черния флумастер и с него да оцвети шапката на дядо Коледа в любимия цвят. В крайна сметка метал вълната обхвана цялото семейство и... нали не ми дават да шетам много много, та ще ни се размине пищната коледна трапеза... Вместо това решихме да правим алтернативна коледа - на KFC, китайска храна и... каквото ни хрумне от "фаст фууд" предложенията. Така де, ако не ние - кой... (Тук е момента да спомена, че обожавам Свети Валентин, защото тогава с любимия си подаряваме любовни подаръци - чорапи, пуловери и т.н.)
Весели празници и на вас... Пожелавам ви независимо колко алтернативни са играчките на елхата ви и гозбите на трапезата да им се радвате толкова, колкото ние на творчеството на чавенце и... да изпълните домовете си с любов, а не със суетня около приготовленията за "Коледа според традициите".