Изминалата седмица беше доста емоционална... Този път ще ви разходя из дебрите на Северозападнала България. Това е лаф, в който наистина вярвам - не се правя на готино мамче като го употребявам.
Предполагам някои от вас си спомнят гостуването ми там миналата година... и едномесечното емоционално възстановяване след това... Зная, че се заричах "Никога повече", но... не можах да откажа достатъчно пъти, че наистина да си спестя ходене и тази година.
Берковица е място, което мразя от дъното на душата си, но няколко важни за мен хора живеят там и... няма как. Винаги съм се гордяла с това, че с най-близките ми хора (Светли и Каби) сме като свински черва - където отиде един до годинка - две се пренасят и другите. Е, уви с тези ми любими хора няма как да стане - те там си живеят:) Още по пътя се изненадах колко е зле пътя... явно съм отвикнала да гледам кръпки и дупки... а в Берк това се случва само в моментите, когато има път...за останалите - НЕ ХОДЕТЕ ТАМ С КОЛИЧКА. Бълхите не успяха да избият вече 15та година... и всичко е толкова мъничко... Помня когато растях как ми изглеждаха нещата, а сега и в апартамента, и дори на баскетболното игрище зад гимназията (където прекарах голяма част от израстването си) се чувствах като Алиса когато пиеше отварата за порастване...
Този път, обаче, незнайно защо реших да снимам... и уцелих времето. Цветя, цветя, цветя... Снимах пачуърка, който съм творила съвсем в началото и който още служи, снимах щайгата, с която ми изпращаха нашите буркани докато студентствах, снимах баба... и през цялото време се чудех дали всичко наистина е толкова зле или е само в главата ми... Е, получих отговора си на третият ден...
За щастие този път може би няма да се наложи да реанимирам цял месец, защото вчера участвахме в едно меко казано презареждащо събитие - Изкуството - мисия възможна (за което ще пиша скоро), но все пак... Берк си е Берк...
(надявам се) Никога повече!
Vinagi sam kazval, che e hubavo tam ... da otidesh, da vidish i da si tragnesh. Po vazmojnost v ramkite na 1 den :)
ОтговорИзтриванеЕто, така те харесвам, затова ти писах, че си Туситала - разказвач на приказки (ако си гледала филма за Р.Л. Стивънсън). Много обичам да те чета и се връщам по няколко пъти винаги, за да се насладя.
ОтговорИзтриванеПреди няколко дни се сетих за едно твое споделяне, което много ми харесваше и случайно попаднах на една снимка от дома ти, имаше коментар на Анонимен - недружелюбен - НЕ СЪМ АЗ, да знаеш, никога не бих си позволила след като не мога нещо хубаво да кажа на човек, да го огорчавам. Сега чакам още нещо да пишеш!
хм, сега ме замисли... кой пък е коментирал анонимно и недружелюбно... ма както и да е:) мерси за прекрасните ти коментари:)
ОтговорИзтриванеИ аз,като Танчето,те чета по няколко пъти.....харесва ми!Това прочетох още докато го постна,развълнува ме....Нямах време да пиша!Сега пак го чета и се чудя -какво и е на Берковица?!Може би не те разбирам,защото никога не съм живяла другаде,освен в моя малък,любим град....
ОтговорИзтриванеА онази,малката е прелестна там-сред тревите.....
Аааа,и ми се искаше да видя снимания първи пач!
ОтговорИзтриване