Летни шиващинки...

Отдавна не съм писала за проектите си тук... Е, реших, че е крайно време и.. честно казано цял ден нямам търпение да започна:)
За мен тази седмица беше много прекрасна. Така и не зная какво толкова се случи, че да ми олекне така...
Мисля си, че е защото най-сетне успях да се убедя окончателно в неспасяемостта на някои безочни хора и забравих за съществуването им форевър:) Да, олеква като свалиш подобен товар от плещите си:)
Може би защото това зачеркване съвпадна с признанието за миналогодишният ми труд, пролича кой движеше нещата, а най-ценното е, че дойде от хора, които ценя неимоверно... и продължава да идва:)
Може би защото най-сетне си взех Майсторското свидетелство и... ако не друго, то поне мога да се фукам, че съм вторият освидетелстван:))) майстор по пачуърк в България:))
Дверген мина хилядакът във фб... А това пък какво чувство е... буквално не се наемам да опиша. Знаете колко си следя и се радвам на всеки един "лайк"... Благодаря ви, приятели за подкрепата!

Тази седмица изненадващо (чаках ги другата)дойдоха и платчетата, които чаках с такова нетърпение и... ще оставя и вас да почакате преди да ги публикувам:) Така де, трябва някак да покажа колко много благодаря на хората, които въпреки жегите идват да си похортуваме.
Имах две невероятни и ползотворни срещи по работа:)
Няколко разкошни разходки с децата и семейството... и... може би две трети от времето, което бях в къщи прекарахме льочкащи се във ваната:)))

Успях да завърша ейто това:

Шия го вече поне година:) Размерът е за спалня. Съчетанието се случи много ненадейно и магично. Дълго не го подхващах, защото не откривах подхождащи си квадрати. Един ден Каби и жена му се прибраха от гости при техните и ми донесоха една торба парченца... сред които и розовите квадратчета, които обединиха цялото... Не зная дали си представяте смайването ми когато видях, че размерът на квадратчетата съвпада с размера на апликираните блокове, които бях ушила... Така че за протокола... нямам принос в рязането на розовите квадрати:)

Това пък е вторият лилаво-кафяв jelly roll quilt. Не съм ви разказвала, но имаше един момент преди месец, в който се побърках на тема jelly rolls. Трудно ми е да преведа "желирана намотка", но за да спестя объркването ще поясня - това са лентички (обикновено една цяла дизайнерска колекция) с размери 5х110см, които производителите на платове използват, за да демонстрират платовете си, а... ние куилтърите шием шалтета от тях:) Та... използвах го максимално икономично (щото добре ме насуровакаха с шипинг от ибей)и съм супер доволна от крайният резултат... Първото лилаво-кафяво шалте от тази колекция вече си има собственик. Беше оценено от една любима моя клиентка, която също шие... което си е пак страшно мил комплимент:)

Намерих си нов модел играчка... Която много сериозно се тества от дечовците - голямото розово Бау на кака и малкото "Мой Бау" на Ива. Кучовците са и второто нещо в живота ми на шивач, което мъж ми забелязва и отбелязва без аз да питам... Само за пояснение първото са бухльовците, от които съм продала вече не зная колко шалтета:) Е, братчетата и сестричетата на Бау се радват на подобен успех и популярност:) Дори днес, когато трябваше бързо да измислим подарък за кръщене той предложи да подарим кученце... Не мога да ви опиша какво признание е това за мен... Защото идва от човек, който говори само когато наистина вярва в това, което казва...

А това пък са четири покривчици, които ших буквално в захлас. И за да не си помислите, че съм някаква фабрика ще поясня, че завършените проекти, които виждате сега са започнати отдавна. Просто сега им дойде времето... Та... в продължение на един цял ден аз изключих от реалността, свалих транспорта на машината, сложих Онова краче и... дим да ме няма:) Отдадох се на това, което всъщност ме запали по пачуърка - куилтинга... Сега ги гледам, радвам им се и... съм доволна от себе си:)

Ето и предизвикателството, което разреших днес. Когато бях приключила с табелата от мен течаха реки, но пък честно казано е прекалено малко да опиша чувството с "гордея се със себе си". Почти всички табели и реклами на Дверген съм композирала, измислила, изрязала и залепила сама. Чак ми е странно, че мязат на нещо, че даже и ми харесват:) Вярно е - хендмейд са и им личи, но... не мисля, че бих преживяла отново (както с предишната фирма) да дам 90 дълго кътани и мислени лева за табела, която някой ще направи на... каквото му е хрумнало...

Десерта ми днес беше една приятелка, която ми събрала два чувала парченца! Прекрасни, невероятни... Гледах ги и се чудех как е възможно да събере точно това, за което вече имам хрумки в проект...
БЛАГОДАРЯЯЯЯЯЯЯЯ мило Кате!

Та... това е от мен... Благодаря и на вас, че ме изтърпяхте да си излея душата и че посещавате блога ми...

Искам специално да благодаря и на Теодора, която пък осмисли предишният ми уикенд...Благодаря ти, мило другарче, че се намерихме и... за възможността да изкараме малко време заедно, и за това, че си толкова невероятен човек!