неделя, 27 ноември 2011 г.

Ужасна приказка с прекрасен край...

Нали съм ви казвала колко мразя понеделниците... някак прекалено определящи са ми как ще ми протече седмицата... Е, отминалата седмица беше определена от миналата неделя.
Много се забавлявахме с играчките за елха на работилничките в събота, ама много... децата са толкова сръчни! е, и възрастните не им отстъпиха, де:)))
След това бяхме на купон и тъкмо всичко изглеждаше като да се пооправя след "черният ноември" и... Ева незнайно от къде извади една ми ти кашлица с всичките му екстри
... в понеделник когато я прегледаха беше вече за болница...
Сбъдна се един мой страх от когато Ивче беше още новородено - пулмологията до Майчин дом (тогава ни се размина, но сега... не) Страшничко си беше... никога не съм чувала детенце да плаче по начина, по който плака тогава... и когато се върнахме от рентгени, абокати и т.н. тя побърза да изрази всичко, което ставаше в главунката й чрез това, което умее най-добре - взе моливите...

Това, което създаде направо ме...
Не знам дали забелязвате как всички хора са просто чертички, а абоката, копчето, броенето, снимката... са до най-малки подробности... и единственото цветно в цялата история е коледното желание "Ева иХка куукла" (второто "у" е защото първото не стана достатъчно красиво)


Човечето най-вдясно е тя - на едно столче... зад нея - рентгена, имаше и една кушетка, която също е нарисувала... в ляво сме аз (излизам от стаята) и докторката, която натиска бутона... горе е самата рентгенова снимка, преброяването до три, сърдитата Ива (незнайно защо с точки) и така...




Тук тя е легнала, онова остро нещо е абоката, аз съм в страни на кушетката (гушках я когато го слагаха)...
луда работа...

Оригиналите на тези картинки останаха в пулмологията...
Колкото и странно да звучи, обаче, отново имахме късмет... Запознахме се с прекрасни хора... Срещнахме Вики, с която времето и игрите вървяха далеч по-забавно и оздравяваха заедно... Направихме много картички, нарисувахме много картини, изчетохме много приказки...
И ето ни вкъщи:) Възстановяването ще е месец и... си научихме урока "Да стоим по-настрана ако някое дете в детската кашля":)
На шега или на истина тази седмица беше специална И защото успях да НЕ отбия, въпреки, че съм кърмила Ивче има-няма по веднъж... но пък за мой най-голям ужасТ:) мадам си навакса успешно:)))

Най-прекрасното посрещане ми беше организирано от майка ми, която ми беше подредила шкафа с платовете:)))


и разбира се от митниците, които се погрижиха да си получа останалите 8 от общо 13тина топа прекраааааааааааааааасен пачуърк плат:)))
сега съм ги строила като войници и им се любувам през пликчетата, защото не смея още да ги отворя:)



Тази неделя започнах с...

заравянето ми в норвежките пачуърк блогове - нещо, което се каня да направя от... доста време,
довършване на няколко проекта
и... кафе с уиски...
и се моля седмицата, която чука на вратата да се познава по неделята:)

НАЗДРАВЕ!


Извинявам се на всички за отменените работилнички тази седмица и ви каня на работилничките тази събота - ще правим подложки:) С дечковците ще правим снежни човечета, пингвинчета и разни други интереснотийки:) и разбира се... заповядайте на Коледен базар - определено ще ви зарадваме с красоти:)




петък, 25 ноември 2011 г.

Малко празнично...

Не знам... Тази година подготовката за празника ми е особено празнична...
и започна особено от рано...
много, много си се радвам на коледната витринка и на нещата, които сякаш на шега уших за празника...
скоро ще дойде и временце за "теглене на чертата" и... отново ще съм доволна:)Уникална година! Толкова нови неща... кое от кое по-прекрасни... Тази година се запознах и със страхотни хора... но за това по-натам...
За сега ще публикувам просто няколко снимчици... мисля, че вече са публикувани, но... просто имам нужда да го направя отново:)














вторник, 8 ноември 2011 г.

Игра - размяна Есен

Най-сетне стигнах и аз да се похваля с моят кукленски куил от играта на Пачуърк БГ:) Толкова много се радвам на прекрасното нещо, което получих... Както всичко НЕслучайно, което ми се случва моето другарче за размяната беше... и най-добрата ми приятелка:) Жена, която не пише във форума или групата, но участва дейно във пачуърк живота в София:) За секунда не съм се съмнявала, че изпод ръцете й ще излезе нещо уникално, но когато го получих се оказах още по-очарована:))) Гърба също е специален, но... няма да го снимам поне за сега... Той е още едно доказателство, че аз определено съм "a cat person" (там е апликирана котката Нора - втората котка в живота ми, която има мног, много специално място и роля и до днес, въпреки, че изчезна преди много години)...
Е ето и висящото вече на стената на вдъхновенията ми лице:)

И.... няколко снимки от прекрасният й дом, сигурна съм, че и вас ще вдъхновят толкова, колкото и мен (и стискайте палци да не бъда удушена, че ги споделям:))
Благодаря, мило другарче!







неделя, 6 ноември 2011 г.

Фарове, обиколници и коледни работилници:)

Хм... разхвърлях разни снимки, защото трябваше да изпратя няколко на двата обиколника, които окупираха последните ми няколко дни (освен още няколко други неща, които ги окупираха, де:)) и установих колко мнооооого се е насъбрало несподелено в блога. Направо не мога да повярвам...

Ето това не съм публикувала... то е на етап капитониране... то е първото нещо, което шия с нашите си платове от магазина... Изумена съм колко голяма е разликата между това, с което работим тук и... истинските платове за пачуърк - сами се режат, сами се шият... и става тоооолкова красиво!



Що се отнася до обиколниците... Лилави котки и сини меченца... Невероятно удоволствие за апликиране и невероятен кошмар за вкарване в дунапренени рамки... Тържествено обещавам повече никога, ама никога да не правя триметрови дунапренени обиколници! Но пък през цялото време си представях как ще им се радват мъниците и това определено компенсира дунапрененият кошмар:) Много скоро към тях ще ушия и две прекрасни шалтенца, за да направим комплекта... Много научих покрай тези обиколници и съм супер горда със себе си... Тук е мястото да благодаря на приятелите си, защото това, че повярвах на предното изречение дължа на тяхната подкрепа... Благодаря ви, че ми върнахте увереността и не позволихте да падна духом след случките съвсем по "понеделнишки"...




Наред с Вещерските неща отворих широко и вратата, за да влезе Коледният дух и... творя ли творя коледнотийки. Тази година определено коледата ще се празнува поне два месеца в нашият дом, а пък и в магазина:) Не е чудно, че учителката на Ева ми разказа, че тя от месец всичко, което нарисува е "за дядо Коледа" или пък едноименния бива изобразяван често в творчеството й:)


Всичко започна от една поръчка на коледна пола за елха, която получихме... покрай нея извадих платчетата кътани и събирани със такова старание и желание, докупих си от магазина и допълнително парченца и... се започна джингъл белс:)

Втората стъпка към приветстването на коледа настъпи тази събота, когато започнаха коледните работилнички в магазина... За мен това беше сбъдната мечта... Да, няма да се уморя да го казвам:) Разкошно беше! Най-сетне успях да наредя масите така, че да са оптимално поставени и на хората да им е най-удобно и бях изключително изненадана от крайният резултат... Надявам се наистина да са се забавлявали, защото аз определено го направих:))) Благодаря на участниците и преподавателката за уникаааалното настроение и красотите, които излязоха от ръцете ви!
Ех, как бързам... преди работилницата за големи имаше работилница за малки:))) Пак чорапчета и снежковци правихме:) Единственото, което не предвидих е, че моето собствено дете не е свикнало да ме вижда в не "мамо, мамо, мамоооооо..." среда и си искаше своето, та... за да участва в работилничките и другите пъти ще предприема мерки:)
И така... леко по леко... идва коледааааа:) Нямам търпение до другата събота, когато ще правим венчета - с малките малки венчета, с големите - големи:)







сряда, 2 ноември 2011 г.

ВещеРствени доказателства:)

Това е история стара, стара, стара като Париж и тя... един художник на тротоара рисуваше момиче с цветя...
Не ме питайте защо започнах с този цитат от любимият ми В.Ханчев...
Днес най-сетне успях да завърша и изпратя кукленският куилт за играта на Пачуърк БГ. Не мога да ви опиша вдъхновението, с което го създадох и позитивните мисли за прекраааасният човек, който ще го получи. Желая да му носи радост и да събира в паяжината само прекрасни спомени и изживявания. Пък и... нали метлата е символ, та... си има и метла:) Не зная защо така се получи, но има много символика в този ми проект, шит на един дъх (е, двудневен дъх, но... все пак:))))...
И в заключение...
Мило другарче,
Изключително много ти благодаря за търпението и разбирането, с което подходи когато ти писах, че няма да успея до 31ви октомври. Желая ти да си винаги така прекрасна и да радваш групата с красотите си...:)
Благодаря!
А ето и един бегъл поглед за най-лЬОбопитните:)

а ето и стихотворението...
ПАРИЖКИЯТ ДЪЖД,
ВЪЗПЯТ ОТ ЕДНА ШАРМАНКА

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

-Сбогом - бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма вече обич, хляб и платна.
От боите остава ни
само черна боя.
От Париж - само улици, водещи в Сена.
- Остани - бе отвърнал художника. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж - цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

-Господин Тротоар - тихо каза художника
и коленичи. -
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в алено, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Той постави своята шапка в страни
и й каза:
"Прости"
После, много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после - сини очи,
после - казващи сбогом - уста.
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя
с аромат на асфалт.
- Остани - каза той и погледна едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
Икогато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Падаха сенки на птици, на облаци.
Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.

После падна дъждът изведнъж.
Ах парижкия дъжд!
Шегобиец дъжд, който весело чука и свети,
червен и лъскав!

Той единствен се спря и започна да пръска
своите едри монети,
свойте сребърни щедри монети.
- Спри - тихо каза художникът. - Тя ще замине.
"Тя ще замине" - сърцето му страшно проостена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Веселин Ханчев

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails