вторник, 2 март 2010 г.

След раждането... кърменето... запознанството с Ива...

Качих се почти на бегом, пренебрегвайки количката... гушнах Ива, стиснах си гърдата да видя какво е положението - всичко вървеше като по мед и майчино мляко:)цокнахме БОЛИИИИИИИ... въобще не можах да зацепя какво става - нетърпението да кърмя беше прекалено голямо. Втори опит - брех, пак боли... Не така си го спомнях с каката... Ивата усети, че е сменила обстановката и си искаше ли, искаше гуш. До вечерта зърната ми се бяха покрили с рани, но нищичко не можеше да ме спре да кърмя...Мажех с кремче (между другото Авентското кремче за зърна оставя яки петна по дрехите) и стисках зъби. През цялото време си мислех колко щеше да е хубаво да се насладя на момента както си мечтаех, ама не би. Вместо това трябваше да слушам за бруталното раждане на съквартирантката ми, която уж нормално родила, но беше доста зле... после милата за да се отърси от шока ми заразказва някакви истории за някакви хора... но нищо не помня от това.
Ивата...
Милото ми толкова чакано дете - ето го - в кошчето до мен... а сега какво? Когато си я взех и умирах да я разгледам май чувствата бяха взаимни. После като се поопознахме се оказа, че тя по принцип не зяпа толкова много, но тогава имам чувството, че ме разглеждаше в подробности. Беше много мило... Въобще не знаех как да я подхвана... луда работа. Когато все пак се нагодихме една към друга нещата потръгнаха - лежах и я гледах дълго... чисто новото ми бебче (това е цитат от Бу, в който се влюбих). В следващите няколко дни продължихме да се опознаваме - имахме си и мини лактационна криза, и какво ли още не. Съквартирантката ми не ме оставяше да скучая... когато донесоха и нейното бебче от интензивното (заради тежкото раждане то имаше нужда от допълнителни наблюдения) се радвахме заедно - все едно още веднъж започвах кърменето.
Другото нещо, което имах възможността да видя и ми даде отговор на доста въпроси относно защо аджеба майките все "нямали кърма" беше историята с адаптираното мляко. Когато си взех Ивата и дойдоха да ми предлагат добавка отказах - каката си написа нещо в списъка и така, след три часа пак ми донесоха, този път направо ми я оставиха в леглото на детето и си заминаха - изсипах млякото, изплакнах шишето както са правилата и го върнах. И трети път дойдоха (естествено Ивата ми висеше на гърдата по това време), тогава категорично им казах, че ние сме на кърма и след показното как се кърмим явно успях да обясня да не си хабят добавките с мен...
Една вечер май правеха нещо като разчистване, щото както бяха оставили майките да се възстановяват им връчиха бебетата и настана едно такова особено настроение... родилното заприлича на родилно... До тогава бях единствената, дето си киснеше над кошчето с детето при нея. Тогава и съседката ми по легло си получи бебчето. Тъкмо бях заспала тази нощ, когато към два и половина връхлетя дежурната сестра да записва кой от колко добавка имал нужда, защото много майчета й се били обадили... Пита съквартирантката ми, тя още не знаеше въобще за какво става въпрос - взе си шишенцето... Когато погледна мен аз се гушках с Ива в леглото (как не ме схока за това не знам) аз просто й казах "ние сме си добре, няма нужда от добавка" на което тя учудено отвърна "Браво бе, ти си единствената". Скоро облъчих и съседката... така де, няма да съм единствената, я... вече бях излъчила кърмаческата си хипноза и... вкарах и нея в сектата. Денят в който си тръгвах и с мацките от съседната стая си говорехме как да си сглобят помпите, как да кърмят и т.н. Как ми се иска на такова място да работи някой, който вместо само да разнася бутилките да вкара малко енергия в това да обясни на майчетата какво, защо и как... Всъщност проблема е именно в това - да се обяснява с ентусиазъм, иначе специалисти и хора, които биха те посъветвали - бол...
Както и да е... дойде Денят:)
"ЧБМ",
"ЧБМ",
"температура имате ли"
"не",
"колко тежи беба",
"има ли жълтеница", и т.н.
Визитация... съседката по легло чакаше с нетърпение, за да й кажат (след като я бяха разпрали отвсякъде - но пък "нормално" родила) как са й шевовете. Дойде доктора и сестрата
"Ти?"
"Аз пети ден секцио - мога ли да си ходя"
"Добре ли си?"
"Да"
"Добре, ходи си, докторе, късай й листа да не стои при другите"
"Ти? (за съседката)"
"Аз пети ден след раждане с форцепс и вакуум - бихте ли ми погледнали шевовете"
е да му се невиди погледнаха ги - С ХИМИКАЛКАТА
"Нищо ти няма - добре си си"...
Същата тази сестра ме предупреди (без да съм я питала), да черпя родилните сестри, а не детските, щото те се къпели в бонбони, на същата тази сестра й отне 3 часа да ми пише епикриза. Едва когато се чудеха как да ме изгонят, за да настанят друга родилка на леглото ми ме пратиха да видя какво става с въпросната епикриза, та тогава и тя се сети да започне да я пише. Отне й 5 минути. Днес чак се окопитих и си видях епикризата - според нея съм родила плод от МЪЖКИ ПОЛ, казвала съм се не както твърди личната ми карта, това някой да си направи труда да се подпише под подобен официален документ си е направо... лукс...

В същото време детските акушерки спретнаха изпращане - дойдоха с мен до долу, облякоха Ива и... я предадоха на тата Дари...
Това беше... Майчин дом - Love it or leave it...

5 коментара:

  1. Да ти е честита малката Ива -да е много ,много здрава и от тебе-много,много кърма:-)

    ОтговорИзтриване
  2. Честито второ слънце в твоята Вселена, Кети.

    ОтговорИзтриване
  3. Честито сладко,малко бебче Кети!
    Живи и здрави всички в къщи и много ,много късмет на адашаката ми!:)-хубв човек ще бъде!

    ОтговорИзтриване
  4. Хей!:)) Честито "чисто ново бебче":))) Много здраве, слънчица и звездички пожелавам;)))

    ОтговорИзтриване
  5. Коментарите ми от фб:)
    Margarita Georgieva, Detelina Zlatanova and 2 others like this.
    *
    o
    Margarita Georgieva hehe strahotno razkazvash, chakam s netyrpenie sledvashti postove
    March 3 at 10:45am · LikeUnlike ·
    o
    Cvetomir Pachev Дааа... и аз слушам в захлас...т.е чета. Увлекателно е! Впечатлен съм колко си открита и непринудена. Много интересно дали може да разкриеш повече подробности по онази история за зачеването на бебето? :))))
    March 3 at 12:03pm · LikeUnlike ·
    o
    Keti Konstantinova-Dimitrova там няма нищо интересно - когато най-малко очакваш и се сдобиваш с ембрионче...
    March 3 at 12:41pm · LikeUnlike ·
    o
    Ira Popova auuuuuu NEVER in Maichin Dom! Az rodih v Sveta Sofia i do kolkoto mi beshe izvestno vsichki ot etaja si spiaha s bebetata i gi kyrmeha...e, imashe samo edna koiato mnogo se mycheshe i ot myka digna 40 gradusa temperatura, no nakraia i trygna kyrmata. Az sym mnogo dovolna ot Sveta Sofia , chak ne mi se trygvashe, chestna duma ;)Taka hubavo se grijeha za nas, vse edno si biahme na hotel! I az sys cezarovo- Da jivee cezarovoto!
    March 3 at 8:21pm · LikeUnlike ·
    * Write a comment...

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails