София диша пачуърк

Утре ще участваме на последното издание на фестивала София диша:) Много се вълнуваме... Елате да се видим:)

Нов пътепис из Берковско:)

Изминалата седмица беше доста емоционална... Този път ще ви разходя из дебрите на Северозападнала България. Това е лаф, в който наистина вярвам - не се правя на готино мамче като го употребявам.
Предполагам някои от вас си спомнят гостуването ми там миналата година... и едномесечното емоционално възстановяване след това... Зная, че се заричах "Никога повече", но... не можах да откажа достатъчно пъти, че наистина да си спестя ходене и тази година.
Берковица е място, което мразя от дъното на душата си, но няколко важни за мен хора живеят там и... няма как. Винаги съм се гордяла с това, че с най-близките ми хора (Светли и Каби) сме като свински черва - където отиде един до годинка - две се пренасят и другите. Е, уви с тези ми любими хора няма как да стане - те там си живеят:) Още по пътя се изненадах колко е зле пътя... явно съм отвикнала да гледам кръпки и дупки... а в Берк това се случва само в моментите, когато има път...за останалите - НЕ ХОДЕТЕ ТАМ С КОЛИЧКА. Бълхите не успяха да избият вече 15та година... и всичко е толкова мъничко... Помня когато растях как ми изглеждаха нещата, а сега и в апартамента, и дори на баскетболното игрище зад гимназията (където прекарах голяма част от израстването си) се чувствах като Алиса когато пиеше отварата за порастване...
Този път, обаче, незнайно защо реших да снимам... и уцелих времето. Цветя, цветя, цветя... Снимах пачуърка, който съм творила съвсем в началото и който още служи, снимах щайгата, с която ми изпращаха нашите буркани докато студентствах, снимах баба... и през цялото време се чудех дали всичко наистина е толкова зле или е само в главата ми... Е, получих отговора си на третият ден...
За щастие този път може би няма да се наложи да реанимирам цял месец, защото вчера участвахме в едно меко казано презареждащо събитие - Изкуството - мисия възможна (за което ще пиша скоро), но все пак... Берк си е Берк...
(надявам се) Никога повече!

Нова игра - размяна на сдружение Пачуърк БГ

Момичета, обявявам и тук новата игра-размяна. Моля всички с блогове и желаещи да популяризират и естествено да се включат в играта да копират текста по-долу или да го преразкажат със свои думи :) за да може играта да добие още повече популярност:)


Нова игра - размяна на кукленски куилтчета (размери 50х50см.) Темата естествено е ЕСЕН... мейлите за записване за играта можете да изпращате до 15.09.2011 на patchwork.bulgaria@gmail.com До 01.10.2001 всеки ще е получил другарчето си изненада. Шалтенцата ще се шият и изпращат до 31.10.2011 (съвсем тематично подбрана любима дата).

Ще ви очакваме:)

Хайде сега... нова мания...

От Разград насам една нова страст бушува в главата ми и досажда на околните (да, тези дето четат, но не пишат:))... Споменах ви, че се запознах на панаира с прекрасната Надя от Наделия Арт, която ми показа какво е това ембосинг... Много се впечатлих и започнах да се интересувам. Естествено, веднага нагласих и пари за машинка и се започна едно ми ти ибейско приключение на спечелени търгове... И така, крачка по крачка осъзнах, че съм се вкарала и с двата крака в скрапбукинг манията... Оказва се, че това хоби е дори още по-скъпо от куилтинга... Сега сигурно ще ме питате защо не показвам:) причините разбира се са три: джаджите ми още не са пристигнали (или поне не 18 от тях), все още не смятам, че съм прочела достатъчно и... си имам две сръчни ръчички, които искат да помагат, но не знаят още как, затова съм отложила заниманията за къъъъсно вечер, което така и не идва:) Нямам търпение Ева да се прибере от Берковица (утре) и да майсторим заедно...
Междувременно... преди да си помислите, че съм изоставила куилтинга да се похваля, че напредвам със списъка със започнати проекти:) и се готвим за Изкуството - мисия възможна! Заповядайте следващата събота от 15 до 21ч. пред Народен театър...

И все пак ето първият ми скрапбукинг опит:)

Честит понеделник!

Честит понеделник!
Този пост определено е вдъхновен от две неща - всички по-долу поместени снимки са плод на едно много, много страхотно вдъхновение, което ме тресе от няколко дни:) и се подклажда профилактично... Второто е... мноооооооого готиният ми ден:)
Не мога да не споделя с вас... дано разсея добро настроение навсякъде и огрея и вашата седмица.
Та...
не зная дали съм ви споделяла новата си страст - картичкосването, но... това е ново нещо, което открих и скоро ще успея да демонстрирам резултати:)
Сутринта ми започна с един спечелен ибейски търг за печатчета и страхотно невероятен продавач насреща...
После се обади Теа - отпочинала и ВКЪЩИ:)))))
Зарадваха ме и с една новобебешорска вест и... когато излязох от нас вече усмивката ми нямаше шанс да бъде скрита...
Толкова бях щастлива и вдъхновена, че си намерих 2лв:) отдавна не ми се беше случвало... и така продължи цял ден - готини хора цял ден... творене на ягодки и жабоци и... готини хора...
Черешката беше, че се запознах материално с още една от виртуалните ми дружки - malukindian естествено още по-вдъхновяваща на живо:)
После (сигурно защото бях толкова щастлива) срещнах и основната ми надежда и източник на реклама, която ме зарадва с много обещаващи планове за наесен:)
Разкошен ден! Честит понеделник!