вторник, 12 януари 2010 г.

Лили Иванова Истината



С голямо облекчение затворих последната страница на тази книга. Както сигурно вече сте забелязали съм човек, който много лесно се впечатлява и вдъхновява от това-онова, за пръв път ми се случи да не открия НИЩО, ама НИЩО хубаво. Имам предвид - не открих нищо, от което мога да се поуча или да си кажа "Колко е велика"... Винаги съм харесвала Лили Иванова, не съм се интересувала от жълтите публикации за нея и зная, че наистина е постигнала много и е достойна за уважение. Уви, ако трябва да опиша с две думи тази книга, то тя ми прилича на счетоводен отчет - дадох на този толкова за това и това, онзи ми помогна за това и онова... колко съм велика, колко ми е било трудно, колко хора са ми подливали вода, колко съм Лили Иванова.
Все пак думите на редактора си заслужаваха... добре, че бяха в края, че да не ме е съвсем яд, че си загубих няколко нощи в четенето й.

Следваща спирка - Татяна Лолова:)

1 коментар:

  1. Хубава темичка си заформила с впечатления от книгите. Аз лично днес реших повече да не отлагам "9 зайци" на Виргиния Захариева и си я купих. Ще споделя след като я прочета преживяното...:)

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails