Тази реплика тотаааално не важи за мен, но пък ми напомня гаджето на американският ни учител когато бях подготве... Човека се чудеше как да ни научи да разказваме случки. В един петъчен ден излезе от стаята уж да вземе дневника и докато го нямаше влезе въпросната Тереза, когато ние тогава не познавахме. Тропна вратата, хвърли си палтото на земята, написа на дъската Thanx God it's Friday хвърли тебешира, качи се на един чин, скочи, изтри написаното и се изнесе. Когато дойде г-н Кърли вече имахме какво да му разкажем и дори английският език не ни попречи:)))
А що се отнася до моите петъци... те са прелюдие към съботата. В последните няколко години съботите са най-интензивните ми дни. Като се започне от 10 сутринта, та чак до вечерта - работилнички за всякакви възрасти:) размазвам се просто... Сега в петъчната вечер докато подготвях ателиенцето за утрешният екшън се чудех кога се завъртя и тази седмица! Нещо времето напоследък препуска лудо. Не се оплаквам, просто някак ми се струва, че след всяка осъществена хрумка изникват още три на нейно място и направо не смогвам:)))) (мъка, мъка;))))
Въпреки, че не я усетих това е седмицата, в която изпълних една своя житейска мечта. Извинете за грандоманията, но наистина не помня от колко невръстна чакам да срещна Стефан Цанев! Този човек не подозира колко ми е дал и колко много, много пъти съм му благодарила, че съществува... Е, направих го и официално, че даже му уших и връчих и подарък за 80годишният юбилей. Чувството беше уникално, стъписващо и парализиращо...
И така... докато метях долу осъзнах, че моята седмица всъщност започва в събота и завършва петък вечер... Започва с работилнички за дечковци, минава през генериране на идеи, осъществяването им, после пак работилнички, после довършване на идеи и почистване и подготовка на ателието за малките дЗвергенчета в събота сутрин...
Найс,а?
Няма коментари:
Публикуване на коментар