Все си мислех, че като ходим на ясла от година и половина (сега Ева е на 3 и половина) вече сме придобили някакъв поне имунитет. Доста боледувахме в яслата, но поне не пихме антибиотици. Една от причините да я запишем в частна детска градина (освен "екстрата" да треперим заради някакви си унизителни точки, които правят детето ти достойно за държавно заведение или не) беше точно повечето слънце и въздух в групите... Избрахме си най-прекрасното заведение на света, с най-разбраните и всеотдайни служители, най-здравословната кухня и режим на гледане на деца... идилия! Ева обожаваше всеки ден в детската, ходеше с огромно желание, а ние с татко й само седяхме и цъкахме като се прибере с някоя нова немска песничка, изпитвайки меко казано родителска гордост. Уви... почна се - септември - 3 дни отсъствие... 5 прекрасни седмици на детска, ноември - 2 седмици вкъщи - антибиотик, едва я закрепихме. (Тук е мястото да спомена, че съм абсолютен експерт на хранителни добавки, витамини, здравословно хранене, билколечение и антибиотика беше когато вече нямаше накъде... т.е. стотиците левове за коластри, ЕМК, Зелена енергия и пр. пр. явно са потънали... не знам и аз вече къде. Както и да е, излекувахме се с триста зора.) Две седмици на детска (вече стана декември) и... хайде пак в къщи. Педиатърката ни обработва от камара време, че трябва да я оставим вкъщи и ние при поредната заплаха от антибиотик казахме амин. Директорката на детската беше прекрасна - обясни ни колко много ще им липсва детето ми, но щом се налага ще й пазят местенцето зимата, поговорих си с учителките, които поеха ангажимент да ми помагат да наваксваме с материала докато ни няма и така... със свито сърце си тръгнах. Адски ми е мъчно, че става така... притеснявам се, че до пролетта детето ми ще изостане с материала, че ще й е трудно отново да свикне после... Най-много ми се къса сърцето обаче когато тя ми обяснява как щяла да каже на фрау Теди това, да занесе на фрау Веси онова и т.н.
Чудя се защо става така... защо когато наистина, наистина дадеш максимума от себе си - кърмиш, закаляваш, градиш имунитет, ставаш експерт по билкарство, хранителни добавки и какво ли още не, същевременно избираш възможно най-безопасната и малко микробна среда за детето си то все пак боледува ли боледува. Кога свършва този кошмар? И... в така създалата се ситуация как да постъпя най-правилно. Какво да направя, че да заместя две толкова прекрасни учителки? Предстои ми истинско предизвикателство... очертава се тежка зима...
Кети, дълго мислих какво да ти напиша и всъщност все още не съм измислила... Смятам, че гледаш нещата от съвсем грешната страна!
ОтговорИзтриванеПърво - поздравления, че отделяш толкова много внимание и полагаш неистови усилия за здравето на детето си! Малцина са такива родители! Хората дават антибиотици и пращат болните си дечица на детска до полуда! Не мисли в никакъв случай, че това са усилия и средства на вятъра! Вярвай ми, това ИМА значениие!
Този гаден период на боледуване ще отмине и ще забравиш за него!
За пропускането на материала - ами че това е детска градина! Какво толкова ще изпусне! Няколко стихчета и песнички? И 5 прекрасни учителки не могат да заменят майчината грижа. Погледни от хубавата страна и се наслади на една прекрасна зима с малката ти принцеса. Дай й(като за последно)всичко от себе си. После вече никога няма да можеш да бъдеш изцяло нейна по този начин!
Щом в градината й харесва, несъмнено, когато решите отново да я пуснете тя ще тръгне с желание и тогава любимите й Фрау ще се погрижат тя да се почувства добре дошла....
Мисля, че това, което ще й липсва най- вече са приятелчетата! Просто ще трябва да се постараеш да й осигуряваш такива, с които да играе и споделя.
Да, знам, лесно е да говориш отстрани!
Но ние сме насреща и ще помагаме с каквото можем!
Поздрави на Ева от светулките!
П.
Благодаря много за този пост... определено ми подейства доста успокоително. Що се отнася до моментите "като за последно" в това отношение не се съм се оставяла (пък и съм с комплекс, че започнах работа когато тя беше на годинка и половина, та...). Всеки път когато се хвана с мисълта "ооооох пак ли трябва да разказвам за хиляден път приказката за мечетата" веднага се сещам за Ugly Kid Joe - Cats in the Cradle и ми минава и разказвам за мечетата... какво да правя... нали после и аз ще искам да ми обръща внимание...
ОтговорИзтриванеДа не съм те чула да говориш за комплекси! Даваме на дечицата си каквото и колкото можем. Важното е да е с любов и от сърце, защото не можем да очакваме нищо в замяна... Но да, и аз се надявам един ден "да ми обръщат внимание" ;)
ОтговорИзтриване