събота, 15 септември 2012 г.

Разни безобразни:)

Просто не мога да повярвам, че стигнах до блогът:) Напоследък наред с предизвикателствата, които ми отправят клиентите се заех с предизвикателства, които отдавна чакат в "ту ду" папката ми:)
Благодарение на десетдневното пребиваване на дечовците в балкана:)))) (преди да повикате социалните държа да отбележа, че все пак израснах там:))), сещайте се:)) успях да бия всички видове рекорди по шиене нон стоп... Тъй да се каже използвах възможността за почивка (дните от 6ти до 10ти) и си ших вкъщи:) Голям купон! Успях да се пристрастя към две нови стари техники, с които отдавна ми се щеше да си поекспериментирам по-сериозно, довърших разни неща, които чакаха отдавна и... презаредих тотално. Когато дечовците си дойдоха определено се чувствахме като най-добрите родители. Неразделни и мноооого слушкащи един-друг:) Хубавата новина е, че все още сме си така. Само дето тази вечер (за разлика от предходните няколко) не успяха да ме надхитрят и приспят с приказка, та... се добрах до блога:)


Това е една покривка, която ших по-дълго, отколкото беше необходимо:) Така де, все отлагах и събирах парченце по парченце... В крайна сметка комбинацията стана много интересна. После пък си поекспериментирах и със събирането на трите слоя... Сега седи доволно в магазина и й се радвам. Всъщност... радвам се най-много на това, че и за миг не ме домързя (както се случваше преди време) и разпарях ли разпарях докато не получих това, което искам...



Тази къпкейк чанта е направена за една много любима моя клиентка - собственичката на галерия Лале. С нея се запознах неотдавна, но за времето от което се знаем все успяваме да обменим идеи и вдъхновения:)


Не зная дали съм ви споменавала за моята голяма гордост - колекцията текстилни бижута. Доста време ми отне докато се престраша, а пък и да наглася нещата така, че да изглеждат добре. Е, най-сетне по един или друг начин всичко си дойде на мястото и.. наистина се забавлявам с тези мънички сладички бижута:)



Това е Дверген:) Имам си още две рафтчета от тази седмица:)))) Голямо дупчене и разместване и сгъване и разгъване и чистене падна, но... крайният резултат е повече от задоволителен. Най-сетне успях да подредя нещата:) А магазинът... все едно е нов новеничък:)

А тази снимка си оставих за десерт - покривът на нааканата кола на Джени - най-якият покрив. На най-яката кола, която ни закара до Благоевград:) Толкова беше хубаво! Това, както и концертът на Хиподил през нашата си "десетдневка" наистина бяха презареждащите неща от които толкова имах нужда. Много, много се радвам, че всичко това се случи:)


От другата седмица работилничките ни започват с гръм и трясък. С всички идеи, натрупани през лятото, с отпочинали и заредени преподаватели и много, много емоции:)
С нов вид - Мастър класове и... нов новеничък сайт!

Да, определено вече съм готова да посрещна моят си сезон - есента...


А това бяло гълъбче вече втори ден се върти пред входа на Дверген и хич не го е страх от обикалящите наоколо котарани... То е специален поздрав за всички вас!



Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails