50 неща...

Най-сетне... Благодарение на една от поредните мои прекрасни щастливи случайности... Ох, как да започна?
Една дружка ми изпрати статия
Няма да давам мнение за нея... всеки сам може да открие своите истини в текста. Ето частта от него, която аз си избрах за начало на нещото, което се каня отдавна да направя - да започна да мисля по-позитивно, това е и единственото нещо, което иска милият ми мъж от мен... определено смятам, че той заслужава поне да опитам...

"Едно от най-интересните упражнения, които предлагам на такива вярващи, които правят по думите Ви „не особено добро впечатление”, е следното. Всеки ден в течение на месец записвай в отделна тетрадка не по-малко от петдесет точки на тема: „За какво благодаря днес на Бога, на хората, на себе си”. Понякога в началото е много трудно. Хората пишат много глобални неща... Но след това започваш да забелязваш неочаквани детайли: чистия въздух, утринната роса, усмивката на дете, мъничката безплатна услуга, сторена от непознат човек, вътрешната тишина на мисълта и чувството, радостта от вътрешната изпълненост след прочитане на молитвеното правило, нечаквания подарък, обаждането на стар познайник в минута, когато много се нуждаеш от подкрепа..."

Тук май е мястото да спомена, че се сещам и за учителката ми по музика, която казваше "Истински уважаващия себе си човек всеки ден трябва да си прави по един подарък - било то това да е голяма чаша топло кафе"

Да видим дали ще успея да открия толкова много, за което да благодаря и на което да се радвам всеки ден... все пак не мисля да ги номерирам, за да не изпадам в някакви детайли. Ще се радвам ако и други се включат към позитивният ми пост:)

Последна вметка: Дружката, която ми изпрати линка предложи да започна така:
1."господи, благодаря ти, че ми прати мъж-герой, който да ме търпи докато се раздавам за смешните проблеми на други хора и не обръщам достатъчно внимание на себе си, който се грижи за мен и дъщеря ми и ми вдъхва разум когато съм откачила"
и номер 2- "дарине, благодаря ти, че си мъж-герой...

- Определено преди всичко друго и над всичко останало благодаря на дядо Боже за Дарин... ако започна да изброявам защо... няма да ми стигне този живот...
- Естествено първо благодаря и на Мила за вдъхновението за този пост:)
- Благодаря на Ива, че още не напира да излиза
- Благодаря пак на Дарин, че е навсякъде около мен (в конкретната лежаща ситуация) и ми създава условия за лежане... колко му коства само той си знае...
- Благодаря за усмивката на Ева сутринта, когато се събудихме заедно - нещо, на което не мога да се наситя...
- Благодаря за ароматната свещичка, която си запалих (обикновенно решавам, че ме мързи и се лишавам от това удоволствие)
- Благодаря за умихнатото лице и целувката на мъж ми всеки път, когато му занеса кафенцето... благодаря и на машината за кафе, която скоро не се е чупила... (това може да звучи шматкаво, но е много депресарско когато ни лишава от прекрасното кафенце, което може само тя да направи)
- на себе си благодаря, че най-сетне след 3 години чакане се престраших да напиша в темата в bg-mamma за моето раждане във Вита... въпреки, че за разлика от повечето постове не блика от оптимизъм вярвам, че ще бъде полезен разказ за някой...
- Благодаря на баба за сърмичките и баничката, която ни изпрати за Коледа
- Благодаря на леля Тони, която въпреки всичките си задължения с трите си внучета намери време и дойде да ми донесе пратката от баба до вратата...
- Благодаря на мама, че въпреки лошото ми отношение към нея тя не се отказва да ми звъни непрекъснато и да мисли за мен
- Благодаря за камъчетата - сърчица, които получих като подарък в един магазин
- Благодаря на Иво Сиромахов за прекрасните книги, които е създал и които много ми помагат в "лежането"
- Благодаря на Каби, на който мрънках снощи и вместо да си почива се вдигна по нощите, вдигна и жена си и дойде да види защо съм се размрънкала... само нещата, за които мога да благодаря на него ще стигнат не 50, а 500, но... както и да е:)
Почивка... отивам за чай (за който също благодаря) и ще продължа...
- Благодаря на Пепи, който ми се обади вчера... припомних си тоновете положителни емоции и интересни разговори докато работехме бюро до бюро
- Благодаря на Светли, че не ми обръща внимание като му казвам, че е калтак и в същото време, че ме обича достатъчно, че да си позволя да го наричам така (и с още хиляди подобни)
- Благодаря пак на Светли, че преди три години, когато родих Ева заряза всичко и дойде от нейде си да види защо плача... не зная защо, може би защото пак съм бременна, но тази случка ми е непрекъснато в главата и не мога да не я спомена...
- Благодаря на Марийка за вдъхновенията... и за куклата Рара, която подари на Ева за Коледа - едва ли има играчка, заредена с повече положителна енергия от тази кукла
- Пак благодаря на баба за сърмичките - заслужават двойна благодарност - веднъж защото не мога да стана да си сготвя сама на детето в момента, втори път защото Ева всичките изяде и аз съм спокойна, че е сита...
- Пак на баба за безценните книжки, които подари на Ева и които тя обожава - на пук на всички 3Д и лъскави книжки, за които ние харчим толкова пари
- Благодаря на майката на Ели за прекрасните рецепти в напъните ми да се науча да готвя най-сетне, но най-вече й благодаря за телефонната консултация на връх Бъдни вечер на тема "как се прави питка"
- Пак на майката на Ели, защото като разбра, че харесвам кьополу не само ми праща, когато прави за тях, а и си прави труда да го украсява толкова прекрасно... представяте ли си какви хора има... (леле какъв съм чревоугодник)
- Благодаря на лелките и учителките в детската градина на Ева...
- Благодаря на Jo и Anne, че ми позволиха да се грижа за най-прекрасните деца (след моите, но те тогава още не бяха и в проект) и че ме научиха на толкова, толкова много
- Пак на тях, че не ме забравят... и за обажданията всяка коледна вечер... и за спокойствието, че винаги ще имам къде да отида и да съм си удома (нещо, което щеше да ми липсва ако нямах тях и Дарин, а разчитах на нашите).
- Благодаря на всичките си приятели... колкото и общо да звучи... че не ми се сърдят, че не им се обаждам с месеци и все пак като се присетя за тях са на линия...
- Благодаря на пътищата, които се отваряха и се отварят пред мен, за крайните точки до които ме довеждат, за изборите, които ме карат да правя...

С какво се захванах????
Не мога повече... За днес завършвам с Робърт Фрост...


The Road Not Taken

Two roads diverged in a yellow wood,
And sorry I could not travel both
And be one traveler, long I stood
And looked down one as far as I could
To where it bent in the undergrowth;

Then took the other, as just as fair
And having perhaps the better claim,
Because it was grassy and wanted wear;
Though as for that, the passing there
Had worn them really about the same,

And both that morning equally lay
In leaves no step had trodden black.
Oh, I kept the first for another day!
Yet knowing how way leads on to way,
I doubted if I should ever come back.

I shall be telling this with a sigh
Somewhere ages and ages hence:
two roads diverged in a wood, and I --
I took the one less traveled by,
And that has made all the difference.