понеделник, 25 юли 2011 г.

Панаир на киселото мляко 21-23.07.11 Разград



А ето го и Разградският ми пост... Все си мисля, че са прави хората да казват "Човек е човек, когато е на път". За мен всяко едно отделяне от дома е много сериозно начинание, свързано с емоции, радости и тревоги и... естествено заключения. Определено не съм от най-адаптивните при промяна на средата, но пък обожавам да се прибирам вкъщи... винаги по-богата и научила нещо за себе си.
Това ми пътуване беше още по-специално, защото беше с майка ми и Ивче. Скептицизма ми от този факт не се оправда, забавлявахме се много... Отново и отново се изумих колко могат (ако искат) да са гостоприемни българите... и разбира се колко дръпнати могат да бъдат:) така де... хора всякакви... независимо от народността:)
Що се отнася до панаира... незабравимо първо изживяване! Въпреки, че ме бяха предупредили как горе-долу да изглежда масичката ни ценово отново успях да се изненадам, но... ще сме по-подготвени следващият път:) Да, определено ще има следващ път.... мноооого беше полезно и... вече знаем какво се търси:)
Най-много се радвам на факта, че хората имаха възможност да видят пачуърк, да го пипнат, да зададат въпроси... Чудесно беше!


Лично за мен най-ценното беше срещата ми с няколко майстори. Nadelia Art, Две точки (Марика Георгиева) и Ралица Йовкова. На последните две се радвам страшно много и ще се радвам ежедневно, защото си купих от тях прекраааасни и оригинални керамики... докато първата просто... меко казано ме вдъхнови...
Невероятен човек... при нея наистина всяко нещо се прави с любов и се споделя с радост:) Толкова се радвам, че я срещнах:) Да, определено съм голям късметлия на тема хора.
Що се отнася до града Разград... много ме зарадва колко беше чисто и подредено. Бързо се адаптирахме (тази дума звучи прекалено тежко, но... не ми хрумва друга) и почувствахме у дома си.... но това като чели беше и заради страхотното отношение на хората, и заради сродните крафт души...
Иначе:) Държа да завърша поста си с ето тази машина:

Тя се съгласи да ни направи кафе цели 4 пъти и въпреки бученето и мъмренето се постара да не изгърми, с което гарантира завръщането ни в София:)

Благодаря на Оля за посрещането и грижата и на Пепа, която най-сетне имах удоволствието да видя лично... Толкова прекрасно беше!

7 коментара:

  1. Знаеш ли,мила моя.....чудя се едно нещо.....?????
    Следя много блогове на сродни души,повечето от които (за съжаление!) чужди,поради липса на наши такива.Та така де-там докато се появи един пост и веднага,на минутата понякога, следват много,мноооого коментари.Понякога и от думичка само,понякога повече,но винаги много на брой.
    Чудя се на нас-българите:мързеливи сме или завистливи?!?!Мързи ни да оставим две думи като жест или отношение или просто завиждаме?
    Отвлякох се защото отдавна исках да споделя това, пък и се чудя :как може след такъв пост като твоя да няма и две думички дори....???
    Кетка,поста е чудесен,а твоят искрен възторг ме заразява и мен.Вече ти писах,че съм ходила много по такива места и знам какво е чувството.Много се радвам за вас,искрено и ви пожелавам още по-големи успехи!
    Целувки!!!!

    ОтговорИзтриване
  2. хехехе моите коментатори може да са малко, но пък са най-качествените... и сууууууупер много им се радвам. Мерси, Юле!

    ОтговорИзтриване
  3. И този разказ ми хареса. Вече с подредени мисли. Хайде и насам тази година! :)

    ПС Юли, това е култура. И тук ще се равие. Хората предпочитат да пишат мейли май засега... Може би заради начина на контакта или публичността на коментара.

    ОтговорИзтриване
  4. Едва сега имах възможността да надникна тук ! Благодаря за разходката и споделеното!
    Относно коментарите, Юле,ти си супер емоционален човек,но запомни едно: с или без коментари,всеки един от нас имащ блог,ще продължи да пише в него,защото в крайна сметка,блога е нашето медийно"Аз" и е израз на нашите емоции,усещания,мисли,преживявания, творчество.Не всеки мисли като нас и не всеки има нашите интереси. И липсата на коментар не бива да те наранява,натъжава или- обезверява.
    Кети,пожелавам ти още мнооооого такива пътешествия и следващите ги пътеписи!
    Усмихнат ден! :)))
    Ида

    ОтговорИзтриване
  5. Юлияна, ако намериш отговора на въпроса... пиши, че и мен ме гложди от много време?! Според мен отговорът е, че нямаме културата да говорим. Тъкмо обратното, я по-добре да си замълчим, пък то ще се намери кой да каже нещичко. Може би си права и за другите "качества"... макар че, чак завист да ни гони?! Аз вярвам, че е по-скоро онова другото българско качество: дето всеки може всичко и най-вече "е, това ли, бе? това е елементарно. и аз го мога"... поне така мисля.
    Като оставя негативния тон от НЕизразяването на мнение, да кажа и аз: много, ама много хубав пост. Но и разказа в картинки във ФБ също много ми хареса! Толкова готина и шарена маса... че сега с удоволствие ще се залавям за работа! Много настроение... за което-благодаря!!! Хубав ден и на вас!

    ОтговорИзтриване
  6. Мерси много... Аз честно казано не броя коментарите, но пък много им се радвам всеки път и гледам винаги да пусна по нещо, когато ме впечатли пост. Със сигурност продължавам да водя този си блог, защото благодарение на него срещнах уникални хора. Дори такива, които не са пускали никога коментар, но пък ме следят и ми се радват... и намират начин да се свържат с мен по удобен за тях начин... Надявам се да съм полезна и да радвам читателите си... това е:)

    ОтговорИзтриване
  7. Машината за кафе е задължителна и за оцеляване за хора като мен..Пачуърк търговците май трябва да са пътуващи на този етап,а?

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails