сряда, 26 май 2010 г.

Темпо, темпо боядисвай...

Тази година отпразнувах 17ти май по особен начин... За тези, които не са имали нещастието по една или друга причина да се мотаят около мен на тази дата ще поясня, че това е денят, в който видях как всъщност нормалните народи празнуват националните си празници... Въпреки, че не съм норвежка никога, ама никога не забравям тази дата и... си припомням химна... и всеки път се чудя защо не правя това и на 3ти март... Много неща изживявам наново всяка година на този ден и въпреки, че съм видяла едва няколко 17ти мая ще са ми достатъчно за цял живот. Доста мога да разказвам за разликите между тук и там, но... ще ми стане тъжно, затова няма да го направя. Ще си седя в Бг и ще се самосъжалявам:) и ще си празнувам по моя си начин:) А именно... започнах много странен ремонт. В Норгето освен всичко останало се научих и да боядисвам, лепя плочки, правя замазки и подобни полезнотии. Тук, обаче всеки път, когато се зададеше ремонт предпочитахме да викаме любимият ни майстор Ицо (който е абсолютна противоположност на мръсната дума "майстор") и все си казвах "Ех, това можех и аз да го направя". Та... този път, в безкрайната ми къща (не че е голяма, но до скоро (живея в нея от 6 години) все успяваше да ме изненада с някое неоткрито кътче - шкафче, рафтче...)та... след като уших щоричката на килерчето, реших, че то заслужава нещо повече, а и аз покрай него и започнах РЕМОНТ. Това щеше да стане моето си местенце. Има място за всичките ми джаджички и ще знам всичко къде ми е, рафтчетата са височки и няма да се притеснявам, че бъдещо пълзящите неща ще докачат някоя кърфичка или нещо такова... абе мое си място... Представяте ли си??? Попаднах и на най-якия магазин за бои. Взех си на водна основа, за да не мирише и се започна... темпо, темпо... Докато боядисвах спомените от милото ми Норге съвсем се възкресиха, беше ми толкова хубавко... Спомних си 100те слоя боя, които трябваше да намажа на верандата, че да побелее, защото Ю (така се казваше мъжа в семейството ми) разреждаше боята до неузнаваемост и си мислеше, че така пести... много яко си прекарах 17май... всъщност "празнувах" по шантавия си начин до днес, когато най-сетне подредих покривчиците и т.н. и седнах да шия:) РАЗКОШ!

3 коментара:

  1. Malii, tova e kato v peshterata na shevnia Ali Baba :) Mnogo mi haresa tova za raftchetata, koito vse oshte otkrivash sled 6 godini jivot na syshtoto miasto :) To kato v niakoi fantastichen razkaz.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, така си е... Вече посвършиха де - успях да си обиколя най-сетне дву-три стайния апартамент, но чувството да намериш нещо такова е уникално. Може някой ден да ги нащракам... Всяко носи своите си емоции и време.

    ОтговорИзтриване
  3. По темата с мистериозните шкафчета... понеже вече не останаха шкафчета - изненади, затова пък вчера си разпределях копченцата, които си бях намерила в едно от тези шкафчета и... си намерих пак богатства - стотинки от 1888, 1912 (няколко) и разни други такива... мноооого яко... БЛАГОДАРЯ!

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails