Благодаря!

10.1.2017г.
Ден на думичката "благодаря". Преди не знам колко си там годинки това мое първо местенце в нет-а започна с името "50 неща..." Това име беше вдъхновено от Мила - светъл човек, който дойде в живота ми, за да ме научи, че няма значение на колко години си, за да си ГОЛЯМ. Тя ми прати статия, в която доста убедително се твърдеше, че всеки ден трябва да благодарим за поне 50 неща...
Този факт, а и обещанието, което дадох на себе си да се опитам да възобновя този така важен за мен блог, примесено с вдъхновението от заветната среща с най любимият ми бг автор вчера доведоха до тези редчета.
Това е първият пост, който пиша от таблета (а като си представя, че го ползвам от поне четири годинки:((() и много се притеснявам да не се окаже, че няма да иска да публикува брътвежите ми... така де, таблетинио е доста своенравен понякога, но пък срам не срам - неразделни сме... Ох ужасТ! Обещавам да не се сърдя ако горката ми отегчена аудитория не дочака краят на този пост - да, милички, зная, че звуча безсмислено, разхвърляно и объркано, но има мнооого да си припомням как точно се пише.
В общи линии от ракът насам сякаш понаучих доста уроци, запознах се със страхотни хора, преоткрих други, загубих един... въпреки упоритото ми твърдение, че съм станала повече социопат имам доста примери за обратното:) Смятам отново да напълня местенцето си с разкази за вълшебни люде, сътворени красотички, урочета, вълшебства и усмивки.
Никак, ама никак няма да се сърдя ако не четете... особено в началото докато още влизам в релси, после просто се надявам да успея с редовете да намерите вдъхновение и да имате прекрасен ден.
...и съвсем в духа на днешният ден...

Благодаря за възможностите на времето, в което живеем!