петък, 6 март 2009 г.

The "ПаметникЪ"


Това беше писание, в един мой друг блог... явно е останало да си виси във въздуха...
Тоз който падне в бой...
Не, това не е постинг за Христо Ботев, нито за Хаджи Димитър... Това е моето съждение за онова НЕЩО, дето се издига пред НДК и пада... и без бой... Гледам го, чудя му се... радвам се на картинките, с които са замазали оградата около "паметника", за да отчетат дейност... и се чудя какви ли мисловни процеси са протекли в главата на архитекта, който показаха по телевизОРО, че да си позволи да опише това НЕЩО като "нещо много хубаво" и нещо, за което да дадем 5 МИЛИОНА, за да си го реставрираме и да си го гледаме още дълго... Мога да се хвана на бас, че на този човек не му се налага да става и да си ляга с изглед към това "хубаво нещо"...
От друга страна - 20 метра встрани е "детския кът", за който сигурно пак ще кажат, че е нещо много хубаво... осеян със счупени бутилки, кучешки... НЕЩА, спринцовки и пробити люлки и пейки... чудя се чистачките дали въобще знаят къде е детския кът в градинката на НДК...
В дните, в които решавам да не съм песимист започвам да си мисля как ще скочим наистина, ще падне това НЕЩО и на негово място децата ще има да играят на чистичко.. току виж се сдобили с нормална катерушка... със сигурност ще излезе по-евтино от 5те милиона за реставрация...
Когато песимизма ми взима връх си мисля как, за да стане това и някой да забележи НЕЩОто трябва да подухне вятър и някое огромно парче от този "така красив винил" (по думите на архитекта от телевизОРО) да се откърти и да се стовари с гръм извън изрисуваната оградка... недай си Боже някой да е отдолу... дали тогава ще се вземат мерки?


Представете си изумлението и недоумението, с което се сблъсках осъмвайки със скеле, стърчащо пред прозореца ми и надпис "ще се укрепва" "паметника" чудя се кой още е намерил ниша да се нагушка и този път... и защо не ме пита преди да предпиеме каквото и да било в такава близост до нас... нищо де, те ще ме питат юни месец и тогава ще им кажа, ако пак няма кой да чуе до няколко годинки търпението ми вече ще е достигнало пределната граница под нулата и просто няма да ме има да ме питат, а и да им плащам данъците, че да има какво да гушкат... АМАН!


Ето и тема в един от малкото форуми, които могат да се похвалят, че наистина имат резултати и живеем по-добре защото ги има:

Детски площадки в София

Друга идея е след обстоен ремонт да се направи катерачна стена от "THE THING" - също идея, която заслужава да се обмисли. Даже може да се направи две в едно - половин катерачна стена, половин "паметник", та радетелите на "паметника" да се катерят и да поднасят цветя на върха... абе идеи колкото щеш... само пари за присвояване да има.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails