31 декември

Когато бях в гимназията американецът, който ни преподаваше ни караше (обикновено в началото на януари) да пишем писма до себе си ... starting with Dear Me, ... после ги прибираше и ни ги даваше на другата година, за да видим колко много сме подобрили английския си за една година. Продължих тази традиция и след като той си замина. Празниците и семейните събирания за мен бяха кошмар. Започващи с къртовски труд в кухнята - хиляди гозби и суетни да сготвим всичко, което "трябва", ядосване, че баща ми не помага в подготовката, никога неуспяващи да сготвим навреме, майка ми изтощена до немай къде, но стояща и да сервира и... завършващи в най-добрия случай с пияни роднини, крещящи в спор за "земята у Боровци" затова трябваше да си намирам занимания, за да не присъствам на "празничната маса" - например - пробих си втора дупка на ухото (това беше доста гениално хрумване, защото го правих две Нови години подред - първата не стана както трябва...) както и да е та... след като предцених, че имам достатъчно дупки на ушите се сетих за тези писма до себе си и реших да си уплътня поредния "празник" като, 10 минути преди края на годината напиша план за следващата... не можете да си представите потреса ми, когато случайно преди изтичането на годината, която тогава е била "нова", намерих плана, който съм писала и се оказа, че е изпълнен. Продължих традицията година след година... със все по-смели мечти и предизвикателства... И наистина изпълнявах написаното... не съм се стремила да запомням какво пиша... просто си мечтаех върху лист хартия... Много ми е интересно какво си бях определила за тази година - скоро ще си отворя План 2009 и ще видим...

Та... затова 31 декември е много специален ден. Опитайте и ще видите - невероятно е! Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му... а аз съм живото доказателство за това.

Вече съм голяма, празниците ми са такива, каквито си ги направя... научила съм си урока и бягам всячески от суетнята в кухнята... предпочитам да създам уют и спокойствие за семейството си, отколкото да наготвя ядене за целия китайски народ и после седмици да се чудим как да дояждаме, че да не го изхвърлим. Имам и прекрасна подкрепа за целта... и така... НЕ НА СУЕТАТА...

Още едно нещо искам да направя днес... мислех си да пропусна (само днес) 50те си "благодаря". Вместо това бих искала да си обещая

никога повече да не повишавам тон - нито на Ева, още по-малко на Дарин...

На вас желая да посрещнете новата в мир, с хората с които наистина бихте искали да споделите трапезата си и... отново както и на Коледа - да не робувате на това "какво трябва задължително да има на масата" и да ви попречи да се насладите на този прекрасен слънчев последен ден...