The M. Quilt

Този килт ще остане в "историята" ми като най-дълго замисляният проект. Отне ми цели два месеца да реша какво точно би било най-подходящо за съчетание с изискванията на бъдещите му собственици и ползватели. Имах възможността да избера внимателно както материалите, така и моделът, за което благодаря на... тя си знае коя:), за търпението и позитивната нагласа... Иначе моделчето се появи когато разглеждах книгата на моята любима Анна Долани:) Просто го видях и работата потръгна... Това беше първият килт, килтнат на Суприйм Слайдера, покрай който изживях поредната си килт сага, но... резултата си заслужаваше...



Да се ползва с радост, любов и здраве!

Книжки с дрешки :)

Имам една дружка, която скоро ще отвори много готин магазин за подаръци... Та... покрай нея се престраших най-сетне да направя и аз корици за книги. Това беше едно от нещата, които все отлагах да шия, но ето - радвам се, че се престраших... Някак специално е това да облечеш книга. Е, аз до момента само тефтери обличам де, но... много, много е хубаво. Да се ползват със здраве и да носят радост редовете!

Честито начало...

Хайде, момичета и момчета, честито ни начало...
Днес, 11.11.10 (датата без да искаме се получи толкова запомняща се) регистрирахме Сдружение с нестопанска цел ПАЧУЪРК БГ... Радвам се, че бях част от обикалянето по стаите на съдебната палата и че нещата се случиха точно по начина, по който се случиха. Оптимист съм - нали когато искаш да започнеш нещо велико трябва да го започнеш в четвъртък, та... и ние след три четвъртъка отлагане най-сетне успяхме:)
Радвам се и на първите няколко часа след регистрацията - кафе на тихо място и дъъълго обсъждане как да напълним със съдържание това така чакано Пачуърк БГ... Благодаря и се радвам на всички хора, които ще го изпълнят и ще допринасят с труда си за развиването му... толкова се радвам, че съм част от нещо така красиво и така голямо... Представяте ли си - въпреки това, че всички знаем колко трудно се обединяват българи ние ще успеем... и ще проправим път... еееее не... спирам... времето ще покаже:)
И естествено /преди някой да изръси най-омразното ми клише “ще черпиш“/... ето ви почерпката:)

А ето и постът от другия ми блог, където поописах малко по-подробно предисторията и...си поупражнявах английския (ако има грешки пишете на скайп да ги оправям (изчервяв))...

Многофункционален Адвент календар

Тази година бях решила твърдо да направя на Ева адвент календар... не, че съм католик, но имам много, много топли спомени от този трепет с който децата в Норвегия чакаха последните 24 дни преди коледа и се радваха на мъничките неща. Преди време Бу беше направила такъв календар - много ме изкефи идеята и се зарекох следващата година и аз да се разпиша (когато вече и Ева разбира повече). Миналата година не успях, поради едни... лежащи причини. Тази, обаче... дори започнах да събирам ролките от тоалетна хартия - нашите, а и когато се притесних, че до 1ви декември няма да успеем да съберем 24 мобилизирах и приятелите:)))) Да, но идеята да изхарча толкова много хартия, която всеки ден да се къса пред очите ми неупотребена (поне по 2-3 пъти) нещо започна да ме глозга... Тогава се сетих, че мога да шия и понакълцах парчоците... и... така... но, за да стане съвсем мое си произведение трябваше да е още по-практично. На мен човек може да ми продаде и най-голямата глупост, стига да ме убеди, че е многофункционална, та така се стигна и до моят многофункционален адвент календар... Прекрасното му е, че може да се вържат и 24те торбички на едно място и детето да си избира по една всеки ден. Могат и да се разпръснат из къщата и да си намира по една всеки ден (като накрая ще останат най-трудните за намиране):))) Още по-хубавото е, че когато приключи коледната истерия просто ги сгъвате и прибирате с коледната украса - не заемат никакво място и догодина няма да се налага отново да правите или мислите друг адвент календар:) а още, още по-хубавото е, че ако ви харесват торбичките толкова, че не ви се прибират може да напъхате лавандулка в тях и да ги метнете в гардероба, за да гонят молците или да сложите други аромати и да ги използвате вместо гадните изкуствени ароматизатори за въздух...
Ох... Кети доволен:)

П.С.Готова съм и за поръчки ако и вие не можете да устоите на мултифункционалното ми творение:))))

ъъъъ проблем ???

Погледнете това дете... четете ли в погледа му "не ми се карай, не мога да си оправям стаята, малка съм още"... (ботушите са в резултат на безконечното"обуй си чехли, обуй си чехли"). От осем и половина месечния ми опит с две деца вече мога определено да кажа (не че някога пропускам да го спомена, де) но... ДВЕ Е МНОООООГО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО... особено когато помощ няма от никъде... тотално не разбирам хората, които се решават на трето, че и повече... за мен това е възможно единствено с наръч баби (вариант, който не ме кефи хич) или с пачки за свестни детегледачки... (което също май не ме кефи)... лошото е, че варианта, който ние сме избрали (и до известна степен ни се налага) - да отглеждаме сами децата си също май започва да не ме кефи.
Ивче беше зачената точно в момента, в който след половин година опити бяхме решили да "залагаме на качество, а не на количество деца:)" Бях и съм най-щастливия човек на земята, че избра именно този момент, че да слезе на земята при нас, бях и съм най-щастливия човек, че двенките се гледат право в очите и се обичат (много, много ми е важно да израснат заедно и подкрепящи се)
но...
идва ежедневието, в което ти трябва да носиш избрите си. Да преживяваш дългите дни, прекарани единствено в стремеж да угодиш и на двете и завършващи с рев на първа линия - двучасов "зъбен" рев и... "искам, искам, искам" на втора линия... И когато заспят от изтощение да намираш начин да презаредиш емоционално за рано сутринта, когато всичко започва съвсем, съвсем отначало...
Не знам до къде ще я докараме така, не знам дали това е най-обикновен злободневен проблем, свързан с растежа, не знам дали не бъркаме някъде... Знам само, че атмосферата е потресаваща... как да обясня на Ева какво е "да слушка малко повече" - не става с наказания, нито с караници, нито с игнориране, нито с "браво, сега много слушкаш - точно така е хубаво", нито с "благодаря ти, че ми помогна толкова много днес", слушкането зависи единствено от настроението на детето (проблема идва когато твоите нерви вече са тотално изпилени и ти имаш отчайваща нужда от малък жест от негова страна)... не знам, но за първи път в живота ми ми идва нанагорно... Аз, която не мога да върша само по две неща едновременно издишам... Остава ми само да си повтарям, че и това е период, че детето наистина се старае да ни угоди, да обръщам повече внимание на секундите, в които се опитва да направи каквото сме я помолили вместо на часовете, прекарани в мрънкане и казване на "не мога".
Дано не ви депресирам с този пост, май това е първият подобен в този блог, но наистина издишам и може би имам нужда да прочета мислите си и да реша как да постъпвам занапред, за да от прекрасните ни човечета да създадем прекрасни хора... и най-вече да не оставяме горепосочената стая или необутите чехли да стоят между приятелството ни...
Хора, не е важен демографският прираст, важно е да създаваме качествени ХОРА!

Vanessa & Martin Quilts

Before leaving to London and after that I've been working on two quilts for a sweet girl and her brother - both same age as Eva and Iva... It was so exciting, cause I wanted them to be alike and at the same time significant on their own. It turned out just fine... I even used the fabrics we bought in Cardif - my first REAL quilting fabrics... You can't find such here, you simply cannot... I enjoyed the process so much - the kids that are going to use them are so sweet and the mother is so relaxed and pleasing customer... Maybe that is why they turned so fine:)

Поканка :)

Ние, Аксиома-М и Пачуърк БГ,
ви каним
да отворим заедно вратите към
изкуството на пачуърка в България.

Как се раждат идеите……..
и ушиването им
ще видите на
6ти ноември (събота), от 11 ч.
на ул. „Силистра” 6
(до парка „Заимов”)
За информация: 02/946 10 08