сряда, 21 ноември 2012 г.

Коледни зайчета:)

Направо се шашнах като видях от кога не съм писала... Но все пак се очакваше - това, с което изостанах около болничните изяви наваксах едва сега... Вече по малко, по малко и в Дверген започва да замирисва на коледа:) Днес съм си заплюла деня за украсяване и коледни песнички и коледно настроение... Супер много се надявам да успея, защото нали знаете коооолко обичам да размествам и променям, а не съм го правила от доста време и започвам да се депресирам:)
Иначе работилничките кипят с пълна сила... Успяваме да напълним и тези на фелт-бг, и заешките, и несесерените...
Писах по случаят и в сайта, но в момента тeче игра за направа на несесерчета за домът в Доганово. Ако искате да се включите е необходимо единствено да ми пишете на dvergenz@gmail.com, за да ви разкажа подробностите:)
Много други интереснотийки се случиха, много още предстои да се случат, но просто едно по едно:) За сега на дневен ред е коледата и приготовленията около нея:) Стискайте ми палци днес да успея да доближа това, което е в главата ми:) и заповядайте на работилничките... забавлението е гарантирано!
Ето и няколко завършени проектчета:)






сряда, 31 октомври 2012 г.

Every cloud has a silver lining:)

Е, както вече знаете (или пък сте се чудили заради странните съобщения на сайта и във фб)Дверген се оказа почти затворен...
Явно нищо не се е променило по темата "детски болести" за последната една година, зщото точно преди единадесет месеца бяхме пак там, където и сега - в пулмологията... Пневмонията, която връхлетя детенце беше жестока - безсимптомна, светкавично развиваща се и поразяваща... Смениха ни няколко антибиотика, "наснимаха" ни на рентген все едно фотосесия правят...
Честно да ви кажа нямам търпение да свършат тези детски болести, защото ми е супер жал за детенце и в същото време грам идея нямам какво повече мога да направя, че да й икономисам някоя настинка... то не са имуностимулатори, то не са чудесии... и на пук отново стигнахме до болницата... От личен опит мога единствено да ви се закълна, че всякакви ваксини "Превенар", мревенар и пр. (противогрипните дори не виждам смисъл да ги споменавам) са пари, хвърлени през прозореца, а за последствията върху тялото въобще не ми се мисли... Смешното е, че точно когато ни хоспитализираха трябваше да съм на интервю на тема "За или против ваксините"...
Е, както и да е... съжалявам отново ако съм причинила неудобство на някой чрез отсъствието си за толкова дълъг период, но... беше неизбежно...
Благодаря на всички, които мислихте за мен и детенце, и за помощта, и за обажданията, и за грижата...
Миналата година болничният ни престой доведе до доста сериозни промени в заобикалящите ме хора. Това беше момента, в който разбрах, че индивиди, които бях допуснала прекалено близо, не им пукаше нито как съм аз, нито как е детенце... е, тази година не чаках обаждане от тях - напредък, а:)
Тази година беше някак различно... с Ева сме си станали доста по-близки, отколкото предполагах. Правихме всевъзможни неща заедно, забавлявахме се... Вече може да рисува звезди и принцеси (припомних си годините, в които исках да стана дизайнер и рисувах ли рисувах модели...) От едно доооооста гадно преживяване някак успяхме да извлечем ползите и отново да пресеем нещата, които си заслужават:) (този път слава Богу не се наложи да пресяваме хората:))
Вместо това получих това:
Една много, много прекрасна девойка, която уж съм срещала само веднъж, но... имам чувството, че познавам цял живот решила да ми изпрати картичка за рожденият ден... е нямаше по-удачно време, в което да получа прекрасният й поздрав! Благодаря ти още веднъж, Теди!
Отново си дадох сметка, отново теглих чертата и се размислих какво се случва и дали това искам да се случва и съм много, много щастлива с отговорите:)
Сега детенце е здраво, от другата седмица ще тръгне отново на училище, аз вече заех мястото си в Дверген, наваксвам с изостаналите поръчки, днес си идва и Ивче (пратихме я да диша въздух при баба) и... семейството отново ще е цяло.
Леле съвсем щях да забравя да се изфукам...
Семейството ни всъщност вече си има шести член (а дори не ми се наложи да раждам, дебелея и пр.) Историята започна на 3ти октомври, когато имах неблагоразумието да отида на гости на разкошната ми прекрасна Йовка:))) Влюбих се в едно от котенцата на нейното коте - Вики, което през лятото наблюдавахме как бременее (докато децата скачаха на трамплина в двора й)
Това е най-най-най-най-прекрасното, послушно(????), красиво, разкошно женско коте на света. Ани (средният пинчер) я обожава и... дойде в момент, в който всички се опитваха да ни убедят, че след Ани, Ева, Ива следва да си направим и Ава:) Да ви оставя ли да отгатнете името на котето:)
Благодаря ти, мило Йов И за това!




Времето е перфектно (умирам от студ, но... това означава, че Коледа наближава) и затова започваме коледните приготовления:)
Супер много се вълнувам, защото миналата година се забавлявах повече от мноооооооого с работилничките и... когато осъзнах, че в събота вече сме ноември с трепет обявих първата тема за тазгодишните:)
Правихме мъфини с ева тази седмица, сега ще е ред на джинджифиловите бисквитки... ще изровим папката "Коледа" от компа, ще пуснем песнички, ще си направим ароматен чай, ще си запалим свещичките и ще ШИЕМ БОТУШЧЕТА
Много, ама мноооого яко ще си завършим годинката!
Заповядайте с нас!
А ето и една модна колекция, която направихме с Ева:)







събота, 13 октомври 2012 г.

Не си променяйте адресът в блогър!

NB! Този пост е писан снощи, когато наистина промених адресът си в блогър и... от висотата на няколкото инфаркта за времето от вчера до днес ви съветвам
НЕ СИ ПРОМЕНЯЙТЕ АДРЕСИТЕ В БЛОГЪР!
Слава Богу процесът се оказа обратим и отново съм си с ketizzpot.blogspot.com:)

E, вече ща не ща... и тук съм нова новеничка...
Първо искам да почерпя всички ви виртуално за началото на моята 32-ра годишнинка... Оказа се, че е трябвало да поставя краят на още нещо в името на това да загърбя неприятните спомени от началото на годината...
Неволно или не промених адресът на блога си... вече адресът ketizzpot.blogspt не съществува. Не зная какво точно направих, но когато се опитах да достъпя блогът, който пиша от 2008г и не успях щях да получа разрив... сериозно!
В последствие се оказа, че за да прочетете всичко, което съм писала през това време вече трябва да изпишете www.dvergen.blogspot.com
Изключително много се надявам това да не породи някакви проблеми в намирането ми онлайн. След като се уверих, че информацията и всичките ми споделени случки и спомени са си тук май вече се радвам на тази промяна. Сигурна съм, че се е случила за добро и всичко ще е наред:)
Е, не мога и да не споделя разни натворености тази седмица, затова...
Ето това са новите рафтчета:
Тази седмица получихме и четири нови пачуърк десена, но техни снимки можете да видите на фейсбук страницата ни, както и на www.dvergen.com




Ето зимното работно време на Дверген -
Понеделник-Събота - 11-19ч.
Почивен ден - Неделя (разбира се ще се работи когато имаме работилнички и в неделя:))


понеделник, 1 октомври 2012 г.

Пачуърк, куилт и тикви:)

Беше луда, луда седмица!
От къде ли да започна...
Още във вторник предизвиках себе си с 4 работилнички през 2 часа,


две деца (които умират да магазинерстват) и... един нов обитател (нима сте се съмнявали в мен:)))) Така де, най-сетне открих как точно да стопанисвам и излагам джаджите

Сега се оказа, че имам недостиг на джаджи и смятам в следващият сезон да предприема много сериозни мерки за разнообразяването на асортимента:)

А това е един много, много, много специален джобарник. Специален го прави разбира се човекът, който го поръча... и преди да се притесните, че не е достатъчно шарен ще ви успокоя... За човекът, който ще притежава джобарника ще бъде сътворено истинско стихотворение. Това стихотворение ще бъде извезано копченце по копченце на основата му... И... да добавя:) Блокът, който всъщност е основният джоб се казва "Приятелска звезда"... Да, определено това е един от най-приятелските подаръци:)
Великолепно е да осъществявам идеите на хората!


Ето и едно повече от предизвикателство от първата ми Дверген клиентка. Да, наистина! Когато отворих Дверген първото ми продадено нещо беше ВАУЧЕР ЗА КУИЛТ ЗА СПАЛНЯ. Куилтът щеше да бъде подарък за 30тата годишнина на сестрата на клиентката ми. Е, седем месеца по-късно сестрата се появи:) Избра си мнооооого яка комбинация от платчета и каза паролата "искам да е много шарено":)))))))) какво повече да иска човек от живота:)))))) излишно е да ви казвам с какво удоволствие ших! Представяте ли си! Ших раета, карета и разни подобни!!! Велико стана:) Сега предстои куилт, който също ще е доста интересен експеримент... Само дано ми доставят вата скоро, защото нещо започна бързо, бързо да ми свършва... за първи път откакто се помня останах без вата:)


А ето това пък са моите си десертчета... случиха се отново във вторник... дълго спорих с Еконтци, че нямам пратка, а само наложен платеж, но в крайна сметка те се оказаха прави:) Просто не мога да ви опиша колко се изкефих... Мила Мария, БЛАГОДАРЯ!


Това е другият ми предрожденски подарък, който... просто дойде:) в същият ден, в който получих вкусната изненада... Появи се моята нова прекрасна комшийка по магазин:)))) Сега вече съм обречена, защото мацката освен, че е много готина ще продава мой тип дрешки:))


И разбира се... есееееен!
Толкова време се каня да ги ушия тези тикви и най-сетне сколасах... Забавлението определено беше съвсем гарантирано и съм супер хепи от крайният резултат:)



събота, 15 септември 2012 г.

Разни безобразни:)

Просто не мога да повярвам, че стигнах до блогът:) Напоследък наред с предизвикателствата, които ми отправят клиентите се заех с предизвикателства, които отдавна чакат в "ту ду" папката ми:)
Благодарение на десетдневното пребиваване на дечовците в балкана:)))) (преди да повикате социалните държа да отбележа, че все пак израснах там:))), сещайте се:)) успях да бия всички видове рекорди по шиене нон стоп... Тъй да се каже използвах възможността за почивка (дните от 6ти до 10ти) и си ших вкъщи:) Голям купон! Успях да се пристрастя към две нови стари техники, с които отдавна ми се щеше да си поекспериментирам по-сериозно, довърших разни неща, които чакаха отдавна и... презаредих тотално. Когато дечовците си дойдоха определено се чувствахме като най-добрите родители. Неразделни и мноооого слушкащи един-друг:) Хубавата новина е, че все още сме си така. Само дето тази вечер (за разлика от предходните няколко) не успяха да ме надхитрят и приспят с приказка, та... се добрах до блога:)


Това е една покривка, която ших по-дълго, отколкото беше необходимо:) Така де, все отлагах и събирах парченце по парченце... В крайна сметка комбинацията стана много интересна. После пък си поекспериментирах и със събирането на трите слоя... Сега седи доволно в магазина и й се радвам. Всъщност... радвам се най-много на това, че и за миг не ме домързя (както се случваше преди време) и разпарях ли разпарях докато не получих това, което искам...



Тази къпкейк чанта е направена за една много любима моя клиентка - собственичката на галерия Лале. С нея се запознах неотдавна, но за времето от което се знаем все успяваме да обменим идеи и вдъхновения:)


Не зная дали съм ви споменавала за моята голяма гордост - колекцията текстилни бижута. Доста време ми отне докато се престраша, а пък и да наглася нещата така, че да изглеждат добре. Е, най-сетне по един или друг начин всичко си дойде на мястото и.. наистина се забавлявам с тези мънички сладички бижута:)



Това е Дверген:) Имам си още две рафтчета от тази седмица:)))) Голямо дупчене и разместване и сгъване и разгъване и чистене падна, но... крайният резултат е повече от задоволителен. Най-сетне успях да подредя нещата:) А магазинът... все едно е нов новеничък:)

А тази снимка си оставих за десерт - покривът на нааканата кола на Джени - най-якият покрив. На най-яката кола, която ни закара до Благоевград:) Толкова беше хубаво! Това, както и концертът на Хиподил през нашата си "десетдневка" наистина бяха презареждащите неща от които толкова имах нужда. Много, много се радвам, че всичко това се случи:)


От другата седмица работилничките ни започват с гръм и трясък. С всички идеи, натрупани през лятото, с отпочинали и заредени преподаватели и много, много емоции:)
С нов вид - Мастър класове и... нов новеничък сайт!

Да, определено вече съм готова да посрещна моят си сезон - есента...


А това бяло гълъбче вече втори ден се върти пред входа на Дверген и хич не го е страх от обикалящите наоколо котарани... То е специален поздрав за всички вас!



сряда, 29 август 2012 г.

Напоследък:)

Нямам много силици да пиша дълго... пък и си го позволих на сайта тази седмица. Затова... просто ще кача снимчици на нещата, с които се забавлявах:)






понеделник, 6 август 2012 г.

Фимо, кракъл и шев на букви...

Е, дойде време да ви разкажа за още една интересна седмица...
Разбира се, иска ми се да започна от Двергена:) Тази седмица той ме предизвика с две неща - едното е нещо, което не съм и мечтала да правя - да участвам в организацията и декорацията на истинска винтидж сватба. За целта трябваше и помощ от публиката... Много съм щастлива, че познавам eйто тази дама, която просто нямаше как да не попитам що е то винтидж и има ли той почва у моите платове:)
Поръчката дойде от една друга приятелка, която за мен е супер ценен човек - тя първа ми показа с действията си, че е съвсем възможно да се осъществяват мечти и има шанс за хора, които работят това, което им харесва и го правят със сърцето си... Eто линк към нейната Perfect Event фейсбук страница:)
Та така... сега като се замисля май все пак няма все още да публикувам снимки, за да пооженим хората и тогава...
Добре де, не е като да няма какво друго да ви разкажа:)


Това е прекрасната възглавничка от играта на Пачуърк БГ за размяна на дънкови възглавнички. Получих я от Йовка Христова... Обожавам тази личност, обожавам и възглавничката... Всеки един елемент е направен с мисъл за мен и май не съм се чувствала толкова специална, колкото когато си я гушкам... Благодаря, Йов!

Ето джобарниците с феи, за които ви разказвах преди:) Вече са съвсем завършени и комплектовани с възглавнички. Доста хора се огледаха в тях при първото им появяване "на сцена" и съм супер щастлива по случая:)




Едно от най-готините неща тази седмица е пристигането на Катрин - куилтърката от Оклахома, за която съм ви писала и ще пиша още много. За нула време наваксахме кой какво сътворил. Тооооолкова е прекрасно когато хората макар и далеч, и не комуникиращи редовно не губят връзката си... Успяхме дори да уговорим срещичка... това, което най-много ме радва е, че направихме нещата така, че да не се случва всичко в Сф, а да мръднем малко по-встрани. На 13.08.12 сме на гости на Ръкоделницата в Пловдииииииииииив! Ще дойдат едни от най-любимите ми дружки от доста части от Бг и супер много се вълнувам:) Заповядайте и вие ако имате интерес към темата:)
В Двергена срещите с Катрин ще се проведат отново другата седмица, но дати и часове ще обявя допълнително след като ги съгласуваме:)
Иначе... вчера беше първата августовска неделя... За повечето хора това не означава много, но за мен беше празник. Участвах в първото за тази година издание на София Диша:) Купона беше невероятен. Много, много се радвам, че имах възможността да съм част от целият купон! Предизвиках отново себе си и съм изключително доволна, че го направих:)




Днес пък беше почивният ми ден. Прекарах го разбира се с моите си хора. Разходихме се до Импресията и... не знам дали заради смелостта, която ми вдъхват те или просто защото ми се експериментира си взехме Фимо и комплект за кракъл:)
Оказа се, че е нямало нужда да чакам години, че да опитам и двете... Толкова мнооооооого се забавлявахме с Ева! Тя направи подарък на баба си - в края на месеца има рожден ден. А аз облякох няколко карфички:)




Това пък са шнолките, които направихме ягодки с Ева.
Йов, те също са поздрав за теб - стига вече бонбонени шноли... дай да украсим дечовците с нещо по-здравословно:Р.


Ето го и първият ми напукан опит:) Пукнатините се засилиха когато бурканът започна да съхне. Мнооооого голям кеф!


И така... меко казано се позабавлявахме... дано следващата седмица отново ни донесе подобни прекрасни предизвикателства и емоции.
Желая спорна, усмихната и успешна такава и на вас!



сряда, 1 август 2012 г.

Градинка с възглавнички и перденца:)

Не зная дали помните, но бях решила това лято да си позволя да почивам вместо само в понеделник в неделя и понеделник:)
Е, поне опитах... Първата неделя на излежаване завърши около 15ч. с обаждане от един много сладък глас, питащ кога ще е отворено:)
Хич не обичам да казвам "не" (за добро или лошо:)) и никога "не мога", затова скокнах:) Когато отидох до магазина там вече ме чакаше една много, много симпатична двойка, очакваща второто си бебочество. Шалтенцето, което виждате е за каката. То си има комплект възглавнички и перденце, така че цялата стая да грейне:) С голямо удоволствие ших за това прекрасно семейство. Нямам все още включване от тях, затова мисля, че вече са се родили... Мисля и стискам палци:)
Това е другото нещо, което си мислех. Как винаги съм искала да съм сред бременни, мамчета, бебочества и дечовци. В крайна сметка точно това и се случва. А дори не се налага да съм учителка или акушерка или нещо подобно:)
Днес беше и първият ден от Световната седмица на кърменето. От шест години насам всеки 1-7ми август е специален за мен. Специален, защото както знаете мразя, когато в един определен ден все се сещаме, че е празник на някой... било то мама, баба, приятел, рожден ден, имен ден и звъним ли звъним, а през останалото време забравяме съществуването им... За разлика от всички тези поводи за празнуване кърменето се уважава и през останалите дни в годината - просто тази седмица е една от всички тях:) Направихме си пикник с лекция днес в Борисовата градина:) Събраха се мнооооооого повече майки, отколкото минали години... Толкова беше разкошно! И пак си мислех, как съм сбъднала и тази си мечта... и колко е хубаво да виждаш как неща, за които си се борил и в които вярваш добиват популярност. Обещах си да засиля четенето и да се квалифицирам и за консултант до ССК 2013:)

Но... за новогодишни планове още е рано, затова просто ви оставям да разгледате какво измайсторих тази седмица:)



Това са едни подложчици с готварски тефтер. Те са моето си доказателство как като шиеш с хубави платове успеха (почти) винаги ти е гарантиран. Много им се радвам:)


А това е един комплект от джобарник и две възглавнички (втората е овал и не се вижда, защото пуха ми свърши точно преди да я напълня, но... ще я снимам в последствие:))
Този комплект си има "сестричка" в зелено-кафявата гама, но и за него нямаше пух... Историята му е следната... Ровейки из залежите си от платчета открих пет феички. Супер много ми се искаше да направя нещо различно с тях. Започнах да ги шия на един дъх без да зная какво точно ще направя от блоковете. Хареса ми как стават, но все още не знаех. В момент, в който щях да се предам и да ги обединя в шалте реших все пак да използвам жокер "обади се на приятел" и... воала! Продължението когато доставя пуха:) (утре)


Долните две снимки пък са специален поздрав за Юлето, защото й обещах:) Имам още разни други точки, но... са снимани и качени в албума във фб и на сайта...




LinkWithin

Related Posts with Thumbnails