Читателски дневник

Днес пак по вдъхновение от Гала, от която си откраднах следващата книга, която ще прочета, а и по пример на моят любим даскал (винаги ни е учил, че думата "даскал" е възможно най-високата степен на думата "учител") - човекът, на който дължа смисления старт на живота си (отвори ми английският прозорец...)реших да си направя и аз читателски дневник.
Така де, има някоя и друга книжка, за която ми се ще да кажа по нещичко... да се изфукам колко съм анталигентна и колко много Пауло Коелио съм прочела...

През последната година бях наблегнала главно на "Съзнателно хранене", "Суровоядство", "Вегетарианство", "Прочистване на организма" и пр. практически ръководства, за които може би ще пиша в последствие. В момента с оглед на поничката, която унищожих вчера някак не ми се струва естествено да пиша как трябва да се живее здравословно:) За момента ми е достатъчно да спазвам основните принципи, но честно казано нямам търпение да се върна към тематиката "здравословно хранене", сега просто не ми стиска - все пак първите 5 месеца на Ива бяха лакто-ово-веге:)
Та... сега се прехвърлих към по-социалната тематика.

За Коледа ми подариха Иво Сиромахов - Няма смисъл. Мнооооого му се зарадвах. Не се интересувам кой футболист къде пил, коя чалгарка с кой... и т.н., но вече като ми попадне такава информация, която преди съм пропускала усещам как се усмихвам и си казвам "брех, прав бил човека" голям купон са това нашите випове:)
По някакъв начин ми напомни за най-любимия ми Стефан Цанев... оказа се, че само тази му книга обаче е така. Естествено - след като толкова много ме зарадва с нея си взех и другите му книги.


Започнах "Дневници и нощници" и със сълзи съм се смяла на фантазията на този човек... То не беше копирайтъра Шекспир, бай Миро, който писал за войната в Троян (дето незнайно защо преписвачите му забравили "н"-то) и Клеопатра, която получавала любовни съвети от най-добрия си приятел - фризьорът Джиджи и така свалила Цезар в "Сфинкс Сити"... луда работа... Забравих да отбележа, че в тази си книга малко се е поувлякъл в нецензурните изкази, но не е чак като Карбовски:) ако това не ви пречи може наистина да се забавлявате...

Още две заглавийца, които съм решила скоро да разгледам са



Истината за Лили Иванова - много обичам Карбовски, или поне малко по-цензурираната му версия, затова имам доста очаквания за тази книга. А и със сигурност мисля, че ще има какво да науча от животът на Лили Иванова. Сещам се колко бях "размислена" когато четох разказа на Слави "За стърчането" и... определено мисля да се поразровя из биографичния жанр. Доста е вдъхновяващо... особено когато четеш за хора, които наистина са заслужили виповщината си и... двестатина страници биография няма да звучат като изсмукани от пръстите (представете си например как би звучала биографията на Мара отварачката - тук бих сложила от онези емот иконки, на които човечето се въргаля от смях).



Второто заглавие пак е биография - на Татяна Лолова - "1/2 живот". Това е книга, която ми попадна и зачетох покрай една приятелка преди година, но все не стигах до нея... сега твърдо съм решила да се поглезя и с нея...


И... по закона на всеобщата неслучайност докато пишех този пост дойде пощальонът с подарък за Ева от една прекрасна моя дружка от Германия - КНИЖКИ, които обменно четем по скайп - Ева "чете" на София български, София на Ева на немски... Много приятно ме изненада... Това е и днешното ми БЛАГОДАРЯ:)

Ту би континюд...