Погледнете това дете... четете ли в погледа му "не ми се карай, не мога да си оправям стаята, малка съм още"... (ботушите са в резултат на безконечното"обуй си чехли, обуй си чехли"). От осем и половина месечния ми опит с две деца вече мога определено да кажа (не че някога пропускам да го спомена, де) но... ДВЕ Е МНОООООГО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО... особено когато помощ няма от никъде... тотално не разбирам хората, които се решават на трето, че и повече... за мен това е възможно единствено с наръч баби (вариант, който не ме кефи хич) или с пачки за свестни детегледачки... (което също май не ме кефи)... лошото е, че варианта, който ние сме избрали (и до известна степен ни се налага) - да отглеждаме сами децата си също май започва да не ме кефи.
Ивче беше зачената точно в момента, в който след половин година опити бяхме решили да "залагаме на качество, а не на количество деца:)" Бях и съм най-щастливия човек на земята, че избра именно този момент, че да слезе на земята при нас, бях и съм най-щастливия човек, че двенките се гледат право в очите и се обичат (много, много ми е важно да израснат заедно и подкрепящи се)
но...
идва ежедневието, в което ти трябва да носиш избрите си. Да преживяваш дългите дни, прекарани единствено в стремеж да угодиш и на двете и завършващи с рев на първа линия - двучасов "зъбен" рев и... "искам, искам, искам" на втора линия... И когато заспят от изтощение да намираш начин да презаредиш емоционално за рано сутринта, когато всичко започва съвсем, съвсем отначало...
Не знам до къде ще я докараме така, не знам дали това е най-обикновен злободневен проблем, свързан с растежа, не знам дали не бъркаме някъде... Знам само, че атмосферата е потресаваща... как да обясня на Ева какво е "да слушка малко повече" - не става с наказания, нито с караници, нито с игнориране, нито с "браво, сега много слушкаш - точно така е хубаво", нито с "благодаря ти, че ми помогна толкова много днес", слушкането зависи единствено от настроението на детето (проблема идва когато твоите нерви вече са тотално изпилени и ти имаш отчайваща нужда от малък жест от негова страна)... не знам, но за първи път в живота ми ми идва нанагорно... Аз, която не мога да върша само по две неща едновременно издишам... Остава ми само да си повтарям, че и това е период, че детето наистина се старае да ни угоди, да обръщам повече внимание на секундите, в които се опитва да направи каквото сме я помолили вместо на часовете, прекарани в мрънкане и казване на "не мога".
Дано не ви депресирам с този пост, май това е първият подобен в този блог, но наистина издишам и може би имам нужда да прочета мислите си и да реша как да постъпвам занапред, за да от прекрасните ни човечета да създадем прекрасни хора... и най-вече да не оставяме горепосочената стая или необутите чехли да стоят между приятелството ни...
Хора, не е важен демографският прираст, важно е да създаваме качествени ХОРА!
ОК- свалям гарда.Ела -до теб съм без предпазване.Желая този момент, единствено тревогата да не навредя ме държи в готовност за дистанциране.Не ме разбирай погрешно.Моля те.Твоя съм но се притеснявам от намеси около теб и да нямаш неприятности заради мен...извини ме.
ОтговорИзтриванеДобре казано. Май и аз имам нужда да ти прочета мислите, защото по някаква случайност ги споделям. :-/ Нямам разрешение на въпросите ти и ми се струва, че няма откъде да се намери. Иначе щяхме да сме перфектните родители на перфектните деца, а такива просто не съществуват.
ОтговорИзтриванеВсеки ден е един сървайвър и пълен куфар от компроси. Да, и аз искам да отгледам и възпитам качествени личности и каквото мога, правя. Но, има и съпътстващи фактори. Детската градина и добрите приятели, се оказва, че не помагат, а напротив... На фронта съм съвсем сама - играя ролята и на баща, и на майка и често съм твърде изтощена, за да си задавам въпроси "правилно ли постъпих", "не трябваше ли вместо...", "ще се справим ли" и т.н.
Ето, и аз мога да съм депресираща, но всъщност исках да ти кажа, че понякога имаме нужда да се оставим на течението и да не се вманиачаваме, защото всяка крайност води до обратен ефект. Всички сме подложени на родителски грешки, всички можем още и още, но докога и с цената на какво???
Я да видим сега, какво има на тази снимка? Едно голямо сладурче, което е доста добре облечено и дори си е обуло "чехли"... Бравоооо! А я как хубаво се е заиграло с кукличката, сигурно килти одеалце, като мама ;)
ОтговорИзтриванеКети, ти в момента гледаш две дечица в съвсем различен етап в развитието им! И да, никак не е лесно и няма как да бъде. Важното е да разберем от какво имат нужда децата ни, за да станат "качествени". А това е внимание. Малкото иска внимание и успокояване на болката (зъби, глад, мокро) или просто гушкане. А голямото иска внимание за да бъде научено на добро и на лошо. Ама ти го знаеш това...
И да не забравяме, че и Тати се нуждае от внимание. А вниманието към МАМА е най-важно, защото когато мама се чувста добре, ще предаде това и на цялата къща... А тя - къщата, ще видиш че сама ще си влезе в ред (ама друг път :) )))
Целувки!
#
ОтговорИзтриванеЗорница Николова
Ако изобщо мога да кажа нещо успокояващо, то е, че това просто е един период, който трябва да преживееш. Когато моите деца бяха малки - с 2 години разлика са и баткото, за който мисля, че знаеш, че е от децата с "проблеми в развитето "..съм... преживявала доста емоции и моменти в които съм се чудила дали изобщо в крайна сметка ще излезе нещо..но излезе и с единия и с другия - той достигна до етап на развитие, който никой не очакваше, че е постижим, а тя е едно прекрасно моиче и моя най-добра приятелка..така че просто си повтаряй - само да са здрави и ти да си здрава - щом го правиш с любов и влагаш любов - всичко ще се подреди !! Късмет и сили и смелост..хубавото предстои !!See More
November 7 at 5:27pm · LikeUnlike
#
Keti Konstantinova-Dimitrova Благодаря, Зори!
November 7 at 5:31pm · LikeUnlike
#
Vesela Misheva хаха, Кети, сутринта като излезнахме от нас и вместо да завия към детската градина, тръгнах направо към работата...а само една седмица не съм ги водила по този маршрут....ще се оправим, няма страшно
November 8 at 1:27pm · LikeUnlike
#
Маргарита Заркова "... ДВЕ Е МНОООООГО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО..". така е! ВЯРВАМ ТИ! :)
November 8 at 3:12pm · Like
Голям бардак... Ама то май половината неща не са на детето. ;)
ОтговорИзтриванеАнонимен, сега ти е по-добре като сипеш отрова. Свалям шапка на майките, а ти хвани една мотика и отиди да копаеш царевица на село, по-полезно нещо ще е.
ОтговорИзтриванеДруг анонимен!
Много анонимни станахме. :))))
ОтговорИзтриване