Игра - размяна Есен

Най-сетне стигнах и аз да се похваля с моят кукленски куил от играта на Пачуърк БГ:) Толкова много се радвам на прекрасното нещо, което получих... Както всичко НЕслучайно, което ми се случва моето другарче за размяната беше... и най-добрата ми приятелка:) Жена, която не пише във форума или групата, но участва дейно във пачуърк живота в София:) За секунда не съм се съмнявала, че изпод ръцете й ще излезе нещо уникално, но когато го получих се оказах още по-очарована:))) Гърба също е специален, но... няма да го снимам поне за сега... Той е още едно доказателство, че аз определено съм "a cat person" (там е апликирана котката Нора - втората котка в живота ми, която има мног, много специално място и роля и до днес, въпреки, че изчезна преди много години)...
Е ето и висящото вече на стената на вдъхновенията ми лице:)

И.... няколко снимки от прекрасният й дом, сигурна съм, че и вас ще вдъхновят толкова, колкото и мен (и стискайте палци да не бъда удушена, че ги споделям:))
Благодаря, мило другарче!

Работилнички:)

Не зная дали защото месеца беше много "шиенето невъзможно" тип или просто защото курсистките ни бяха толкова уникално-прекрасни,но... просто не мога да си представя как мина това време и че в петък е последното им занятие... За това време, в което бяхме заедно се забавлявах изключително! Вечерите ни с тях бяха гарантирано спокойствие (няколко пъти успяха да успокоят бушуващият ми гастрит с позитивизма си)... Може би заради тях очаквам и с такова нетърпение коледните работилнички и... едно е сигурно - вдигнаха мнооооооого високо летвата на термина "приятно изкарване". Мили момичета, благодарим ви за прекрасните вечери, за споделените натворени красоти и за усмивките - толкова големи, че не можещи да се поберат върху лицата ви! Прекрасни сте!

Коледни работилнички за деца и възрастни:)

Май не съм ви разказвала колко специално се чувствам ПО коледа... Така де, споделяла съм колко мразя туфренето и суетенето на самият празник, но... настроението преди това е нещо, което не бих заменила... Това да си в къщи, на топло, да слушаш песнички и подскачайки да украсяваш къщата... После с децата да правите украси за елхата и разбира се мъфини и човечета... Това не бих заменила... Затова и с огромна радост обявявам и тук ноемврийската програма на коледните ни работилнички за деца и възрастни:) Много се надявам да се видим на тях и да се забавляваме заедно:) А ето и пълната програма на Коледните ни работилнички за ноември. 05.11.11 11ч. Работилничка за деца - Създаване и декориране на чорапчета и торбички 05.11.11 14ч. Работилничка за възрастни - Създаване и декориране на коледни чорапчета 12.11.11 11ч. Работилничка за деца - Създаване на коледни венчета за врата и украса на масата 12.11.11 14ч. Работилничка за възрастни - Създаване и декориране на коледни венчета. 19.11.11 11ч. Работилничка за деца - Създаване на текстилни играчки за елха 19.11.11 14ч. Работилничка за възрастни - Създаване и декориране на текстилни играчки за елха 26.11.11 11ч. Работилничка за деца - Създаване на текстилни снежинки и снежни човеци 26.11.11 14ч. Работилничка за възрастни - Създаване и декориране на пачуърк подложки за маса или поставки за топло. Занятията продължават около 2 часа, често и малко повече:) Цената на всяка работилничка е 17лв и включва използваните материали, кройки, инструкции, инструменти... Имаме и отстъпки, ако дойдете с приятел:)

Тази седмица...

Тази седмица беше първата от моят си месец... Не зная защо, но... въпреки, че съм на почти:) 31 няма година, в която да не съм очаквала рожденият си ден с един такъв много особен трепет... Разликата тази година е, че имам чувството, че наистина всеки ден изживявам специално - всеки ден имам чувството, че нещо ми се подарява... Обръщайки се назад честно казано въобще и най-смелото ми въображение не си е представяло, че могат да ми се случат и половината прекрасни неща, които ми се случиха... Обичам да изненадвам себе си по този начин... Някога имах рубрика в блога - 50 неща... Започна от прекрасният разказ на една много близка приятелка как всеки ден трябва да благодарим за 50 неща. Е, ако сега трябва да благодаря... сигурно ще надмина 50. Днес бях на невероятна работилничка в Двете елши просто... нямам идея как да опиша това място - и тях, и атмосферата, и нещата, които учихме и майсторихме... Толкова се радвам, че имах с кой да отида, от кой да се науча и на кой да разкажа:) Страхотно беше... нямам търпение до другата събота! Иначе... пак в този месец имам чувството, че запълних и една друга моя цел - отново благодарение на един уникален човек от Nord Studeo, който ми гласува отново доверие и след прекъсването за моето майчинство поставихме началото на новият ми сезон на преподаване там:) Този месец започвам ударно - с 12 часов работен ден, разпределен в преподаване на норвежки сутрин и на пачуърк следобяд... но определено се чувствам НА МЯСТО... винаги съм работила много, но сега твърдо постигнах максимума:) От всичко най-много благодаря за хората, които са до мен и благодарение на чиято помощ, изслушване по телефона, детегледане или.. просто усмивка се крепя... Много ми е любопитно какво ли ми е приготвила 31вата ми година... сигурно е само, че ако е като тази ще съм много щастлива... За десерт (защото днешните муфини не се получиха, че да стават за снимка) качвам малко снимчици от прекрасните ни курсове тази седмица, за които също трябва да благодаря:) Запознах се с уникални хора и се забавлявахме страшно!

Наскоро натворени:)

Ето, пак изостанах с блога... Добре че днес без да искам си забравих всички започнати проекти в магазина, че да мога да понаваксам с някой и друг отчет за стореното в последно време. С писането може и да изоставам, но с шиенето и детегледането май, май никак даже:) Новото от венчето насам е, че... започнах работа:) Като кажа това на някой винаги следва въпроса "Къде" (въпреки, че знаят, че си имам магазин) :))) та така де, започнах работа в магазина и така осъществих мечтата на майка ми да стана шивачка и продавачка... Честно казано... много малко са моментите, в които съм се чувствала толкова щастлива, колкото сега... сутрините имам да децата и къщата, а следобедите за творчество... Съответно и започнах около 100 неща, които сигурно ще свърша преди пенсия, но това е отделен въпрос... Важното е да се твори:) Ето и няколко завършени неща:

Тези мъфини са в отговор на желанието ни с Ева да се въртим в кухнята и да се изживеем като домакини през почивните дни:) Изчезнаха преди да успеят да изстинат... добре че ги снимах, щото... иначе дамата, която ме предизвика на мъфин дуел нямаше да си има доказателство, че съм правила наистина:)

Това панерче (има си още няколко братчета и сестричета) е плод на едно вечерно вдъхновение, което разбира се завършвах на другият ден. Станаха сладки и много, много удобни.

Това е покривка с подложки, която ших за една поръчка. Голямо удоволствие беше и в момента пътува за Америка:)

А ето и новата ми доза бухльовци... вдъхновени отново от една поръчка... ще можете да ги видите в доста цветови комбинации, защото смятам да ушия няколко такива шалтета... тази година:)

Това е още едно панерче, което дори си има и другарче торба за пликчета - отново отдавна поръчана, планувана и тествана близо месец с различни материи и цветове и... в крайна сметка ушити пак на един дъх:) Прекрасна вечер, мили читатели... и отново се извинявам за дългото мълчание. Надявам се, че следите новините около магазина - там поне се стараем да сме винаги актуални... А най-новото (освен прекрасните курсове и работилнички) е рубриката ни "Инструменти на занаята", която сигурна съм ще е много полезна на всички, които започват да издирват информация що е то пачуърк и има ли той почва в БГ:)

Венче

Нали знаете тези неща, които уж съвсем леко забелязвате с ъгъла на окото си. Мислите, че поне тази налудничава идея бързо ще ви мине, но преди да се усетите седите и... правите венчета...
Нещо такова се случи с този ми проект... и това е едно от нещата, които първото ще остане вкъщи, защото много ми харесва:)))
Голям купон... вдъхновено от вчерашната неделно-странна вечер... Евче вдигна температура - ей така от нищото... някакъв много зъл вирус върлува... и докато тя спинкаше, а аз кръжах, за да следя да не я вдигне повече отколкото мога да си позволя да търпя преди да дам сироп се захванах да шия сърчица:)
Междувременно... получих изненада по мейла:))) Дамата от Белгия, която преди (оказа се година - кога отлетя това време!!!!) купи първият ушит от мен Бухльо куилт си купи и феите... Бухльовците бяха за най-малкото й момиченце, набор на Ивче, а феите са за най-голямата й щерка:)))) по средата има един младеж, който най-вероятно ще получи подарък жаба или слон или.... ще видим:)
Страшно емоционален ми беше този момент... имам си завръщащ се клиент - и то един от първите... няма по-голямо признание от това... бих го сравнила единствено с това как Ева си играе с играчките, които правя или й подаряват Белфи и Теа:) В същото време температурата на Ева се нормализира - малко по-високо от нормалното, но... все пак надолу... и така вдъхновено къщата ни се сдоби със сърчица... скоро и магазина ще си има:)





А сега стискайте палци... това е последната седмица преди застъпването ми в длъжност като продавач-консултант:))) в магазина...
Списъкът на нещата, които трябва да свърша в скромните 3 работни дни е лист и половина, че и има наглостта да се удължава... луда работа:)

Калъфи за тефтери

Моята история с тефтерите е дълга колкото... абе доста е дълга. Откакто се помня тефтерите са били на особена почит в семейството ни - твърди корици, специални... Винаги сме си ги "икономисвали". До ден днешен пазя един, в който си записвах най-най-най-любимите ми стихчета и разказчета.
Тефтера е специално нещо...
Може би затова и ми отне толкова време да се престраша да го "облека".
Благодарение на един от любимите ми сайтове (създаден от любими хора) Хубави подаръци преди има - няма година се престраших да шия и в тази насока:) Не беше страшно, а много, много приятно... Само дето не можах да се отърва от чувството "ами ако не стане на тефтера"... затова първо взех много тефтери и ги заобличах:) винаги по поръчка и винаги персонализирани.
Наскоро обаче се вдъхнових просто да правя обложки със стандартната за тефтери големина... и се занизаха:)
Не помня от кога не съм се забавлявала толкова... това е нещо великолепно и много, много оригинално:)
Определено се надявам да имаме възможността да облечем учебниците на много ученичета тази година, а догодина ще е ред и на Ева:)))) вече се вълнувам по случая! Така де... както писах и в сайта училището е мястото, в което се формираме и което играе много, много, много важна роля за това какви личности ще станем. Това да ценим красивото, оригиналното, специалното е основа, която можем лесно да поставим... Защо не с персонални ръчно изработени подвързии:)
И така... ето моите подвизи в тази насока:)





http://www.blogger.com/img/blank.gif


Някои от тези калъфи вървят с удобни моливници и разбира се могат да бъдат намерени в Dvergen Craft Shop в специалната ни секция, посветена на учениците:), други са вече продадени:)

А ето и един десерт. Тъй като едва ли някога ще успея да направя истински сладкиш, който да става за ядене ви предлагам ягодовият ми десерт...
Да, разбира се, че е специален - още нещо се осмелих след повече от година чудене... да боядисам нещо с текстилна боя:) и това се оказа, че не било страшно, а много, много приятно... Дано успея да нахраня поне едно от сетивата ви:)





Следващата ми спирка (освен няколкото куилта, които шия едновременно и лека полека) е торбата за събиране на найлонови торбички:))) - също дълго плануван проект:)))

София диша пачуърк

Утре ще участваме на последното издание на фестивала София диша:) Много се вълнуваме... Елате да се видим:)

Нова игра - размяна на сдружение Пачуърк БГ

Момичета, обявявам и тук новата игра-размяна. Моля всички с блогове и желаещи да популяризират и естествено да се включат в играта да копират текста по-долу или да го преразкажат със свои думи :) за да може играта да добие още повече популярност:)


Нова игра - размяна на кукленски куилтчета (размери 50х50см.) Темата естествено е ЕСЕН... мейлите за записване за играта можете да изпращате до 15.09.2011 на patchwork.bulgaria@gmail.com До 01.10.2001 всеки ще е получил другарчето си изненада. Шалтенцата ще се шият и изпращат до 31.10.2011 (съвсем тематично подбрана любима дата).

Ще ви очакваме:)

Честит понеделник!

Честит понеделник!
Този пост определено е вдъхновен от две неща - всички по-долу поместени снимки са плод на едно много, много страхотно вдъхновение, което ме тресе от няколко дни:) и се подклажда профилактично... Второто е... мноооооооого готиният ми ден:)
Не мога да не споделя с вас... дано разсея добро настроение навсякъде и огрея и вашата седмица.
Та...
не зная дали съм ви споделяла новата си страст - картичкосването, но... това е ново нещо, което открих и скоро ще успея да демонстрирам резултати:)
Сутринта ми започна с един спечелен ибейски търг за печатчета и страхотно невероятен продавач насреща...
После се обади Теа - отпочинала и ВКЪЩИ:)))))
Зарадваха ме и с една новобебешорска вест и... когато излязох от нас вече усмивката ми нямаше шанс да бъде скрита...
Толкова бях щастлива и вдъхновена, че си намерих 2лв:) отдавна не ми се беше случвало... и така продължи цял ден - готини хора цял ден... творене на ягодки и жабоци и... готини хора...
Черешката беше, че се запознах материално с още една от виртуалните ми дружки - malukindian естествено още по-вдъхновяваща на живо:)
После (сигурно защото бях толкова щастлива) срещнах и основната ми надежда и източник на реклама, която ме зарадва с много обещаващи планове за наесен:)
Разкошен ден! Честит понеделник!

Панаир на киселото мляко 21-23.07.11 Разград

А ето го и Разградският ми пост... Все си мисля, че са прави хората да казват "Човек е човек, когато е на път". За мен всяко едно отделяне от дома е много сериозно начинание, свързано с емоции, радости и тревоги и... естествено заключения. Определено не съм от най-адаптивните при промяна на средата, но пък обожавам да се прибирам вкъщи... винаги по-богата и научила нещо за себе си.
Това ми пътуване беше още по-специално, защото беше с майка ми и Ивче. Скептицизма ми от този факт не се оправда, забавлявахме се много... Отново и отново се изумих колко могат (ако искат) да са гостоприемни българите... и разбира се колко дръпнати могат да бъдат:) така де... хора всякакви... независимо от народността:)
Що се отнася до панаира... незабравимо първо изживяване! Въпреки, че ме бяха предупредили как горе-долу да изглежда масичката ни ценово отново успях да се изненадам, но... ще сме по-подготвени следващият път:) Да, определено ще има следващ път.... мноооого беше полезно и... вече знаем какво се търси:)
Най-много се радвам на факта, че хората имаха възможност да видят пачуърк, да го пипнат, да зададат въпроси... Чудесно беше!


Лично за мен най-ценното беше срещата ми с няколко майстори. Nadelia Art, Две точки (Марика Георгиева) и Ралица Йовкова. На последните две се радвам страшно много и ще се радвам ежедневно, защото си купих от тях прекраааасни и оригинални керамики... докато първата просто... меко казано ме вдъхнови...
Невероятен човек... при нея наистина всяко нещо се прави с любов и се споделя с радост:) Толкова се радвам, че я срещнах:) Да, определено съм голям късметлия на тема хора.
Що се отнася до града Разград... много ме зарадва колко беше чисто и подредено. Бързо се адаптирахме (тази дума звучи прекалено тежко, но... не ми хрумва друга) и почувствахме у дома си.... но това като чели беше и заради страхотното отношение на хората, и заради сродните крафт души...
Иначе:) Държа да завърша поста си с ето тази машина:

Тя се съгласи да ни направи кафе цели 4 пъти и въпреки бученето и мъмренето се постара да не изгърми, с което гарантира завръщането ни в София:)

Благодаря на Оля за посрещането и грижата и на Пепа, която най-сетне имах удоволствието да видя лично... Толкова прекрасно беше!

Ния Куилт

Колкото и време да прекарвам пред компа напоследък... май най-много задлъжнях на този блог... Затова и си позволявам да публикувам първо тук един от четирите проекта, върху които работя в момента... Моренцето явно беше страхотен генератор за мен, защото сега не мога да се спра... и в магазина, и с децата и с шиенето. Направих си доста сериозни изводи за нещата които правя и... мисля, че започва да си личи:)
А ето и поръчката от сайта Хубави подаръци, по която се трудя тази седмица. Куилтът още не е завършен, но мога да се обзаложа, че ще отиде при най-прекрасната Ния на света, защото го шия с голямо удоволствие и лекота... Тепърва предстои сандвичосване и куилтване, но... основната приказка вече е написана:)
Съжалявам за снимките, но... у нас явно няма да успея да накарам цветовете да приличат на това, което всъщност са - светли и прекрасни:)
А пеперудките са специален поздрав за един четящ, но не пишещ във форумите ни човек:))))

Продай нататък!

По всичко личи, че ни предстои едно много, много натоварено лято:) препълнено със събития и участия... За този месец освен Панаирът на Киселото мляко в Разград, на който ще участваме успяхме да организираме и първият Арт базар за употребявани материали
Много се вълнувам за това събитие, защото както знаете за мен еко идеите са ми доста близки, а това освен, че ще даде възможност да се запознаем със всякакви творящи хора ще ни позволи и да разменим... не само материали:)
Заповядайте и вие!
На 16 и 17ти юли от 10 до 14ч. в магазина ни в безистена на Пиротска 16... ще срещнете много себеподобни:)

Май куилт

През месец май, както бях обявила и тук, в сайта започнахме инициативата "блок на месеца"
За първото майско издание избрахме Изкривените 9 квадрата. В секцията "Уроци" показахме как се правят, а след това и резултатите. С голяма радост забелязах, че в групата ни във фейсбук и други споделиха своите произведения, вдъхновени от инициативата... Благодарим!
Теа е подготвила юнският блок, така че... скоро ще се появи и новият ни блок-урок:)
А до тогава можем да се порадваме на майските завоевания:)







А ето и прекрасната комбинация на Джени: