сряда, 2 ноември 2011 г.

ВещеРствени доказателства:)

Това е история стара, стара, стара като Париж и тя... един художник на тротоара рисуваше момиче с цветя...
Не ме питайте защо започнах с този цитат от любимият ми В.Ханчев...
Днес най-сетне успях да завърша и изпратя кукленският куилт за играта на Пачуърк БГ. Не мога да ви опиша вдъхновението, с което го създадох и позитивните мисли за прекраааасният човек, който ще го получи. Желая да му носи радост и да събира в паяжината само прекрасни спомени и изживявания. Пък и... нали метлата е символ, та... си има и метла:) Не зная защо така се получи, но има много символика в този ми проект, шит на един дъх (е, двудневен дъх, но... все пак:))))...
И в заключение...
Мило другарче,
Изключително много ти благодаря за търпението и разбирането, с което подходи когато ти писах, че няма да успея до 31ви октомври. Желая ти да си винаги така прекрасна и да радваш групата с красотите си...:)
Благодаря!
А ето и един бегъл поглед за най-лЬОбопитните:)

а ето и стихотворението...
ПАРИЖКИЯТ ДЪЖД,
ВЪЗПЯТ ОТ ЕДНА ШАРМАНКА

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

-Сбогом - бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма вече обич, хляб и платна.
От боите остава ни
само черна боя.
От Париж - само улици, водещи в Сена.
- Остани - бе отвърнал художника. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж - цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

-Господин Тротоар - тихо каза художника
и коленичи. -
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в алено, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Той постави своята шапка в страни
и й каза:
"Прости"
После, много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после - сини очи,
после - казващи сбогом - уста.
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя
с аромат на асфалт.
- Остани - каза той и погледна едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
Икогато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Падаха сенки на птици, на облаци.
Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.

После падна дъждът изведнъж.
Ах парижкия дъжд!
Шегобиец дъжд, който весело чука и свети,
червен и лъскав!

Той единствен се спря и започна да пръска
своите едри монети,
свойте сребърни щедри монети.
- Спри - тихо каза художникът. - Тя ще замине.
"Тя ще замине" - сърцето му страшно проостена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Веселин Ханчев

4 коментара:

  1. Ооооо,как си се сетила!Толкова е нежно това!И толкова тъжно...

    ОтговорИзтриване
  2. И показвай,преди да съм яхнала метлата:)))))(Точно днес си купих нова).

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за стиха.....Страхотно е!Мнооооого френско!А куилта го чакам с нетърпение целия....

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен4.11.2011 г., 18:26:00

    Твоето произведение е "Краят остава за Вас". Айде, де - писах ти вече - не ни го поднасяй лъжичка по лъжичка, а хвани черпака, че нямаме търпение. Не дръж красотата само за себе си, а сподели, сподели, сподели!!!
    Таня

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails