Тази седмица...

Тази седмица беше първата от моят си месец... Не зная защо, но... въпреки, че съм на почти:) 31 няма година, в която да не съм очаквала рожденият си ден с един такъв много особен трепет... Разликата тази година е, че имам чувството, че наистина всеки ден изживявам специално - всеки ден имам чувството, че нещо ми се подарява... Обръщайки се назад честно казано въобще и най-смелото ми въображение не си е представяло, че могат да ми се случат и половината прекрасни неща, които ми се случиха... Обичам да изненадвам себе си по този начин... Някога имах рубрика в блога - 50 неща... Започна от прекрасният разказ на една много близка приятелка как всеки ден трябва да благодарим за 50 неща. Е, ако сега трябва да благодаря... сигурно ще надмина 50. Днес бях на невероятна работилничка в Двете елши просто... нямам идея как да опиша това място - и тях, и атмосферата, и нещата, които учихме и майсторихме... Толкова се радвам, че имах с кой да отида, от кой да се науча и на кой да разкажа:) Страхотно беше... нямам търпение до другата събота! Иначе... пак в този месец имам чувството, че запълних и една друга моя цел - отново благодарение на един уникален човек от Nord Studeo, който ми гласува отново доверие и след прекъсването за моето майчинство поставихме началото на новият ми сезон на преподаване там:) Този месец започвам ударно - с 12 часов работен ден, разпределен в преподаване на норвежки сутрин и на пачуърк следобяд... но определено се чувствам НА МЯСТО... винаги съм работила много, но сега твърдо постигнах максимума:) От всичко най-много благодаря за хората, които са до мен и благодарение на чиято помощ, изслушване по телефона, детегледане или.. просто усмивка се крепя... Много ми е любопитно какво ли ми е приготвила 31вата ми година... сигурно е само, че ако е като тази ще съм много щастлива... За десерт (защото днешните муфини не се получиха, че да стават за снимка) качвам малко снимчици от прекрасните ни курсове тази седмица, за които също трябва да благодаря:) Запознах се с уникални хора и се забавлявахме страшно!