сряда, 29 декември 2010 г.

Зайче Байче

Това е моят поздрав за всички, които следят блога ми...
Честита година на заека!
Желая ви здраве, късмет, любов и красота:)



Хайде и аз да се запиша в голяяяямото Тилда семейство:)
Ева от много време ме моли да й направя Зайче Байче... Е, не е чак толкова много, че да се срамувам, че шия на другите, пък на нея не, но в случая се налагаше да изчака ушиването на кутиите и подложчиците - те си бяха на дневен ред и вече започнати:) Използвам случая да се извиня на Деската, Петенцето и Маги, защото Зайче Байче изпревари техните неща, но пък... имам късмета и трите да са родени във второто полугодие, а и на тричките обещах нещата да са готови до рожденните дни (лол) Та... Зайче се появи в един прекрасен околоколеден ден, в който аз имах нещо за вършене сутринта, но следобяда и вечерта бях разчистила за него... Толкова мило стана - аз кройкосваща, режеща, шиеща, пълнеща с нещо си и Ева, кръжаща в трепетно следене на процеса. Няма да забравя физиономията й когато й казах, че ще трябва да го изперем, за да заприлича на себе си - тя седна безкраааайно притеснена до въртящата се пералня и зачака:)
Да, зная, че не е перфектният първи опит но... определено е най-прекрасната играчка, която някога съм правила...

Мор боксеззз

Обичам да шия кутии... това е... и колкото повече шия, толкова по-приятно и забавно ми става:)

Специално тези можете да намерите тук заедно с комплекти подложчици и много други прекрасни неща за дома...


събота, 25 декември 2010 г.

Bobsan Quilt


Историята на този килт започва не от най-добрата ми приятелка - едноименната Бобсън:) а от Теа. Един ден тя предложи да си направим общ проект - да шием заедно. Това щеше да е второто ни общо начинание... Тъй да се каже вдъхнови ме и започнах да мисля в тази посока... Тъкмо бяхме стигнали до някъде - прекрасната Всяка Сряда, в която седнахме, разделихме парченцата, нарисувахме модела... преди това бяхме събрали предложения... ох... толкова е романтично... но уви, романтиката свърши до тук... Скрап килта се оказа едно от наааааааааааааааай-трудните за оформяне неща. Докато при нормалните килтове хващаш едно - две - три парчета плат и ги разпарчетосваш тук всяко парченце изисква внимание - гладене, мерене, рязане, пак гладене... умножете това по...ъъъъ колко ли са парченцата в гореснимания килт? и ще разберете за какво иде реч:)
Докато го правех, обаче в съзнанието ми се загнезди моята прекрасна дружка Бобсън - правя, струвам, все за нея се сещах... естествено след всичкото това мислене... тя взе че ми се обади СЛУЧАЙНО (хаха) за да ми поръча да съм мислела за килт за нейната спалня - единствено условие МНООООГО ШАРЕН... Заших още по-трескаво и с още повече мисъл за нея... вече си имах и друга цел - да го направя за Деня на отворените врати, да му сложа етикетче "За Бобсън с много обич" и да я викна на Отворените врати, пък тя като го види и каже "ето такова нещо искам" да я накарам да погледне етикетчето отзад:)
Естествено не стана така - пихме чай няколко дни преди да го завърша и не издържах на изкушението да й го покажа, но... определено това си беше нейният килт и... си го получи в деня на отворените врати...
Бобчо, да се ползва със здраве мила моя прекрасна и любима! Много, много се радвам, че те познавам и много, много, много те обичкам!

Отворените врати на 18.12.2010




Снимките са тези, които не бях качила в албумчето във фб, защото на тях беше килта на Теа, подарък - изненадка за техните. Редакцията беше страшна, затова сега смятам да стоят необезпокоявани в блога ми:)


Това бяха вторите отворени врати, където се събрахме да се почерпим предпразнично и... да почерпим опит пак предпразнично:) Много, много беше вдъхновяващо и се забавлявах страшно много. За мое най-голямо очудване имаше и хора. Денят, както се предполагаше си беше зимен - зимен,но... отново се запознахме с много нови лица. Ох... толкова се радвам на тези сбирки, толкова е приятно... Вече започваме да придобиваме форма и... човешки образ:), а групата ни във фейсбук се множиииии:)

http://www.facebook.com/home.php?sk=group_119845471409925&ap=1#!/album.php?aid=212908&id=1530744803&fbid=1715416615166

Курсът по пачуърк



Ноември месец премина под знаменателя на курса по пачуърк, организиран от Аксиома и преподаван от нас със Теа:) Това беше първото ни подобно начинание и бе съпроводено от неизменните страсти "какво става, ще стане ли, ще се справим ли (и ние и обучаващите се)"... в крайна сметка много, много, много се забавлявахме, спечелихме нови хора за пачуърк каузата ни и приобщихме прекрасни хора към идеята:) по мое мнение постигнахме целта си и... честно казано нямам търпение както да започна "втори випуск" сега януари, така и да се срещнем отново на второто ниво:) ето малко снимчици от работната ни тази година - заснети в един ден, в който валеше като изведро, но ние си бяхме вътре - на топло и... парцаливо:)
ох... така като ги гледам наистина настроението и уюта, който си създадохме ми залипсва... скоро, скоро пак:)






Хубави подаръци:)

Извинете ме за дългото мълчание в блога... То определено не е, защото съм мързелувала - точно обратното:) Много, много се вдъхнових от две дружки, които си направиха интернет магазин за прекрасни неща... хубавата новина е, че освен прекрасни неща те предлагат и невероятно бърза доставка, което ги прави без конкуренция за тези като мен, които все забравят някой около празниците:) Та... за тях ших последните няколко седмици, а и продължавам:)
Ето сайта им: http://www.hubavipodaraci.com/
а ето и няколко от моите скорошни произведения:)



Това е един килт, който заплашваше да се превърне в УФО:) термин, който научих от прекрасната Лилия Илкова - така се наричат килтовете, които са ушити, но не довършени:) Е, аз много мразя незавършени работи (ще си го напомня когато се сетя за единият ми останал изпит до завършване на магистратурата) и... завърших килта:)))
За другият ще ви разкажа, когато се наканя да опиша преживяванията си след първият пачуърк курс, който водихме с Теа... очаквайте скоро:)))

сряда, 8 декември 2010 г.

Кутии от плат


От доста време се каня да направя нещо подобно... Все отлагах и отлагах, но явно времето дойде - една приятелка имаше нужда от подарък и... запретнах ръкави. Много се радвам на всякакви кутии - за мен това е начин да внесеш ред... уви, с двете ми деца колкото и кутии да купя или ушия... редът все още си остава имагинерно понятие, но все пак... радвам се много на кутиите и бих ушила още много:)
След няколко тренировки се появиха тези три кутии... много им се радвах - докато ги ших, а и след това...

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails