Домашен ябълков оцет - втори опит

Заговорихме се наскоро във фейсбук за ябълковия оцет и ползите от него... Оказа се, че една приятелка си прави и се засилихме да й искаме рецептата. Тя беше така добра (Зори, много, много ти благодаря за целият труд, който си положила да събереш тази информация) и ми изпрати подробно съобщение как става работата. Не ми изглежда толкова трудно, а съм сигурна, че си заслужава да се опита... Затова с нейно разрешение копирам текста на съобщението тук... И отново благодаря! Аз ще се включа с доклад за резултата от експеримента (когато го имам)


Рецепта
Ябълков оцет
За ябълков оцет се използват нискосортови и негодни за консумация и преработка ябълки - повредени, натъртени, окапали, отчасти загнили и пр., а също и остатъци при варене на компоти и др.
Ябълките се измиват добре с течаща вода, почистват се от повредените, гнилите и червивите части, без да се отстранява сърцевината им и без да се белят, нарязват се на тънки кръгли резенчета или се настъргват на едро ренде и се поставят в голям стъклен буркан, дървено открито канче или емайлиран съд с широко гърло. След това се заливат с топла, предварително преварена вода, докато се покрият напълно (0,5 л вода на 0,4 кг ябълков продукт). На всеки литър вода се прибавят по 100 г мед или захар, а за ускоряване на оцетнокиселата ферментация - и по 10 г хлебна мая и 20 г сух черен хляб.
Съдът се оставя на тъмно, тъй като слънчевите ултравиолетови лъчи възпрепятстват и забавят ферментацията.
За провеждане на първата фаза на ферментацията температурата на помещението, в което се приготвя ябълковият оцет, трябва да бъде в границите между 25 и 30°С. Кашата трябва да се разбърква 2 - 3 пъти дневно с дървена лопатка. След около 9-10 дни кашата се прехвърля в торба от марля или етамин и се пресува в тава, като се постави между две чисти гладко рендосани дъски.
Отделеният сок се прецежда още веднъж през марля и се прелива в съдове с широко гърло. Към всеки литър сок може да се прибавят допълнително по 50 - 100 г мед или захар, като се бърка до пълното им разтваряне и хомогенизиране на течността.
За провеждане на втората фаза на ферментацията гърлото на съдовете се покрива и завързва с марля и те се оставят на топло място.
Ферментацията е завършена, когато от течността престанат да се отделят газови мехурчета и тя се избистри напълно.
Бистрият оцет се източва от съдовете с маркуч, прецежда се и се налива в бутилки от тъмно стъкло, които се затварят плътно и се съхраняват в хладно помещение.
В зависимост от подготовката на сока и температурата ябълковият оцет се приготвя за около 40 - 60 дни.
Ябълковият оцет е с приятен вкус и се употребява като подправка за салати и други ястия.
Той се отличава с високото си съдържание на калиеви соли и ябълчена киселина. Има съобщения (Апимондия, 1975 г), че той стимулира образуването на червени кръвни клетки, укрепва кръвоносните съдове, действа антисептично, помага при някои кожни заболявания, понижава кръвното налягане и др.
В някои страни ябълковият сок се използва при разширени вени, като кожата на засегнатите места се намазва сутрин и вечер с памучен тампон, напоен с ябълков оцет, а едновременно се изпива чаша вода, в която са прибавени 2 чаени лъжички ябълков оцет.
За понижаване на кръвното налягане се препоръчва преди хранене да се изпиват по 1 до 3 чаени лъжички ябълков оцет в половин до една чаша вода.

Забележка. Лечението с ябълков оцет трябва да става след консултация и под контрол на лекар.
• Смес от равни части ябълков оцет и вода, с която кожата се намазва няколко пъти на ден, премахва болката и паренето, причинени от ухапване на различни насекоми.
• Намазано с ябълков оцет изгорено място по кожата намалява болезненото усещане и острата болка.
• Нощното изпотяване може да се предотврати, ако кожата се намаже с ябълков оцет преди сън.
Течен мехлем за разтриване. Разбива се 1 яйчен жълтък с 1 чаена лъжичка терпентиново масло и 1 супена лъжица ябълков оцет. Втрита в кожата, тази смес облекчава болките.
Ябълковият оцет се прилага още при лекуване на кожни изриви, лишеи и др.


А ето и моя вариант:

Прави се от изкапали ябълки.
Независимо от съда - 1/3 от съда се пълни с възможно максимално натрошени ябълки - или много ситно нарязани, или смачкани, или настъргани. Някои практикуват поставяне на ябълките в плътен полиетиленов чувал и мачкане с крака или чукане с някаква бухалка.
150 гр. захар на литър вода чаша оцет вода догоре на съда.
Отворът на съда се покрива с марля и се завързва.
Стои на топло и ферментира докато ябълките изплуват отгоре.
Поне един път на ден се разбърква с бъркалка енергично.
Престоява така поне една седмица.
Прецежда се.
Ябълките се изхвърлят.
Пак се завързва с марля и престоява докато се утаи идеално.
Много внимателно, с маркуче, се пълни в бутилки и се оставя за ползване.


Коментар (от интернет) :
От повече от 10 години правя ябълков оцет. Става при всякакви условия, оцетнокиселата ферментация е най-естественото нещо на света.
Целта е някакъв естествен растителен продукт да се надроби на много ситно, за да има максимална повърхност, да има МАЛКО захар, да стои на топло, да има достъп до въздуха.
На този принцип можете да си направите оцет от всичко, което ви дойде на ума.
Когато направих първия път оцет не можа да ферментира достатъчно, защото паднаха студове рано. Беше в квадратно бидонче, около 35-литрово.
Оставих го да презимува заедно с ябълките вътре цялата зима на терасата. Замръзна, размръзна се. Напролет, като изгря слънце и се стопли достатъчно пак започна да ферментира. От това количество разтвор направих около 27 литра първокласен, много силен ябълков оцет ( пак повтарям - може да стане и от праскови, кайсии, вишни и въобще, от всякакъв плод или зеленчук ).
След това няколко години се чудех на кой приятел да подаря по някоя 3-литрова бутилка с оцет.
Смело напред, няма начин да не стане.
Независимо от съветите, аз съм го държал и на директно слънце в прозрачни пластмасови бутилки и с гаранция нищо му няма.