четвъртък, 31 декември 2009 г.

31 декември


Когато бях в гимназията американецът, който ни преподаваше ни караше (обикновено в началото на януари) да пишем писма до себе си ... starting with Dear Me, ... после ги прибираше и ни ги даваше на другата година, за да видим колко много сме подобрили английския си за една година. Продължих тази традиция и след като той си замина. Празниците и семейните събирания за мен бяха кошмар. Започващи с къртовски труд в кухнята - хиляди гозби и суетни да сготвим всичко, което "трябва", ядосване, че баща ми не помага в подготовката, никога неуспяващи да сготвим навреме, майка ми изтощена до немай къде, но стояща и да сервира и... завършващи в най-добрия случай с пияни роднини, крещящи в спор за "земята у Боровци" затова трябваше да си намирам занимания, за да не присъствам на "празничната маса" - например - пробих си втора дупка на ухото (това беше доста гениално хрумване, защото го правих две Нови години подред - първата не стана както трябва...) както и да е та... след като предцених, че имам достатъчно дупки на ушите се сетих за тези писма до себе си и реших да си уплътня поредния "празник" като, 10 минути преди края на годината напиша план за следващата... не можете да си представите потреса ми, когато случайно преди изтичането на годината, която тогава е била "нова", намерих плана, който съм писала и се оказа, че е изпълнен. Продължих традицията година след година... със все по-смели мечти и предизвикателства... И наистина изпълнявах написаното... не съм се стремила да запомням какво пиша... просто си мечтаех върху лист хартия... Много ми е интересно какво си бях определила за тази година - скоро ще си отворя План 2009 и ще видим...

Та... затова 31 декември е много специален ден. Опитайте и ще видите - невероятно е! Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му... а аз съм живото доказателство за това.

Вече съм голяма, празниците ми са такива, каквито си ги направя... научила съм си урока и бягам всячески от суетнята в кухнята... предпочитам да създам уют и спокойствие за семейството си, отколкото да наготвя ядене за целия китайски народ и после седмици да се чудим как да дояждаме, че да не го изхвърлим. Имам и прекрасна подкрепа за целта... и така... НЕ НА СУЕТАТА...

Още едно нещо искам да направя днес... мислех си да пропусна (само днес) 50те си "благодаря". Вместо това бих искала да си обещая

никога повече да не повишавам тон - нито на Ева, още по-малко на Дарин...


На вас желая да посрещнете новата в мир, с хората с които наистина бихте искали да споделите трапезата си и... отново както и на Коледа - да не робувате на това "какво трябва задължително да има на масата" и да ви попречи да се насладите на този прекрасен слънчев последен ден...

сряда, 30 декември 2009 г.

още 50 неща...


Странно нещо стана днес...отворих очи и открих, че въпреки всички чудесии, които правим, за да спестим някое разболяване на Евата ПАК не дават резултат - вкъщи е, няма контакт с почти никой, постоянно сме заедно, но уви... болна е... Помислих си "сега какво да намеря за да благодаря" мноооооого тъпо ми стана, и двамата с мъж ми седяхме, гледахме се с поглед "Уот дъ фаак", а детето кашля ли кашля. Започнахме си старата песен - сиропи и т.н., успокои се детето, започна "На кафе"... и... това е първото нещо, за което искам да благодаря днес
- Благодаря ти, Гала, за предаванията. За мен това предаване няма равно - когато бях по майчинство първият път живеех с него, после го спряха... (спомням си как тя се разплака когато каза, че това й е последното предаване и и аз плаках с нея)сега пак започвам да го гледам... Колкото му се радвам на него (странното е, че не мога дори да обясня защо толкова ме занимава) толкова се нервя от "Часът на... прекрасен". Както и да е - това е позитивен пост, затова... Благодаря ти, Гала, че те има и не се налага да ангажирам сутрините си с посредствени женки, които първо ангажират вниманието на публиката с това, че са майки, после решават, че няма достатъчно за обсъждане в тази област и обръщат лопатата.
- Благодаря на баба, която ми разказа приказката за Косе Босе и ми каза как да я представя на детенце - вчера вечерта си правихме "драматизация" по приказката - Ева беше Косе Босето, което си "намътваше" яйчицата (имам огромни проблеми да й обясня, че Косе Босе с яйчицата, дето ги мъти не си храни дечицата, ами самите яйчица стават на дечица като се излюпят...), а аз бях лисицата, дето от лакомия накрая я изяждат (съвсем в тон с чревоугодничеството ми)...
- Благодаря бабо, че се занимаваше толкова много с нас и си ме научила толкова много
- Като казах чревоугодничене... благодаря за препечените филийки :)
- Пак благодаря за ароматната свещ - днес е с аромат на евкалипт
- Благодаря на Ива, че се е обърнала най-сетне както трябва и ритка ли ритка - малко неща могат да се сравнят с това прекрасно изживяване - нито можеш да го снимаш, нито можеш да го опишеш, нито да го запечатиш по някакъв начин - можеш единствено да му се насладиш тук и сега...
- Благодаря на мъж ми, за въздишката, която сподели с мен сутринта в знак на безпомощност заради поредното разболяване на Евата... Да споделиш такова нещо... ох не знам, тук по-добре май да не коментирам
- Все пак благодаря и на това разболяване, защото това означава, че няма смисъл да лишаваме детенце от детска градина с идеята да я предпазим... просто трябва да ги хващаме навреме...
- Благодаря, че живеем във време, в което има хиляди начини да се предпазим и най-вече
- Благодаря за информацията...
- Благодаря за възможността за избор
- Благодаря за възможността да последвам изборите си (странно - отново стигам до Р. Фрост)
- Днес е сряда. В момента в Baby Mall има безплатна лекция за бременни на училище Ма-ма... Не мога да отида и много ми липсва, но... Благодаря на Елена Василева, че можах да се докосна до лекциите й. Бременността ми определено придоби други измерения откакто се запознах с тази жена - уникален професионалист. Толкова много се надявам да успее да съхрани това, което е създала и в което толкова силно вярва.
- Иска ми се да благодаря и на няколко дружки, които не са свързани, но са били и са голяма, важна част от това което съм... Благодаря на Петенцето и Теа, благодаря на Милена от Акасия, благодаря на Бояджиева:), благодаря на Дребчо...
- Благодаря на Маги за прекрасните й блогове, които чак днес открих...

Ох спирам, че вече започва да ми прилича на раздаването на Оскарите...
дано днес има още много неща, които да вляза и да добавя в този пост, за които да благодаря...

- Еееее тъкмо пишех заключенийце и се прибра Дарин, успял е да направи нещо и сееше добро настроение около себе си... Благодаря ти, слънце, че изгря...

Това е днешният ми поздрав...

Първа добавка...
Мъж ми като видя с какво съм ви поздравила, реши да ме поздрави с ТОВА

БЛАГОДАРЯ:)

вторник, 29 декември 2009 г.

Да привлечеш вниманието...

Kак да привлечем вниманието на човек, седящ до нас в самолета:
1.Извади своя лаптоп от чантата
2. Отвори го много бавно и спокойно
3. Включи го.
4. Убеди се, че този глупендър до теб гледа в екрана
5. Включи любимия си браузър
6. Затвори очи и вдигни ръце към небето
7.Поеми дълбоко дъх и натисни този адрес:

http://www.thecleverest.com/countdown.swf

8. Погледни в лицето на твоя съсед

Пречистване на черния дроб

На 11.04.09 направих вторият си опит за пречистване на черния дроб. Бях изчела доста за това какво се прави...
Седмица преди това (поне) се яде вегетарианска, по възможност сурова храна (аз в момента постя, така че това условие беше изпълнено от самосебе си).
Правят се сокове от цвекло и ябълки - със соковете започнах три дни преди самото прочистване и пиех по 300гр. сутрин.
Затоплянето на дроба започнах още в петък (10.04.09) с термофор, тъй като първоначално мислех да го направя в петък, в последствие се оказа, че няма да успея вечерта и го отложих за събота. Тогава пих и чай от майчин лист, за да мога да изчистя и дебелото черво, за да улесня работата по прочистване на дроба. В събота сутринта бях на йога, след това се разходих - ядох салата, прибрах се и започнах отново загряване.
Към 18ч затоплих зехтин - 150гр., оставих го на парна баня, изцедих сок от 3 лимона и легнах на дивана с термофора. Зехтина и лимона цедих на малки глътки около 2 и половина часа, след което усетих леко гадене. Такова нещо не усещах при предния ми (неуспешен) опит за прочистване. Легнах си с термофора без особени надежди да се е получило нещо.
На сутринта дебелото ми черво беше съвсем чистичко, но уви от следи на "камъчета", каквото трябва да се отдели от дроба ако прочистването е било успешно нямаше. Едва по-късно предиобяд ходих до тоалетна и бях на път да заключа, че пак не съм успяла когато забелязах зелените топчета... Чувството на победа беше уникално... Да изхвърлиш боклуци, които си трупал толкова години, да видиш, че всичко това, за което си чел, го има вътре в теб самия и наистина е така. В същото време жизнеността и настроението ми се бяха променили. Беше прекрасно. Сега нямам търпение до следващото прочистване, което ще бъде още по-успешно, защото вече знам как да общувам с организма си. За заключение помествам линк от любимия ми сайт Земя на заем, където макар и не моите можете да видите какво трупаме в горките си организми.
Чернодробни "камъчета"

На 25.04.09 беше вторият ми опит... повече от 24часа след изпиването на зехтина и лимоновия сок смятах, че отново не съм успяла, тъй като "омекотяването" - т.е. хранителната ми подготовка не беше особено солидна... не успях да изключа млякото и яйцата съвсем. В неделя сутринта бях като пребита. Не си чувствах крайниците, бях толкова изтощена, а си бях легнала в 9ч. Както и да е - чак в неделя нощта получих резултат. Този път освен жълти камъни с размери по сантиметър се отделиха и черни парцали. Много и големи... изглеждаха така, както изглеждат варени гъби, но чисто черни и плътни. Представяте ли си какви неща носим в организмите си... пречат ни, а дори и не подозираме каква е причината да те боли тук - там... и колко мъничко му е необходимо на тялото, за да се отърве от неща, които е складирало с години... Следващият път, когато ще предизвикам тялото си ще е на 5ти или 8ми май... вече нямам търпение.

50 неща...


Най-сетне... Благодарение на една от поредните мои прекрасни щастливи случайности... Ох, как да започна?
Една дружка ми изпрати статия
Няма да давам мнение за нея... всеки сам може да открие своите истини в текста. Ето частта от него, която аз си избрах за начало на нещото, което се каня отдавна да направя - да започна да мисля по-позитивно, това е и единственото нещо, което иска милият ми мъж от мен... определено смятам, че той заслужава поне да опитам...

"Едно от най-интересните упражнения, които предлагам на такива вярващи, които правят по думите Ви „не особено добро впечатление”, е следното. Всеки ден в течение на месец записвай в отделна тетрадка не по-малко от петдесет точки на тема: „За какво благодаря днес на Бога, на хората, на себе си”. Понякога в началото е много трудно. Хората пишат много глобални неща... Но след това започваш да забелязваш неочаквани детайли: чистия въздух, утринната роса, усмивката на дете, мъничката безплатна услуга, сторена от непознат човек, вътрешната тишина на мисълта и чувството, радостта от вътрешната изпълненост след прочитане на молитвеното правило, нечаквания подарък, обаждането на стар познайник в минута, когато много се нуждаеш от подкрепа..."

Тук май е мястото да спомена, че се сещам и за учителката ми по музика, която казваше "Истински уважаващия себе си човек всеки ден трябва да си прави по един подарък - било то това да е голяма чаша топло кафе"

Да видим дали ще успея да открия толкова много, за което да благодаря и на което да се радвам всеки ден... все пак не мисля да ги номерирам, за да не изпадам в някакви детайли. Ще се радвам ако и други се включат към позитивният ми пост:)

Последна вметка: Дружката, която ми изпрати линка предложи да започна така:
1."господи, благодаря ти, че ми прати мъж-герой, който да ме търпи докато се раздавам за смешните проблеми на други хора и не обръщам достатъчно внимание на себе си, който се грижи за мен и дъщеря ми и ми вдъхва разум когато съм откачила"
и номер 2- "дарине, благодаря ти, че си мъж-герой...

- Определено преди всичко друго и над всичко останало благодаря на дядо Боже за Дарин... ако започна да изброявам защо... няма да ми стигне този живот...
- Естествено първо благодаря и на Мила за вдъхновението за този пост:)
- Благодаря на Ива, че още не напира да излиза
- Благодаря пак на Дарин, че е навсякъде около мен (в конкретната лежаща ситуация) и ми създава условия за лежане... колко му коства само той си знае...
- Благодаря за усмивката на Ева сутринта, когато се събудихме заедно - нещо, на което не мога да се наситя...
- Благодаря за ароматната свещичка, която си запалих (обикновенно решавам, че ме мързи и се лишавам от това удоволствие)
- Благодаря за умихнатото лице и целувката на мъж ми всеки път, когато му занеса кафенцето... благодаря и на машината за кафе, която скоро не се е чупила... (това може да звучи шматкаво, но е много депресарско когато ни лишава от прекрасното кафенце, което може само тя да направи)
- на себе си благодаря, че най-сетне след 3 години чакане се престраших да напиша в темата в bg-mamma за моето раждане във Вита... въпреки, че за разлика от повечето постове не блика от оптимизъм вярвам, че ще бъде полезен разказ за някой...
- Благодаря на баба за сърмичките и баничката, която ни изпрати за Коледа
- Благодаря на леля Тони, която въпреки всичките си задължения с трите си внучета намери време и дойде да ми донесе пратката от баба до вратата...
- Благодаря на мама, че въпреки лошото ми отношение към нея тя не се отказва да ми звъни непрекъснато и да мисли за мен
- Благодаря за камъчетата - сърчица, които получих като подарък в един магазин
- Благодаря на Иво Сиромахов за прекрасните книги, които е създал и които много ми помагат в "лежането"
- Благодаря на Каби, на който мрънках снощи и вместо да си почива се вдигна по нощите, вдигна и жена си и дойде да види защо съм се размрънкала... само нещата, за които мога да благодаря на него ще стигнат не 50, а 500, но... както и да е:)
Почивка... отивам за чай (за който също благодаря) и ще продължа...
- Благодаря на Пепи, който ми се обади вчера... припомних си тоновете положителни емоции и интересни разговори докато работехме бюро до бюро
- Благодаря на Светли, че не ми обръща внимание като му казвам, че е калтак и в същото време, че ме обича достатъчно, че да си позволя да го наричам така (и с още хиляди подобни)
- Благодаря пак на Светли, че преди три години, когато родих Ева заряза всичко и дойде от нейде си да види защо плача... не зная защо, може би защото пак съм бременна, но тази случка ми е непрекъснато в главата и не мога да не я спомена...
- Благодаря на Марийка за вдъхновенията... и за куклата Рара, която подари на Ева за Коледа - едва ли има играчка, заредена с повече положителна енергия от тази кукла
- Пак благодаря на баба за сърмичките - заслужават двойна благодарност - веднъж защото не мога да стана да си сготвя сама на детето в момента, втори път защото Ева всичките изяде и аз съм спокойна, че е сита...
- Пак на баба за безценните книжки, които подари на Ева и които тя обожава - на пук на всички 3Д и лъскави книжки, за които ние харчим толкова пари
- Благодаря на майката на Ели за прекрасните рецепти в напъните ми да се науча да готвя най-сетне, но най-вече й благодаря за телефонната консултация на връх Бъдни вечер на тема "как се прави питка"
- Пак на майката на Ели, защото като разбра, че харесвам кьополу не само ми праща, когато прави за тях, а и си прави труда да го украсява толкова прекрасно... представяте ли си какви хора има... (леле какъв съм чревоугодник)
- Благодаря на лелките и учителките в детската градина на Ева...
- Благодаря на Jo и Anne, че ми позволиха да се грижа за най-прекрасните деца (след моите, но те тогава още не бяха и в проект) и че ме научиха на толкова, толкова много
- Пак на тях, че не ме забравят... и за обажданията всяка коледна вечер... и за спокойствието, че винаги ще имам къде да отида и да съм си удома (нещо, което щеше да ми липсва ако нямах тях и Дарин, а разчитах на нашите).
- Благодаря на всичките си приятели... колкото и общо да звучи... че не ми се сърдят, че не им се обаждам с месеци и все пак като се присетя за тях са на линия...
- Благодаря на пътищата, които се отваряха и се отварят пред мен, за крайните точки до които ме довеждат, за изборите, които ме карат да правя...

С какво се захванах????
Не мога повече... За днес завършвам с Робърт Фрост...


The Road Not Taken

Two roads diverged in a yellow wood,
And sorry I could not travel both
And be one traveler, long I stood
And looked down one as far as I could
To where it bent in the undergrowth;

Then took the other, as just as fair
And having perhaps the better claim,
Because it was grassy and wanted wear;
Though as for that, the passing there
Had worn them really about the same,

And both that morning equally lay
In leaves no step had trodden black.
Oh, I kept the first for another day!
Yet knowing how way leads on to way,
I doubted if I should ever come back.

I shall be telling this with a sigh
Somewhere ages and ages hence:
two roads diverged in a wood, and I --
I took the one less traveled by,
And that has made all the difference.

вторник, 22 декември 2009 г.

Коледа 3+

Очертава се алтернативна Коледа... Все се шегувах, че аз съм в "лилавия си период", защото само в лилави дрехи се заглеждам, но се оказа, че цветните периоди са засегнали и Евата... След като баща й я облъчи с коледни "песнички" на Onkel Tom
http://www.youtube.com/watch?v=7A6ndb181Lg
 тя някак си естествено навлезе в своя "черен" период. Всички цветове в боичките бяха смесени с черно и... познайте кое надделя. Съответно можеше да си оцветява на спокойствие. Всичките ни играчки за елха придобиха съответния цвят... Елхата-свещник също... Снежният човек... Цялата елха... Представете си удивлението ми когато ми донесе една ЧИСТО ЧЕРВЕНА гипсова рибка. Отидох при татко й с въпросителен поглед, а той доволно ми показа комплекта боички, в който някак си черното тактично бе изрязано. Горкото дете - като усети на къде бие работата и бе принудено да си намери черния флумастер и с него да оцвети шапката на дядо Коледа в любимия цвят. В крайна сметка метал вълната обхвана цялото семейство и... нали не ми дават да шетам много много, та ще ни се размине пищната коледна трапеза... Вместо това решихме да правим алтернативна коледа - на KFC, китайска храна и... каквото ни хрумне от "фаст фууд" предложенията. Така де, ако не ние - кой... (Тук е момента да спомена, че обожавам Свети Валентин, защото тогава с любимия си подаряваме любовни подаръци - чорапи, пуловери и т.н.)
Весели празници и на вас... Пожелавам ви независимо колко алтернативни са играчките на елхата ви и гозбите на трапезата да им се радвате толкова, колкото ние на творчеството на чавенце и... да изпълните домовете си с любов, а не със суетня около приготовленията за "Коледа според традициите".

понеделник, 14 декември 2009 г.

Есен (Hoest)






Това са две "братчета одеалца". Първоначалната ми идея беше да направя две бебешки одеалца, които макар и с разлики да са си близначета, но... не мога да направя нещо и да го повторя същото после. Получиха се доста различни:) Съжалявам, че на снимките цветовете не изглеждат такива, каквито са наистина... но светлината ми е кофти - утре пак ще опитам...
За капитонираните цветенца вдъхновение си откраднах от ейййто това клипче

Има много свежи идейки за капитониране. Замислям се за следващ проект, който да е само капитониране... формички върху някой хубав плат...

Произведението е публикувано в domoshar.net

събота, 12 декември 2009 г.

Merry Christmas Димитрови...

Само да поясня заглавието. Имаме един приятел, който има малко по-дебела от най-дебелата далматинка, която можете да си представите - Мерата. Подарила му я бившата му приятелка за Коледа и съответно Мера е съкращенийце от Мери Крисмас Димитрова. Когато сложихме венчето на вратата (табелката с името на семейството беше подарък за мъж ми по случай сватбата:))




докато Ева пееше на мноооого висок глас по стълбите "O, Tannenbaum"






реших, че няма как да не кръстя този наш първи коледен ден на пословичната далматинка... Иначе планувам това коледно украсяване от камара време и май взе, че се получи... поне така си мисля, защото накрая цялото семейство си вършеше стандартните неща, НО тананикайки коледни мелодийки. За мое наааай-голямо очудване и коледните сладки



взеха, че станаха, та и Ива намаза коледно настроенийце:) сега ми побутва ръката през стомаха като напиша нещо грешно:)

Иначе беше доста забавно да обяснявам на Ева, че коледната украса не е за разнасяне напред - назад както обикновено прави с играчките и нещата, които си е харесала (или ги слага в разни пликове, които намирам случайно след седмици), а трябва да създават настроение. Другия култов момент дете - елха е... коледните играчки. Имаме си комплект от стъклени играчки, който е с дълга семейна история и... някак не е за възраст 6- (по-малко от 6г.) та и тази година ще го пропуснем. Миналата с Ева се забавлявахме много часове като си направихме играчки за елха от картон, налепихме фигурки от гланцови блокчета и покрихме обилно с брокат или морска сол (супер имитация на снежец) после ги накачихме и много й се радвахме. Тази година заложихме на глинени фигурки, които самички ще си оцветим до коледа. Ето първите две





окончателно коледно настроение настана като баба пита какво ще пее на дядо Коледа Ева утре (имаме тържество в банката) и тя отговори "Честит рожден ден на теееб" :)))

Върха на коледната украса беше когато преглеждайки един от любимите ми блогове Veselaci hobby Patchwork се натъкнах на линкче към Shabby Blogs и открих как да си пусна снежец в блога... enjoy:)

KetiZZpot: За детските болести :(

KetiZZpot: За детските болести :(

петък, 11 декември 2009 г.

Ленения проект... Moods








Това е и ленения проект - подложчици за чинийки. Много свежарско се получиха. Тук са снимани само пет, защото другите все още се правят, но за сега съм в застой - както писах снощи детенце си е вкъщи и не ми е много до шиене. Започвам все повече да се кефя на куилтинга... Пък и питчиците си ги биваше:) Рецептата е на моята любима Бръмбазела...
1 кофичка кисело мляко
1 кофичка начупено сиренце
1 кофичка брашно
1 бакпулвер
още 1 кофичка брашно
почиват 15-20 мин. топчетата и печеш на 200тина градуса и така :)

четвъртък, 10 декември 2009 г.

За детските болести :(

Все си мислех, че като ходим на ясла от година и половина (сега Ева е на 3 и половина) вече сме придобили някакъв поне имунитет. Доста боледувахме в яслата, но поне не пихме антибиотици. Една от причините да я запишем в частна детска градина (освен "екстрата" да треперим заради някакви си унизителни точки, които правят детето ти достойно за държавно заведение или не) беше точно повечето слънце и въздух в групите... Избрахме си най-прекрасното заведение на света, с най-разбраните и всеотдайни служители, най-здравословната кухня и режим на гледане на деца... идилия! Ева обожаваше всеки ден в детската, ходеше с огромно желание, а ние с татко й само седяхме и цъкахме като се прибере с някоя нова немска песничка, изпитвайки меко казано родителска гордост. Уви... почна се - септември - 3 дни отсъствие... 5 прекрасни седмици на детска, ноември - 2 седмици вкъщи - антибиотик, едва я закрепихме. (Тук е мястото да спомена, че съм абсолютен експерт на хранителни добавки, витамини, здравословно хранене, билколечение и антибиотика беше когато вече нямаше накъде... т.е. стотиците левове за коластри, ЕМК, Зелена енергия и пр. пр. явно са потънали... не знам и аз вече къде. Както и да е, излекувахме се с триста зора.) Две седмици на детска (вече стана декември) и... хайде пак в къщи. Педиатърката ни обработва от камара време, че трябва да я оставим вкъщи и ние при поредната заплаха от антибиотик казахме амин. Директорката на детската беше прекрасна - обясни ни колко много ще им липсва детето ми, но щом се налага ще й пазят местенцето зимата, поговорих си с учителките, които поеха ангажимент да ми помагат да наваксваме с материала докато ни няма и така... със свито сърце си тръгнах. Адски ми е мъчно, че става така... притеснявам се, че до пролетта детето ми ще изостане с материала, че ще й е трудно отново да свикне после... Най-много ми се къса сърцето обаче когато тя ми обяснява как щяла да каже на фрау Теди това, да занесе на фрау Веси онова и т.н.
Чудя се защо става така... защо когато наистина, наистина дадеш максимума от себе си - кърмиш, закаляваш, градиш имунитет, ставаш експерт по билкарство, хранителни добавки и какво ли още не, същевременно избираш възможно най-безопасната и малко микробна среда за детето си то все пак боледува ли боледува. Кога свършва този кошмар? И... в така създалата се ситуация как да постъпя най-правилно. Какво да направя, че да заместя две толкова прекрасни учителки? Предстои ми истинско предизвикателство... очертава се тежка зима...

петък, 4 декември 2009 г.

рррррр...римски щори

Бих искала да започна този пост с големи благодарности на Вили, която си направи труда да ми пише във форума, където бях споменала, че обмислям правенето на такива щори и много, много, много ми помогна в самата система за правене. Благодаря!
Тя ми сподели този линк, където супер ясно е показано колко е лесно.
Като съм започнала да благодаря... да не пропусна и моите мили съседи, които ми докараха нервна криза, заради която не можах да мигна цяла нощ и съответно имах цяла нощ на разположение да ги ушия.

Като материали използвах
лен- купих 6 метра, но се оказа гигантско количество, та... следващият ми пач проджект вече е в главата ми и... е от лен:)
пластмасовите пръчки от една сглобяема къщичка, която купихме на Ева, но много не обичам, защото когато я сглобим заема всичкото място в детската
кукички за закачане на перде
пластмасови кръгчета
канап
лента, на която се закачват кукичките

Всъщност щората ми виси от корниза, но хич не ме бива с триона, пък и от филмчето не разбрах на какво точно залепи летвичката мацката и затова този вариант ми беше по-удобен. Ето и разказа в картинки (въпреки, че гладя непрекъснато когато кръпкосвам) по принцип мразя гладенето, затова сега си се радвам на щорите и чакам да се изгладят от самосебе си (от висенето):)

Като забележка бих посочила когато определяте къде да направите тегелчетата, в които после да вкарате летвичките, разположете ги така, че когато се нагънат след това да са симетрични - първо по-малката гънка, след това една, която се подава под нея... да не се натрупват една върху друга...

А ето и разказа в картинки:















вторник, 1 декември 2009 г.

Братчето:) (Blomster)





Това е второто одеалце. То е моята гордост, макар че май за всички до сега все така казвам... но това дори и аз не му намирам "косурчета"(не съм сигурна това с "у" или "о" се пишеше. Много беше забавно за шиене, тук изпробвах и машинката за направа на шаблончета. Това май ще се окаже нещо като рапирограф, който аз използвах върху един от тези пластмасови прозрачни листа, които се използват за подвързване на разни документи - та цветенцето си го направих на шаблонче, за да са еднакви и си го нарисувах първо върху плата... Спиралите по средата си правих без да чертая първо, но те някак ми се отдават. Това са първите два куилта, за които мога да кажа 100% памук:) На снимките на този цветовете са доста наситени, но това е както от лошата светлина, която утре се надявам да коригирам, така и от това, че нямах търпение да чакам да изсъхне, че да го снимам и е мокър. Иначе цветовете са меееееки и мнооооого уютни...

Ето и обявата за одеалцето в domoshar.net

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails