неделя, 27 септември 2009 г.

Галантерията

Вчера се отбих до магазинчето с име Копчета:) Не мога да устоя на такива местенца. Гледах, гледах - продават копчета и галончета... Изведнъж реших, че за бъдещия ми проект много добре биха ми дошли два пискюла и... понеже в момента съм в лилавия си период явно, нямах колебания за цвета.
Другото, което си спомних е една моя стара и странна страст - да си събирам копчета и изрезки от дантелки и панделки. Ето така - ходя по улицата, виждам копче - някой си го е изгубил - взимам го и си го пазя при другите... чака си реда. Страхотни апликации могат да бъдат завършени с копчетата, които иначе надали биха послужили за друго:) С панделките пак така - етикетите на дрехите вече ги прикачат с безопасна игличка (които Плюшкин също е складирал грижливо) и разни цветни въженца и панделки. Най-странното ми хрумване беше днес. Покрай бременността не понасям вътрешните етикети на блузите и дрехите, затова докато изрязвах поредният днес се хванах как си го представям, заедно с много други, стърчащ като завършек на някоя кърпа. Като тези бебешорските, които мъниците пипат и се успокояват от шумоленето:) луда работа... то бива, бива...

Кръпкоманстването с нищо не те ограничава само в кръпките. Не е ли прекрасно?

Завършекът (или по-скоро върхът) на моите галантерски дерзания беше тази вечер, когато една приятелка ми сподели пач книжките си. Освен вдъхновяващо и прекрасно ми подействаха и някак освобождаващо. Ако впрегнеш въображението си можеш да направиш толкова красиви неща. Чанти, несесери, салфетници... В които да включиш дантелки, бродерийки, цветя, копчета, пискюли... Толкова е хубаво да чувстваш, че нямаш ограничения - нито в стил, нито в материали, нито във форми.

1 коментар:

  1. Ах, страшно съм щастлива, че блога е живнал! Чакам с нетърпение да споделиш новите си творения, а и компанията си за по чаша чай.

    rara

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails