Публикувам това писано-недописано нещо, защото случайно го намерих из черновите на блога, пък не ми се трие... и то емоцийка носи:) Няма си край този пост, но... краят (или по-скоро началото) всички вече го знаете:)
Леле от колко време не съм писала... моля, моля да ме извините, но януари се оказа по-предизвикателен отколкото го бяха писали в хороскопа ми. Не мога да кажа в никой случай, че беше лош - определено ще е месец, който ще помня много дълго време. Започна новогодишно - със всичките му страсти, с шиенето, с плановете... Това, което не съм ви споменавала тук е, че отдавна оглеждахме (аз и Теа) едно мъъъъничко помещение под нас, за което знаехме, че наема си заслужава като евентуална опция за така желаният килт шоп... и тъй като събитията по-натам се завъртяха именно около килт шоп-а, а не толкова около самият януари или мен, затова ще си позволя да разкажа историята от началото й - там, където смятам, че започна сериозната част...
Преди месеци, първото ми госте у Теа беше съпроводено с много страсти - котаракът Оро се запозна с едно много голямо черно чудовище с дръжки и колела, което беше най-безцеремонно вкарано в коридора МУ и когато тъкмо беше възвърнал самочувствието си на пазителят на домът чудовището се размърда и от него заизлизаха ревящи звуци... горкият Оро трябваше и с това да свикне, когато извадихме ревящото нещо от чудовището и с него трябваще да се опознава... абе емоции за котешката му душичка - бол... но емоциите не бяха само за него... в същия ден Теа най-сетне се реши да даде на ръчния си Лучник почивка, натоварвайки една някак по-нова педална машина, емоция, която и за мен и за нея също беше незабравима, същият ден, на същото това гости, говорейки си за неизчерпаемата килт тема тя каза "да, може и това да правим в Килт магазинчето"... за мен това беше върхът... винаги съм знаела, че искам да направя такова нещо, но с Теа до себе си вече знаех, че ще успеем... В последствие дните се занизаха в планове - мечти... до деня, в който съвсем СЛУЧАЙНО разбрах, че помещението, което си бях харесала се освобождава. От там на сетне... мъжете казаха "амин" (или май по-скоро си мислеха "аман от вас") и литнахме... това, второто, трето, пето...
с времето и отрезвяването на предценката ни помещението се оказа не чак толкова привлекателно - как ли не го въртях в главата си, но не успях да вместя машината вътре... пък и имам "привилегията" да познавам съседите...
затова прегледахме пазара и... о, чудо! оказа се, че за парите, които си бяхме определили положението е доста добро... оглед номер 2 завърши с договор - тук изрично бих искала да спомена изключииииителната заслуга на майката на Теа (чието име още не знам, но изпитвам невероятно топли чувства към нея) истински брокер - професионалист, който знае как да води преговори... Майко на Теа, БЛАГОДАРЯ! (освен за наема и за това, че си родила и отгледала прекрасното нещо, с което така добре се допълваме)...
И така се заниза една дъъъъъъъъъъъъъъъъъъълга екселска таблица, на която с трепет поглеждахме последното "сметни" квадратче... на ексел сметките излязоха, но истинското предизвикателство е да се впишем...
Поразпределихме задачите и задействахме... нооооооооо
ВАРИЦЕЛА, после ГРИП... никога, ама никога в живота си не съм се чувствала по-безпомощно... а най-лошото е, че се случи точно в седмицата, в която се случиха всички документи...
Определено ми е интересно да те чета.....Продължавай!Сякаш и аз участвам в това събитие....Поне вие сбъднахте моята мечта и се радвам че съм частица от нея!Целувки,Кети!
ОтговорИзтриване