Бебешорщини

А като бях бебееее...
Вече почти три месеца откакто се запознахме с нашият най-новичък член на семейството... Имам чувството, че сме се познавали цял живот. Това е от моментите, в които колкото и бързо да растат дечицата забелязваш самия процес... Въпреки, че са ти пред очите по цял ден все пак ВИЖДАШ как порастват, променят се... много е интересно. Поводът да се замисля в писмен вид обаче е случката от днес, когато се възмущаво-възхищавахме как усърдно е захапала палеца до лакътя. Мъж ми възкликна "Колко били вкусни тези палчета" :)... тогава осъзнах... от висотата на почти трите месеца живот на това мъничко нещо, съществуващо благодарение на нас и на природните си рефлекси, какво постижение е да намери начин да си достави такова удоволствие. Да, определено придвижения до устата и напъхан в нея палец е най-прекрасното нещо на света (е, няма да го толерирам дълго, но все пак...)
Другото, което ме изпълва с радост и умиление е ентусиазма и възторга, в който изпада малкото нюню когато над него се появи позната физиономия... Казва си "Ура, не сте ме забравили и ще си поиграете с мен". Това е достатъчно, че да ме залепи за нея мнооого дълго време. Това е достатъчно, че да забравиш всички суети и да "принизиш" разговорите си до "Агуууу"
(Имам една случка "в скоби" по този въпрос. Когато Ева беше на 3-4 месеца се явих на държавен изпит - седяхме, чакахме въпросите и една колежка се обърна към мен, аз я погледнах и започнах разговора си с нея с "Агууу". За тези, които ще кажат, че бебетата изпиват мозъците и майките затъпяват покрай тях ще поясня, че имам 6 на въпросния държавен :Р)
Незабравим е този момент, в който като кажеш това "Агуу" цялото телце на това мъничко същественце започва да се тресе, ръкомаха, рита, запъхтява се и ти отговаря "Агуу". Неподправените и неподлежащи на подкуп усмивки, резултат от чисто доволство, радост... да му се невиди кога загубваме всичко това... кога започваме да правим нещата заради нещо или някой и спираме да реагираме ей така - безпричинно... кога забравяме колко най-прекрасно е някой просто да ни обърне внимание, да поговори с нас, да ни потърси...

Но... обратно към мъничката ми тема за размисъл:) Другото нещо, което осъзнах още когато Ева беше бебче и плачкаше за нещо е, че те няма как по друг начин да ни кажат, че ги сърби носа например... Всеки път, когато се разплачеше тази мисъл ме успокояваше и търпеливо започвах да пробвам какво по-точно я сърби:) И с Ивче е така... само дето тя е доста по-спокойна и когато се реве обикновено е защото съм злоупотребила с безкрайното й търпение:)
Прекрасно нещо са бебетата... осъзнаваш и научаваш толкова много неща от тях и... покрай тях...

Дават ти причина да се интересуваш от глобалното затопляне, проблемите на околната среда, политиката...