Подложки за Каби

Както споменах вчера - след бухльовците мнооого ми се шиеше пачуърк... Идейката дойде, когато моят най-добър приятел (другият освен Светли) чистил у тях и... намерил един много сив плат и... скочил в колата да ми го носи:) Беше много миличко, а и аз отдавна кроя планове какво да им шия за новата къщурка... Сега смятам да го изненадам.. (разчитам да не чете блога ми)... Станаха толкова прекрасни, че ще ги публикувам и в Etsy с уговорката, че ще ми трябва време за рикриейтване...



Голям купон - за първи път от Берковица насам шия нещо буквално "на един дъх", което означава, че... идвам на себе си:) Иначе... никакви съмнения нямам, че ще се хареса и ще се ползва със здраве... За първи път шия нещо, което е пипнато отвсякъде и го виждам... в смисъл - всичките си творби се старая да пипна отвсякъде, но все на нещо се спъвам понякога, докато този път спънки нямаше... даже Ева помагаше - даваше карфичките, после ося пода с карфички, но важно беше, че като порастне иска и тя да шие...




Другото нещо, което си мислех докато ги ших бяха думите на жена му. Тя не говори много, но с две думи може да ме закопае (и обратното). Та... когато избираха килт за подарък на едно много сладко човече и им показах нещата, които имах тя каза само "На мен всички много ми харесаха, но това ми се струва най-подходящо"... Не мога да ви опиша колко ме размаза...

А ето и подложчиците за чаши (в които той ще си пие три в... уайното)Абсолютно нарочно ги направих различни големини... ох не мога да им се нарадвам - чак ми е жал да ги слагам да се перат...

Три в бухльо:)

Оказа се, че бухльовците били доста популярни в момента - или поне аз така си го обяснявам, защото много хора си направиха труда да коментират килченцето, което ших с толкова вдъхновение и настроение... Кой би предположил, че една нощна птичка може да е толкова сладуранска... В крайна сметка големият интерес доведе до създаването на още три бухльо проекта, с които се забавлявах тази седмица. Много ме радва да правя различни неща от еднин и същи образец... Това е истинското доказателство на вярването ми, че няма конкуренция в хендмейд бизнеса - дори и от една кройка да се шие никога няма да стане същото... Творчеството е отражение на човека - на емоциите и мислите му по времето, в което е творено... затова и никога не шия в лошо настроение - в крайна сметка целта е да внеса уют в домовете на хората... След толкова много птички, обаче вече имам нужда от малко пачуърк... Следваща спирка - подложките за чинии за новият дом на един много, много, много, много любим мой човек:)

Най-сетне свестен празник и у нас...

Ох не знам как да разкажа за вчерашния ден... най-сетне и у нас успях да се почувствам празнично (знаете, че по принцип съм алергична към тази дума), но вчера общината се беше постарала... Много се изкефих - ето малко снимки и от мен...

Бухльо:)

Ето го най-сетне бухалският ми проект. От много, много време се беше загнездил в главата ми и най-сетне се материализира... Совите не са това, което са... особено когато са бухълчета. Скоро се наложи бързичко да намеря един килт за момченце и открих, че 80тина процента от това, което шия е за момичета, та... този път го раздавах по-полека с бозаво - червеното...
Иначе относно техниката - апликация, ура! Определено това си е моето местенце - нещата сами се измисляха и много, много им се кефех. Платът за фона бях купила преди повече от година и все сърце не ми даваше да срежа на парченца тези прекрасни точици, та... се получи прекрасно сиво небе със жълти звездички...

Taxi Quilt Recreated

Ето и римейка на Такси Килта... намери си наааай-якият собственик и аз съм изключително щастлива. Случайно или по-скоро не съм в течение на живота (още преди раждането му) на малкото сладко човече, което се надявам да си го ползва със здраве до... има-няма гимназията. Стана доста голямо, но все пак си върви с обиколника за креватче, нали трябва комплект:)
Винаги съм си мечтала да мога да покажа и читава снимка на мой килт отзад, като килтването е повече от половината - на този така се получи... Ето я:

Честит 3ти септември...

Преди време започнах този блог с доста по-различна цел от това, което се получи (и продължава да се получава)... Помня, че един от първите ми постове беше посветен на живота без цигарен дим. За мен той започна на този ден преди две години... не мога да повярвам колко кратко звучи, а в същото време сякаш от тогава Живея... Наред с няколко дни от 2004г., 11юли (2006) - когато си взехме Ева от педиатрията (за мен това е истинската дата, на която празнувам нейното Раждане) и 25 февруари т.г. (когато знаете какво:)) 3ти септември 2008 е другата светла дата... За това време успях да променя изцяло начина си на мислене и на живот - имах си своите възходи и падения, но в крайна сметка налучквам правилната посока и никога не съм била по-сигурна отколкото сега, че там, където отивам наистина е правилната посока... Нещослуча нещата. В продължение на едни има-няма 13 години съм отказвала цигари на всяка коледа, нова година, рожден ден или с каквато, на което не мога да се начудя и до ден днешен е как така не ми беше необходим специален повод или специална дата, че да ли не сделка "ако се случи еди какво си, аз еди що си"... брех...
За тези две години (освен да се възпроизведа повторно:)))) успях да поекспериментирам със себе си - нещо, което честно казано нямам търпение да започна пак, но за целта Ивче трябва да стане малко по-самостоятелна на тема изхранване:) а това пък е нещо, с което не бързам:) Открих, че всичко, което се случва се случва в главите ни - здраве, болест, тъга, радост, хората и събитията, които ни се случват също се случват първо в главите ни...
За тези две така кратки като звучене години успях да прочета много книжки, да опитам от живота с главно Ж (е, не скачах с бънджи - това остава за 40така, но пък ходих на тиймбилдинг и се татуирах:)))) и продължавам да твърдя, че всеки, който е свободен (в моя случай от цигареното робство) Живее... успях да досадя на мноооого хора с темата "колко лесно всъщност е отказването от цигарите" (и тук всеки пушач би добавил уж на шега, а всъщност за да замаже гузната си съвест "правил съм го стотици пъти", но факта е че...ох няма пак да започвам проповедта си)... Та, да, досадих им - майките в градинката бягат и се крият от мен когато пушат. Вече не натрапват смрадта около въздушното ми пространство... дай Боже някой ден в парламента да намалеят зависимите и и ние да се сдобием с нормална държава, защото сега... на заведение се ходи, ама без деца, че да не им "подготвяме" дробчетата от малки... Дай Боже цигарите да струват 20 кинта парчето, че дори и по-богатите от най-бедните (нали все се обясняваме колко сме бедни, пък дуфтим стотици левове всяка година) да осъзнаят колко по-прекрасно е без...

И така - нали в такива моменти, на такива дати хората обикновено си правят равносметки и планове, та... моята равносметка би се изразила в едно "Браво, Кети", а планът е ясен - продължавам в същият дух...
Следваща спирка - суровоядство:)
Бих искала специално да изпратя поздрав на човекът, който отвори много нови страници и ми показа много нови неща, които започват с отварянето на непушаческата страница...
Колега, поздрав за вас! Днес ще стана в 5.55 (след 10 минути), ще си направя йогата и като стане малко по-"ракиено" време ще ви звънна да ми разкажете за "похода":)
Желая усмихнат 3ти септември на всички ви!

А това е изгрева... незнайно как (след Суриа Намаскар) успях да го видя, че дори и снимам през мрежата, която огражда кооперацията ни... Прекрасен ден!






И за да се почувствам още по-по-най- си подарих и тези две книжки... (които са има - няма 1/20та от парите, които щях да съм запалила...(в края на първата година си подарих смарт фон-а))

Любиииимият ми бартер!

Това е едно от нещата, които съм правила с най-огромно удоволствие:


Защо ли?
Заради цветовете? - не
Заради уникално яката комбинация на диня с кексче :))) - не
Заради белите мравки на ципа (мравките са на пари)? - не
Заради якия начин, по който се получи чантата? - не
Заради това, че се утрои, защото собственичката й има две п'инцеси, които също искаха? - не
Заради това, че бъдещата й собственичка е ПИИИЧ (историята ми с нея е дълга и прекрасна) - почти да:)))

Чантата се оказа бартер за ейто това прекрасно нещо:



Много, много съм щастлива. За тази татуировка важи максимата "от слон - пеперуда"... Така де, отидох за мъъъничък слон, а се върнах с голяяяяма пипилуда...
Благодаря, Петенце (и Евгени :Р)
Ето и как са описали в уебкафе единствените хора, на които ние с мъж ми бихме поверили кожите си.