гей, анти-гей, гей, анти-гей...

Честно казано не мислех да излагам мнение по този въпрос, защото съм магнит за какви ли не хора и живота ме е срещал и с двете страни. Като се започне от там, че в гимназията прекарах един месец в безутешен рев, защото един обратен ме убеди, че един от най-близките ми хора бил обратен, пък аз за годините, в които го познавах дори и не бях предполагала подобно нещо и... докато се осмеля да го питам дали наистина е така мина месец рев. В университета пък разкарах един особено упорит ухажор с оправданието, че съм лесбийка... все спомени... и все шантави - от различни хора.
Що се отнася обаче до това кой повече дразни с поведението си... отново имам житейски пример и за двете
- човек, който се смята за най-големия мачо (най-яката мацка) и демонстриращи величие и "права" сексуалност при всяка възможност...
- такъв, дето се "осмелил" да е гей (по една или друга причина) и парадира с присъствието си, тона и онова сладко меко жестикулиране...
Свят широк, хора разни...
Аз обожавам различието, но онова, ненатрапващото се, онова различното различие... Хич не ме интересува кой с кой си ляга, стига на мен да ми е приятно да си пия биричката с него. Хич не ме интересува коя от звездите с кой спала, стига да се вдъхновява достатъчно и да твори красиви неща, на които хората (и естествено аз) да се радваме...
Тук неизменно ми хрумва една норвежка детска песничка -
Du har noe ingen andre har - Ти притежаваш нещо, което
ingen er som deg никой друг не притежава
du kan mye, ти можеш много,
har litt av hvert å lære meg, можеш по малко да научиш и мен
glad for at jeg møtte deg радвам се, че те срещнах.
Jeg er glad for at du lever Радвам се, че съществуваш.

Адски просто, нали, дори и римата не струва... Но се замислих как учат децата си да толерират различието и ми стана едно хубавко. Тази песничка си пея всеки път, когато се запозная с някой цветен човек и попивам ли попивам от нещото, което той може да научи мен... Толерантността ми към различните хора е била изпитвана многократно и доста сериозно и определено мога да заявя, че ако трябваше да избирам на коя "манифестация" да отида днес бих отишла на гей тази (със все децата и мъжО(естествено той нямаше да дойде)).Според мен анти гейовете са анти всичко, анти са заради спорта и заради това да се стрепят или да предизвикат нечие внимание, или да избият някой комплекс...

ОБАЧЕ

Както си се разхождахме по Витошка и изведнъж попаднах на следния случай:






Ето така се възпитава различието в младите хора у нас...

Извод:
Хич не му е лесно на българския мъж, хем трябва да е по последна мода, хем да демонстрира някак си (явно чрез облеклото ще му е трудно) своите анти гей ориентации... Някак си си представих всички анти-... облечени по горепредложената последна мода и...:)

NB! Струва ми се, че този път не успях да си подредя размишленията както трябва, но се надявам на фона на гей, анти-гей митингите днес да съм успяла да разведря обстановката с горепосочената мАжка ризка...


Усмихната вечер!

Crazy Quilting

Това отново е една от техниките от кръжока:)
Налича се Crazy quilting, въпреки че това, което аз показвам е почти Log Cabin - просто парченцата ми бяха доста равни и затова се получи почти равномерно. Лудият килт се получава когато върху едно парче за основа пришиеш, започвайки от центъра две парченца (събрани с лице едно към друго), след това ги разгънеш, изгладиш и зашиеш третото, четвъртото върху разгънатите три и така (ще трябва да понаправя снимки на самото изпълнение). Парченцата се пришиват в една посока, без значение по или срещу часовника, но е важно да се следва последователността. Най-хубавото е, че парченцата могат да бъдат съвсеееем различни по големина. Внимавайте когато ги отрязвате да оставите достатъчно местенце, за да може да има права линия със следващото парченце, не пестете материал:)

Рошко...

Ето една техника от ДЪ уъркшопа. Заела съм се да си преповторя всичко, което правихме там, за да съм сигурна, че ще го запомня, пък и ще се получи така отдавна планувания блог с пачуърк техники и инструкцийки...

Не зная как се казва, затова си я кръстих рошко... Мнооого е лесна, бърза и ефектна:)


Получава се като събереш три - четири плата податливи на разрошване и ги ушиеш по диагонал, след което изрязваш горните два-три (в зависимост от това колко плата си ушил заедно) - съответно последният остава неизрязан. След това се пуска на не много щадяща центрофуга:) или просто се разрошва с ръце...

Пачуърк работилница с Анна Долани

Ето снимка от най-якото преживяване... Сууупер беше... нещо ми се губи дар словото:)

А това е пост за същият уъркшоп, написан от една дама, която се е справила доста по-добре от мен с разказа и със снимките:)

Лененият ми проект - продължение:)

Това е продължението на лененият ми проект. С голямо удоволствие ших тези салфетчици и се надявам да бъдат оценени и да си намерят хубав собственик... Предишните попаднаха на масата на една много, много скъпа приятелка и сигурно затова с такова желание ших и тези. Иначе в момента съм наблегнала на уроците по цифрова фотография, защото това е поне 30% от цялото представяне... пък и е много интересно. Приемам съвети всякакви!

"хамстерЪТ" Хенри

От мнооого време се каня да подхвана пътеписче "Разходка в парка" (визирам НДК, защото от тук имам вече дългогодишни наблюдения). Тази година към разкошЪТ се появиха и огражденията за метрото... Миналата всички гледахме с надежда, когато около Дъ ПаметникЪТ се появи скеле и биде (ударението е на Е) надлежно опакован. Надеждата обаче не изтрая дълго - сега само се чудим колко ли взимат на месец, за да виси рекламата и къде ли отиват тези пари... не е моя работа, но е факт, че с тях нищо положително не се случва около грозното нещо...
Гледахме новините с волумето на мах и широко отворени очи когато съобщиха, че ще оправят най-сетне "детскиЪТ кът". Първите ни деца порастнаха без люлки и пързалки - когато успеехме да се организираме да идем до съседна градинка, където има пързалки те се редяха и биеха за тях - като невиждали (ама буквално). Ковът, мажат... Ще видим дали и него няма да опаковат едно хубаво и до там...
Докато чакаме ни остават добрите стари пейки по алеите, където ако успеем да се внедрим от бабите и стоим нащрек заради прехвърчащите колелета и скейтове можем да оставим децата ако не друго поне да потичат. Сядаме с лице към храстите и... нова гледка (повярвайте ми не чаках дълго, за да хвана в крачка един от стотиците "хамстери" - батерията на апаратчето ми свършваше и не успях да хвана семейството му):



Преди няколко години правихме подписка за изсичането на храстите от градинката при НДК. Беше стандартна подписка - на лист хартия - за два дни за по час обикаляне събрах стотина съмишленика. За съжаление (в този случай бат Бойко не би могъл да се оправдае с предишната власт, защото тогава той "колеше и бесеше" в столицата)не успяхме да събудим интереса на общината. От тогава до сега нищо не се промени. Поглеждаме храсталаците и си казваме "Та в тях може да се скрие и труп"...
Една майка беше занесла един вкъщи - качил се нашият на гюрука на количката й и така... Просто не мога да намеря думи, с които да коментирам, затова може би в последствие ще нащракам още няколко хамстера, за да не остане с впечатлението драгият читател, че Хенри е един единствен и ще ни е мъчно ако някой ден го заняма...

Хубавото в цялата картинка е, че децата ни от малки знаят как изглеждат вредителите и какво означава зараза...

ААААА забравих да спомена, че ако на общинарите не им пука къде растат моите деца, то поне може да се стреснат от това, че градинката пресичат освен плъховете и доста чужденци, а се намираме в центъра на европейска столица...

Сега ми хрумна... както блокират цялото НДК и прехвърчат хеликоптери за наблюдение когато идва някоя важна клечка представяте ли си какъв купон ще е ако някой Хенри се замотае в краката на Кондолиза или Обама или...

Ето попълненията от 14ти юни: