Коледният базар на Камара на занаятчиите, Зазимяването и разни други на... немски:)

Чудно време е декември... едно такова очакване и специално усещане се носи из въздуха... Е, коледа отмина, раздадохме и получихме подаръците... За мен тази Коледа отново беше специална. Тази година предизвиках себе си по много начини - отворих и разработих магазин, уших много, много различни неща, научих тонове... спечелих (и отчасти си позволих да загубя) приятели... доказах си, че все още мога да работя цял месец по 14 часа всеки ден
Много, много активна година... Върха май качих, когато реших да участвам в 16 дневният ВЪНШЕН базар, организиран от Камарата на занаятчиите. През цялото време бях със смесени чувства относно този базар, но реших да участвам, защото цялото нещо беше едно огромно стечение на обстоятелствата, което ми се стори необикновено. Днес беше последният му ден и... като се върна назад осъзнавам отново каква късметлийка съм... Богата съм - срещнах необикновенни хора, заредих емоции, настроение и разбира се вдъхновение...
Имам толкова много нови идеи и толкова много нови цели... И все пак май 2012 за мен ще е година на довършване, на доучване... засрамих се от този един единствен изпит, заради който ми виси магистратурата и още няколко такива "висулки", та... ще има за какво да стискате палци...

За времето на базара като на магия се случи и другият проект, който си бях поставила за цел - да направя още един онлайн магазин - www.dvergen.com - този път единствено за готов пачуърк... Въпреки, че зае интернет пространството на връх Коледа, той върви доста по-бавно, пълни се по-трудно, поглъща доста информация, но... се случва:) С него се гордея също толкова, колкото със www.dvergen.com, защото както и първият го създавам от нищото... много е специално това чувство... и в същото време е доста отговорно... защото реших да му подаря името, което е доста специално за мен. Дверген означава "джуджето" (необходимо ли е да споменавам от кой език:)))) винаги, ама винаги съм казвала, че ако някой ден си имам място, то ще се казва Dvergen... та затова:) Интересно стана и се надявам да допълни пачуърк картинката, както и да успея да надхитря себе си - както с програмирането, така и с фотографията, фотошопа и разбира се текстописането:)
И така... в общи линии нямам време дори да се обърна, но така ми харесва, защото когато все пак имам възможност да го направя ми харесва това, което е останало след мен:)
Така и моментите, прекарани с децата, и моментите на нищоправене са още по-сладки...


Ето и снимчици от предизвикателствата ми в последната половина на декември 2011...

А това е снимка от отново НЕЧОВЕШКИЯТ базар, на който участвах в средата на декември, организиран на уникалното място, наречено +това... не знам как да коментирам емоциите си по отношение на това местенце... обичам го!

А това са нещата ни, които стигнаха до два немски базара тази година - в Мюнхен и Кьолн... кой би помислил, че на Финтифлюшка и Милчо ще им се наложи да изучат и немският:) Ивет, благодаря ти за доверието в мен и че си направи всичкият този труд... Благодаря!

On the road again:)

Даааа...
След като миналата събота доказахме, че законите на физиката не действат за Teaket Quilt Shop и успяхме да присъстваме на четири места едновременно е време... (освен да благодаря на дружките, които ни помогнаха да го направим) да предизвикаме базарите отново:)
Миналата седмица късметът ми отново се намеси и провали плановете ми за спокойни предколедни подготовки... След като си уших шиенето за тази коледа, се оказа, че... има още какво да се направи. Получихме възможност да участваме в Базар на занаятите... Много съм щастлива и въодушевена и наистина се надявам да има смисъл:)Нямам търпение да се срещна с другите крафстващи участници... Ще се състои на ъгъла на Христо Ботев и ул. 20ти април. Там има едно симпатично ресторанче - Целувката... всеки ден от 11 до 19ч ще можем да се видим там:)
За мен това участие отвори и доста нови врати и допринесе за убеждението ми, че очакването на Коледа е един наистина специален период... в който наистина стават чудеса:)
Много се надявам и с вас да е така и да се наслаждавате на уюта, да сте украсили домовете си и да печете трескаво вкусни меденки:)

Четвъртък!

Какъв по-хубав ден от това да обявя началото на....
ако знаете от кога ги чакам да спрат да се клюкарят и да заиграят заедно!!!
Направо...

Това пък е шалтето, което ших за каузата на Йовка Христова - Работилничка за чудеса, която помага на майчета с деца с проблеми - част от организирания от нас и приятели Коледен базар... Шалтето ще можете да намерите и закупите още тази събота на базара - всички парички от него, както и 25% от всички други продажби отиват за каузата:)

А това е едно шалтенце, което ших с голямо удоволствие и унес.. аз определено съм a cat person:) Него можете да намерите в магазина... Към него в комплект има и разкошен обиколник, който все не успявам да снимам...

Използвам случаят да ви поканя и на Коледните работилнички за деца (от 11ч) и за възрастни (от 14.15ч) всяка събота - темите са: подложки - изнамерихме една невероятно интересна техника за вас и сме сигурни, че ще ви бъде интересно... другите теми са:
Създаване на гирлянди
Ушиване и декориране на торбички за сладки

Ужасна приказка с прекрасен край...

Нали съм ви казвала колко мразя понеделниците... някак прекалено определящи са ми как ще ми протече седмицата... Е, отминалата седмица беше определена от миналата неделя.
Много се забавлявахме с играчките за елха на работилничките в събота, ама много... децата са толкова сръчни! е, и възрастните не им отстъпиха, де:)))
След това бяхме на купон и тъкмо всичко изглеждаше като да се пооправя след "черният ноември" и... Ева незнайно от къде извади една ми ти кашлица с всичките му екстри
... в понеделник когато я прегледаха беше вече за болница...
Сбъдна се един мой страх от когато Ивче беше още новородено - пулмологията до Майчин дом (тогава ни се размина, но сега... не) Страшничко си беше... никога не съм чувала детенце да плаче по начина, по който плака тогава... и когато се върнахме от рентгени, абокати и т.н. тя побърза да изрази всичко, което ставаше в главунката й чрез това, което умее най-добре - взе моливите...

Това, което създаде направо ме...
Не знам дали забелязвате как всички хора са просто чертички, а абоката, копчето, броенето, снимката... са до най-малки подробности... и единственото цветно в цялата история е коледното желание "Ева иХка куукла" (второто "у" е защото първото не стана достатъчно красиво)

Човечето най-вдясно е тя - на едно столче... зад нея - рентгена, имаше и една кушетка, която също е нарисувала... в ляво сме аз (излизам от стаята) и докторката, която натиска бутона... горе е самата рентгенова снимка, преброяването до три, сърдитата Ива (незнайно защо с точки) и така...

Тук тя е легнала, онова остро нещо е абоката, аз съм в страни на кушетката (гушках я когато го слагаха)...
луда работа...

Оригиналите на тези картинки останаха в пулмологията...
Колкото и странно да звучи, обаче, отново имахме късмет... Запознахме се с прекрасни хора... Срещнахме Вики, с която времето и игрите вървяха далеч по-забавно и оздравяваха заедно... Направихме много картички, нарисувахме много картини, изчетохме много приказки...
И ето ни вкъщи:) Възстановяването ще е месец и... си научихме урока "Да стоим по-настрана ако някое дете в детската кашля":)
На шега или на истина тази седмица беше специална И защото успях да НЕ отбия, въпреки, че съм кърмила Ивче има-няма по веднъж... но пък за мой най-голям ужасТ:) мадам си навакса успешно:)))

Най-прекрасното посрещане ми беше организирано от майка ми, която ми беше подредила шкафа с платовете:)))

и разбира се от митниците, които се погрижиха да си получа останалите 8 от общо 13тина топа прекраааааааааааааааасен пачуърк плат:)))
сега съм ги строила като войници и им се любувам през пликчетата, защото не смея още да ги отворя:)

Тази неделя започнах с...

заравянето ми в норвежките пачуърк блогове - нещо, което се каня да направя от... доста време,
довършване на няколко проекта
и... кафе с уиски...
и се моля седмицата, която чука на вратата да се познава по неделята:)

НАЗДРАВЕ!

Извинявам се на всички за отменените работилнички тази седмица и ви каня на работилничките тази събота - ще правим подложки:) С дечковците ще правим снежни човечета, пингвинчета и разни други интереснотийки:) и разбира се... заповядайте на Коледен базар - определено ще ви зарадваме с красоти:)

Малко празнично...

Не знам... Тази година подготовката за празника ми е особено празнична...
и започна особено от рано...
много, много си се радвам на коледната витринка и на нещата, които сякаш на шега уших за празника...
скоро ще дойде и временце за "теглене на чертата" и... отново ще съм доволна:)Уникална година! Толкова нови неща... кое от кое по-прекрасни... Тази година се запознах и със страхотни хора... но за това по-натам...
За сега ще публикувам просто няколко снимчици... мисля, че вече са публикувани, но... просто имам нужда да го направя отново:)

Игра - размяна Есен

Най-сетне стигнах и аз да се похваля с моят кукленски куил от играта на Пачуърк БГ:) Толкова много се радвам на прекрасното нещо, което получих... Както всичко НЕслучайно, което ми се случва моето другарче за размяната беше... и най-добрата ми приятелка:) Жена, която не пише във форума или групата, но участва дейно във пачуърк живота в София:) За секунда не съм се съмнявала, че изпод ръцете й ще излезе нещо уникално, но когато го получих се оказах още по-очарована:))) Гърба също е специален, но... няма да го снимам поне за сега... Той е още едно доказателство, че аз определено съм "a cat person" (там е апликирана котката Нора - втората котка в живота ми, която има мног, много специално място и роля и до днес, въпреки, че изчезна преди много години)...
Е ето и висящото вече на стената на вдъхновенията ми лице:)

И.... няколко снимки от прекрасният й дом, сигурна съм, че и вас ще вдъхновят толкова, колкото и мен (и стискайте палци да не бъда удушена, че ги споделям:))
Благодаря, мило другарче!

Фарове, обиколници и коледни работилници:)

Хм... разхвърлях разни снимки, защото трябваше да изпратя няколко на двата обиколника, които окупираха последните ми няколко дни (освен още няколко други неща, които ги окупираха, де:)) и установих колко мнооооого се е насъбрало несподелено в блога. Направо не мога да повярвам...

Ето това не съм публикувала... то е на етап капитониране... то е първото нещо, което шия с нашите си платове от магазина... Изумена съм колко голяма е разликата между това, с което работим тук и... истинските платове за пачуърк - сами се режат, сами се шият... и става тоооолкова красиво!

Що се отнася до обиколниците... Лилави котки и сини меченца... Невероятно удоволствие за апликиране и невероятен кошмар за вкарване в дунапренени рамки... Тържествено обещавам повече никога, ама никога да не правя триметрови дунапренени обиколници! Но пък през цялото време си представях как ще им се радват мъниците и това определено компенсира дунапрененият кошмар:) Много скоро към тях ще ушия и две прекрасни шалтенца, за да направим комплекта... Много научих покрай тези обиколници и съм супер горда със себе си... Тук е мястото да благодаря на приятелите си, защото това, че повярвах на предното изречение дължа на тяхната подкрепа... Благодаря ви, че ми върнахте увереността и не позволихте да падна духом след случките съвсем по "понеделнишки"...

Наред с Вещерските неща отворих широко и вратата, за да влезе Коледният дух и... творя ли творя коледнотийки. Тази година определено коледата ще се празнува поне два месеца в нашият дом, а пък и в магазина:) Не е чудно, че учителката на Ева ми разказа, че тя от месец всичко, което нарисува е "за дядо Коледа" или пък едноименния бива изобразяван често в творчеството й:)

Всичко започна от една поръчка на коледна пола за елха, която получихме... покрай нея извадих платчетата кътани и събирани със такова старание и желание, докупих си от магазина и допълнително парченца и... се започна джингъл белс:)

Втората стъпка към приветстването на коледа настъпи тази събота, когато започнаха коледните работилнички в магазина... За мен това беше сбъдната мечта... Да, няма да се уморя да го казвам:) Разкошно беше! Най-сетне успях да наредя масите така, че да са оптимално поставени и на хората да им е най-удобно и бях изключително изненадана от крайният резултат... Надявам се наистина да са се забавлявали, защото аз определено го направих:))) Благодаря на участниците и преподавателката за уникаааалното настроение и красотите, които излязоха от ръцете ви!
Ех, как бързам... преди работилницата за големи имаше работилница за малки:))) Пак чорапчета и снежковци правихме:) Единственото, което не предвидих е, че моето собствено дете не е свикнало да ме вижда в не "мамо, мамо, мамоооооо..." среда и си искаше своето, та... за да участва в работилничките и другите пъти ще предприема мерки:)
И така... леко по леко... идва коледааааа:) Нямам търпение до другата събота, когато ще правим венчета - с малките малки венчета, с големите - големи:)

ВещеРствени доказателства:)

Това е история стара, стара, стара като Париж и тя... един художник на тротоара рисуваше момиче с цветя...
Не ме питайте защо започнах с този цитат от любимият ми В.Ханчев...
Днес най-сетне успях да завърша и изпратя кукленският куилт за играта на Пачуърк БГ. Не мога да ви опиша вдъхновението, с което го създадох и позитивните мисли за прекраааасният човек, който ще го получи. Желая да му носи радост и да събира в паяжината само прекрасни спомени и изживявания. Пък и... нали метлата е символ, та... си има и метла:) Не зная защо така се получи, но има много символика в този ми проект, шит на един дъх (е, двудневен дъх, но... все пак:))))...
И в заключение...
Мило другарче,
Изключително много ти благодаря за търпението и разбирането, с което подходи когато ти писах, че няма да успея до 31ви октомври. Желая ти да си винаги така прекрасна и да радваш групата с красотите си...:)
Благодаря!
А ето и един бегъл поглед за най-лЬОбопитните:)

а ето и стихотворението...
ПАРИЖКИЯТ ДЪЖД,
ВЪЗПЯТ ОТ ЕДНА ШАРМАНКА

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

-Сбогом - бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма вече обич, хляб и платна.
От боите остава ни
само черна боя.
От Париж - само улици, водещи в Сена.
- Остани - бе отвърнал художника. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж - цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

-Господин Тротоар - тихо каза художника
и коленичи. -
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в алено, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Той постави своята шапка в страни
и й каза:
"Прости"
После, много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после - сини очи,
после - казващи сбогом - уста.
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя
с аромат на асфалт.
- Остани - каза той и погледна едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
Икогато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Падаха сенки на птици, на облаци.
Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.

После падна дъждът изведнъж.
Ах парижкия дъжд!
Шегобиец дъжд, който весело чука и свети,
червен и лъскав!

Той единствен се спря и започна да пръска
своите едри монети,
свойте сребърни щедри монети.
- Спри - тихо каза художникът. - Тя ще замине.
"Тя ще замине" - сърцето му страшно проостена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Веселин Ханчев

Работилнички:)

Не зная дали защото месеца беше много "шиенето невъзможно" тип или просто защото курсистките ни бяха толкова уникално-прекрасни,но... просто не мога да си представя как мина това време и че в петък е последното им занятие... За това време, в което бяхме заедно се забавлявах изключително! Вечерите ни с тях бяха гарантирано спокойствие (няколко пъти успяха да успокоят бушуващият ми гастрит с позитивизма си)... Може би заради тях очаквам и с такова нетърпение коледните работилнички и... едно е сигурно - вдигнаха мнооооооого високо летвата на термина "приятно изкарване". Мили момичета, благодарим ви за прекрасните вечери, за споделените натворени красоти и за усмивките - толкова големи, че не можещи да се поберат върху лицата ви! Прекрасни сте!