31 декември

Когато бях в гимназията американецът, който ни преподаваше ни караше (обикновено в началото на януари) да пишем писма до себе си ... starting with Dear Me, ... после ги прибираше и ни ги даваше на другата година, за да видим колко много сме подобрили английския си за една година. Продължих тази традиция и след като той си замина. Празниците и семейните събирания за мен бяха кошмар. Започващи с къртовски труд в кухнята - хиляди гозби и суетни да сготвим всичко, което "трябва", ядосване, че баща ми не помага в подготовката, никога неуспяващи да сготвим навреме, майка ми изтощена до немай къде, но стояща и да сервира и... завършващи в най-добрия случай с пияни роднини, крещящи в спор за "земята у Боровци" затова трябваше да си намирам занимания, за да не присъствам на "празничната маса" - например - пробих си втора дупка на ухото (това беше доста гениално хрумване, защото го правих две Нови години подред - първата не стана както трябва...) както и да е та... след като предцених, че имам достатъчно дупки на ушите се сетих за тези писма до себе си и реших да си уплътня поредния "празник" като, 10 минути преди края на годината напиша план за следващата... не можете да си представите потреса ми, когато случайно преди изтичането на годината, която тогава е била "нова", намерих плана, който съм писала и се оказа, че е изпълнен. Продължих традицията година след година... със все по-смели мечти и предизвикателства... И наистина изпълнявах написаното... не съм се стремила да запомням какво пиша... просто си мечтаех върху лист хартия... Много ми е интересно какво си бях определила за тази година - скоро ще си отворя План 2009 и ще видим...

Та... затова 31 декември е много специален ден. Опитайте и ще видите - невероятно е! Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му... а аз съм живото доказателство за това.

Вече съм голяма, празниците ми са такива, каквито си ги направя... научила съм си урока и бягам всячески от суетнята в кухнята... предпочитам да създам уют и спокойствие за семейството си, отколкото да наготвя ядене за целия китайски народ и после седмици да се чудим как да дояждаме, че да не го изхвърлим. Имам и прекрасна подкрепа за целта... и така... НЕ НА СУЕТАТА...

Още едно нещо искам да направя днес... мислех си да пропусна (само днес) 50те си "благодаря". Вместо това бих искала да си обещая

никога повече да не повишавам тон - нито на Ева, още по-малко на Дарин...

На вас желая да посрещнете новата в мир, с хората с които наистина бихте искали да споделите трапезата си и... отново както и на Коледа - да не робувате на това "какво трябва задължително да има на масата" и да ви попречи да се насладите на този прекрасен слънчев последен ден...

още 50 неща...

Странно нещо стана днес...отворих очи и открих, че въпреки всички чудесии, които правим, за да спестим някое разболяване на Евата ПАК не дават резултат - вкъщи е, няма контакт с почти никой, постоянно сме заедно, но уви... болна е... Помислих си "сега какво да намеря за да благодаря" мноооооого тъпо ми стана, и двамата с мъж ми седяхме, гледахме се с поглед "Уот дъ фаак", а детето кашля ли кашля. Започнахме си старата песен - сиропи и т.н., успокои се детето, започна "На кафе"... и... това е първото нещо, за което искам да благодаря днес
- Благодаря ти, Гала, за предаванията. За мен това предаване няма равно - когато бях по майчинство първият път живеех с него, после го спряха... (спомням си как тя се разплака когато каза, че това й е последното предаване и и аз плаках с нея)сега пак започвам да го гледам... Колкото му се радвам на него (странното е, че не мога дори да обясня защо толкова ме занимава) толкова се нервя от "Часът на... прекрасен". Както и да е - това е позитивен пост, затова... Благодаря ти, Гала, че те има и не се налага да ангажирам сутрините си с посредствени женки, които първо ангажират вниманието на публиката с това, че са майки, после решават, че няма достатъчно за обсъждане в тази област и обръщат лопатата.
- Благодаря на баба, която ми разказа приказката за Косе Босе и ми каза как да я представя на детенце - вчера вечерта си правихме "драматизация" по приказката - Ева беше Косе Босето, което си "намътваше" яйчицата (имам огромни проблеми да й обясня, че Косе Босе с яйчицата, дето ги мъти не си храни дечицата, ами самите яйчица стават на дечица като се излюпят...), а аз бях лисицата, дето от лакомия накрая я изяждат (съвсем в тон с чревоугодничеството ми)...
- Благодаря бабо, че се занимаваше толкова много с нас и си ме научила толкова много
- Като казах чревоугодничене... благодаря за препечените филийки :)
- Пак благодаря за ароматната свещ - днес е с аромат на евкалипт
- Благодаря на Ива, че се е обърнала най-сетне както трябва и ритка ли ритка - малко неща могат да се сравнят с това прекрасно изживяване - нито можеш да го снимаш, нито можеш да го опишеш, нито да го запечатиш по някакъв начин - можеш единствено да му се насладиш тук и сега...
- Благодаря на мъж ми, за въздишката, която сподели с мен сутринта в знак на безпомощност заради поредното разболяване на Евата... Да споделиш такова нещо... ох не знам, тук по-добре май да не коментирам
- Все пак благодаря и на това разболяване, защото това означава, че няма смисъл да лишаваме детенце от детска градина с идеята да я предпазим... просто трябва да ги хващаме навреме...
- Благодаря, че живеем във време, в което има хиляди начини да се предпазим и най-вече
- Благодаря за информацията...
- Благодаря за възможността за избор
- Благодаря за възможността да последвам изборите си (странно - отново стигам до Р. Фрост)
- Днес е сряда. В момента в Baby Mall има безплатна лекция за бременни на училище Ма-ма... Не мога да отида и много ми липсва, но... Благодаря на Елена Василева, че можах да се докосна до лекциите й. Бременността ми определено придоби други измерения откакто се запознах с тази жена - уникален професионалист. Толкова много се надявам да успее да съхрани това, което е създала и в което толкова силно вярва.
- Иска ми се да благодаря и на няколко дружки, които не са свързани, но са били и са голяма, важна част от това което съм... Благодаря на Петенцето и Теа, благодаря на Милена от Акасия, благодаря на Бояджиева:), благодаря на Дребчо...
- Благодаря на Маги за прекрасните й блогове, които чак днес открих...

Ох спирам, че вече започва да ми прилича на раздаването на Оскарите...
дано днес има още много неща, които да вляза и да добавя в този пост, за които да благодаря...

- Еееее тъкмо пишех заключенийце и се прибра Дарин, успял е да направи нещо и сееше добро настроение около себе си... Благодаря ти, слънце, че изгря...

Това е днешният ми поздрав...

Първа добавка...
Мъж ми като видя с какво съм ви поздравила, реши да ме поздрави с ТОВА

БЛАГОДАРЯ:)