четвъртък, 31 декември 2009 г.

31 декември


Когато бях в гимназията американецът, който ни преподаваше ни караше (обикновено в началото на януари) да пишем писма до себе си ... starting with Dear Me, ... после ги прибираше и ни ги даваше на другата година, за да видим колко много сме подобрили английския си за една година. Продължих тази традиция и след като той си замина. Празниците и семейните събирания за мен бяха кошмар. Започващи с къртовски труд в кухнята - хиляди гозби и суетни да сготвим всичко, което "трябва", ядосване, че баща ми не помага в подготовката, никога неуспяващи да сготвим навреме, майка ми изтощена до немай къде, но стояща и да сервира и... завършващи в най-добрия случай с пияни роднини, крещящи в спор за "земята у Боровци" затова трябваше да си намирам занимания, за да не присъствам на "празничната маса" - например - пробих си втора дупка на ухото (това беше доста гениално хрумване, защото го правих две Нови години подред - първата не стана както трябва...) както и да е та... след като предцених, че имам достатъчно дупки на ушите се сетих за тези писма до себе си и реших да си уплътня поредния "празник" като, 10 минути преди края на годината напиша план за следващата... не можете да си представите потреса ми, когато случайно преди изтичането на годината, която тогава е била "нова", намерих плана, който съм писала и се оказа, че е изпълнен. Продължих традицията година след година... със все по-смели мечти и предизвикателства... И наистина изпълнявах написаното... не съм се стремила да запомням какво пиша... просто си мечтаех върху лист хартия... Много ми е интересно какво си бях определила за тази година - скоро ще си отворя План 2009 и ще видим...

Та... затова 31 декември е много специален ден. Опитайте и ще видите - невероятно е! Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му... а аз съм живото доказателство за това.

Вече съм голяма, празниците ми са такива, каквито си ги направя... научила съм си урока и бягам всячески от суетнята в кухнята... предпочитам да създам уют и спокойствие за семейството си, отколкото да наготвя ядене за целия китайски народ и после седмици да се чудим как да дояждаме, че да не го изхвърлим. Имам и прекрасна подкрепа за целта... и така... НЕ НА СУЕТАТА...

Още едно нещо искам да направя днес... мислех си да пропусна (само днес) 50те си "благодаря". Вместо това бих искала да си обещая

никога повече да не повишавам тон - нито на Ева, още по-малко на Дарин...


На вас желая да посрещнете новата в мир, с хората с които наистина бихте искали да споделите трапезата си и... отново както и на Коледа - да не робувате на това "какво трябва задължително да има на масата" и да ви попречи да се насладите на този прекрасен слънчев последен ден...

сряда, 30 декември 2009 г.

още 50 неща...


Странно нещо стана днес...отворих очи и открих, че въпреки всички чудесии, които правим, за да спестим някое разболяване на Евата ПАК не дават резултат - вкъщи е, няма контакт с почти никой, постоянно сме заедно, но уви... болна е... Помислих си "сега какво да намеря за да благодаря" мноооооого тъпо ми стана, и двамата с мъж ми седяхме, гледахме се с поглед "Уот дъ фаак", а детето кашля ли кашля. Започнахме си старата песен - сиропи и т.н., успокои се детето, започна "На кафе"... и... това е първото нещо, за което искам да благодаря днес
- Благодаря ти, Гала, за предаванията. За мен това предаване няма равно - когато бях по майчинство първият път живеех с него, после го спряха... (спомням си как тя се разплака когато каза, че това й е последното предаване и и аз плаках с нея)сега пак започвам да го гледам... Колкото му се радвам на него (странното е, че не мога дори да обясня защо толкова ме занимава) толкова се нервя от "Часът на... прекрасен". Както и да е - това е позитивен пост, затова... Благодаря ти, Гала, че те има и не се налага да ангажирам сутрините си с посредствени женки, които първо ангажират вниманието на публиката с това, че са майки, после решават, че няма достатъчно за обсъждане в тази област и обръщат лопатата.
- Благодаря на баба, която ми разказа приказката за Косе Босе и ми каза как да я представя на детенце - вчера вечерта си правихме "драматизация" по приказката - Ева беше Косе Босето, което си "намътваше" яйчицата (имам огромни проблеми да й обясня, че Косе Босе с яйчицата, дето ги мъти не си храни дечицата, ами самите яйчица стават на дечица като се излюпят...), а аз бях лисицата, дето от лакомия накрая я изяждат (съвсем в тон с чревоугодничеството ми)...
- Благодаря бабо, че се занимаваше толкова много с нас и си ме научила толкова много
- Като казах чревоугодничене... благодаря за препечените филийки :)
- Пак благодаря за ароматната свещ - днес е с аромат на евкалипт
- Благодаря на Ива, че се е обърнала най-сетне както трябва и ритка ли ритка - малко неща могат да се сравнят с това прекрасно изживяване - нито можеш да го снимаш, нито можеш да го опишеш, нито да го запечатиш по някакъв начин - можеш единствено да му се насладиш тук и сега...
- Благодаря на мъж ми, за въздишката, която сподели с мен сутринта в знак на безпомощност заради поредното разболяване на Евата... Да споделиш такова нещо... ох не знам, тук по-добре май да не коментирам
- Все пак благодаря и на това разболяване, защото това означава, че няма смисъл да лишаваме детенце от детска градина с идеята да я предпазим... просто трябва да ги хващаме навреме...
- Благодаря, че живеем във време, в което има хиляди начини да се предпазим и най-вече
- Благодаря за информацията...
- Благодаря за възможността за избор
- Благодаря за възможността да последвам изборите си (странно - отново стигам до Р. Фрост)
- Днес е сряда. В момента в Baby Mall има безплатна лекция за бременни на училище Ма-ма... Не мога да отида и много ми липсва, но... Благодаря на Елена Василева, че можах да се докосна до лекциите й. Бременността ми определено придоби други измерения откакто се запознах с тази жена - уникален професионалист. Толкова много се надявам да успее да съхрани това, което е създала и в което толкова силно вярва.
- Иска ми се да благодаря и на няколко дружки, които не са свързани, но са били и са голяма, важна част от това което съм... Благодаря на Петенцето и Теа, благодаря на Милена от Акасия, благодаря на Бояджиева:), благодаря на Дребчо...
- Благодаря на Маги за прекрасните й блогове, които чак днес открих...

Ох спирам, че вече започва да ми прилича на раздаването на Оскарите...
дано днес има още много неща, които да вляза и да добавя в този пост, за които да благодаря...

- Еееее тъкмо пишех заключенийце и се прибра Дарин, успял е да направи нещо и сееше добро настроение около себе си... Благодаря ти, слънце, че изгря...

Това е днешният ми поздрав...

Първа добавка...
Мъж ми като видя с какво съм ви поздравила, реши да ме поздрави с ТОВА

БЛАГОДАРЯ:)

вторник, 29 декември 2009 г.

Да привлечеш вниманието...

Kак да привлечем вниманието на човек, седящ до нас в самолета:
1.Извади своя лаптоп от чантата
2. Отвори го много бавно и спокойно
3. Включи го.
4. Убеди се, че този глупендър до теб гледа в екрана
5. Включи любимия си браузър
6. Затвори очи и вдигни ръце към небето
7.Поеми дълбоко дъх и натисни този адрес:

http://www.thecleverest.com/countdown.swf

8. Погледни в лицето на твоя съсед

Пречистване на черния дроб

На 11.04.09 направих вторият си опит за пречистване на черния дроб. Бях изчела доста за това какво се прави...
Седмица преди това (поне) се яде вегетарианска, по възможност сурова храна (аз в момента постя, така че това условие беше изпълнено от самосебе си).
Правят се сокове от цвекло и ябълки - със соковете започнах три дни преди самото прочистване и пиех по 300гр. сутрин.
Затоплянето на дроба започнах още в петък (10.04.09) с термофор, тъй като първоначално мислех да го направя в петък, в последствие се оказа, че няма да успея вечерта и го отложих за събота. Тогава пих и чай от майчин лист, за да мога да изчистя и дебелото черво, за да улесня работата по прочистване на дроба. В събота сутринта бях на йога, след това се разходих - ядох салата, прибрах се и започнах отново загряване.
Към 18ч затоплих зехтин - 150гр., оставих го на парна баня, изцедих сок от 3 лимона и легнах на дивана с термофора. Зехтина и лимона цедих на малки глътки около 2 и половина часа, след което усетих леко гадене. Такова нещо не усещах при предния ми (неуспешен) опит за прочистване. Легнах си с термофора без особени надежди да се е получило нещо.
На сутринта дебелото ми черво беше съвсем чистичко, но уви от следи на "камъчета", каквото трябва да се отдели от дроба ако прочистването е било успешно нямаше. Едва по-късно предиобяд ходих до тоалетна и бях на път да заключа, че пак не съм успяла когато забелязах зелените топчета... Чувството на победа беше уникално... Да изхвърлиш боклуци, които си трупал толкова години, да видиш, че всичко това, за което си чел, го има вътре в теб самия и наистина е така. В същото време жизнеността и настроението ми се бяха променили. Беше прекрасно. Сега нямам търпение до следващото прочистване, което ще бъде още по-успешно, защото вече знам как да общувам с организма си. За заключение помествам линк от любимия ми сайт Земя на заем, където макар и не моите можете да видите какво трупаме в горките си организми.
Чернодробни "камъчета"

На 25.04.09 беше вторият ми опит... повече от 24часа след изпиването на зехтина и лимоновия сок смятах, че отново не съм успяла, тъй като "омекотяването" - т.е. хранителната ми подготовка не беше особено солидна... не успях да изключа млякото и яйцата съвсем. В неделя сутринта бях като пребита. Не си чувствах крайниците, бях толкова изтощена, а си бях легнала в 9ч. Както и да е - чак в неделя нощта получих резултат. Този път освен жълти камъни с размери по сантиметър се отделиха и черни парцали. Много и големи... изглеждаха така, както изглеждат варени гъби, но чисто черни и плътни. Представяте ли си какви неща носим в организмите си... пречат ни, а дори и не подозираме каква е причината да те боли тук - там... и колко мъничко му е необходимо на тялото, за да се отърве от неща, които е складирало с години... Следващият път, когато ще предизвикам тялото си ще е на 5ти или 8ми май... вече нямам търпение.

50 неща...


Най-сетне... Благодарение на една от поредните мои прекрасни щастливи случайности... Ох, как да започна?
Една дружка ми изпрати статия
Няма да давам мнение за нея... всеки сам може да открие своите истини в текста. Ето частта от него, която аз си избрах за начало на нещото, което се каня отдавна да направя - да започна да мисля по-позитивно, това е и единственото нещо, което иска милият ми мъж от мен... определено смятам, че той заслужава поне да опитам...

"Едно от най-интересните упражнения, които предлагам на такива вярващи, които правят по думите Ви „не особено добро впечатление”, е следното. Всеки ден в течение на месец записвай в отделна тетрадка не по-малко от петдесет точки на тема: „За какво благодаря днес на Бога, на хората, на себе си”. Понякога в началото е много трудно. Хората пишат много глобални неща... Но след това започваш да забелязваш неочаквани детайли: чистия въздух, утринната роса, усмивката на дете, мъничката безплатна услуга, сторена от непознат човек, вътрешната тишина на мисълта и чувството, радостта от вътрешната изпълненост след прочитане на молитвеното правило, нечаквания подарък, обаждането на стар познайник в минута, когато много се нуждаеш от подкрепа..."

Тук май е мястото да спомена, че се сещам и за учителката ми по музика, която казваше "Истински уважаващия себе си човек всеки ден трябва да си прави по един подарък - било то това да е голяма чаша топло кафе"

Да видим дали ще успея да открия толкова много, за което да благодаря и на което да се радвам всеки ден... все пак не мисля да ги номерирам, за да не изпадам в някакви детайли. Ще се радвам ако и други се включат към позитивният ми пост:)

Последна вметка: Дружката, която ми изпрати линка предложи да започна така:
1."господи, благодаря ти, че ми прати мъж-герой, който да ме търпи докато се раздавам за смешните проблеми на други хора и не обръщам достатъчно внимание на себе си, който се грижи за мен и дъщеря ми и ми вдъхва разум когато съм откачила"
и номер 2- "дарине, благодаря ти, че си мъж-герой...

- Определено преди всичко друго и над всичко останало благодаря на дядо Боже за Дарин... ако започна да изброявам защо... няма да ми стигне този живот...
- Естествено първо благодаря и на Мила за вдъхновението за този пост:)
- Благодаря на Ива, че още не напира да излиза
- Благодаря пак на Дарин, че е навсякъде около мен (в конкретната лежаща ситуация) и ми създава условия за лежане... колко му коства само той си знае...
- Благодаря за усмивката на Ева сутринта, когато се събудихме заедно - нещо, на което не мога да се наситя...
- Благодаря за ароматната свещичка, която си запалих (обикновенно решавам, че ме мързи и се лишавам от това удоволствие)
- Благодаря за умихнатото лице и целувката на мъж ми всеки път, когато му занеса кафенцето... благодаря и на машината за кафе, която скоро не се е чупила... (това може да звучи шматкаво, но е много депресарско когато ни лишава от прекрасното кафенце, което може само тя да направи)
- на себе си благодаря, че най-сетне след 3 години чакане се престраших да напиша в темата в bg-mamma за моето раждане във Вита... въпреки, че за разлика от повечето постове не блика от оптимизъм вярвам, че ще бъде полезен разказ за някой...
- Благодаря на баба за сърмичките и баничката, която ни изпрати за Коледа
- Благодаря на леля Тони, която въпреки всичките си задължения с трите си внучета намери време и дойде да ми донесе пратката от баба до вратата...
- Благодаря на мама, че въпреки лошото ми отношение към нея тя не се отказва да ми звъни непрекъснато и да мисли за мен
- Благодаря за камъчетата - сърчица, които получих като подарък в един магазин
- Благодаря на Иво Сиромахов за прекрасните книги, които е създал и които много ми помагат в "лежането"
- Благодаря на Каби, на който мрънках снощи и вместо да си почива се вдигна по нощите, вдигна и жена си и дойде да види защо съм се размрънкала... само нещата, за които мога да благодаря на него ще стигнат не 50, а 500, но... както и да е:)
Почивка... отивам за чай (за който също благодаря) и ще продължа...
- Благодаря на Пепи, който ми се обади вчера... припомних си тоновете положителни емоции и интересни разговори докато работехме бюро до бюро
- Благодаря на Светли, че не ми обръща внимание като му казвам, че е калтак и в същото време, че ме обича достатъчно, че да си позволя да го наричам така (и с още хиляди подобни)
- Благодаря пак на Светли, че преди три години, когато родих Ева заряза всичко и дойде от нейде си да види защо плача... не зная защо, може би защото пак съм бременна, но тази случка ми е непрекъснато в главата и не мога да не я спомена...
- Благодаря на Марийка за вдъхновенията... и за куклата Рара, която подари на Ева за Коледа - едва ли има играчка, заредена с повече положителна енергия от тази кукла
- Пак благодаря на баба за сърмичките - заслужават двойна благодарност - веднъж защото не мога да стана да си сготвя сама на детето в момента, втори път защото Ева всичките изяде и аз съм спокойна, че е сита...
- Пак на баба за безценните книжки, които подари на Ева и които тя обожава - на пук на всички 3Д и лъскави книжки, за които ние харчим толкова пари
- Благодаря на майката на Ели за прекрасните рецепти в напъните ми да се науча да готвя най-сетне, но най-вече й благодаря за телефонната консултация на връх Бъдни вечер на тема "как се прави питка"
- Пак на майката на Ели, защото като разбра, че харесвам кьополу не само ми праща, когато прави за тях, а и си прави труда да го украсява толкова прекрасно... представяте ли си какви хора има... (леле какъв съм чревоугодник)
- Благодаря на лелките и учителките в детската градина на Ева...
- Благодаря на Jo и Anne, че ми позволиха да се грижа за най-прекрасните деца (след моите, но те тогава още не бяха и в проект) и че ме научиха на толкова, толкова много
- Пак на тях, че не ме забравят... и за обажданията всяка коледна вечер... и за спокойствието, че винаги ще имам къде да отида и да съм си удома (нещо, което щеше да ми липсва ако нямах тях и Дарин, а разчитах на нашите).
- Благодаря на всичките си приятели... колкото и общо да звучи... че не ми се сърдят, че не им се обаждам с месеци и все пак като се присетя за тях са на линия...
- Благодаря на пътищата, които се отваряха и се отварят пред мен, за крайните точки до които ме довеждат, за изборите, които ме карат да правя...

С какво се захванах????
Не мога повече... За днес завършвам с Робърт Фрост...


The Road Not Taken

Two roads diverged in a yellow wood,
And sorry I could not travel both
And be one traveler, long I stood
And looked down one as far as I could
To where it bent in the undergrowth;

Then took the other, as just as fair
And having perhaps the better claim,
Because it was grassy and wanted wear;
Though as for that, the passing there
Had worn them really about the same,

And both that morning equally lay
In leaves no step had trodden black.
Oh, I kept the first for another day!
Yet knowing how way leads on to way,
I doubted if I should ever come back.

I shall be telling this with a sigh
Somewhere ages and ages hence:
two roads diverged in a wood, and I --
I took the one less traveled by,
And that has made all the difference.

вторник, 22 декември 2009 г.

Коледа 3+

Очертава се алтернативна Коледа... Все се шегувах, че аз съм в "лилавия си период", защото само в лилави дрехи се заглеждам, но се оказа, че цветните периоди са засегнали и Евата... След като баща й я облъчи с коледни "песнички" на Onkel Tom
http://www.youtube.com/watch?v=7A6ndb181Lg
 тя някак си естествено навлезе в своя "черен" период. Всички цветове в боичките бяха смесени с черно и... познайте кое надделя. Съответно можеше да си оцветява на спокойствие. Всичките ни играчки за елха придобиха съответния цвят... Елхата-свещник също... Снежният човек... Цялата елха... Представете си удивлението ми когато ми донесе една ЧИСТО ЧЕРВЕНА гипсова рибка. Отидох при татко й с въпросителен поглед, а той доволно ми показа комплекта боички, в който някак си черното тактично бе изрязано. Горкото дете - като усети на къде бие работата и бе принудено да си намери черния флумастер и с него да оцвети шапката на дядо Коледа в любимия цвят. В крайна сметка метал вълната обхвана цялото семейство и... нали не ми дават да шетам много много, та ще ни се размине пищната коледна трапеза... Вместо това решихме да правим алтернативна коледа - на KFC, китайска храна и... каквото ни хрумне от "фаст фууд" предложенията. Така де, ако не ние - кой... (Тук е момента да спомена, че обожавам Свети Валентин, защото тогава с любимия си подаряваме любовни подаръци - чорапи, пуловери и т.н.)
Весели празници и на вас... Пожелавам ви независимо колко алтернативни са играчките на елхата ви и гозбите на трапезата да им се радвате толкова, колкото ние на творчеството на чавенце и... да изпълните домовете си с любов, а не със суетня около приготовленията за "Коледа според традициите".

понеделник, 14 декември 2009 г.

Есен (Hoest)






Това са две "братчета одеалца". Първоначалната ми идея беше да направя две бебешки одеалца, които макар и с разлики да са си близначета, но... не мога да направя нещо и да го повторя същото после. Получиха се доста различни:) Съжалявам, че на снимките цветовете не изглеждат такива, каквито са наистина... но светлината ми е кофти - утре пак ще опитам...
За капитонираните цветенца вдъхновение си откраднах от ейййто това клипче

Има много свежи идейки за капитониране. Замислям се за следващ проект, който да е само капитониране... формички върху някой хубав плат...

Произведението е публикувано в domoshar.net

събота, 12 декември 2009 г.

Merry Christmas Димитрови...

Само да поясня заглавието. Имаме един приятел, който има малко по-дебела от най-дебелата далматинка, която можете да си представите - Мерата. Подарила му я бившата му приятелка за Коледа и съответно Мера е съкращенийце от Мери Крисмас Димитрова. Когато сложихме венчето на вратата (табелката с името на семейството беше подарък за мъж ми по случай сватбата:))




докато Ева пееше на мноооого висок глас по стълбите "O, Tannenbaum"






реших, че няма как да не кръстя този наш първи коледен ден на пословичната далматинка... Иначе планувам това коледно украсяване от камара време и май взе, че се получи... поне така си мисля, защото накрая цялото семейство си вършеше стандартните неща, НО тананикайки коледни мелодийки. За мое наааай-голямо очудване и коледните сладки



взеха, че станаха, та и Ива намаза коледно настроенийце:) сега ми побутва ръката през стомаха като напиша нещо грешно:)

Иначе беше доста забавно да обяснявам на Ева, че коледната украса не е за разнасяне напред - назад както обикновено прави с играчките и нещата, които си е харесала (или ги слага в разни пликове, които намирам случайно след седмици), а трябва да създават настроение. Другия култов момент дете - елха е... коледните играчки. Имаме си комплект от стъклени играчки, който е с дълга семейна история и... някак не е за възраст 6- (по-малко от 6г.) та и тази година ще го пропуснем. Миналата с Ева се забавлявахме много часове като си направихме играчки за елха от картон, налепихме фигурки от гланцови блокчета и покрихме обилно с брокат или морска сол (супер имитация на снежец) после ги накачихме и много й се радвахме. Тази година заложихме на глинени фигурки, които самички ще си оцветим до коледа. Ето първите две





окончателно коледно настроение настана като баба пита какво ще пее на дядо Коледа Ева утре (имаме тържество в банката) и тя отговори "Честит рожден ден на теееб" :)))

Върха на коледната украса беше когато преглеждайки един от любимите ми блогове Veselaci hobby Patchwork се натъкнах на линкче към Shabby Blogs и открих как да си пусна снежец в блога... enjoy:)

KetiZZpot: За детските болести :(

KetiZZpot: За детските болести :(

петък, 11 декември 2009 г.

Ленения проект... Moods








Това е и ленения проект - подложчици за чинийки. Много свежарско се получиха. Тук са снимани само пет, защото другите все още се правят, но за сега съм в застой - както писах снощи детенце си е вкъщи и не ми е много до шиене. Започвам все повече да се кефя на куилтинга... Пък и питчиците си ги биваше:) Рецептата е на моята любима Бръмбазела...
1 кофичка кисело мляко
1 кофичка начупено сиренце
1 кофичка брашно
1 бакпулвер
още 1 кофичка брашно
почиват 15-20 мин. топчетата и печеш на 200тина градуса и така :)

четвъртък, 10 декември 2009 г.

За детските болести :(

Все си мислех, че като ходим на ясла от година и половина (сега Ева е на 3 и половина) вече сме придобили някакъв поне имунитет. Доста боледувахме в яслата, но поне не пихме антибиотици. Една от причините да я запишем в частна детска градина (освен "екстрата" да треперим заради някакви си унизителни точки, които правят детето ти достойно за държавно заведение или не) беше точно повечето слънце и въздух в групите... Избрахме си най-прекрасното заведение на света, с най-разбраните и всеотдайни служители, най-здравословната кухня и режим на гледане на деца... идилия! Ева обожаваше всеки ден в детската, ходеше с огромно желание, а ние с татко й само седяхме и цъкахме като се прибере с някоя нова немска песничка, изпитвайки меко казано родителска гордост. Уви... почна се - септември - 3 дни отсъствие... 5 прекрасни седмици на детска, ноември - 2 седмици вкъщи - антибиотик, едва я закрепихме. (Тук е мястото да спомена, че съм абсолютен експерт на хранителни добавки, витамини, здравословно хранене, билколечение и антибиотика беше когато вече нямаше накъде... т.е. стотиците левове за коластри, ЕМК, Зелена енергия и пр. пр. явно са потънали... не знам и аз вече къде. Както и да е, излекувахме се с триста зора.) Две седмици на детска (вече стана декември) и... хайде пак в къщи. Педиатърката ни обработва от камара време, че трябва да я оставим вкъщи и ние при поредната заплаха от антибиотик казахме амин. Директорката на детската беше прекрасна - обясни ни колко много ще им липсва детето ми, но щом се налага ще й пазят местенцето зимата, поговорих си с учителките, които поеха ангажимент да ми помагат да наваксваме с материала докато ни няма и така... със свито сърце си тръгнах. Адски ми е мъчно, че става така... притеснявам се, че до пролетта детето ми ще изостане с материала, че ще й е трудно отново да свикне после... Най-много ми се къса сърцето обаче когато тя ми обяснява как щяла да каже на фрау Теди това, да занесе на фрау Веси онова и т.н.
Чудя се защо става така... защо когато наистина, наистина дадеш максимума от себе си - кърмиш, закаляваш, градиш имунитет, ставаш експерт по билкарство, хранителни добавки и какво ли още не, същевременно избираш възможно най-безопасната и малко микробна среда за детето си то все пак боледува ли боледува. Кога свършва този кошмар? И... в така създалата се ситуация как да постъпя най-правилно. Какво да направя, че да заместя две толкова прекрасни учителки? Предстои ми истинско предизвикателство... очертава се тежка зима...

петък, 4 декември 2009 г.

рррррр...римски щори

Бих искала да започна този пост с големи благодарности на Вили, която си направи труда да ми пише във форума, където бях споменала, че обмислям правенето на такива щори и много, много, много ми помогна в самата система за правене. Благодаря!
Тя ми сподели този линк, където супер ясно е показано колко е лесно.
Като съм започнала да благодаря... да не пропусна и моите мили съседи, които ми докараха нервна криза, заради която не можах да мигна цяла нощ и съответно имах цяла нощ на разположение да ги ушия.

Като материали използвах
лен- купих 6 метра, но се оказа гигантско количество, та... следващият ми пач проджект вече е в главата ми и... е от лен:)
пластмасовите пръчки от една сглобяема къщичка, която купихме на Ева, но много не обичам, защото когато я сглобим заема всичкото място в детската
кукички за закачане на перде
пластмасови кръгчета
канап
лента, на която се закачват кукичките

Всъщност щората ми виси от корниза, но хич не ме бива с триона, пък и от филмчето не разбрах на какво точно залепи летвичката мацката и затова този вариант ми беше по-удобен. Ето и разказа в картинки (въпреки, че гладя непрекъснато когато кръпкосвам) по принцип мразя гладенето, затова сега си се радвам на щорите и чакам да се изгладят от самосебе си (от висенето):)

Като забележка бих посочила когато определяте къде да направите тегелчетата, в които после да вкарате летвичките, разположете ги така, че когато се нагънат след това да са симетрични - първо по-малката гънка, след това една, която се подава под нея... да не се натрупват една върху друга...

А ето и разказа в картинки:















вторник, 1 декември 2009 г.

Братчето:) (Blomster)





Това е второто одеалце. То е моята гордост, макар че май за всички до сега все така казвам... но това дори и аз не му намирам "косурчета"(не съм сигурна това с "у" или "о" се пишеше. Много беше забавно за шиене, тук изпробвах и машинката за направа на шаблончета. Това май ще се окаже нещо като рапирограф, който аз използвах върху един от тези пластмасови прозрачни листа, които се използват за подвързване на разни документи - та цветенцето си го направих на шаблонче, за да са еднакви и си го нарисувах първо върху плата... Спиралите по средата си правих без да чертая първо, но те някак ми се отдават. Това са първите два куилта, за които мога да кажа 100% памук:) На снимките на този цветовете са доста наситени, но това е както от лошата светлина, която утре се надявам да коригирам, така и от това, че нямах търпение да чакам да изсъхне, че да го снимам и е мокър. Иначе цветовете са меееееки и мнооооого уютни...

Ето и обявата за одеалцето в domoshar.net

петък, 27 ноември 2009 г.

Опаковка:)

Ето двата готови за потегляне куилта...





"Ах, тези гъски" и "Изгрева" поеха по пътя към бъдещите си собственици. Беше ми много странно да ги оставя след всичките "преживявания" по направата им, но пък е прекрасно, че на местенцето, което ги оставих ги приеха толкова сърдечно. Така де, поредното повече от прекрасно съвпадение. Чрез форума получих покана да занеса неща в едно арт hand made магазинче, което се оказа, че аз отдавна, отдавна познавам, посещавам и много харесвам - Eco Hand (второто им магазинче е на "Славянска" 36). Посрещна ме момичето, с което си бяхме говорили преди много време и споделяме еднакъв ентусиазъм по доста темички. Много се радвам на подобни срещи... целият ден след това ми вървеше толкова много. Прекрасно е, когато трудът ти се оценява и харесва. Много, много се надявам куилтовете, които дори запазиха имената си да си намерят прекрасни собственици и да зареждат с енергия и позитивизъм ползващите ги:)

сряда, 18 ноември 2009 г.

4Dто на Ива... колко е хубаво да попаднеш на професионалисти...

video




Днес бяхме на таквоз чудо... Нямам думи направо... Доктор Врагалева от "Фемина" ни гледа - това е един от професионалистите, които освен, че си разбират от работата харесват това, което работят и не си спестяват усилия. Съжалявам много, че когато Ева беше в корема на мама си го "спестихме". ВИДЯХМЕ БЕБКА. Каката пощуря - "Мамо, виж - шише - ние нали ще купим и на нашето бебе шише за водичка (онзи ден ми обясняваше как ще папка от гъ'дичките ми, така че шишетата са само за водичка... кърмаче ли сме или лукова глава)", "Мамо, а нашето бебе нали ще си има и това, и това, и това..." На края докторката й подари специална снимка на Ива и каката сега я е гушнала и не я дава на никой.

Другата емоция беше най-прекрасното училище за бременни "Ма-ма". Това е нещо, което буквално си подарявам - толкова специално се чувствам на лекциите. Толкова е хубаво, когато хората работят това, което им харесва! Преподавателката освен, че е страшно квалифицирана, работила е това, което преподава, преживяла го е, интересува се от най-новите тенденции и изследвания по темите и... наистина й харесва... Успява да пресъздаде информацията по уникален начин - сякаш преживавам раждането в най-прекрасния му вариант всеки път, когато заговори за него.
Дано има повече като тези две доказателства, че се намират качествени професионалисти и в България:)

video

вторник, 17 ноември 2009 г.

Изгрев...

Ма като казах в предния пост, че ме посети... наистина си беше така - два дена не съм пускала компа дори... След като завърших римейка :) на "гъските" спах малко... На сутринта майката Природа ме направи съпричастна с изгрева... който ще оставя без коментар (само да кажа, че не успях да направя най-хубавата снимка, защото обикновено ми се получават от 18ти път, но този път на втория опит батерията свърши) все пак...



Станах, и уж щях само да зашия две парченца, но кръпчиците сами се събираха и съединяваха, за да се получи моят изгрев... Върха беше когато реших, че е крайно време да се престраша във free motion quilting-а и... взе, че се получи... няма такова чувство! Ето изгрева, както го видях аз:







Музата ме посети...

След последната седмица на четене (по 70 страници на ден, за да успея да изчета един учебник) отидох на изпит... Бях супер притеснена, защото материята си я бива :) - Политики на ЕС (да ме пита човек защо го уча това чудо)... В съботата отидох на изпит и се оказа, че не само съм била научила, ами изкарах две шестици:) най-хубавото обаче беше, че си поговорих с преподавателя - доцент от БАН... много обичам такива хора, които са доказали себе си, имат си мнение по всички въпроси, но не го налагат, а споделят... хубаво беше. Та... като се прибрах бях като развързана - веднага започна"Ах, тези гъски" - задното парче определено ме притесняваше и го разпарчетосах, за да мога да го направя на ново. Получи се еййто този "Ах, тези гъски v.II" (сянката е от скромния ми корем)

петък, 6 ноември 2009 г.

Iva Quilt

Това също е продължение от темичката ми за това как се роди идеята за куилта на бебка... след като я оборудвах с пеленки ще трябва да я оборудвам и с одеалце (Защото мноооого слушка и ритка регулярно). Та... може би ще е забавно да щракам и цялото му създаване - от вдъхновението, през избирането на платове, моделче, клъцкането на парцалки и т.н. Та... това е подарък за хората, които вярват, че всеки един куилт е специален и магичен и носи своята история...

Както ви разказах платовете за този куилт се събраха самички... ето ги тук, огрени от няколкото минутки слънце, което се показа днес:




Вчера, разглеждайки Kaffe Fasset измислих и моделчето. Между другото за първи път сядам и рисувам по този начин модел, но... се радвам, че го направих.



И така... следват продължения в картинки :)

Пелени - юзър менюъл:)

Ето това е моят най-прекрасен комплект:) от Единбург:)



Та... с оглед на основната цел на този блог - да съм полезна (и да се фукам:)))нащраках прекрасното колетче, което получих... Предварително да обясня, че когато "манекенката" се появи живот и здраве ще я нащракам и нея как ползва пеленките, но до тогава - сухи тренировки...
Струва ми се, че може наистина да е интересна темичката, защото познавам много прекрасни бъдещи мами, които знаят, че има такова животно като пелени за многократна употреба, не са кой знае колко фанатици на тема еко, че да се затормозят да четат в нета с дни как и какво представляват тези пелени, пък и промивката на мозъците е до степен, че варианта ползваш, хвърляш и готово изглежда къде, къде по-чист... Е не е така...
Няма да задълбавам еко темата...
Няма да задълбавам темата кое е икономически по-изгодно...
Няма да задълбавам темата за това дали еднократните са дишащи - хем не пропускат - течност в гел бла,бла хем дишат - на геврека твърдото и на баницата мекото...
Няма да задълбавам темата с какви химикали трябва да намажеш нещо (в което нещо детето живее две години, че и повече), че да накараш това нещо пълно с аки да мирише на цветя, свежест или каквото е там...

Ок... спирам... в общи линии това са моите причини да започна да експериментирам с пеленки за многократна употреба.

А сега към обещания юзър менюъл. Наистина в началото, когато разчупиш границите на общоприетото гледане на деца в пелени за еднократна употреба може да ти се струва по-трудно... Необходимо ще ти е време - седмица две, в която да си направиш система и да свикнеш със смяната по по-различен начин, тук информирания избор и мотивацията са решаващи, но според мен си заслужава. Не винаги по-лесното е по-добро. Веднъж свикнал да хвърляш пелените в пералнята, а не в коша за боклук няма връщане. И всичко това придружено с чувството, че правиш чудесни неща за джоба си и за детето си. Спирам се първо на този момент, защото според мен е по-добре да си подготвен и за препъни камъчета, отколкото да нахлузиш розовите очила и да дадеш една камара пари за пелени за многократна употреба, след което да решиш, че това не е за теб и да се чудиш в кой шкаф да ги наблъскаш. За мен най-прекрасното всъщност е чувството, че съм извън машината с промити мозъци, които купуват каквото чичковците, които са платили достатъчно на някой телевизор са им казали да купят.

Има една уговорка... когато си говоря с разни мами за такива пелени почти всички (освен тези, които въобще не реагират по никакъв начин) казват "Ох, аз си спомням брат ми - повивахме, перяхме, избелвахме, гладехме и той пак беше омазан до ушите". Затова какви пелени ще избереш е от изключителна важност... нищо не пречи да поекспериментираш с различни. Писала съм за разни марки в предния си пост по темата, инфо има колкото си щеш. Аз искам да се спра на самите компоненти, които са необходими за успех в начинанието.

Пелените за многократна употреба се състоят от 3 и 1\2:) слоя
- основни гащички, които не пропускат, но за разлика от еднократните наистина дишат и не алергизират - могат да бъдат от памук, полиестер (не са за препоръчване), вълна...
- подложка, която се поставя с копченца и осигурява още по-голяма попиваемост
- горни гащички, които най-често са за навън, когато трябва 100% да сме сигурни, че няма да омажем работата
- една био разградима подложка, по-тънка от лист хартия, която слагате когато му е време за акито и ви спестява усилия около отстраняване на... да де... хващате за ъгълчетата и мятате в тоалетната. (Такива има навсякъде и са около 10тина лева за 200тина броя)

Ето как изглежда комплектовката от трите части:





Когато свикнете да общувате с бебока, когато познавате достатъчно добре навиците му и желанията му, когато комплектоването на гореописания антураж ви отнема секунди ще разберете какво имам предвид като описвам чувството "да си извън матрицата".

Насреща съм за мнения и въпроси, дано успея да бъда полезна на някой в избора...

Това е една тема от форума към сайта www.estestveno.com, която доста ме ориентира... Благодаря!

четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Ах, тези гъски


Довърших си проектчето вчера... Днес го дадох в едно любимо мое магазинче - Дандара да се продава, защото реших, че вече е крайно време да се опитам да заработя поне за платовете, които с такава охота купувам. Много се радвам на Ах тези гъски, защото това е първият ми истински куилт.... както си трябва - с меки ръбчета и сандвичосан по правилата. Единственото, за което съжалявам е, че за гръб избрах доста по-тъмно зелен плат, но и това си има своите плюсове... Току виж наистина стане куилтър от мен:) Явно най-много се шие по време на сесия:))))

понеделник, 26 октомври 2009 г.

Още една изповед не касаеща кръпките, а пелените...

Отново се извинявам на хората, които намират в блога ми полезни неща за кръпкоманията, но... отново ми се случиха романтични случки свързани с бременността и... ми дойде музата да си ги напиша...
Просто... както споменах и преди в момента се опитвам да завърша - за целта полагам огромни усилия да се държа в страни от машината... лошото е, че това води не до по-качественото ми подготвяне за изпитите, а... до оставянето на цяло малко състояние в ebay за пачуърк джаджи... (за да не съм съвсем безполезна с този пост на куилтърите мога само да спомена НЕ наддавайте за нарязани парченца плат... доставката им излиза 3 пъти повече и човек се набутва доста неусетно:()
Свързано е както споменах с една моя отдавнъшна цел. Още с Евата бях започнала да изпробвам пелени за многократна употреба. Естествено първите ми подбуди бяха "икономически". За съжаление тогава (като че ли е било преди камара години, а говоря всъщност за 2007) на нашият пазар предлагаха само Bambino Mio - пелени, които не ви съветвам да ползвате, освен ако не сте мноооого решен, че искате точно тези... въпреки, че не бяха много "юзър френдли" някак им хванах цаката - дори бях успяла да си ушия подложки, защото се опитваха да пробутат на горките потребители тензухени кърпи за по 30лв... което и сега си е бая. Както и да е... Ева отдавна отказа пампите, но още тогава знаех, че "второто" ще е с пеленки за многократна употреба (НЕ Бамбино Мио по възможност) и не съм спирала да чета и разучавам марки. Вече подбудите ми далеч не са само икономически - така де, аз мъкна пазарски торби, научих и мъж ми да мъкне пазарски торби вместо пликчета (не че пак не събираме доста найлонови), но... да хвърляме нещо, което ще стои дъъъълго след нас да се разлага... да спонсорираме онези, дето искат да сложат на прекрасното бебешко дупенце петролен продукт, който освен всичко друго е намазан и с куп химикали, за да не пропуска, да "мирише хубаво" и незнам си още какво. След което пък да харча още повече пари, за кремове, които да замажа върху поразиите, които химикалите са направили върху моето дете. Мога още дъъъъълго да пиша "за" и "против", подготвям се от години :), но няма смисъл... това не е лекция "купете си пелени"...
тааааа... след като нагло опипах всички видове - а те са доста повече отколкото бяха преди се спрях на марката Mother Ease. Като никога проучих местния пазар и естествено се отчаях от цените. Ако го давах по-икономично можеше да успея да си изплатя инвестицията след година. Не, че ако не бях открила и други варианти нямаше да дам парите пак за пелени за многократна употреба, но... отново се обърнах към ибейчо:)
Още преди два месеца се опитах да се набутам с един комплект от една американка (която почти не говореше английски) - купих си пелените й, но те така и не пристигнаха, та... след дълги обяснения ми върнаха парите... фалстарт... както с повечето неща, в които вкарвам мисъл, подготовка и плануване...
Преди няколко дни ми хрумна пак да потърся подходящи предложения - да разнообразя линийките и шаблоните, които разглеждах.
И открих... Комплектът... съдържа много повече, от колкото бих могла дори да си помисля да си позволя да си купя от тук - личеше си, че майката, която го продава го беше ползвала с желание и грижа, защото има всичко - дори чанта за събиране на мокрите пеленки когато сме навън. Цената беше умопомрачително ниска - 20 паунда (за сравнение само едни гащички струват 24лв., а ти трябват поне 10бр.) Естествено, не се изпращаха до Бг, но мацката беше страшно отзивчива и след като се опита да ме откаже като ми каза със съжаление, че пощенските разходи ще са доста повече от комплекта включи и държавицата ни в наддаването:)
И се почна едно ми ти чакане, едно ми ти суетене около компа... За мъничко да ги изпусна - стигнаха до 43 паунда... това беше максимума, който си бях определила... а комплекта наистина си заслужаваше...
в последните десет минути от чуденето и чакането да свърши търга дори отидох навън с мъж ми да пуши... преди да се върна да видя какво става го попитах "До колко ми разрешаваш да кача" отговорът беше "47". Никога не съм грешала, когато съм го слушала и... въпреки, че вече не бях сигурна дали трябва (все пак му хвърлих прекалено много емоции и мислене, а това за мен е кофти) написах 47.
50, 40, 30, 20, 10, 9,8,7,6,5,4,3,2,1... спечелихме:)
егати емоцията... в момента се чувствам много богата и... най-голямата хазартаджийка на света:)
Обещавам повече да не правя така...
Но пък държа да се изфукам със съдържанието на комплекта:
14 MOTHEREASE ONE SIZE NAPPIES
3 TERRY SQUARES
5 SNAP IN BOOSTER PADS
5 SNAP IN ' STAY DRY' BOOSTER PADS
10 WASHABLE FLEECE LINERS
1 SMALL RIKKI WRAP ( VELCRO FASTENING)
4 SMALL AIR-FLOW WRAPS (POPPER FASTENING)
1 MEDIUM RIKKI WRAP
4 MEDIUM AIR-FLOW WRAPS
BAMBINO MIO WET NAPPY BAG.

вторник, 20 октомври 2009 г.

Символи

И така деца, нека продължим...
Първо мисля да се оправдая за няколкото седмици без публикация - ших:) На произведението ми му остава още малко, че да види бял свят, другото вече е подбрано и в главата ми, но... изпитите са в ход, затова предполагам ще мине още мъничко време преди съвсем да се отдам на любимото хоби. Междувременно си получих книжките от ebay и веднага отварям темичка, която мен определено винаги ме е вълнувала, имайки предвид, че отдавам огромно значение на романтиката в куилтинга...
Надявам се да ви е интересна и да развинти въображението ви за нови красоти или да ви даде странно обяснение защо в даден момент сте имали желание да ушиете точно определен мотив например.

Символите в куилтинга.

- синьо - вярност, спокоен сън
- отворена ръка - приятелство
- сърца и ръка - сватба
- нар, тиквени семки - плодородие, обилност
- борче - живот
- паднало дърво, кон със седло, но без ездач, върбово дръвче - смърт, загуба
- извиваща се лоза - дълъг и изобилен живот живот
- прекъсната лоза - ненавременна смърт
- преплетени краища - два живота, събрани завинаги
- гъски - благоразумие (или провидение) и бдителност
- цветя в урна (или по-скоро ваза) - прераждане, подновяване на живота
- ананас, жена носеща поднос - гостоприемство
- военни фигури - война
- дъбови листа - сила и продължителност на живота
- дъбови листа, лира, венец, птици, цветя, маслинови клонки - мир
- нар, пълен рог на изобилието - богатство, охолство
- гълъби, диамантени мотиви - женственост, Христос
- лалета - любов
- пръстени, свързани пръстени - безкрайна любов

Сигурно ще се натъкна на още във времето, но за сега тези открих в книжката Collector's Guide to Quilts на Suzy Mc Lennan Anderson - хубаво четиво, което разяснява предимно историята.

петък, 9 октомври 2009 г.

Прекрасен ден...

Извинявам се за "лиричното отклонение", но не мога да не споделя днешният си ден тук, за да си го спомням, спомням...
Както обикновено напоследък, не спах много снощи. Миналата седмица бях в болница за мъничко, защото трябваше да вземат изследвания от моето прекрасно второ вдъхновение (първото е кака Ева, която е обсебила всички пачуърк одеалца вкъщи) - втори номер ценител и бъдещ употребител на моята кръпкомания - бебочеството в проект (или с други думи... все още фетуса). Беше доста напрегната седмица, прекарана в очакване на резултатите, през която си прибрах дъската за рязане и кръглото ножче от митницата (една приятелка от Германия ми ги изпрати, след като продавачът от ebay отказа да изпраща до Бг) и... тъй да се каже си изкарвах всичкото напрежение режейки парченца. Не зная за какво ще ги употребя, дали въобще ще ги употребя, но съм им много благодарна, че ми позволиха да ги нарежа, за да мине времето до получаване на резултатите...
Днес зазвънях на горките хора от лабораторията от 8ч. сутринта... уви, нямаше резултат толкова рано... казаха след 3... след като си опитах шанса още два пъти преди да стане три покорно реших да изчакам 2.40ч.:) и.... не помня дали някой друг път въобще съм ревала от щастие, но дори да съм не е било толкова силно чувството. Нищо му няма на бебоооооооооо...
Изтърчах да си взема резултатите, накупих бонбони, снимах си изследванията в няколко екземпляра - да си ги гледам, изпих няколко глътки биричка и хукнах до магазина уж за подлепващо.
"Говорихме" си с бебчо нощес, че когато приключи тази ужасия с изследванията започваме да замисляме нейното одеалце. Ох, да... за малко да забравя - НЕЙНОТО - най-хубавото на амниоцинтезата е, когато ти кажат, че му няма нищо на бебо, но освен това, вече си имаш 100% генетично доказателство за пол:))))
Та... разбрахме се да започнем да го замисляме... не съм и предполагала, че то вече се е измислило...
Но да се върна на хукването за подлепващо - в магазинчето на Графа освен подлепващо има и разни платчета, които аз не пропускам да прегледам обстойно всеки път... И този път не устоях на няколко, но имаше едно... такова розово, но не съвсем... гледах, гледах... обясних на продавачката (която така мило изслуша моята изповед), че ще сме мома и... реших, (макар да мразя факта, че в бебешорските магазини когато кажеш, че чакаш момиче ти сервират единствено розови неща... и му бях обявила бойкот) взех си го това розово парче:)
Освен него си бях купила едно доста смело парче плат преди няколко седмици - прекрасен десен с цветя, листа и т.н. на черен фон - седеше и не се връзваше с нищо от това, което имах до момента. Едва ли ще се изненадате ако ви кажа, че с розовото си лепнаха като създадени едно за друго... и изведнъж като прегледах другите открих още пет цвята, които просто седяха в коша ми от няколко години и са чакали именно този момент.
Не мога да ви опиша чувството да усещаш как нещата си идват на мястото... толкова е прекрасно... Сега прехвърлям разни моделчета, но май вече съм го измислила...
Муза...
А сега пак си лягам, за да си поговорим с мишлето и да му благодаря, че ме риткаше окуражително през цялото време...
Що се отнася до темата... следва продължение със снимков мат'рял:)

неделя, 4 октомври 2009 г.

Полар... since 2008:)

Започнах този проект в началото на 2008... и днес го довърших! Какви ли не идеи ми хрумваха докато го правех, но то в крайна сметка си се нагласи от самосебе си - както си трябваше. Доволна съм.
Дори най-любимите дънки на тата успяха да се впишат в картинката.
Поекспериментирах с бода, който мисля да използвам за подшиване на апликациите и така... Приложение още си няма, но мисля, че скоро ще му намерим:)

събота, 3 октомври 2009 г.

Шаблоните... the stencils:)

След усиленото ми творчество в блога, което кипеше в последните седмици сега чак се чувствам неудобно, че цяла седмица не успях да седна да попиша... Извинението е основателно, но... ще се постарая да наваксам. Все пак и въпреки заръките си да не започвам да шия преди да си взема изпитите не издържах... започнах завършването:) на един проект, който мисля от 2 години и шиех на месец по лъжичка... Скоро се надявам да мога да го споделя с вас. Но... темата сега е друга:)

Шаблоните са също един от основните елементи в куилтинг изкуството. Използват се за последния - завършващ шев, който съединява трите плата в едно. В повечето случаи е достатъчно да си ловък в ръцете, да свалиш транспорта на машината, да сложиш куилтинг крачето и ръкавиците, които помагат плата да не се плъзга, и да създадеш много чудесни неща. Важно е също да не се ядосваш ако формичките не са математически издържани или тук-там се разминават по мъничко - това все пак е ръчно творчество...

Шаблончетата най-общо са три вида, но... по-добре недейте да се опитвате да вкарате въображението си в групи, видове и т.н.
Завършващи - те се използват за крайния кант.
Освен тях има и такива, които буквално са си бродерийки, но сътворени на обикновена машина. Те стоят много хубаво на едноцветните фигури и създават уникален релеф. Тях, обаче не мога да си представя как биха могли да се направят без предварително подготвен шаблон. За целта можете да си купите готови такива и да ги нарисувате върху желаното място, след което да ги ушиете. Аз, обаче... нали съм тип "направи си сам" и реших да не се ограничавам до шаблоните, които мога да намеря готови. За целта си завзех машинка, наречена stencil cutter и... (надявам се мноооого скоро ще си я получа), за да мога да се съобразявам единствено с моите си хрумвания:) Що се отнася до споменатите шаблони.... ето няколко примера от Hary Walner

Третият вид са "безкрайните" те могат да се прострат върху цялата творба. Става прекрасно. Ако си измислите няколко криви или прави линийки, които особено много ви се отдава да шиете, защо не съедините с тях шалтето, одеалцето, покривката... Така става плътно и някак здраво... Идеално е за покривки, ръкохватки, играчки за елхата (леко полеко ме обзема едно такова коледно настроение)...

Тук е момента да вметна, че ако някой има идея за шаблонче, ще се радвам да споделя машинката си и да го сътворим заедно, за да можем после заедно да се фукаме:)... за целта Български Пощи трябва да са благосклонни към мен:)

неделя, 27 септември 2009 г.

Галантерията

Вчера се отбих до магазинчето с име Копчета:) Не мога да устоя на такива местенца. Гледах, гледах - продават копчета и галончета... Изведнъж реших, че за бъдещия ми проект много добре биха ми дошли два пискюла и... понеже в момента съм в лилавия си период явно, нямах колебания за цвета.
Другото, което си спомних е една моя стара и странна страст - да си събирам копчета и изрезки от дантелки и панделки. Ето така - ходя по улицата, виждам копче - някой си го е изгубил - взимам го и си го пазя при другите... чака си реда. Страхотни апликации могат да бъдат завършени с копчетата, които иначе надали биха послужили за друго:) С панделките пак така - етикетите на дрехите вече ги прикачат с безопасна игличка (които Плюшкин също е складирал грижливо) и разни цветни въженца и панделки. Най-странното ми хрумване беше днес. Покрай бременността не понасям вътрешните етикети на блузите и дрехите, затова докато изрязвах поредният днес се хванах как си го представям, заедно с много други, стърчащ като завършек на някоя кърпа. Като тези бебешорските, които мъниците пипат и се успокояват от шумоленето:) луда работа... то бива, бива...

Кръпкоманстването с нищо не те ограничава само в кръпките. Не е ли прекрасно?

Завършекът (или по-скоро върхът) на моите галантерски дерзания беше тази вечер, когато една приятелка ми сподели пач книжките си. Освен вдъхновяващо и прекрасно ми подействаха и някак освобождаващо. Ако впрегнеш въображението си можеш да направиш толкова красиви неща. Чанти, несесери, салфетници... В които да включиш дантелки, бродерийки, цветя, копчета, пискюли... Толкова е хубаво да чувстваш, че нямаш ограничения - нито в стил, нито в материали, нито във форми.

понеделник, 21 септември 2009 г.

Модели - имената на някои по-известни

Това е дооооста безконечен въпрос, но... по форумите мацките си говорят с имена на модели, затова ще е хубаво да си имаме и тук малка част от тях... заедно с това как следва да се направят. Относно снимки... имам амбиции да кача собствени за всеки един или поне повечето модели, но това ще отнеме време, така че за мен този лист е нещо като план-график:) Така де - първо теорията, после практиката. Ще се радвам ако и вие се включите с още известни моделчета.

неделя, 20 септември 2009 г.

Платовете


Хм даааа...
Тук май ще има спорове. Скъпите пачуърк творения са направени от чист памук с високи изисквания, дори някои боядисват сами платовете... хора всякакви... Домовете или ателиетата, в които се изработват са без цигарен дим и без домашни любимци. Второто условие ме извади от класациите - аз си имам средният пинчер Ани... е, не че има достъп до платовете ми, но все пак... Както и да е. Нещото, което ми допадна още в началото беше идеята, че създаваш от нищо нещо - от неизползваеми парчета плат нещо красиво, полезно, защо пък не изкуство. Имам едно любимо клипче от "обучителните" където една много хипи мацка си прави семейно пач одеало. За целта събира какви ли не парчета плат - от любими бебешки дрешки на децата, от панталоните на таткото, от нейна блузка и се получава наистина спомен.
Това ме подсеща за одеалцето на Ева - като краен кант сложих парчета от най-любимата ми пижамка, която отдааааавна си беше изпяла песента, но все сърце не ми даваше да "засиля". Сега като я гледам спяща завита с одеалцето и гледам канта съм толкова щастлива... сигурна съм, че сънува прекрасни неща:)
Та така... за мен patch си означава кръпка и не смятам, че трябва да се ограничавам в някакъв определен вид плат, стига да си отиват и все пак да могат да се въведат в някаква форма.

Апликациите...

Kellie Wulfsohn Quilts





След като се запознах с това какво разбират професионалистите като се каже "апликация" леко се смаях - картини, създадени от плат и конци...
Не за това мисля да пиша, защото все пак от начинаещото си ниво няма как да давам мнения за нещо толкова прекрасно и трудно... Все пак апликациите са си моя любима тема.
Толкова красиво става, когато съчетаеш нещо геометрично издържано с нещо в неправилна форма... Спомням си, че имам слабост към апликациите още от много мъничка, когато с баба плетяхме пуловери на куклите и вечно измислях нещо, че плетката да не е само плетка, а да има цвете, момиче, ако ще и дори няколко бодчета в друг цвят... Трудно се престраших с апликациите в шиенето - все си мислех, че ще се разбриди. Затова и използвах полар - стана прекрасно. Що се отнася до формите - идеи колкото си щеш - изрезки от платове, картинки, бродерии... Апликациите за мен са малкото бунтче в геометричния свят, онова другото, което не се подчинява на правия тегел, затова и заслужават специално внимание.

За начинаещи най-сигурно е да се заложи на по-големите и прави форми. Най-лесно е да си изберете шаблонче, да го изкопирате на оризова хартия, да го изрежете като оставяте място за шев. Най-добре е апликацията ви да е около 2см по-малка от формата, върху която ще я апликирате - иначе би станало претрупано. Внимателно трябва да се обточат краищата, зада може да се разчита на фигурката след много пранета.

Съществуват и шаблони за апликация. С тях лесно можете да очертаете желаната форма върху творението си с тебешир, креда или молив.

Помощни материали... Освен споменатите подлепващо, двойно подлепващо и оризова хартия, в белите страни се предлагат джаджи от сорта на изпиращи се шаблони, които сами си се махат с прането, лепящи се форми и т.н., но те (особено последните) се отдалечават от смисъла, който се влага в апликацията.

Що се отнася до самото изпълнение - най-сигурния начин си остава истинкият - шиене на ръка... прекрасната Джанет Уайт

Няколко полезни трика...
- можете да използвате двойно подлепващо или подлепваща хартия, на която да нарисувате лесно апликацията и за да не се разнищва плата - това се отнася особено за меките платове - коприна, тафта, сатен, както и трико...
- когато отстранявате конеца, с който сте прикачили апликацията към фона го правете от задната част на плата.
- пазете останалите ви по-малки парченца подлепващо за бъдещи по-дребни формички:)

В момента съм си поръчала и една книжка с уроци по темата и се надявам скоро да мога да споделя повече тънкости относно изпълнението.

Ето няколко безплатни шаблончета от обществото на апликаторите:)

Списания, книги и софтуерчета

Labores del Hogar - списание, което сигурно всички знаете - има както пачуърк, така и бродерийка и разни работи за изобретяване, нанизване и т.н. Те вече си издават и специално списание, което си се казва Patchwork. Мисля, че Аксиома М предлагаше дори абонамент за него. Аз си го купувам, но то е за вдъхновение или за модели, на незапознатите с испанския (аз) ще им е трудно да извлекат полза като съвет. Ако има някой владеещ този език и се интересува би било супер да се включи...

Ето една авторка, която е издала много творби в областта на кръпкоманията Eleanor Burns
Поръчах си една нейна книжка и ще дам отзиви надявам се скоро. Спрях се на нея, защото имах възможността да надникна в The Underground Railroad - там има освен шаблони и много съвети за изработката, което съответства на целите, за които търся книжката.

Освен нея има и много други автори, ако опитате да намерите нещо в Хеликон, например - книжарница, която има претенции за голяма и уважаваща клиентите си ще ви се смеят тъпо и ще се чудят за какво им говорите.

Благодарение на една дружка открих още безценни книжки:
серията Kaffe Fasset
Sew Fabulous Fabric Alice Butcher & Ginny Farquhar
Quick and Clever Felting Ellen Kharade

Що се отнася до софтуери... и там експериментирам. Инсталирах си EQ5 - най-новата версия на софтуерите за кръпкомани е EQ6, но... още е малко скъпичък:( Живот и здраве по-натам:)

Като не ми дават да шия... взех, че си попълних листа с желани книжки... малък и скромен... цените са примерни, под всяка е и доставката гоооре долу...

Free & Easy Stitch Style
15.36
5.99
Handmade Home

14.65
5.99

Sewing in No Time
16.71
5.99

CollaborativeQuilting

13.75
5.99

Applique the Basics And Beyond

$16.71
$5.99

Sew Pretty Christmas Homestyle

16.73
5.99
Sew Pretty Homestyle

15.36

Sew Many Bags, Sew Little Time

15.36
The Quilting Bible

$17.18
$5.99

Kaffe Fassett's Quilt Romance: 20 Des - Fassett,
GBP 15.68
$24.99
GBP 1.39

Liberated Quiltmaking, Gwen Marston, Very Good Book
$74.93
$15.00

I Love Patchwork 25 Irresistible Zakka Projects to Sew

$26.01
GBP 4.20

Sew Sunny Homestyle, Tone Finnanger, New Book
$12.42
$12.99
Simple Gifts to Stitch

$16.96
$4.95

Freddy & Gwen Collaborate Again - Marston, Gwen New Boo

$23.47
GBP 1.45


Fabric Jewelry: 25 Designs to Make Using Silk, Ribbon..

$6.70
$9.99
Kaffe Fassett's Quilt Romance: 20 Projects to Suit All

$24.36
$4.99
Glorious Patchwork: More Than 25 Glor - Fassett, Kaff N

$25.00
GBP 1.39


Applique Outside the Lines With Piece O'cake Designs

$19.99
$16.95
NEW BOOK One-Yard Wonders Yaker, Rebecca/ Hoskins, Patr

$15.45
$3.99

Last-minute Patchwork and Quilted Gifts Book NEW HB BTR

$21.26
GBP 6.49

Quilting for Peace: Make the World a Better Place One S

$17.96
$3.98

Material Obsession Two: Shared Inspiration - Kathy Doug

$29.54
AU $1.99
Applique Delights: 100 Irresistible Blocks from Piece
$14.45
$9.95
Quilts, Bibs, Blankies...Oh My!
$17.61
+$5.99 shipping

The Uncommon Quilter

$16.74
+$5.99 shipping

Ватата ... the batting

За мен това винаги е била голяма дилема.

Използвала съм какво ли не... дори и нищо - не ви го препоръчвам, губи се ефекта сякаш. Магазинчето, от което си пазарувам предлага само дебела вата, което също не е много удачен вариант, защото става като юрганче и пак ми се струва прекалено много. В момента съм в процес на търсене на нов източник на вата...
Една приятелка ми разказваше как за творенията си използва вълнен плат - шотландска изработка - тънък и топъл... толкова хубаво звучеше, но уви - няма го в България.

Иначе материалите в общи линии са полиестер, памук и вълна. Полиестерът е най-разпространения и достъпен - антибактериален, издържа на много пранета и пази топличко. Потърсете си пресована вата, а не обикновенната, за да можете да разчитате, че няма произведението ви да се скапе след няколко изпирания. Памукът е прекрасен пълнеж (с изключение на момента, че може да стане на топчета) - естествена материя - диша и държи топло през зимата и хладно през лятото. Вълната... си е вълна... най-удивителното приложение, на което бях свидетел скоро беше пеленки за многократна употреба - вълнени гащички, които бяха оплетени по такъв начин, че бяха абсолютно непромокаеми и освен това меки като памук... Това също е естествена дишаща материя. При сравнението на памука и вълната, обаче при мен стои моралния въпрос... Не зная защо, но като чуя памук и все се сещам за дечицата, които експлоатират за производството му, докато вълната... е от много глезени овчици:) Въпреки, че памукът е този, който се води "мечтата на кръпкоманите" аз определено (ако въобще имах някаква възможност за избор) бих си пълнила произведенията с вълнена подплънка.

Като цяло нашият quilting пазар, както може и да се очаква, не е много разработен, но да се надяваме това ще се промени с времето.

Та... обратно на въпроса. За мен освен гореспоменатият вълнен плат и естествените материали, които можете да измислите перфектни са тъничките пресовани вати, защто така произведенията изглеждат както трябва - шевовета на "бродериите" личат без да създават голям обем и в същото време няма да се загуби съвсем с времето.

В ebay има много предложения за вата, които не винаги са скъпи, за тези, които още не са си намерили магазинчето:)

За момента ползвам дебелата вата (около 1см.), но търся нещо по-удачно.

Как се слага вата

Малко романтика и история...

Бях малко удивена, когато търсейки една книга в гугъл открих мноооого сайтове посветени на любимото занимание - до тук нищо чудно, но думата беше UNDERGROUND RAILROAD. Доста интересни (поне за мен) неща. Вярва се, че това изкуство е било използвано като код за робите - те им сочели пътя към свободата... До сега бях чела, гледала и дори създавала свои специални пач истории, но това е толкова романтична истинска история.
Сигурно ще е интересно да разберем какво символизират геометричните фигури. Така например централния квадрат на Log Cabin-а в миналото бил червен или черен, което символизирало дома. Дали пък правоъгълниците, които се вият около него наистина не са били пътя към дома:)

Quilting понятия

Тук ми се иска да поместя основните термини, които съм срещала, ще се радвам ако разширим речника и с ваши наблюдения.

В същото време искам специално да се извиня на тези, които ще се разсърдят, че пиша и на английски и на български, но това, което съм научила е предимно от английско говорящи сайтове и затова смятам, че ще е полезно ако имаме специалните думички и на двата езика. Така ще е по-лесно да си намирате артикулите в ebay например, тъй като не всички неща се предлагат на нашия пазар, а това е най-достъпното място...

Thangles - това са полутриъгълниците. Повечето препоръчват да не ги правите като режете триъгълник на половинка, защото после при съединяването му краищата се раздърпват и парчетата трудно се напасват. Препоръчва се да се правят с хартиени шаблони. Ето и едно много хубаво клипче по темата как се шият полутриъгълници със шаблон.


String Piercing - ето това клипче е сууууууупер! Много е полезно за шиенето на каквото и да е. И най-хубавото - използва се ВСИЧКО дори и най-малките парченца
A 16 Patch - това е техниката с квадратчетата - много бърза техника и ако се следват съветите и си изработите свои пътечки шиенето на такова произведение може да отнеме много кратко време. Трик, от който аз нямам търпение да се възползвам например е да съберем по две лентички - всяка дълга колкото 4 квадратчета например. След като я изгладим с линийката просто нарязваме лентичките на квадратчета и... ги съединяваме.
Log Cabin - този шаблон в миналото е имал доста романтичен смисъл. Представлява един вид квадратна спирала (поне аз така си го представям заради последователността на съединяване на парчетата). Като цветове квадрата е разделен по диагонал - едната част е със светли тонове, другата с по-открояващи се. Както споменавах вече в миналото квадратчето на центъра е било червено или черно и е символизирало дома... Може би затова без да зная съм избрала за тема на второто си творение именно този мотив - помня, че тогава се чувствах толкова уютно в къщи. А и целта на нещото беше покривало за спалнята ни:)
Applique - за тази техника може мноого и дълго да се пише. Мисля да я оставя за сега без собствен коментар, защото е тема, върху която бих желала много да експериментирам и сигурно ще си стане отделно заглавийце:)
Fat Quarter - това са 50см плат. (надявам се да съм разбрала правилно)

Miltered corner - това е ъгълчето на крайният кант, който завършва творенията. Много е красив и има техника, която прави ръбчетата мекички. За да усетите правилно плата моята любима видео учителка Janet White препоръчва използването на шило.

Що се отнася до съединяването на самите парченца за този краен кант, тънкостите са няколко: правоъгълниците се събират на 90 градуса - с линийка се отбелязва ъгълчето, съединяват се и триъгълничето се отрязва. Глади се като двете парчета са разделени, а не заедно, за да не се образува излишно наслагване на плат.

Connecting a Bias Strip - свързване на двете краища на завършващия кант.

Ето на какво попаднах случайно и ми се струва досто обстойно Quilting Glossary.


коментар 02.2011
сега, преглеждайки тези първоначални постове осъзнавам, че не си спазих обещанието за ъпдейт:) много неща научих последните години - къде от опит, къде от книгите, къде от интернет... и все не ъпдейтвах... дано съумея да поправя тази грешка...
Ето тук по-подробно обяснение на техниката "куилт"

Най-общо казано след като ушиеш горния пласт - пачуърка, направен от парченцата и във форми и цветове каквито си си избрала трябва хуууубаво да опънеш един плат отдолу - най-сигурно това става с хартиено тиксо и на земята. След това върху него опъваш ватата и върху нея поставяш ушития пачуърк. изглаждаш със ръка и след това започваш да поставяш безопасни игли на не много голямо разстояние една от друга в посока от центъра към перифериите, за да можеш да го опънеш и да не се набръчка - с безопасните игли хващаш и трите слоя. Следва капитонирането, за което ти трябва краче, съответстващо на твоята марка машина и което в нашите магазини наричат "краче за бродерия" и което всъщност е това, което се нарича куилтинг - то държи слоевете здраво и е най-забавната част от цялата работа... когато си си изкапитонирала капитонирането трябва да обкантиш шалтето, переш и слагаш децата да си разливат соковете върху него 35 това е на теория - на практика няма нищо което да е "задължително", но всяко отклонение от разните общоприети правила резултира в качеството на продукта:)

За машините и крачетата...

Ох, че тема...
Машините са според възможностите...
Виждала съм уникални неща, направени на крачна машина, виждала съм и изобретения, които само дето не те пляскат през ръцете ако направиш някой тегел, който на тях не им харесва.

Бях харесала наскоро един Husqvarna Viking Designer II Sewing Machine W/Emboidey - красиво и скъпо нещо... и преди да си направите илюзи... не се внасят в България - от ebay доставката само е 700 долара:( та до тук с викинг дизайнера.

Husqvarna Viking Platinum 755 Quilt - красота... тези хора знаят как да си правят презентациите на машините. За тези, които имат възможност и лели, каки, баби, бизнес партньори в белите страни и като се връщат към България са навити да носят едни 15тина килца машинка...

Само за сравнение три денонощия издирвах информация за една Bernina къде ли не - и в официалния сайт... никъде нямаше описания какво може и какво не може... а аз определено не съм спец и не исках кой знае колко подробна информация. В крайна сметка отидох в един магазин, където я предлагаха и ме отказаха:)

Лично аз шия на Brother CS8060 - мъж ми ми я купи... когато си избирах машина гледах, гледах и накрая се предадох. Казах му "Избирай ти, защото имаш късмет с техниката" и... ураааа...миличкия - наложи му се и от това да разбира. Нямам никакви оплаквания. Умна ми е машинката, щом вече толкова години служи безотказно на трактор като мен, значи е много здрава.

Оказа се, обаче, че за целите, които се използва умните хора са измислили няколко крачета, които ги нямаше в комплекта - има едно краченце, което се казва Quilting foot - изглежда като на снимката с него по-лесно се движи върху плата и се притиска ватата и долната част.



Walking foot
Това е джаджа, която придържа конеца и се движи лесно по плата - така че да не мърда.





Има още много измислени улеснения в шиенето, но тези две мисля, че са основните за нашите цели...

Лично аз се влюбих пак в "забранения плод" - ейто това комплектче Distinctive има си всичко, че и малко отгоре, но за "изненада" на всички.... не изпращат до България.



Необходими джаджи за съвсем начинаещи patchmaniacZ

Ето малък списък с проблемите, които намериха решения след набавяне на малко по-специализирани вещи в помощ на patchmaniacZ

Всички те - разбира се с изключение на основните са просто препоръчителни. Спокойно можете да упражнявате любимото си хоби и без тях, но с тях е по-приятно.

- машина (спецификации относно машините и крачетата, необходими за по-лесна работа... могат да се съберат даже и в отделен пост)

- ютия

- плат - за него отделно :)

- вата - за нея също отделно :)

- подложка за рязане на платоветe (rotery mat) - на снимката е показана как изглежда - води се самоизлекуваща се:) размерите могат да са каквито предпочитате - нормално е около 40 на 60см - иначе стават много скъпи:(. Има и такива, които са подложка от едната страна, дъска за гладене от другата - много практично.

- ножче за рязане (rotery cutter) това ножче е кръгло. Отново има стотици видове, но по мои наблюдения най-много се използва марката OLFA. Препоръчителен диаметър на острието 45мм.



- линийка - тя също е специална, макар че ако имате удобна голяма линийка... на снимката е комплект от всички видове линийки, които могат да ви потрябват ако се занимавате сериозно с пачуърк. По принцип може и една с размери 15 на 60 см.

- waking foot - краче на машината, с което по-лесничко се правят свързващите шевове, но за различни крачета и машини ще подготвя отделна статийка, тъй като смятам, че това си заслужава особено внимание.

Глезорийки

- quilting foot - като сме тръгнали да си говорим за крачетата за машини това е едно хубаво допълнение

- шило - използва се за отбелязване, както и при шиенето, когато е необходимо да чувстваш плата до самата игла - когато се правят ъгълчетата

- освен стандартните карфички има и други - те се наричат куилтинг карфички - отличават се с това, че са доста по-дълги от обикновените, което е необходимо когато се прикачва с тях ватата.

- колело на цветовете - помага лесно да изберете подхождащи си цветове за творението си

- шаблони за апликации

Списъкът ще бъде продължен:)

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails