сряда, 26 май 2010 г.

Темпо, темпо боядисвай...

Тази година отпразнувах 17ти май по особен начин... За тези, които не са имали нещастието по една или друга причина да се мотаят около мен на тази дата ще поясня, че това е денят, в който видях как всъщност нормалните народи празнуват националните си празници... Въпреки, че не съм норвежка никога, ама никога не забравям тази дата и... си припомням химна... и всеки път се чудя защо не правя това и на 3ти март... Много неща изживявам наново всяка година на този ден и въпреки, че съм видяла едва няколко 17ти мая ще са ми достатъчно за цял живот. Доста мога да разказвам за разликите между тук и там, но... ще ми стане тъжно, затова няма да го направя. Ще си седя в Бг и ще се самосъжалявам:) и ще си празнувам по моя си начин:) А именно... започнах много странен ремонт. В Норгето освен всичко останало се научих и да боядисвам, лепя плочки, правя замазки и подобни полезнотии. Тук, обаче всеки път, когато се зададеше ремонт предпочитахме да викаме любимият ни майстор Ицо (който е абсолютна противоположност на мръсната дума "майстор") и все си казвах "Ех, това можех и аз да го направя". Та... този път, в безкрайната ми къща (не че е голяма, но до скоро (живея в нея от 6 години) все успяваше да ме изненада с някое неоткрито кътче - шкафче, рафтче...)та... след като уших щоричката на килерчето, реших, че то заслужава нещо повече, а и аз покрай него и започнах РЕМОНТ. Това щеше да стане моето си местенце. Има място за всичките ми джаджички и ще знам всичко къде ми е, рафтчетата са височки и няма да се притеснявам, че бъдещо пълзящите неща ще докачат някоя кърфичка или нещо такова... абе мое си място... Представяте ли си??? Попаднах и на най-якия магазин за бои. Взех си на водна основа, за да не мирише и се започна... темпо, темпо... Докато боядисвах спомените от милото ми Норге съвсем се възкресиха, беше ми толкова хубавко... Спомних си 100те слоя боя, които трябваше да намажа на верандата, че да побелее, защото Ю (така се казваше мъжа в семейството ми) разреждаше боята до неузнаваемост и си мислеше, че така пести... много яко си прекарах 17май... всъщност "празнувах" по шантавия си начин до днес, когато най-сетне подредих покривчиците и т.н. и седнах да шия:) РАЗКОШ!

четвъртък, 20 май 2010 г.

Пердо-щоричка..

Преди - скучната ми завеса за килерче...


След - :)



Получи се страхотно. Между отделните реснички има връзчици, за да може да не се разпиляват съвсем. Остава само да си взема кукички, за да я закача както си трябва.

понеделник, 17 май 2010 г.

Бебешорщини

А като бях бебееее...
Вече почти три месеца откакто се запознахме с нашият най-новичък член на семейството... Имам чувството, че сме се познавали цял живот. Това е от моментите, в които колкото и бързо да растат дечицата забелязваш самия процес... Въпреки, че са ти пред очите по цял ден все пак ВИЖДАШ как порастват, променят се... много е интересно. Поводът да се замисля в писмен вид обаче е случката от днес, когато се възмущаво-възхищавахме как усърдно е захапала палеца до лакътя. Мъж ми възкликна "Колко били вкусни тези палчета" :)... тогава осъзнах... от висотата на почти трите месеца живот на това мъничко нещо, съществуващо благодарение на нас и на природните си рефлекси, какво постижение е да намери начин да си достави такова удоволствие. Да, определено придвижения до устата и напъхан в нея палец е най-прекрасното нещо на света (е, няма да го толерирам дълго, но все пак...)
Другото, което ме изпълва с радост и умиление е ентусиазма и възторга, в който изпада малкото нюню когато над него се появи позната физиономия... Казва си "Ура, не сте ме забравили и ще си поиграете с мен". Това е достатъчно, че да ме залепи за нея мнооого дълго време. Това е достатъчно, че да забравиш всички суети и да "принизиш" разговорите си до "Агуууу"
(Имам една случка "в скоби" по този въпрос. Когато Ева беше на 3-4 месеца се явих на държавен изпит - седяхме, чакахме въпросите и една колежка се обърна към мен, аз я погледнах и започнах разговора си с нея с "Агууу". За тези, които ще кажат, че бебетата изпиват мозъците и майките затъпяват покрай тях ще поясня, че имам 6 на въпросния държавен :Р)
Незабравим е този момент, в който като кажеш това "Агуу" цялото телце на това мъничко същественце започва да се тресе, ръкомаха, рита, запъхтява се и ти отговаря "Агуу". Неподправените и неподлежащи на подкуп усмивки, резултат от чисто доволство, радост... да му се невиди кога загубваме всичко това... кога започваме да правим нещата заради нещо или някой и спираме да реагираме ей така - безпричинно... кога забравяме колко най-прекрасно е някой просто да ни обърне внимание, да поговори с нас, да ни потърси...

Но... обратно към мъничката ми тема за размисъл:) Другото нещо, което осъзнах още когато Ева беше бебче и плачкаше за нещо е, че те няма как по друг начин да ни кажат, че ги сърби носа например... Всеки път, когато се разплачеше тази мисъл ме успокояваше и търпеливо започвах да пробвам какво по-точно я сърби:) И с Ивче е така... само дето тя е доста по-спокойна и когато се реве обикновено е защото съм злоупотребила с безкрайното й търпение:)
Прекрасно нещо са бебетата... осъзнаваш и научаваш толкова много неща от тях и... покрай тях...

Дават ти причина да се интересуваш от глобалното затопляне, проблемите на околната среда, политиката...

неделя, 9 май 2010 г.

Taxi Quilt


Този проект беше замислен да е с овце, но... се получи Taxi Quilt:) Много, много му се кефя. Най-якото е, че даже като го показах на мъж ми за мнение вместо обичайното "Защо питаш мен - какво разбирам аз от тези неща" получих усмивка и поощрение:))) а още по-якото е, че когато сложих нещата на бебешорското креватче да ги снимам и сложих и Ивче за модел тя ревеше, но като се огледа и като видя обиколника забрави, че реве и 10 минути гука на слънчицата и колите...
Това означава, че нощес започвам обиколник с патенца, цветенца и слънчица за моето си слънчице... ОБОЖАВАМ АПЛИКАЦИИТЕ!

9ти май


Ето така отбелязаха софиянци денят на Европа. ВСИЧКИ хора от снимката бяха организатори... дори безплатните балони не създадоха настроение и не успяха да накарат хората да се задържат да погледат или да се почувстват празнично... Това да не ни е манифестация, не е задължително да се празнува вече... Чудя се как ли са се чувствали хората някога, когато са ги изкарвали под строй да "празнуват". Ех, колко е хубаво, че вече сме европейци и ако времето не е хубаво никой не те следи дали стоиш или не на площада...

петък, 7 май 2010 г.

Възглавничка - столче

NB! Моля ви, ако искате да коментирате направете го директно в блога ми, а не във facebook, защото предпочитам да си пазя коментарите ви на моето си място - много им се радвам... Благодаря!



Ето това е следващото "направи си сам" нещо, което искам да споделя с вас... Вдъхновено беше от една детска стая в IKEA. Преди няколко години, когато получих зелена светлина да направя детската както искам се счупих да разглеждам какво се предлага на нашият пазар... резултата беше, че накрая ми се драйфаше от четириъгълни кутиени мебели, правени под калъп. Единственото, което ми хвана окото (освен IKEA-ските) струваше 5000лв или нещо такова, та... прибегнах до направи си сам. Буквално се развихрих с цветовете, до степен, че Ивче като се огледа за пръв път се шашардиса чак:) Та... благодарение на каталога на гореспоменатия мебелен магазин реших, че за възрастта на децата не е необходимо да наблъскаме в детската бюра, шкафчета и пр. а по-добре да оставя място за игра. Затова, за да посядвам докато си играем сътворих тази възглавничка. Другата причина поради която тя ми хрумна беше, че търсех приложение на дюшека от бебешкото креватче на Ева... Не ми се шиеше, затова се сетих, че имам една доооооста по-голяма от необходимото калъфка за възглавница, която пасна перфектно да напъхам дюшека в нея - заших само в края. Върху най-долната дюшеко-възглавница е черджицата, която по принцип е на пода - лека и изпираема в пералня:) - само такива черги виреят в нашата къща май...

И... като подхванах темата не мога да пропусна да се изфукам с крайната цветна интерпретация на детска... (e, в момента е мноооооооого по-разбъркан, но... така го бях замислила)

неделя, 2 май 2010 г.

Слинг

NB! Моля ви, ако искате да коментирате направете го директно в блога ми, а не във facebook, защото предпочитам да си пазя коментарите ви на моето си място - много им се радвам... Благодаря!


Историята на този ни слинг е отново много романтична...
Когато Ивче се роди и цялото ми внимание, време и енергия беше насочено към нея, а Ева получаваше само "Не пипай бебето, не толкова близо, пази тишина" и пр. реших, че е крайно време да отделя време само за нас двенките. Зарязахме тата с новороденото и с фръцливи движения тръгнахме на разходка. Къде, къде... естествено озовахме се в шивашкия магазин на Графа... и... какво, какво хайде плат за слинг ще избираме. Естествено Ева хареса плата, но докато траеше разглеждането на останалите опции Ева забавляваше продавачката с... "Татковците трябва да си стоят вкъщи, майките ходят на работа, татковците гледат мачове, децата гледат Том и Джери, майките гледат новините", пя, рецитира... При което милата жена (която ми е продавала платове и вата през всички мои моменти на метаморфоза) заключи, че сме готови за "Кой е по-по-най-" и така весели си тръгнахме. По пътя си говорихме, гушкахме, държахме за ръце... не бяхме го правили от толкова месеци. Както и да е, а сега за слинга:)
Предишният ми слинг също беше много готин - още си го пазя - него направих от много весел кариран плат, като първо беше със халки, но в последствие реших, че халките повече ми пречат, отколкото помагат и го заших като шал - доста се поноси Ева в него, имаше даже и джобче, в което бях успяла да си забравя ключа и да го намеря в деня, в който сменихме вратата:)
Този път исках да си направя слинг шал. Плата, който си избрахме беше много тъничък и мек памук на прекрасни цветя взехме 5м., но в последствие се оказа, че за моите скромни размери 4м. са напълно достатъчни. Ушихме шала, но...естествено на моята персона нещо й липсваше - нали все правя нещата по мой си начин... затова още на другия ден си купих закопчалка... Много по-удобно ми е и смятам, че не нарушава здравината на връзването. А от плата, който виси след закопчалката се получи прекрасна торбичка. С нея той става мноооого компактен и е винаги с нас. Получи се повече от прекрасно. Мисля да си го патентовам и да си го кръстя Zlingy (Злинги)- не питайте каква е тази моя мания по буквичката Z - и аз не знам... Аааааа пропуснах да отбележа, че със Злинги се кърмихме абсолютно безпроблемно ПРАВИ докато мама разглеждаше асортимента в Jumbo:)

Ето и резултата в снимки...




LinkWithin

Related Posts with Thumbnails