вторник, 25 януари 2011 г.

Божидара Quilt



Това е проект, който ми бе поръчан заедно с Ванеса и Мартин куилтовете, но получи времето си чак сега. Първоначалната му идея беше да е много розов - розово с розово:) затова и се спрях на блокът Grandma's Fan - някак си като се чудех как най-удачно да съчетая розовото с розово този блок ми се загнезди в главата и не отстъпваше на нищо друго:) За целта уших много, много "ветрила", но в последствие решихме все пак да разнообразим с апликация... Със самата техника на апликиране също експериментирах и се получиха интересни обеми на цветята, но в крайна сметка май моят начин на апликиране си остава blanket stitch:)
Да се ползва със здраве и да носи много, много радост!

Тея Quilt

href="http://1.bp.blogspot.com/_jxszdyZbdWQ/TT7VDYBPS_I/AAAAAAAAC9s/-ZaCjOAd3Zk/s1600/P1250006.JPG">


Това е подаръкът за едно малко сладко бебочество, което за да не бъркат англичаните с чай наричат Тея. Много се постарах с измислянето и съчетаването на цветната градинка и се надявам бебка да си играе и да расте весела на него... Желая й здраве и много, много обич:)

понеделник, 24 януари 2011 г.

Размяна "Пролет"

Похвалих ли ви се, че вече сдружението си има и Булстат - благодарностите могат да отидат към Теа, която си изтърча търчането за да се случи всичко.
Като резултат от факта, че вече и в Бг си имаме пачуърк сдружение и най-вече на активните дейци:))))) във групата ни във фейсбук дойде и инициативата - размяна на подложки за чаши:)

Голям купон е и много ще се радвам ако се включат още и още хора... Необходимо е да обичате да шиете, да знаете как се прави крейзи блок (благодарности за долупубликуваното Pink Фing на Теа)




и да спазите посочените по-долу условия...



Първата пачуърк игра се организира от Илиана Брьомер
Условията са следните - всеки участник шие по 2 блока с големина 18 на 25,5см ( 7 на 10 инча) в стил Крейзи на тема Пролет... Те ще служат за подложки за чаши за кафе, затова големи мъниста няма да са много удачни за украса, но иначе... каквото ви вдъхнови:)

Размяната ще се извърши тайно - всеки ще получи мейл, информиращ го на кой и на какъв адрес трябва да изпрати своите подложки, но от своя страна няма да знае от кой ще получи такива. За да се запишете за играта е необходимо до 1.02.2011 да изпратите мейл на Кети keti.konstantinova@gmail.com с потвърждение за участието ви и вашите координати - адрес и имена, на които да бъдат изпратени вашите:)

Срокът за ушиване и изпращане на подложките е до 1.03.2011.

Ето линк и от немска блогърка, където можете да видите идеята в изпълнение

А ето и линк към групата във фейсбук

Ако имате блог бихте могли да популяризирате играта с добавяне на притурка-картинка.Необходимо е да запаметите и сложите тази по долу и линк към нея по избор:
http://diva-edel-art.blogspot.com
http://veselaci-hobby.blogspot.com/
http://www.facebook.com/home.php?sk=group_119845471409925&ap=1

Моят план за старт на куилтинг бизнес 2

Публикувам това писано-недописано нещо, защото случайно го намерих из черновите на блога, пък не ми се трие... и то емоцийка носи:) Няма си край този пост, но... краят (или по-скоро началото) всички вече го знаете:)


Леле от колко време не съм писала... моля, моля да ме извините, но януари се оказа по-предизвикателен отколкото го бяха писали в хороскопа ми. Не мога да кажа в никой случай, че беше лош - определено ще е месец, който ще помня много дълго време. Започна новогодишно - със всичките му страсти, с шиенето, с плановете... Това, което не съм ви споменавала тук е, че отдавна оглеждахме (аз и Теа) едно мъъъъничко помещение под нас, за което знаехме, че наема си заслужава като евентуална опция за така желаният килт шоп... и тъй като събитията по-натам се завъртяха именно около килт шоп-а, а не толкова около самият януари или мен, затова ще си позволя да разкажа историята от началото й - там, където смятам, че започна сериозната част...
Преди месеци, първото ми госте у Теа беше съпроводено с много страсти - котаракът Оро се запозна с едно много голямо черно чудовище с дръжки и колела, което беше най-безцеремонно вкарано в коридора МУ и когато тъкмо беше възвърнал самочувствието си на пазителят на домът чудовището се размърда и от него заизлизаха ревящи звуци... горкият Оро трябваше и с това да свикне, когато извадихме ревящото нещо от чудовището и с него трябваще да се опознава... абе емоции за котешката му душичка - бол... но емоциите не бяха само за него... в същия ден Теа най-сетне се реши да даде на ръчния си Лучник почивка, натоварвайки една някак по-нова педална машина, емоция, която и за мен и за нея също беше незабравима, същият ден, на същото това гости, говорейки си за неизчерпаемата килт тема тя каза "да, може и това да правим в Килт магазинчето"... за мен това беше върхът... винаги съм знаела, че искам да направя такова нещо, но с Теа до себе си вече знаех, че ще успеем... В последствие дните се занизаха в планове - мечти... до деня, в който съвсем СЛУЧАЙНО разбрах, че помещението, което си бях харесала се освобождава. От там на сетне... мъжете казаха "амин" (или май по-скоро си мислеха "аман от вас") и литнахме... това, второто, трето, пето...
с времето и отрезвяването на предценката ни помещението се оказа не чак толкова привлекателно - как ли не го въртях в главата си, но не успях да вместя машината вътре... пък и имам "привилегията" да познавам съседите...
затова прегледахме пазара и... о, чудо! оказа се, че за парите, които си бяхме определили положението е доста добро... оглед номер 2 завърши с договор - тук изрично бих искала да спомена изключииииителната заслуга на майката на Теа (чието име още не знам, но изпитвам невероятно топли чувства към нея) истински брокер - професионалист, който знае как да води преговори... Майко на Теа, БЛАГОДАРЯ! (освен за наема и за това, че си родила и отгледала прекрасното нещо, с което така добре се допълваме)...
И така се заниза една дъъъъъъъъъъъъъъъъъъълга екселска таблица, на която с трепет поглеждахме последното "сметни" квадратче... на ексел сметките излязоха, но истинското предизвикателство е да се впишем...
Поразпределихме задачите и задействахме... нооооооооо
ВАРИЦЕЛА, после ГРИП... никога, ама никога в живота си не съм се чувствала по-безпомощно... а най-лошото е, че се случи точно в седмицата, в която се случиха всички документи...

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails