Прекрасен ден...

Извинявам се за "лиричното отклонение", но не мога да не споделя днешният си ден тук, за да си го спомням, спомням...
Както обикновено напоследък, не спах много снощи. Миналата седмица бях в болница за мъничко, защото трябваше да вземат изследвания от моето прекрасно второ вдъхновение (първото е кака Ева, която е обсебила всички пачуърк одеалца вкъщи) - втори номер ценител и бъдещ употребител на моята кръпкомания - бебочеството в проект (или с други думи... все още фетуса). Беше доста напрегната седмица, прекарана в очакване на резултатите, през която си прибрах дъската за рязане и кръглото ножче от митницата (една приятелка от Германия ми ги изпрати, след като продавачът от ebay отказа да изпраща до Бг) и... тъй да се каже си изкарвах всичкото напрежение режейки парченца. Не зная за какво ще ги употребя, дали въобще ще ги употребя, но съм им много благодарна, че ми позволиха да ги нарежа, за да мине времето до получаване на резултатите...
Днес зазвънях на горките хора от лабораторията от 8ч. сутринта... уви, нямаше резултат толкова рано... казаха след 3... след като си опитах шанса още два пъти преди да стане три покорно реших да изчакам 2.40ч.:) и.... не помня дали някой друг път въобще съм ревала от щастие, но дори да съм не е било толкова силно чувството. Нищо му няма на бебоооооооооо...
Изтърчах да си взема резултатите, накупих бонбони, снимах си изследванията в няколко екземпляра - да си ги гледам, изпих няколко глътки биричка и хукнах до магазина уж за подлепващо.
"Говорихме" си с бебчо нощес, че когато приключи тази ужасия с изследванията започваме да замисляме нейното одеалце. Ох, да... за малко да забравя - НЕЙНОТО - най-хубавото на амниоцинтезата е, когато ти кажат, че му няма нищо на бебо, но освен това, вече си имаш 100% генетично доказателство за пол:))))
Та... разбрахме се да започнем да го замисляме... не съм и предполагала, че то вече се е измислило...
Но да се върна на хукването за подлепващо - в магазинчето на Графа освен подлепващо има и разни платчета, които аз не пропускам да прегледам обстойно всеки път... И този път не устоях на няколко, но имаше едно... такова розово, но не съвсем... гледах, гледах... обясних на продавачката (която така мило изслуша моята изповед), че ще сме мома и... реших, (макар да мразя факта, че в бебешорските магазини когато кажеш, че чакаш момиче ти сервират единствено розови неща... и му бях обявила бойкот) взех си го това розово парче:)
Освен него си бях купила едно доста смело парче плат преди няколко седмици - прекрасен десен с цветя, листа и т.н. на черен фон - седеше и не се връзваше с нищо от това, което имах до момента. Едва ли ще се изненадате ако ви кажа, че с розовото си лепнаха като създадени едно за друго... и изведнъж като прегледах другите открих още пет цвята, които просто седяха в коша ми от няколко години и са чакали именно този момент.
Не мога да ви опиша чувството да усещаш как нещата си идват на мястото... толкова е прекрасно... Сега прехвърлям разни моделчета, но май вече съм го измислила...
Муза...
А сега пак си лягам, за да си поговорим с мишлето и да му благодаря, че ме риткаше окуражително през цялото време...
Що се отнася до темата... следва продължение със снимков мат'рял:)