и.... пререкрасният ни подарък от Джени - слонът Рожко, който стои с гръб към вратата, щото някой си така бил казал, но дори и г...ърбът му привлича достатъчно внимание, че всеки му повдига ушенцето да види какво има отдолу... ъъъъ това май стана объркано, но е факт...
Към тях ненадейно (голяма краста е шиенето на кукли Тилда) се присъединиха и четири зайчета (снимах това, защото то им е ПР-ът - другите са дебели или не обичат да се снимат)...
После дойдоха овчиците на Юлияна и понеже са мацки с претенции заеха основният рафт - така де... никой не посмя да им се опълчи... те поседяха там, поседяха и после решиха, че повече ще им хареса на витрината на прозореца (на рафта деляха славата си с кокошките Коко и Кети (имената са си измислени от Юлияна)) и така направиха услуга на човечеството и вместо да трябва хората да влизат, за да им се радват могат да го правят дори когато магазинът е затворен... Ето тяхната ПР-ка, която ъъъъ (как ли да нарека най-оригинално една овца??? а, сетих се...) се казва Доли...
Върхът беше постигнат вчера, когато на бял свят се появиха Мишо и Кюмюра...
Съвсем случайно и плод на различни парчета плат те вдъхновиха игри дори и в една 22 годишна мацка (която всъщност им се пада и кръстница). Мишо е малък мишок... той за всичко слуша големият си батко Кюмюра... надява се някой ден, когато някое детенце застане на прозореца и каже "Мамо, мамо искам ето тази мишка" да харесат и него и да не трябва да се разделя от батко си... Но до този ден вероятно има много време... До тогава те двамата са безспорните тартори в магазина за пачуърк и строяват всички зайчета, овци, кокошки... дори и котките от розовата възглавничка:)
Приказни :)
ОтговорИзтриванеТова прекрасно същество,(синьо-бялото каре - дано е било единственото, каквоq сега излиза още едно на снимката), което си закупих от вашето страхотно магазинче ме хвърли в тъч. За мене е един чаровен котарак, на който за другарка уших една кокетна госпойца, но.... колежките ме забиха в джаза, защото според тях, той е куче. И.. сега, какво ще излезе от любовната история, която съм сигурна, че ще се заформи....Така преди години сина ми като си купи доберман-пинчер каза на баща си, че е пинчер и нашия се предовери и като взе да растеееее - ама наистина така се води, де - доберман-пинчер.Най-любимото животинче - лека му пръст. И.. сега треперя! А, може пък колежките пък да не са прави. Важното е, че е пич.
ОтговорИзтриване