Не мога да не споделя и вчерашният ден, макар и понеделник, а не четвъртък:)
Миналият петък беше много специален в живота на магазинчето ни - получихме цели 3!!!!! колета:) Първият от Юлияна с изработени от нея красоти... Вторият - пристигнал до нас благодарение на усилията на Илиана - за което отново много, много благодаря
и третият - плод на нашите собствени усилия:) - 17 килограма джаджи от Хамерика, пристигнали за нищожните 4 дни:)) Тези 17 килограма ни костваха много повече, отколкото ако просто бяхме отишли до там да си напазаруваме... митници, чудесии... цял ден... но пък момента на отварянето на колета си заслужаваше:)
а още повече си заслужаваше понеделникът, в който отидох в магазина и преди да вляза Белфи ме посрещна и каза "ще го видиш - вече прилича на истински Куилт магазин":) Теа беше подредила всичко... усмивката не слезе от лицето ми вчера, не слиза и сега... Дано ви хареса:)
Мястото за пачуърк, куилт и ръчно направени подаръци. Посетете и www.dvergen.com
вторник, 29 март 2011 г.
сряда, 23 март 2011 г.
Мишо, Кюмюра и приятели:)
Заформи се страшна дружинка в шоп-а напоследък... сигурно сте виждали и чели за прекрасните играчки на Теа, които безгрижно си се плицикаха в жакузиту (на снимката по-долу)...
и.... пререкрасният ни подарък от Джени - слонът Рожко, който стои с гръб към вратата, щото някой си така бил казал, но дори и г...ърбът му привлича достатъчно внимание, че всеки му повдига ушенцето да види какво има отдолу... ъъъъ това май стана объркано, но е факт...
Към тях ненадейно (голяма краста е шиенето на кукли Тилда) се присъединиха и четири зайчета (снимах това, защото то им е ПР-ът - другите са дебели или не обичат да се снимат)...
После дойдоха овчиците на Юлияна и понеже са мацки с претенции заеха основният рафт - така де... никой не посмя да им се опълчи... те поседяха там, поседяха и после решиха, че повече ще им хареса на витрината на прозореца (на рафта деляха славата си с кокошките Коко и Кети (имената са си измислени от Юлияна)) и така направиха услуга на човечеството и вместо да трябва хората да влизат, за да им се радват могат да го правят дори когато магазинът е затворен... Ето тяхната ПР-ка, която ъъъъ (как ли да нарека най-оригинално една овца??? а, сетих се...) се казва Доли...
Върхът беше постигнат вчера, когато на бял свят се появиха Мишо и Кюмюра...
Съвсем случайно и плод на различни парчета плат те вдъхновиха игри дори и в една 22 годишна мацка (която всъщност им се пада и кръстница). Мишо е малък мишок... той за всичко слуша големият си батко Кюмюра... надява се някой ден, когато някое детенце застане на прозореца и каже "Мамо, мамо искам ето тази мишка" да харесат и него и да не трябва да се разделя от батко си... Но до този ден вероятно има много време... До тогава те двамата са безспорните тартори в магазина за пачуърк и строяват всички зайчета, овци, кокошки... дори и котките от розовата възглавничка:)
и.... пререкрасният ни подарък от Джени - слонът Рожко, който стои с гръб към вратата, щото някой си така бил казал, но дори и г...ърбът му привлича достатъчно внимание, че всеки му повдига ушенцето да види какво има отдолу... ъъъъ това май стана объркано, но е факт...
Към тях ненадейно (голяма краста е шиенето на кукли Тилда) се присъединиха и четири зайчета (снимах това, защото то им е ПР-ът - другите са дебели или не обичат да се снимат)...
После дойдоха овчиците на Юлияна и понеже са мацки с претенции заеха основният рафт - така де... никой не посмя да им се опълчи... те поседяха там, поседяха и после решиха, че повече ще им хареса на витрината на прозореца (на рафта деляха славата си с кокошките Коко и Кети (имената са си измислени от Юлияна)) и така направиха услуга на човечеството и вместо да трябва хората да влизат, за да им се радват могат да го правят дори когато магазинът е затворен... Ето тяхната ПР-ка, която ъъъъ (как ли да нарека най-оригинално една овца??? а, сетих се...) се казва Доли...
Върхът беше постигнат вчера, когато на бял свят се появиха Мишо и Кюмюра...
Съвсем случайно и плод на различни парчета плат те вдъхновиха игри дори и в една 22 годишна мацка (която всъщност им се пада и кръстница). Мишо е малък мишок... той за всичко слуша големият си батко Кюмюра... надява се някой ден, когато някое детенце застане на прозореца и каже "Мамо, мамо искам ето тази мишка" да харесат и него и да не трябва да се разделя от батко си... Но до този ден вероятно има много време... До тогава те двамата са безспорните тартори в магазина за пачуърк и строяват всички зайчета, овци, кокошки... дори и котките от розовата възглавничка:)
четвъртък, 17 март 2011 г.
Две седмици или половин месец...
Даммм ето го пак четвъртък:)
Вторият от живота:)Не зная дали заради вторият ни четвъртък или заради невероятната ми сряда (а може би просто заради детоксикиращите лепенки, които изпробвам върху себе си) не мога да спя, пък кой спи когато родината цъфти, та... да се отчета:)
По принцип, за да се случат великите неща, които хората започват в четвъртък май винаги трябва да има и една сряда, в която да ги подготвиш. Е, аз имах невероятна сряда... За мен тя си е специална откакто с Теа си въведохме традицията "сряда - кафе", но днес беше и с "десерт":) Между другото това, че срещите на гилдията са все в сряда се дължи точно на това срядено кафе, защото когато преди няколко месеца се чудехме кога да се съберем с останалите просто си казахме "ми... ние така и така в сряда 100% сме заедно, може и другите да викнем тогава":) макар че, скоро ще трябва да се ориентираме към по-неработен ден за срещи на гилдията, за да могат и работещите кръпкоманки да се включват... Все пак следващата среща на гилдията насрочихме за 6.04.2011 (пак сряда)
Започна се когато сутринта си получих поредната пратка книжки:)
После установих, че няма шанс да се класирам за кредитна карта (не че искам, но не мога да платя с каквото и да е друго на Хамериканците освен с тази гадост - после защо им сърбаме живота на кредит...) Та... осъзнах, че съм попаднала в известна доза безтегловност - състояние, от което аз бягам като луда цял живот и естествено то все мен застига. Така де, в графата "доходи" не можах да попълня нищо - нито съм по майчинство, нито не съм, нито съм на работа, нито не съм, нито съм на борсата, нито не съм, нито имам бизнес, нито нямам:) Много, много забавно се получи... както и да е - то се е видяло ще се опитам да живея без кредитна карта:)))))) Икономисаното време от обикаляне по банки с цел проучване на условия реших все пак да си прекарам с Теа - като в доброто старо време от преди две седмици:) Отидох в магазина и най-сетне успяхме наистина да си покръпкосваме заедно... Така - както с Дарин редим пъзели - вършиш нещо и си се вглъбил до толкова, че за да поддържаш и разговор говориш някакви безсмислици:)
После дойде и Белфи:) странна работа - чувствах се (както и по принцип си се чувствам в магазинчето) на място - моето си място... Вадихме кройки от Тилда... и днес отново се запознах с едно от лицата от другата страна на монитора... Таня, поздрав! и... (тук си представете най-дребния и засрамен шрифт) мерси за шоколадааааааа (изчервяв)
Вечерта на курса - последното ни занятие от второ ниво правихме трапунтото... много, ама много го обичам пустото Трапунто. Сигурно ми е проличало:) Говорихме си за втората игра на сдружението... за книжки... Помня как на първото ниво се разделях с хората със свито сърчице, защото не знаех дали ще ги видя отново, но... света е малък, да не говорим за София, България:) Още повече, че за времето на курсовете си станахме толкова близки, че нямаше и следа от притеснения, че "ще се видим на следващо ниво" (така и се разделихме:)) Тук е момента да спомена, че следващото първо ниво започва от 26ти март и ще е съботно, а следващите отворени врати са на 16ти април:) Повечето от момичетата членуват и във фб групата на сдружението, а с другите поддържаме алтернативни комуникационни канали:) еееей какъв ли е бил живота преди фейсбук:))) Та...говорихме и за играта... тук е момента да спомена и за втората игра, организирана от Пачуърк БГ, за която ще изпратя мейл, а в групата във фб вече дори е обявена:) Все пак за любопитните - ето копие от условието:
ПОЖЕЛАНИЯ - Пачуърк игра 2. Желаещите да участват в играта трябва да заявят участието си на мейл patchwork.bulgaria@gmail.com не по-късно от 18ч. на 30.03.2011. В мейлът могат да споменат и думата, която са си харесали. Думите трябва да бъдат цензорни:) и пожелателни. Няма ограничения в езика, на който да бъде пожеланието, нито в техниката, която ще се използва за създаване на блока - можете да апликирате, кодирате, paper piece-вате, рисувате... Блоковете трябва да бъдат с размер 25х25см. Би било чудесно ако избродирате или напишете име или инициали в ъгъла... Срока за изпращане на блоковете е до 30.04.2011 Ако имате желание може да направите и втори блок, с който да участваме в следващ благотворителен базар на ДБМ (за великденският няма да успеем май) Адреса на който ще се изпращат блоковете ще изпратя на записалите се по мейла:)
Ох... като гледам поста до тук и това, че се чудя кое да напиша по-напред прави тези две седмици една цяла вечност (а да не говорим за месеците откакто го има сдружението).
Доста неща направихме, доста не успяхме, но... ще успеем в следващите две:) В крайна сметка обаче, важното е, че ВИДЯХ за какво става въпрос - защо правя всичко това. За този почти нищожен период успях да се срещна с хора, които седят от другата страна на монитора, четат ме и ми вярват... четат, дори това, което не е свързано с шиенето и... влизат в магазина с едно такова излъчване..."еееей, аз те знам..." просто не мога да ви опиша колко се кефя, че имам толкова приятели, които дори все още дори не познавам... МЕРСИ!
Вторият от живота:)Не зная дали заради вторият ни четвъртък или заради невероятната ми сряда (а може би просто заради детоксикиращите лепенки, които изпробвам върху себе си) не мога да спя, пък кой спи когато родината цъфти, та... да се отчета:)
По принцип, за да се случат великите неща, които хората започват в четвъртък май винаги трябва да има и една сряда, в която да ги подготвиш. Е, аз имах невероятна сряда... За мен тя си е специална откакто с Теа си въведохме традицията "сряда - кафе", но днес беше и с "десерт":) Между другото това, че срещите на гилдията са все в сряда се дължи точно на това срядено кафе, защото когато преди няколко месеца се чудехме кога да се съберем с останалите просто си казахме "ми... ние така и така в сряда 100% сме заедно, може и другите да викнем тогава":) макар че, скоро ще трябва да се ориентираме към по-неработен ден за срещи на гилдията, за да могат и работещите кръпкоманки да се включват... Все пак следващата среща на гилдията насрочихме за 6.04.2011 (пак сряда)
Започна се когато сутринта си получих поредната пратка книжки:)
После установих, че няма шанс да се класирам за кредитна карта (не че искам, но не мога да платя с каквото и да е друго на Хамериканците освен с тази гадост - после защо им сърбаме живота на кредит...) Та... осъзнах, че съм попаднала в известна доза безтегловност - състояние, от което аз бягам като луда цял живот и естествено то все мен застига. Така де, в графата "доходи" не можах да попълня нищо - нито съм по майчинство, нито не съм, нито съм на работа, нито не съм, нито съм на борсата, нито не съм, нито имам бизнес, нито нямам:) Много, много забавно се получи... както и да е - то се е видяло ще се опитам да живея без кредитна карта:)))))) Икономисаното време от обикаляне по банки с цел проучване на условия реших все пак да си прекарам с Теа - като в доброто старо време от преди две седмици:) Отидох в магазина и най-сетне успяхме наистина да си покръпкосваме заедно... Така - както с Дарин редим пъзели - вършиш нещо и си се вглъбил до толкова, че за да поддържаш и разговор говориш някакви безсмислици:)
После дойде и Белфи:) странна работа - чувствах се (както и по принцип си се чувствам в магазинчето) на място - моето си място... Вадихме кройки от Тилда... и днес отново се запознах с едно от лицата от другата страна на монитора... Таня, поздрав! и... (тук си представете най-дребния и засрамен шрифт) мерси за шоколадааааааа (изчервяв)
Вечерта на курса - последното ни занятие от второ ниво правихме трапунтото... много, ама много го обичам пустото Трапунто. Сигурно ми е проличало:) Говорихме си за втората игра на сдружението... за книжки... Помня как на първото ниво се разделях с хората със свито сърчице, защото не знаех дали ще ги видя отново, но... света е малък, да не говорим за София, България:) Още повече, че за времето на курсовете си станахме толкова близки, че нямаше и следа от притеснения, че "ще се видим на следващо ниво" (така и се разделихме:)) Тук е момента да спомена, че следващото първо ниво започва от 26ти март и ще е съботно, а следващите отворени врати са на 16ти април:) Повечето от момичетата членуват и във фб групата на сдружението, а с другите поддържаме алтернативни комуникационни канали:) еееей какъв ли е бил живота преди фейсбук:))) Та...говорихме и за играта... тук е момента да спомена и за втората игра, организирана от Пачуърк БГ, за която ще изпратя мейл, а в групата във фб вече дори е обявена:) Все пак за любопитните - ето копие от условието:
ПОЖЕЛАНИЯ - Пачуърк игра 2. Желаещите да участват в играта трябва да заявят участието си на мейл patchwork.bulgaria@gmail.com не по-късно от 18ч. на 30.03.2011. В мейлът могат да споменат и думата, която са си харесали. Думите трябва да бъдат цензорни:) и пожелателни. Няма ограничения в езика, на който да бъде пожеланието, нито в техниката, която ще се използва за създаване на блока - можете да апликирате, кодирате, paper piece-вате, рисувате... Блоковете трябва да бъдат с размер 25х25см. Би било чудесно ако избродирате или напишете име или инициали в ъгъла... Срока за изпращане на блоковете е до 30.04.2011 Ако имате желание може да направите и втори блок, с който да участваме в следващ благотворителен базар на ДБМ (за великденският няма да успеем май) Адреса на който ще се изпращат блоковете ще изпратя на записалите се по мейла:)
Ох... като гледам поста до тук и това, че се чудя кое да напиша по-напред прави тези две седмици една цяла вечност (а да не говорим за месеците откакто го има сдружението).
Доста неща направихме, доста не успяхме, но... ще успеем в следващите две:) В крайна сметка обаче, важното е, че ВИДЯХ за какво става въпрос - защо правя всичко това. За този почти нищожен период успях да се срещна с хора, които седят от другата страна на монитора, четат ме и ми вярват... четат, дори това, което не е свързано с шиенето и... влизат в магазина с едно такова излъчване..."еееей, аз те знам..." просто не мога да ви опиша колко се кефя, че имам толкова приятели, които дори все още дори не познавам... МЕРСИ!
неделя, 6 март 2011 г.
Fairytopia Quilt
Хихи... а сега да се върнем към същността на този блог - да се хваля с куилтовете си:) Така де.... Този куилт започнах преди много време, но нито за миг не се почудих как ще изглежда... Струва ми се, че стана дори по-прекрасен отколкото си го представях... Тук е момента да благодаря на Веси за безценните съвети относно апликацията - листата благодарение на нея станаха релефнички. В него са съчетани може би всички възможни видове апликиране - с подлепване, с обръщане, с бод фестон, със сгъстен зиг-заг и с вата вместо подлепващо:)))) ъъъъ така като написах всичко това си отговорих на въпроса защо го въртях тооооолкова време този куилт... Но пък се получи:) СТана огромен - 220х200 а отзад парчето му лепна все едно е рисувано специално за него - зелена градинка... Ще го снимам и като го завърша, но просто нямах търпение да се похваля:) Успях да му направя и три прекрасни възглавнички, които ще се продават с него и ще снимам отново допълнително:)
петък, 4 март 2011 г.
метаморфози:)
Дамммм...
Опитвам да започна този пост от 3ч. нощес (какво друго да прави човек по това време)И не става, и не става... Нещеш ли получих снимките от Шази, добавих тези, които сами направихме и тези от едно друго апаратче и се получи следното:)
Завършека на прекрасния ден беше един мейл:
We are pleased to tell you your account was opened. Below is your Account Number and Terms. Customer Service will send you an email automatically with the website password as soon as the system refreshes (each night). In the meantime, you may call customer service at ... to place an order by phone or with other questions.
Който ни направи основни доставчици на куилт джаджи за България:))))
Ето и фб албумчето с още няколко стотин снимчета:)
Опитвам да започна този пост от 3ч. нощес (какво друго да прави човек по това време)И не става, и не става... Нещеш ли получих снимките от Шази, добавих тези, които сами направихме и тези от едно друго апаратче и се получи следното:)
Завършека на прекрасния ден беше един мейл:
We are pleased to tell you your account was opened. Below is your Account Number and Terms. Customer Service will send you an email automatically with the website password as soon as the system refreshes (each night). In the meantime, you may call customer service at ... to place an order by phone or with other questions.
Който ни направи основни доставчици на куилт джаджи за България:))))
Ето и фб албумчето с още няколко стотин снимчета:)
Абонамент за:
Публикации (Atom)