На гости...

Много странни неща се наслучваха напоследък... Нещата уж полека, лека взеха да намират релсичките си, тъкмо успее човек да си поеме дъх и... хопааа - камъче... Е, в конкретния случай си беше бая съществено голяма канара, но... както и да е - внесе смут в главата ми... А нали знаете, че когато си стресиран и започваш нови неща най-боли когато те препъват близки хора... Е, няма да се връщам към случката... Реших да споделя с вас справянето с депресията... Та... ревала яката цяла нощ идва време да излизам... очите ми на понички, детето в количката решавам да мина през аптеката... Така де, достатъчно възрастна съм, че да мога да си позволя някаква глупост... Та... с очите на понички и детето в количката влизам в аптеката и питам за успокоително, ма без рецепта и непристрастяващо... хората ме познават - какво ли не съм си купувала от тях и... срещу 2.05 от които явно съм изглеждала така, че си го заслужавам, че даже ми направиха отстъпка 10ст. и... ми дадоха сиропче - глог, мента и валериана. После пък ми хрумна, че мога да мина през Дарин, който се дотатуираше...


И до тук беше с депресията...
Като влязох при Петенцето и Евгени все едно всичко мина... Винаги се чувствам така при тях... Петенцето все казва "Кети, не знам защо, но ти държиш всички хубави неща в живота ти да започват от нас" ма... то си е така - заради тях се престрашихме да имаме Ева, после покрай тях видяхме как е с номер две... и ред други... та какво по-прекрасно стечение на обстоятелствата и какъв по-як лек за депресия от тях:)
Та... лафим си и Петето разправя "толкова имам за рисуване, че не съм спала от два дни", тогава се сетих за сюропчето и... решихме да го пробваме (въпреки критичните погледи на мъжете джоснахме по едно) и... си продължихме да се хилим.
Дамммм временно се сдобих и с гердан - ръчна изработка... вместо мъниста имаше (всички долу са плетени на една кука):
коледна захарна пръчица
сладолед с три топки и черешка с дръжка
ТОРТА - със все глазурата, украсата и т.н.
банан - със все кафявото по средата
сладкиш

И историята за избора на панделка за този гердан и историята за една татуировка си тръгнах... забравила the stupid things in life...
Мерси...
Мерси за прекрасните хора, които имам честта да познавам...



П.С. Има линк към Artcore Tattoo в заглавието на поста ми:)