Честит 3ти септември...

Преди време започнах този блог с доста по-различна цел от това, което се получи (и продължава да се получава)... Помня, че един от първите ми постове беше посветен на живота без цигарен дим. За мен той започна на този ден преди две години... не мога да повярвам колко кратко звучи, а в същото време сякаш от тогава Живея... Наред с няколко дни от 2004г., 11юли (2006) - когато си взехме Ева от педиатрията (за мен това е истинската дата, на която празнувам нейното Раждане) и 25 февруари т.г. (когато знаете какво:)) 3ти септември 2008 е другата светла дата... За това време успях да променя изцяло начина си на мислене и на живот - имах си своите възходи и падения, но в крайна сметка налучквам правилната посока и никога не съм била по-сигурна отколкото сега, че там, където отивам наистина е правилната посока... Нещослуча нещата. В продължение на едни има-няма 13 години съм отказвала цигари на всяка коледа, нова година, рожден ден или с каквато, на което не мога да се начудя и до ден днешен е как така не ми беше необходим специален повод или специална дата, че да ли не сделка "ако се случи еди какво си, аз еди що си"... брех...
За тези две години (освен да се възпроизведа повторно:)))) успях да поекспериментирам със себе си - нещо, което честно казано нямам търпение да започна пак, но за целта Ивче трябва да стане малко по-самостоятелна на тема изхранване:) а това пък е нещо, с което не бързам:) Открих, че всичко, което се случва се случва в главите ни - здраве, болест, тъга, радост, хората и събитията, които ни се случват също се случват първо в главите ни...
За тези две така кратки като звучене години успях да прочета много книжки, да опитам от живота с главно Ж (е, не скачах с бънджи - това остава за 40така, но пък ходих на тиймбилдинг и се татуирах:)))) и продължавам да твърдя, че всеки, който е свободен (в моя случай от цигареното робство) Живее... успях да досадя на мноооого хора с темата "колко лесно всъщност е отказването от цигарите" (и тук всеки пушач би добавил уж на шега, а всъщност за да замаже гузната си съвест "правил съм го стотици пъти", но факта е че...ох няма пак да започвам проповедта си)... Та, да, досадих им - майките в градинката бягат и се крият от мен когато пушат. Вече не натрапват смрадта около въздушното ми пространство... дай Боже някой ден в парламента да намалеят зависимите и и ние да се сдобием с нормална държава, защото сега... на заведение се ходи, ама без деца, че да не им "подготвяме" дробчетата от малки... Дай Боже цигарите да струват 20 кинта парчето, че дори и по-богатите от най-бедните (нали все се обясняваме колко сме бедни, пък дуфтим стотици левове всяка година) да осъзнаят колко по-прекрасно е без...

И така - нали в такива моменти, на такива дати хората обикновено си правят равносметки и планове, та... моята равносметка би се изразила в едно "Браво, Кети", а планът е ясен - продължавам в същият дух...
Следваща спирка - суровоядство:)
Бих искала специално да изпратя поздрав на човекът, който отвори много нови страници и ми показа много нови неща, които започват с отварянето на непушаческата страница...
Колега, поздрав за вас! Днес ще стана в 5.55 (след 10 минути), ще си направя йогата и като стане малко по-"ракиено" време ще ви звънна да ми разкажете за "похода":)
Желая усмихнат 3ти септември на всички ви!

А това е изгрева... незнайно как (след Суриа Намаскар) успях да го видя, че дори и снимам през мрежата, която огражда кооперацията ни... Прекрасен ден!






И за да се почувствам още по-по-най- си подарих и тези две книжки... (които са има - няма 1/20та от парите, които щях да съм запалила...(в края на първата година си подарих смарт фон-а))