Панаир на киселото мляко 21-23.07.11 Разград

А ето го и Разградският ми пост... Все си мисля, че са прави хората да казват "Човек е човек, когато е на път". За мен всяко едно отделяне от дома е много сериозно начинание, свързано с емоции, радости и тревоги и... естествено заключения. Определено не съм от най-адаптивните при промяна на средата, но пък обожавам да се прибирам вкъщи... винаги по-богата и научила нещо за себе си.
Това ми пътуване беше още по-специално, защото беше с майка ми и Ивче. Скептицизма ми от този факт не се оправда, забавлявахме се много... Отново и отново се изумих колко могат (ако искат) да са гостоприемни българите... и разбира се колко дръпнати могат да бъдат:) така де... хора всякакви... независимо от народността:)
Що се отнася до панаира... незабравимо първо изживяване! Въпреки, че ме бяха предупредили как горе-долу да изглежда масичката ни ценово отново успях да се изненадам, но... ще сме по-подготвени следващият път:) Да, определено ще има следващ път.... мноооого беше полезно и... вече знаем какво се търси:)
Най-много се радвам на факта, че хората имаха възможност да видят пачуърк, да го пипнат, да зададат въпроси... Чудесно беше!


Лично за мен най-ценното беше срещата ми с няколко майстори. Nadelia Art, Две точки (Марика Георгиева) и Ралица Йовкова. На последните две се радвам страшно много и ще се радвам ежедневно, защото си купих от тях прекраааасни и оригинални керамики... докато първата просто... меко казано ме вдъхнови...
Невероятен човек... при нея наистина всяко нещо се прави с любов и се споделя с радост:) Толкова се радвам, че я срещнах:) Да, определено съм голям късметлия на тема хора.
Що се отнася до града Разград... много ме зарадва колко беше чисто и подредено. Бързо се адаптирахме (тази дума звучи прекалено тежко, но... не ми хрумва друга) и почувствахме у дома си.... но това като чели беше и заради страхотното отношение на хората, и заради сродните крафт души...
Иначе:) Държа да завърша поста си с ето тази машина:

Тя се съгласи да ни направи кафе цели 4 пъти и въпреки бученето и мъмренето се постара да не изгърми, с което гарантира завръщането ни в София:)

Благодаря на Оля за посрещането и грижата и на Пепа, която най-сетне имах удоволствието да видя лично... Толкова прекрасно беше!

Ния Куилт

Колкото и време да прекарвам пред компа напоследък... май най-много задлъжнях на този блог... Затова и си позволявам да публикувам първо тук един от четирите проекта, върху които работя в момента... Моренцето явно беше страхотен генератор за мен, защото сега не мога да се спра... и в магазина, и с децата и с шиенето. Направих си доста сериозни изводи за нещата които правя и... мисля, че започва да си личи:)
А ето и поръчката от сайта Хубави подаръци, по която се трудя тази седмица. Куилтът още не е завършен, но мога да се обзаложа, че ще отиде при най-прекрасната Ния на света, защото го шия с голямо удоволствие и лекота... Тепърва предстои сандвичосване и куилтване, но... основната приказка вече е написана:)
Съжалявам за снимките, но... у нас явно няма да успея да накарам цветовете да приличат на това, което всъщност са - светли и прекрасни:)
А пеперудките са специален поздрав за един четящ, но не пишещ във форумите ни човек:))))

Продай нататък!

По всичко личи, че ни предстои едно много, много натоварено лято:) препълнено със събития и участия... За този месец освен Панаирът на Киселото мляко в Разград, на който ще участваме успяхме да организираме и първият Арт базар за употребявани материали
Много се вълнувам за това събитие, защото както знаете за мен еко идеите са ми доста близки, а това освен, че ще даде възможност да се запознаем със всякакви творящи хора ще ни позволи и да разменим... не само материали:)
Заповядайте и вие!
На 16 и 17ти юли от 10 до 14ч. в магазина ни в безистена на Пиротска 16... ще срещнете много себеподобни:)