Разни хора...

Познавате ли много хора?
Аз съм един от тези екземпляри, които могат да си говорят с всеки за всичко (е, има и малки изключения разбира се). Сутринта се замислих колко много и различни хора познавам. Едни са лесни за комуникация, други по-особени, но всички малко или много ти дават и отнемат по нещо. А защо хората имат такава неистова потребност едни от други? Дори и най-големият социопат има нужда да се изявява пред публика, да получава признание, да говори с някой...
Когато бях студентка най-великолепния момент в дотогавашния ми живот беше като успях да приспособя една стаичка и да я направя годна за обитание от САМО мен си. Чувствах се на върха тогава. Нямах нужда от никой - имах си стаята, можех да си правя каквото си искам с нея и да разполагам с пространство. До сега бях живяла в едно панелено помещение от около 15 квадрата, разделено по средата със секция - хваща ме колстрофобия само като се сетя.... затова и никакви хора не ми трябваха (първата седмица). Скоро след това започнах да водя разни дружки, да си каня гости, още по-скоро стаята ми никога не оставаше празна. Дори когато мен ме нямаше някой се приютяваше там. После си хванах гадже, което разгони всичките ми случайни или не познати и стаята остана само за мен и него (пак трябваше да деля пространството си с някой). Много интересно...
Както и да е... идеята ми за този пост дойде от това, че си мислех как и аз като малкият принц съм обиколила доста планети... някои от които никога няма да забравя.
Моят си личен фейсбуук е пълен с толкова цветни личности, за които нямам думи да благодаря, на съдбата, на дядо Боже, на себе си.
Наскоро с една дружка си говорихме и стигнах до извода, че съм от тези, които могат да споделят и най-съкровенните си мисли дори и на някой току-що срещнат. Сигурно на това дължа този огромен букет от хора в различни палитри... и на безрезервната ми вяра в доброто, искреността и директните отношения...
Както и да е, този пост не е за мен, а за хората около мен...
Естествено е да започна с най-добрите ми приятели, със семейството, но... тогава ще избягам от идеята. Исках по-скоро да опиша уникати, такива хора, които са ми били интересни не само защото по една или друга причина са ми станали близки, а защото наистина са уникални.

Първата ми спирка е едно другарче, която срещнах на една програма за обмен на студенти. Малък човечец с голяяяяма раница. Той осъществяваше мечтата ми... обикаляше света с една единствена раница на гърба си. Срещаше хора, когато му свършеха парите поработваше на някое място и продължаваше. За съжаление реалността го принуди да се приземи за мъничко, но после намери сили да продължи... Е, не успя да обиколи целият свят, но определено има богата колекция от спомени и намери себе си. Когато се върна от обиколките си завърши точно това, което иска и работи това, което иска... без компромиси с личността и мечтите си:) Не съм чувала този човек от години, но съм спокойна за него... как мислите, след всичко, което постигна дали е щастлив:)

Като отворих темата "околосветски" не мога да не спомена моят най-най-най-любим приятел и пример в това отношение. Животът ме срещна с него случайно в един влак. Тъкмо се бях върнала от Гърция и си мислех, че съм била кой знае къде, той още не беше излизал в чужбина, но определено мислеше да го направи... Първото му излизане беше когато ми гостува в Норвегия и от тогава не се спря - той определено употреби всяка, всяка, всяка една възможност и обиколи света. С него пътувах и аз - първа спирка след като се върнеше от някъде беше червеният диван вкъщи, където сваляхме снимките от пътешествията и попивах разказите му. Веднъж ми доведе една китайка:) голяяяям купон...

Друг човек, на който много се радвам, макар и малко да познавам е администраторът на www.stopbg.com и прекрасната му жена. Те естествено обикалят на стоп:) и са поредните хора, които сбъдват мои мечти... Пиша за тях, защото наскоро разглеждах сватбеното им албумче - на пръв поглед - булката в бяло, приятели, семейство, класика... но това е само на пръв поглед... Всъщност за това единствено събитие бяха избрали място, до което се стига на стоп - далеч от градските суети и ресторантските сватбарщини... и това ако не е уникално - класика и стил... как да не им се радва човек???? Да не говорим колко съм им благодарна, че са вдъхновили голяма част от дружките ми за "стоп" начинанието... прекрасно е - вместо да кибичиш по кръчмите и да се отегчаваш - хващаш стопа до еди-къде-си да провериш как е хавата там и междувременно да се запознаеш с куп други цветни хора... Когато се запознах с тях чувството, с което заразяваха беше "няма невъзможни места, има само скруполи". Стопа определено е спорт, който ще си припомня някой ден отново, когато Ева и Ива са достатъчно големи, че да се шматкаме заедно...

Познавам и един мнооого интересен пияница. Това е може би единственият пияница, за който тази дума носи възможно най-положителните емоции, които можете да си представите... Този човек, след като изучи всичкото "смислено" по разбиранията на обществото учене се спря, записа философия и подчини живота си на това да оборва остарели и закостенели теории на преподавателите си... Кант, Юнг и т.н. отдааааавна бяха извън сферата му на полезрение, камо ли на интереси... занимаваха го доста по-... въпроси... Не успях да го зарибя на тема Стефан Цанев, но пък той успя да ме накара да прочета цяла една книга на Тери Пратчет... Всяка вечер си сипваше по една мастичка, опъваше крака върху масата и с поредната книга се заемаше с експеримент колко по-висок може да направи купчината от фасове в една кафена чинийка (подарих му гигантски пепелник и купчините придобиха небивали измерения). В един момент от живота ми този човечец ме подсещаше, че мога и сама да мисля, че съм една от малкото, които се интересуват от литература и четат, че си заслужава да го правя...
После се научи да свири на гайда и емигрира в Ирландия:)

Познавам една мацка, която също е доста интересна, защото съчетава много неща в себе си. Заклет готик, в същото време една от най-стилните мацки, психолог, непоправим романтик и страшно, страшно умен човек. Както често се случва с такива надарени хора още търси себе си, а аз тооооолкова се надявам да има късмет... Чак ме е страх да си представя ако има шанса да се обгради с правилните хора около себе си колко прекрасно и уникално цвете ще се разлисти от нея...

Много ми е трудно да си избера за кой да пиша... всички хора около мен са уникални и са мнооого добри и специални... сигурно мога да пиша вечно и със сигурност ще забравям все някой, но... затова пък имам и копченцето "редактирай"..

Голяма късметлийка съм! Обичам ви, хора! И...благодаря, че ви познавам!

Иииии... "редактирай №1" - Елена Василева от училище "Ма-ма".
Писала съм и преди за нея, но няма да се уморя да пиша за този Човек... както тя не се уморява да изнася лекции, голяма част от които безплатно, да помага на стотици бременни, да поддържа информацията си актуална и изчерпателна, да се интересува от обратната реакция, да изразходва огромна част от себе си, за да успее да предаде чувства, които можеш да изпиташ само ако ги преживееш... и успява... не веднъж съм била пред сълзи (от радост) на нейните лекции за раждането, за кърменето... на доста лекции за бременни съм била, но нейните определено нямат аналог... Дори когато презентира продукти не може да го направи по сухия и така широко разпространен начин "just business" - тя обяснява всичко - какво, защо, как и то без да налага мнение или да се изживява като някакъв всезнаещ авторитет (а знае доста повече от хора, които са с подобни претенции)... Днес я срещнах - за около 30 секунди... и цял ден мисля за нея... как е възможно да има хора, които да се раздават толкова много:) Някой ден, когато си направя детския център определено тя ще ми е вдъхновението...

"редактирай №2"
Един човек, с който се запознах в настоящата ми работа... Първият ни разговор беше за вибратори:) Уникалното му е, че е гениален. Не познавам човек с по-голяма обща култура и с по-бърз поток на мисълта... В същото време мнго добре знае и предценява какво може, какво не може и как да го използва, в същото време е и обикновен - винаги на линия... подчинил е живота си на хората около себе си (колегите имам предвид, но има и прекрасно, прекрасно семейство) - защитава ги с цената на всичко, подкрепя ги, учи ги... за мен няма по-добър лидер... дай Боже повечко такива в бизнеса...