събота, 26 февруари 2011 г.

анти - кариерно

Вчера беше специален ден...
много, много специален...
дори и още повече...
да, Ивче стана на една годинка
че и още по-специален...
Сигурно хората, (особено майките сред тях) познават онова чувство - в дните около рожденните дни на децата им всичко сякаш притихва. Светът укротява своя ход, за да даде шанс на спомените... за когато се раждаха. Не зная с вас как е, но всяка година на 23ти юни в 13.35 семейството ми се събира и се гушва... защото неминуемо си спомняме онзи 23ти юни, в който Ева създаде семейството ни, но... не можехме да се гушнем. На 25ти февруари пък, Ивче доокомплектова семейството ни и...направи и тази дата специална... изпълнена със спомени, с неща, които майките пре-преживяват всяка година на рожденните дни на децата си:)
За мен тази дата е още по-специална, защото с Ивче аз имах шанса да изпитам емоциите, които по принцип се свързват с появата на новият живот - проплакването, онова специално чувство на олекване, когато разбереш, че детенце е добре:) (неща които проспах:( когато Ева се появи)
както и да е (погледнах заглавието и май ще трябва да се върна към темата:))
Вчера беше специален ден, защото си взех довиждане и с колегите в банката. Не зная дали съм ви разказвала моето разбиране за приятелство, но в общи линии то е - дори и да не си виждал с години даден човек, когато се срещнете чувството да е все едно не сте си говорили от вчера... Горе долу така стана - отидох в банката и все едно вчера съм била на работа:) Беше мнооого яко... Не зная дали работата в ИТ отдела ще ми липсва - едва ли, но хората със сигурност ще се радвам да срещна някой ден, всеки ден... някой ден:)
Да, казахме си "чао", поговорихме си, посмяхме се... Вече официално съм безработна - звучи странно за човек, който не може да върши само две неща наведнъж, но... Остават плановете:) Наистина се надявам поне 50% от това, което съм замислила да се сбъдне, защото продължавам да градя собственият си свят без преструвки. В който емоциите са това, което трябва да бъдат, в който хората казват какво мислят и чувстват директно, в който можеш да разчиташ на подадена ръка в момент на нужда, да изпиташ удоволствието, че можеш ти да помогнеш на някого...
Ако ми прочетете дневника от гимназията ще се хванете за главата:)
Та... сега на къде? ще видим... но посоката ми харесва. За тази една година и аз порастнах тоооолкова (представете си две пухкави високо вдигнати над главата ръчички в отговор на въпроса "колко ще порастнеш, Ива")
Вече зная посоката - намерих своят път и сега остава да тръгна по него... В главата си продължавам да създавам утопичното перфектно общество без заобиколки и наранени хора. Изпод ръцете ми излизат разни красиви неща, предназначени да радват и топлят, запознавам се с все по-прекрасни и по-истински добри човечковци, преоткривам тези, които вече познавам. А най-хубавото е, че на тридесет разбрах това, което ме мъчеше до сега - къде ми е мястото. Какво мога да направя с живота си, че да мога да живея пълноценно и да помагам на другите. Отговорът се оказа в анти кариерата:)
С две думи съм на път да изпълня "мечтата" на мама - да стана шивачка, продавачка и учителка (това последното е кръвната ми група, но бях заета да следвам дипломация, администрация и какви ли не -ации, че не изучих единственото, което до сега съм работила с кеф - разбира се куилтинга е извън класациите)
И така ... краят на напъните ми за кариера биде поставен на тридесетата ми годишнина. Няма да следвам дрес код и няма да лицемерствам (и без това не мога, но за разлика от до сега вече не се чувствам зле от този факт). Имам невероятният шанс да мога да съм полезна и смятам да го употребя. Надявам се да мога да успявам финансово докато съм полезна на хората... но това следва да видим през втората годинка от живота на Ивче... вие стискайте палци, а аз обещавам отчет за стореното точно на 26.02.2012г:)

Тази сутрин в отговор на всички изложени по-горе мои мисли първото нещо, което видях беше постът на една приятелка във Пачуърк БГ групата, която създадохме за нуждите на сдружението и която за няколкото си месеца съществуване наброява 70 и.... човека:)
"Щастлива съм,че я има тази група и аз съм малка част от нея!И не просто заради хубавините ,които се показват тук/това го има има в необятния интернет/.А заради личния контакт с положително заредени хора,с настроението,което се създава, със сърдечността,с която са заредени всички коментари.Чудесни сте ,момичета,голямо удоволствие и чест е за мен да ви познавам,макар и виртуално!Ако мога да се изразя професионално-вие сте най-добрият ми антидепресант!:)))))"

Какво да ви кажа освен БЛАГОДАРЯ!
На вас, че ви има, на дядо Боже, че ми е дал възможността да откривам прекрасните хора, и на семейството ми, че ме подкрепя в търсенето на истината и красотата...
Прекрасно е чувството да бъдеш първи в нещо... да обединяваш хората... и да откриваш за тях и за себе си алтернативни възможности за развитие:) (иначе казано анти - кариера:Р)

събота, 19 февруари 2011 г.

Размяна "Пролет" - получениииии

Нямам търпение да се похваля и тук...
Днес беше прекрасен ден! Сутринта ми стигна за всичко - торта, кафе, децата:) Днес завършихме и третият випуск курсисти по пачуърк - първо ниво и в сряда започваме с второто - процес, който сам по себе си е мноооого вълнуващ:) Забавлявах се много и с тях - срещам се с уникааални хора и се чувствам толкова прекрасно сред творящи личности:)Нещото, което направи денят ми още по-прекрасен беше продължението след курса - третите отворени врати:) Изведнъж се озовах сред огромна част от миналите вече курсисти - всички със светещи лица и вдъхновени... Не бих могла и да мечтая за повече, но се оказа, че има и повече:)
Сега е момента да разкажа подробности около личните ми преживявания на тема "размяна Пролет". Освен, че бях администратор-разпределител на двойките (е, Ева ги разпредели, защото не може да чете и безпристрастието така беше гарантирано, но аз имах удоволствието да разпратя мейли на всеки един поотделно) аз също участвах. Едно от момичетата от курса имаше голямо желание да участва, но не знаеше дали може да шие различен от "крейзи" блок. Поех ангажимент когато й разпределя другарче изрично да го попитам дали е ок и тя се записа:) Естествено, (както става винаги) явно съм изпратила толкова много енергия където трябва, че тя се падна на мен (естествено нямах нищо против НЕ крейзи блоковете:))но това като чели не е било достатъчно, че... и аз се паднах на нея:)))) Другата смехория беше, че съм толкова зле с иментата, че през цялото време си мислех, че си комуникирам с(и шия за) момичето, което седеше до нея на курса - имената им си приличат (изчервяв). И.... представете си когато днес влезе истинската Яна с един голям прекрасен червен плик и... ми подари най-прекрасните подложки на света, придружени с най-прекрасните пожелания... Честно, нямам думи да опиша чувството, но ми се иска да правим по няколко размени на месец, защото определено бих си го "причинявала" по-честичко... ЯНА, БЛАГОДАРЯ!
Що се отнася до направата на нейните подложки... имах визията как искам да изглеждат още като обявихме темата... с голямо удоволствие и лекота ги ших и се надявам много, много да й харесат и да я радват... Макар че честно казано на фона на това перфектно нещо, което получих... едва ли мога да претендирам за каквото и да е...
А сега, понеже не съм егоист (понякога), ще ви позволя и вие да се порадвате на прекрасните ми подложки от първата размяна на сдружението:



четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Зелено, зелено...



Хайде и в моят блог и творчество да вземе да се запролети... Момичета, дали пък няма да извикаме пролетта покрай всички тези слънчеви проекти:)))
Та... това е моят принос -

Търсенето на най-подходящата цветова комбинация продължи доста дълго, но на края ми се струва, че се получи. С куилтването също експериментирах - машинния куилт бод. Стана забавно и определееено хареса на Ивче:) Сега се чудя след като кака й си присвои нейното "вълшебно" одеалце (сигурно помните Iva Quilt) на кой да ушия по-напред - на кака й, която си присвои нейното или на Ива, която все пак си има:))) Но... това нямаше много общо със Зеленият куилт...
Ето още няколко негови снимчици:)

вторник, 15 февруари 2011 г.

Karen Table Set


Този комплект стана сякаш на шега... но... най-сетне го направих - Перата:) Това е един от основните куилтинг мотиви... Бях ги опитвала много пъти преди, но все изглеждаха някак фриистайл. Този път обаче, респектирана от сивото на сивият плат заложих на класиката - Карен Мак Тавиш... Моята много, много, много любима килтърка с дъъълги расти и татуировки на куилтнати пера а... пропуснах да кажа и... невероятно отворен и красив човек:)
Та... заложих на класиката - с саморъчно издяланият ми голям 50 на 50 light box си прекопирах един от мотивите в книгата й и... се започна голямото шев:) Тук е мястото да отбележа разочарованието си от маркиращите средства на нашият пазар - моливът, за който ми се кълняха в магазина, че се перял забрави клетвите на продавачката и реши да не се пере... голям зор видях докато го махна и... никакъв докато го изхвърлях... Момичета, не рисувайте с восък, флумастри или разни там... само креда му е майката...
Ето и моите любими 4 салфетчици и... (Теа, дали пък да не те поздравя пак с думата...) тЮшлайфИр...



понеделник, 14 февруари 2011 г.

ТекСтилно Парти v2


Автор на трапунтото от снимката е Емилия Голева.

Ако цък-нете на заглавието ще бъдете насочени към албумчето със снимки във фейсбук от текстилното ни парти на 9ти февруари. Трапунто рожденият ден на Катрин мина много забавно и дори с конферентна връзка с Ида от Германия. Наистина се надявам да успеем с тези конферентни връзки, защото така ще можем да включваме и момичетата от другите градове и ще е супер:) Иначе... що се отнася до Трапунто техниката - аз определено харесвам много тази на Карен МакТавиш, чието двд започнахме, но така и не догледахме. Има и класически начин, който показа Лили - зашиват се два плата с форми на избран мотив, долният внимателно се прорязва и се напъхва ватата, след което се зашива. Има и друга техника, която демонстрира Емилия Голева и която също изглежда страхотно. Оказа се, че знам вече 5 начина за направа на трапунто... Май са достатъчни за отделен курс:))))
Иначе ахкахме и охкахме по красотите, които ни донесе Лилия Илкова - тя се готви усърдно за конкурса в Сент Мари Омин (извинявам се ако не съм написала правилно името, но... всичко френско ми е чуждо) през септември. Не зная за нея, но аз се вълнувам за участието й още от сега:)

Иначе...много, ама много се забавлявах на партито... Съответно ще е супер ако мога и да благодаря на присъстващите и... да обявя датата на следващото - 9ти март, часът - пак 10.30, но мястото вече ще е Пиротска 16. Какво ви очаква там е все още изненада (е, поне за някои, де...) А темата е апликации - не зная за вас, но аз се сещам поне 6 начина за правене на апликации, от които съм си избрала един и него осъвършенствам. Ще е супер да донесете ваши неща с предпочитаният от вас начин за апликиране:)

На баба ти... комплекта за маса




Както ви споменах изминаха две седмици в голямо шиене, за съжаление след като майка ми си тръгна нещата пак се замотаха и... не успях да поддържам темпото. Все пак децата са по-важни:) Някой ден като порастнат ще ги гоня да си играем, ма... нейсе, затова сега ги употребявам усърдно :Р Все пак смятам да се похваля с всичко, което сътворих тази седмица, ма се чудя дали да е наведнъж или на порцийки...
Добре де, ще почна по малко, за да си вдигна рейтинга на блога до небесата и да си поиграя с търпението ви:)
Ето и първият комплект... стана доста подробен - 8 ръкохватки, 2 подложки за под чинии, 2 подложки за чаши и врътлив (Теа, поздравявам те и от тази трибуна с думата) тЮшлайфИр:) казва се естествено...
НА БАБА ТИ... комплекта за маса
Името дължа не на това, че комплекта е някакъв олд скуул, а просто защото модела на блока, от който са направени нещата се казва "На баба ветрилото", което просто не може да не предизвика на дуел простотията ми... Добре де, хайде стига плямпах... Ето:



сряда, 9 февруари 2011 г.

R U Still here?

Да, да, знам... заняма ме...
Мога обаче да гарантирам, че ме заняма, защото се заседях зад машината... последният месец беше чисто доказателство на лафът "Всяко зло за добро"... Така де - започна се с варицелата на Ева, после свинско грипче за мен и... на трето-четвъртият ден, прекаран в невъзможност да се отлепя от кревата и зъзнеща от студ с две якета и завивка се предадох и... дойде тъщата и сложи край на "злото" - изведнъж къщата ми придоби Онзи блясък от рекламите, децата спряха да недоволстват и загладиха косъма и научиха часовника... все такива ми ти работи...останалите дни прекарах зад машината. Сутрин ставах, пусках я и я гасях вечер... голям купон. Днес, на ТекСтилното парти номер 2 (на което ще посветя друга тема) показвах заработеното и се изумих от себе си... Обещавам скоро да покажа и тук заработките, но ми трябва още мъъъъъничко време, за да й се нарадвам на количеството (и надявам се качеството)като някакъв сребролюб:) В общи линии има още мноооого неща, които са в процес на подготовка и скоро блогът ще се напълни с прекрасни новинки и картинки... до тогава - приемете днешният прекрасен изгрев като моето благодаря за търпението, що се отнася до честотата на публикациите ми:)


LinkWithin

Related Posts with Thumbnails