вторник, 31 май 2011 г.

Май куилт

През месец май, както бях обявила и тук, в сайта започнахме инициативата "блок на месеца"
За първото майско издание избрахме Изкривените 9 квадрата. В секцията "Уроци" показахме как се правят, а след това и резултатите. С голяма радост забелязах, че в групата ни във фейсбук и други споделиха своите произведения, вдъхновени от инициативата... Благодарим!
Теа е подготвила юнският блок, така че... скоро ще се появи и новият ни блок-урок:)
А до тогава можем да се порадваме на майските завоевания:)







А ето и прекрасната комбинация на Джени:

петък, 20 май 2011 г.

Сърчица

Преди известно време в групата ни във фесбук възникна инициатива - да съберем и изпратим сърчица за пострадалите в Крайстчърч. Представете си вълнението ми, когато видях този пост... Пристигнали са! Дано направим добро, дано успеем да направим още много добри дела със сдружението... толкова е хубаво!

сряда, 11 май 2011 г.

Седмицата се познава по неделята:)

Даммм...
Ето това беше моята неделя -

Доста преди Ивче да бъде в проект дори - когато Ева беше бебе си мечтаех как ще си я хвана за ръчичка и... ще обикаляме България заедно... мечтите ми бяха много близко до осъществяването когато купих палатката и спалния чувал на Ева, но скоро след това разбрахме, че Ивче е кацнала на земята и... трябваше да отложа тази си мечта. Няколко годинки се изнизаха от тогава, много неща свършихме, много неща не успяхме... След случката с измамника реших, че е крайно време да направя нещо, за да изкарам всичките притеснения и нерви и да ги захвърля някъде, където няма да ги намеря повече и... започнах да избирам маршрут:) Набелязах си много местенца, където рано или късно ще отидем, но реших все пак първият ми опит да е с нещо любимо и познато. И така... хванах Ева за ръка и само двенките отидохме на Пловдив:) Просто не мога да ви опиша колко щастие ме заля. Толкова беше хубаво... ядохме сандвичи и играхме карти (с Том и Джери) във влака, папкахме ягоди, мирисахме теменужки, показахме пътя на двама туристи, ходихме до тепетата (това с една дружка-куилтърка, с която исках да се запозная отдавна)... купихме си българското знаме - нещо, което мислехме да направим още на Гергьовден. И... понеже бяхме много послушни, а Пловдив е известен с... едни такива магазини... ама бяхме много, много, много послушни и... си взехме и диадема с БРИЛЯНТИ (розовото ни се размина, но пък брилянтите са достатъчно големи, че да компенсират липсата на розово)

естествено на връщане 'ЮПИХМЕ СЕМКИ У ВЛАКО:))))
май няма нужда да ви казвам, че... меко казано се позабавлявахме... в понеделник Ева искаше да ида с нея на детска, за да съм кажела на фрау Теди къде сме ходили...
Да... понеделник:) тогава пък получихме голяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяям кашон с истински пачуърк платове... но за тях ще пиша след мъничко:)
Във вторник бях на много "високопоставена" среща, където имаше и пачурк изложба... въпреки алергията ми към снобария много се забавлявах - бях една от онези, които могат да ги правят "тези бютифъл неща" и ми беше едно такова... нарадвах се на зареденото с красота място и... естествено... следващата спирка беше Artcore Tattoo. Петенцето се беше притеснила, че някак не може да съчетае шантавите ми желания да впише на едно калинка, муха, водно конче и мноооооооооооооооооооооооого цветя и... почти се беше отказала да ме тутуира:) Отне ми цял час да я убедя, че... си заслужавам:) Мъчи се с мен ШЕСТ ЧАСА И ПОЛОВИНА... даааа болеше - да е жива и здрава играта на бесене (с имена на държави), която открих в телефона, та... и аз, и младежът, който се сдобиваше със змия на крака, някак между Куба, Мексико, Южна Корея и Румъния преживяхме:) Ето ме... тотално цветьосана... (Бояджиева, следващото изречение е специален поздрав за теб) Нямам търпение да забравя колко много болеше и да си изографисам и другата половина от гърба:)



И така.... стигнахме до...

Честит 11ти май! Не зная на кого или какво е празник този ден, но... на мен определено ми е празнично... Чаках си тази дата доста време - без някаква причина - просто нямах търпение да дойде. После, избрахме точно на нея да е срещата на гилдията... И така вече имах причина да си я чакам с трепет. Много хора обещаха да дойдат на срещата - още повече дойдоха и аз - щастлива:)


Пихме кафе, хортувахме си... Радвахме се на блоковете от бъдещото шалте на групата - толкова са прекрасни... пожеланията...

Скоро ще започнем да ги събираме... Запознах се с една куилтърка, която исках много, много отдавна да срещна...
После се залепихме за мострите от истинският пачуърк дистрибутор...
Обиколих света виртуално няколко пъти в последните два месеца,за да намеря най-великолепният производител на пачуърк платове... и смело мога да заявя, че успях... Не мога да ви опиша колко се вълнувах и радвах, когато с дружките от групата заразлиствахме парченцата, за да от повече от стотината десена да си изберем най-прекрасните, от които да си поръчаме:) Разбира се, с уговорката, че това е само началото... Скоро, много скоро ще допълним магазина и с това...
На път от магазина вечерта се разминах с една дама, която звънеше по телефона и започна разговора си с "Хей, рожденник..." Тогава си помислих "Ето, все пак някой е имал рожден ден днес:)" а моят ден беше прекрасен без дори да познавам някой рожденник...

Мили мои читатели... надявам се да предадох поне грам от всичкото щастие и на вас... Желая ви и вашата седмица да е била и да продължи да бъде толкова прекрасна, колкото моята... Цунк и гуш!
И като съм тръгнала да разказвам в снимки... ето и благодарение на кое успях даже пост в блога да пусна:)

четвъртък, 5 май 2011 г.

Пачуърк блок на месец май:)


Както може би (надявам се) повечето от вас знаят... в сайта на магазина започнахме инициативата Блок на месеца... Оказа се много приятно занимание да избирам и подготвям тази "рубрика". В крайна сметка резултата можете да видите тук. Наистина се надявам да се забавлявате и да ви е полезен...

неделя, 1 май 2011 г.

Макуин, Боко и Коко


Това е Боко... шалтето другарче на Боко е... разбира се Коко. Това беше моят най-......... проект. Ших шалтетата два пъти (естествено - нямаше как първата поръчка на магазина да стане от първият път). Никога не съм се мъчила толкова при ушиването на куилт, а този имаше възможността да ме измъчи двойно:)
Не зная защо реших, че в чест на първата ни поръчка ще завърша канта на ръка, а не с невидим конец и на машина, както правя обикновенно (става невидимо, лесно и здраво) но... на ръка ще да е... не стига, че уж елементарните на вид две шалтета ми отнеха близо три седмици, но и подгъването на ръка се оказа.... НИКОГА ПОВЕЧЕ! Започнах да го подгъвам в сряда... докато завършвах първото Коко (благополучно в събота!) дойде един човечец... и понеже имаше само трима балъци в безистена, които работят в събота на мен се падна честта... Заговори ме, попита дали колежката от съседния магазин няма да дойде, че й носел части от Пловдив - не знаех... Въртя се, сука се, уж й се обади... тя уж му каза, че идвала и помоли да й оставел частите да й ги дам... ма... нещо не можаха да се разберат за плащането (щото записа щял да струва 5лв.) и аз самарянката му дадох парите, пък тя колежката да ми ги върнела... След час открих телефон на колежката - познайте дали въобще знаеше за какво й говоря... Седя аз - с избодени пръсти от шалтето, дето ще струва малко по-малко от колкото току-що ми бяха ограбили и се чудя как да не изпадна в поредната нервна криза. Уви, не успях... Като бонус открих, че ме товарят с по 30лв. месечно за някакъв измислен интернет, който не ползвам, и... открих, че за първи път откакто отворих магазина си в Итси не мога да го платя веднаха щото неам толку... И си мисля, мисля, мисля... малко ли е всичко това, което плащам като данъци, такси, сметки, осигуровки и камара, камара, камара други, че съм си заслужила и така да ме измамят. Другото, което си спомних беше, че... когато бях на 20тина и... пред очите ми измамиха по почти сходен начин един колега. Тогава се чудех как успяха, как той - адвокатът не се усети... а то... просто максимата "направи добро, изяж..." важи с пълна сила в Абсурдистан... Явно трика не е да си добър, а да си хитър... ма как се става хитър, да му се невиди...
Естествено не успях и да заспя, но... поне приключих и Боко...
Остава ми надеждата, че за труда си по Коко и Боко ще получа морално удовлетворение в очите на бъдещите собственици... Дано им донесе радост и здраве - желая им го от сърце... останалото е без значение:)


Хайде стига мрън, мрън...
Хубавото в цялата история е, че взех няколко кардинални решения за себе си... вече искам да се уча да мисля позитивно. и е крайно време... съвети, заглавия на книги, координати за курсове и пр. приемам всякакви:)

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails