петък, 13 януари 2017 г.

ThanX God, it's Friday!

Тази реплика тотаааално не важи за мен, но пък ми напомня гаджето на американският ни учител когато бях подготве... Човека се чудеше как да ни научи да разказваме случки. В един петъчен ден излезе от стаята уж да вземе дневника и докато го нямаше влезе въпросната Тереза, когато ние тогава не познавахме. Тропна вратата, хвърли си палтото на земята, написа на дъската Thanx God it's Friday хвърли тебешира, качи се на един чин, скочи, изтри написаното и се изнесе. Когато дойде г-н Кърли вече имахме какво да му разкажем и дори английският език не ни попречи:)))
А що се отнася до моите петъци... те са прелюдие към съботата. В последните няколко години съботите са най-интензивните ми дни. Като се започне от 10 сутринта, та чак до вечерта - работилнички за всякакви възрасти:) размазвам се просто... Сега в петъчната вечер докато подготвях ателиенцето за утрешният екшън се чудех кога се завъртя и тази седмица! Нещо времето напоследък препуска лудо. Не се оплаквам, просто някак ми се струва, че след всяка осъществена хрумка изникват още три на нейно място и направо не смогвам:)))) (мъка, мъка;))))
Въпреки, че не я усетих това е седмицата, в която изпълних една своя житейска мечта. Извинете за грандоманията, но наистина не помня от колко невръстна чакам да срещна Стефан Цанев! Този човек не подозира колко ми е дал и колко много, много пъти съм му благодарила, че съществува... Е, направих го и официално, че даже му уших и връчих и подарък за 80годишният юбилей. Чувството беше уникално, стъписващо и парализиращо...
И така... докато метях долу осъзнах, че моята седмица всъщност започва в събота и завършва петък вечер... Започва с работилнички за дечковци, минава през генериране на идеи, осъществяването им, после пак работилнички, после довършване на идеи и почистване и подготовка на ателието за малките дЗвергенчета в събота сутрин...
Найс,а?

сряда, 11 януари 2017 г.

Благодаря!

10.1.2017г.
Ден на думичката "благодаря". Преди не знам колко си там годинки това мое първо местенце в нет-а започна с името "50 неща..." Това име беше вдъхновено от Мила - светъл човек, който дойде в живота ми, за да ме научи, че няма значение на колко години си, за да си ГОЛЯМ. Тя ми прати статия, в която доста убедително се твърдеше, че всеки ден трябва да благодарим за поне 50 неща...
Този факт, а и обещанието, което дадох на себе си да се опитам да възобновя този така важен за мен блог, примесено с вдъхновението от заветната среща с най любимият ми бг автор вчера доведоха до тези редчета.
Това е първият пост, който пиша от таблета (а като си представя, че го ползвам от поне четири годинки:((() и много се притеснявам да не се окаже, че няма да иска да публикува брътвежите ми... така де, таблетинио е доста своенравен понякога, но пък срам не срам - неразделни сме... Ох ужасТ! Обещавам да не се сърдя ако горката ми отегчена аудитория не дочака краят на този пост - да, милички, зная, че звуча безсмислено, разхвърляно и объркано, но има мнооого да си припомням как точно се пише.
В общи линии от ракът насам сякаш понаучих доста уроци, запознах се със страхотни хора, преоткрих други, загубих един... въпреки упоритото ми твърдение, че съм станала повече социопат имам доста примери за обратното:) Смятам отново да напълня местенцето си с разкази за вълшебни люде, сътворени красотички, урочета, вълшебства и усмивки.
Никак, ама никак няма да се сърдя ако не четете... особено в началото докато още влизам в релси, после просто се надявам да успея с редовете да намерите вдъхновение и да имате прекрасен ден.
...и съвсем в духа на днешният ден...

Благодаря за възможностите на времето, в което живеем!

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails